Долни Богров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долни Богров
Общи данни
Население1255 души[1] (15 септември 2022 г.)
80,8 души/km²
Землище15,525 km²
Надм. височина528 m
Пощ. код1855
Тел. код02994
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ22304
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Долни Богров
Цецка Кочкова
(БСП)
Долни Богров в Общомедия

Долни Богров е село в Западна България.

То е включено в район Кремиковци на Столична община, област София.

Църквата Св. Теодор Стратилат (Св. Тодор) в Долни Богров

География[редактиране | редактиране на кода]

Долни Богров се намира в източната част на Софийското поле, на 15 km от столицата София. Намира се в област София-град, община Столична, Район Кремиковци. През селото преминава основен път Е-79 за Ботевград и Задбалканският път за Бургас. Намира се 14 км североизточно от гр. София. От източната част на селото протича река Лесновска, а покрай реката има красива борова гора. От запад са множество водоеми и платен рибарник. На юг, в посока село Кривина има горещ минерален извор известен, като „Жежката вода“.

Също така близо до Долни Богров преминава и газопроводният пръстен на България.

Селото вече се слави с последния светофар на излизане от София. Светофарът е сложен след поредица протести на хора от селото, които живеят от другата страна на пътя Е79 и трябва да пътуват 8 км, за да влязат в селото с кола.

История[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото се обслужва от две автобусни линии на столичния Център за градкса мобилност: 90 и 12

Автобус 90 спира само в началото на селото (Ботевградско шосе) и го свързва с автостанция „Изток“ и метростанция „Хаджи Димитър“ в столицата, както и с град Бухово в обратната посока.

Автобус 12 се движи през цялото село, до най-южната му част, като го свързва само до автостанция „Изток“.

Когато завърши строителството на третия участък на линия М3 на софийкото метро, двете автобусни линии ще правят връзка с метростнация „Тракия“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на храма „Свети Теодор Стратилат“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2] В Долни Богров за паметници на културата са обявени гробищната черква „Архангел Михаил“ и черквата „Свети Теодор Стратилат“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Долни Богров има празник в деня на славянската писменост и култура – 24 май, и на този ден има събор. Традициите се пазят благодарение на будни жители и в читалището „Св. св. Кирил и Методий“ всяка година се организират групи на коледари и лазарки. Понякога, в началото на годината, се провеждат и кукерски игри, известни като „Джамал“ Всяка неделя има огромен пазар. Там могат да се закупят всички видове домашни животни, храни, домашни потреби, дрехи, техника и др. Посетителите на пазара ще бъдат приятно изненадани и от вкусната скара-кебапчета, „нервозни“кюфтета и домашна наденица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Долни Богров

Други[редактиране | редактиране на кода]

В село Долни Богров през 80-те години на 20 век е сниман култовият български филм „Опасен чар“. През 1979 година гениалният режисьор Рангел Вълчанов създава своя шедьовър „Лачените обувки на незнайния войн“, като събира обикновени хора от долни Богров, за доста от ролите във филма. Дядо Добри/Иван Стоичков/, Траяна Стоичкова и много други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.