Плана (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За планината вижте Плана.

Плана
Общи данни
Население 77 души[1] (15 юни 2020 г.)
3,84 души/km²
Землище 18,41 km²
Надм. височина 1250±1 m
Пощ. код 1475
Тел. код 992
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 56624
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Уебсайт www.pancharevo.org
Плана в Общомедия

Плана е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София. Намира се на 34 km от центъра на София.

Една от махалите на Плана
Друга махала на Плана
По-стара махала на Плана

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в планинска област, на голяма надморска височина (средно 1200 м а в. „Манастирище“ 1338 м), разпределено е на няколко махали. Една от най-големите махали е Календеровата. Всъщност има две Календерови махали, които нямат обща връзка по между си – горни и долни Календеровци. Освен тях се нарежат и Масова, Велчова, Бурназка, Турмачка, Новачка и др. махали. Селото е така разположено, че едновременно има изглед към Рила, Витоша, Плана и Верила. Две реки са налични и минават през южната му част (р. Егуля) и през източната в близост до Космическата наземна станция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Населението има македонски беломорски корен и е съставено от преселници от пернишкото село Чуйпетлово, намиращо се на южния склон на Витоша. На мястото на днешното село Плана е имало турски чифлик и чуйпетловци са изминавали доста дълъг път през лятото, за да работят в него. Решението за преселване на това място било продиктувано от наличието на хубави пасища и по-голямата сигурност от нападения, поради постоянното турско присъствие. Първоначално се преселили ратаите, впоследствие и техните родове. Родовете – основатели се обединили и закупили имота от чифликчията, който се изселил заедно с всичките си сънародници.

Пътуващи планински овчари от Чуйпетлово, с характерния и за беломорските овчари поминък, създават също селата Лисец и Яребковица във Верила.

През 60-те и 70-те години в селото е организирана Фолклорна певческа група „Плана“, изпълняваща традиционна местна народна музика, която през 1974 година получава Европейска награда за народно изкуство на Фондация „Алфред Тьопфер“.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Успение Богородично
Ступа София

В Плана има Християнски храм „Св. Георги“ два параклиса и Будистка Ступа София[3]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество Плана
    • Кметски наместник: Валери Стоянов
    • Адрес: Столична Община, Район Панчарево, махала „Чаршия“, ПК 1475, прием: понеделник и четвъртък 9:00-12:00 ч.
    • Всеки работен ден от 09.00 до 11.00 часав кметство село Плана има технически сътрудник по ЕСГРАОН считано от 15.07.2021г
    • Телефон: 02/ 992 7664

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден събор, провеждащ се на Свети Дух 50 дни след Великден на връх Манастирище край селото. През лятото на 2012 г. за първи път се проведе организиран техно фест до р. Егуля. Уникалното на това село е местоположението му – между 4 планини: Плана, Витоша, Верила и Рила. И към четирите планини се открива прекрасна и чиста гледка! Това е и причината за изключително чистия и свеж въздух.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

До село Плана има редовна автобусна линия, обслужвана от център градска мобилност поделение транспорт и мобилност — автобус №70. Начална спирка — СБАЛ по Онкология (на спирката на автобус №88 на бул. „Г.М. Димитров“). Крайна спирка — Махала „Чаршия“ (площада до кметството). Цена на билета — на цената на билет от градския транспорт в София.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна комуникационна станция, Плана

В близост до селото функционира сателитна станция „Плана“ на Българската телекомуникационна компания.[4]

В селото има две конни бази, предлагащи езда и походи в планината.

В планината се срещат диви прасета, сърни и елени, диви котки, зайци и кафява мечка.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 151.
  3. Ступа София
  4. Информация за сателитна станция „Плана“, Predavatel.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]