Кубратово
| Кубратово | |
|---|---|
  Кубратово  Кубратово | |
| Общи данни | |
| Население | 638 души[1] (15 септември 2022 г.) 73,7 души/km² |
| Землище | 8,668 km² |
| Надм. височина | 512 m |
| Пощ. код | 1257 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 40436 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Кубратово Петър Велчев (ГЕРБ) |
Кубратово е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира 9 км северно от центъра на гр. София.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Късната античност (ІІІ-ІV век) тук е имало тухларни работилници, които захранвали строежите в римска Сердика. В местността „Могилата“ през 1906-1907 г. са били намерени множество такива квадратни тухли някои с надписи (сега някои в Археологическия музей в София).
Първоначално селото е носело името Куманиче. Появилата се 11 век чума, принуждава жителите да се заселят в Лозенската планина. Там и днес съществува местност, която се нарича „Куманичките кошари“. След около половин век, родствениците на първите куманичени се връщат в родната земя.
В началото на 15 век селото се преименува в Кумандже, но в края на века и в 16 век продължава да носи първото си име Куманиче.
Интересен е фактът, че през 1859–1860 година жителите на селото събират средства, които предоставят на Софийската „Света Митрополия“ за построяването на катедралния храм „Света Неделя“ в столицата. През 1878 г. тогавашното село Куманица влиза в състава на новоосвободеното Българско княжество. През 1936 г. с министерска заповед е преименувано на Кубратово, което носи и до днес.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Изповядва се православно християнство.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Селото се обслужва от 4 автобусни линии: 21, 22, 23, 24.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
