Иваняне
| Иваняне | |
 Село Иваняне, поглед от магистрала Люлин | |
  Иваняне  Иваняне | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 920 души[1] (15 март 2024 г.) 67,7 души/km² |
| Землище | 13,594 km² |
| Надм. височина | 665 m |
| Пощ. код | 1393 |
| Тел. код | 02997 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 32216 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София Столица |
| Община – кмет | Столична община Васил Терзиев (ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023) |
| Кметство – кмет | Иваняне Албена Иванова (ГЕРБ - СДС) |
Иваняне е село в Западна България. Намира се в Район Банкя, Столична община, област София, на около 12 km от столицата гр. София.
География
[редактиране | редактиране на кода]Площта на селото по данни на НСИ е 13.594 km2.
Намира се на 12 км от София-град, на 5 км от Банкя и на 23 км от Перник.
История
[редактиране | редактиране на кода]При археологически разкопки край с. Иваняне са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от IV-V век от новата ера. Известни са и две късноантични църкви - еднокорабна сграда от IV век в местността Църквище и еднокорабна сграда с множество пристройки от края на IV - началото на V век в местността Побиен камик, под днешния параклис „Свети Георги“.[2]
Според местната легенда преди години имало 3 братя-овчари, които притежавали голям чифлик. Те се казвали Иван, Яне и Филип. Иван и Яне се скарали с брат си Филип и така разделили чифлика. Филип със своята част от стадото овце основал селището, наречено Филиповци. Иван и Яне основали Иваняне.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1915 г. Мястото е подарено през 1903 г. от Григор Братоев и Минчо Кръстев. Легендата разказва, че в близост до църквата е имало орлово гнездо. На Гергьовден се е правел курбан и след като попа заколя агнето се носи месо на орела. Днес курбан се прави на храмовия празник на 11 май – деня на братя Кирил и Методий. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[5]
От 2000 г. са възобновени богослуженията в храма, но редовен църковен живот започва от 2004 г., когато е назначен свещеник. Първото тайнство, което се извършва след освещаването на храма е кръщение.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Селото се обслужва от 2 автобусни линии на Центъра за градска мобилност: Автобус 81, който свързва селото с метростанция "Сливница" и Северната промишлена зона в София, както и автобус 44, който свързва селото с град Банкя.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 7 януари, Ивановден – имен ден на селото
- 11 май, ден на св. св. Кирил и Методий – прави се курбан
- 24 май, Ден на славянската писменост и култура – събор на селото.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 133.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||