Иваняне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иваняне
Село Иваняне, поглед от магистрала Люлин
Село Иваняне,
поглед от магистрала Люлин
Общи данни
Население 826 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,594 km²
Надм. височина 665 m
Пощ. код 1393
Тел. код 02997
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 32216
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Иваняне
Мария Павлова
(независим)

Иваняне е село в Западна България. Намира се в Район Банкя, Столична община, област София, на около 12 km от столицата гр. София.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на селото по данни на НСИ е 13.594 km2.

Намира се на 12 км от София-град, на 5 км от Банкя и на 20 км от Перник.

История[редактиране | редактиране на кода]

При археологически разкопки край с. Иваняне са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от IV-V век от новата ера.

Според местната легенда преди години имало 3 братя-овчари, които притежавали голям чифлик. Те се казвали Иван, Яне и Филип. Иван и Яне се скарали с брат си Филип и така разделили чифлика. Филип със своята част от стадото овце основал селището, наречено Филиповци. Иван и Яне основали Иваняне.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена през 1915 г. Мястото е подарено през 1903 г. от Григор Братоев и Минчо Кръстев. Легендата разказва, че в близост до църквата е имало орлово гнездо. На Гергьовден се е правел курбан и след като попа заколя агнето се носи месо на орела. Днес курбан се прави на храмовия празник на 11 май – деня на братя Кирил и Методий. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

От 2000 г. са възобновени богослуженията в храма, но редовен църковен живот започва от 2004 г., когато е назначен свещеник. Първото тайнство, което се извършва след освещаването на храма е кръщение.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]