Метростанция „Сливница“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Сливница | |
|---|---|
 |
|
  Местоположение в София |
|
| Линия | М1, М2 |
| Собственик | Столична община |
| Предишна станция | Люлин |
| Следваща станция |
Обеля (крайна станция за М1) |
| Откриване | 28 януари 1998 г. |
| Тип | подземна |
| Вид перони | островни |
| Брой перони | 1 |
| Брой коловози | 2 |
| Дължина | 120 m |
| Кодове | 3001; 3002 |
| Сливница в Общомедия | |
| Софийско метро | ||
|---|---|---|
| Линия М1 | ||
|
(като Линия M2) | |
 
|
(за депо Обеля) | |
|
Сливница | |
|
|
Люлин | |
|
|
Западен парк | |
|
|
Вардар | |
|
|
Константин Величков | |
|
|
Опълченска | |
|
|
Сердика | |
|
|
СУ „Св. Климент Охридски“ | |
|
|
Стадион „Васил Левски“ | |
|
|
Жолио Кюри | |
|
|
Г. М. Димитров | |
|
|
Мусагеница | |
|
|
Младост 1 | |
 
|
(като Линия M2) | |
|
Александър Малинов | |
|
|
Акад. Ал. Теодоров - Балан | |
|
Бизнес парк София | |
Метростанция „Сливница“ е станция на Софийското метро. Въведена е в експлоатация на 28 януари 1998 г.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Станцията е разположена напречно на бул. „Сливница“ в края на ж.к. „Люлин“. След нея в посока Обеля е разположено депото. Метростанцията е безколонен тип, с островен перон, плитко заложение. Дължина на перона: 120 м.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Станцията е подземна. Входовете са амфитеатрални и чрез открити стълби се достига до бул. „Сливница“ и автогара за крайградските автобуси. Вътрешното пространство е оформено с окачени тавани тип „Хънтър Дъглас“, а стените и подовете са облицовани с мрамор и гранит.
Архитекти: арх. К. Бочков и арх. Б. Седмаков.
Връзки с градския транспорт[редактиране | редактиране на кода]
- Автобусни линии: 44Б, 47, 48, 49, 54, 81, 82, 108, 309
