Метростанция „Г. М. Димитров“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Г. М. Димитров | |
|---|---|
 |
|
  Местоположение в София |
|
| Линия | М1, М2 |
| Собственик | Столична община |
| Предишна станция | Жолио Кюри |
| Следваща станция | Мусагеница |
| Откриване | 8 май 2009 г. |
| Тип | подземна |
| Вид перони | странични |
| Брой перони | 2 |
| Брой коловози | 2 |
| Дължина | 102 m |
| Кодове | 3021; 3022 |
| Г. М. Димитров в Общомедия | |
| Софийско метро | ||
|---|---|---|
| Линия М1 | ||
|
(като Линия M2) | |
 
|
(за депо Обеля) | |
|
Сливница | |
|
|
Люлин | |
|
|
Западен парк | |
|
|
Вардар | |
|
|
Константин Величков | |
|
|
Опълченска | |
|
|
Сердика | |
|
|
СУ „Св. Климент Охридски“ | |
|
|
Стадион „Васил Левски“ | |
|
|
Жолио Кюри | |
|
|
Г. М. Димитров | |
|
|
Мусагеница | |
|
|
Младост 1 | |
 
|
(като Линия M2) | |
|
Александър Малинов | |
|
|
Акад. Ал. Теодоров - Балан | |
|
Бизнес парк София | |
Метростанция „Г. М. Димитров“ е станция от първи метродиаметър на Софийското метро, въведена в експлоатация на 8 май 2009 г.
Местоположение и архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]
След естакадно изпълнение на надземното, покрито с поликарбонат трасе, то пресича бул. „Г. М. Димитров“ подземно, където на равнището на подлеза е разположена станцията. Тя има два наземни вестибюла, както и подземна връзка с подлеза на кръстовището. Станцията е подземна, с дължина на перона 105 m. Обслужва кварталите „Мусагеница“, „Дианабад“, „Студентски град“, институти и обекти в района. Оформена е с облицовки и настилки от кафяв и бежов гранитогрес и окачени тавани над пероните, изработени от еталбонд.
Архитект: арх. Красен Андреев
Публичен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
- Автобусни линии: 67, 69, 70, 88, Е123 (електробус), 280, 294, 413
