Метростанция „Летище София“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Летище София“
Sofia Airport metrostation.jpg
Sofia location map.png
42.6878° с. ш. 23.4161° и. д.
Местоположение в София
ЛинияМ4
Предишна гараСофийска Света гора
Следваща гаракрайна станция
ОбслужваЛетище София Т2
Полезна дължина123 m
Надм. височина531 m
Ширина10 m
Дълбочина16 m
Брой коловози2
Брой перони1 (островен)
Откриване2 април 2015 г.
АрхитектРадомир Серафимов
Ирен Дерлипанска
Кодове3037; 3038
„Летище София“ в Общомедия

Метростанция „Летище София“ е крайна станция на линия М4 на Софийското метро, въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.[1]

Местоположение и архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“ е крайната станция от линия М4 на Софийското метро и обслужва пряко летището. Разположена е в непосредствена близост до Терминал 2. Станцията е разположена върху стоманобетонова мостова конструкция. Чрез позиционирането ѝ на нивото на терена до пътническия терминал се осигурява пряк пешеходен достъп до него в най-близката възможна точка към „check in“ залата за заминаващи и има един изход, изпълнен на същото ниво като тротоара пред Летището.

Име на изхода Достъпност
1 Терминал 2 наземно

Архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Самата станция се извисява на 16 метра от терена. Повдигането е осъществено с помощта на масивни стоманобетонни фундаменти от кръгли пилоти с диаметър 1200 мм и дължина 16 м, обединени на групи със стоманобеонови греди. Общо под 6-те фундамена са изпълнени 96 броя стоманобетонни пилоти. Връхната носеща конструкция се състои от надлъжни и напречни греди с обединяваща плоча, върху която е монтирана носещата стоманена сводова конструкция на покритието.

Станцията е висока 5 – 8 метра и дълга 143. Оформена е с един вестибюл в северната ѝ част и централно разположен островен перон, дълъг 123 метра. Летището е високотехнологичен обект, при който всичко се случва във въздуха, и това е заложено в концепцията на дизайна на станцията – въздух, светлина, простор, скорост и динамика. Стоманената обшивка на станцията е открита и хармонично се съчетава със странично разположените прозорци, от които струи по цял ден светлина. Цветя в огромни саксии създават усещането за живот и непрекъснато възраждане на природата. Над всеки зелен кът по тавана има оформено изкуствено небе.

Материалите в станцията са изцяло естествени. Цветен гранит в топли преливащи се нюанси оформя подовата настилка. Стените са оригинално съчетание от алуминий, желязо и стъкло. Таваните са оформени от композитните панели с цветни ивици – еталбонд. Под тях има архитектурни апликации тип „барисол“, а осветлението е енергоспестяващо. Пейките по оста са оформени с масивни гранитни основи и гръб от надлъжни стоманени тръби. От двете страна на кашпите с изкуствени цветя също има тръборешетъчни пейки с дъгообразни елементи / сегменти / от тръби от неръждаема стомана.

Атракцията на станцията е внушителната фигура на древнотракийския певец Орфей, знакова фигура за българските земи. Бронзовата фигура на именития тракиец, живял в древността по българските земи, се извисява на 3,5 метра в центъра на входния вестибюл и тежи внушителните 1000 килограма. Дело е на изтъкнатия скулптор Крум Дамянов и за кратко време се превръща в предпочитано място за снимки на всички гости на столицата.

Проектът и дизайнът са дело на изтъкнатите български архитекти Радомир Серафимов и Ирен Дерлипанска.

Връзка с Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Станцията осигурява връзка с Терминал 2 на Летище София. След изграждането на предвидения нов Терминал 3 и закриването на Терминал 1, метростанцията ще осигурява достъп на всички пътници на Летището.

Връзки с градския транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“ се обслужва от 3 автобусни линии от дневния градския транспорт и 1 специализирана автобусна линия:

  • Автобусни линии от дневния транспорт: E84, E184, 384;
  • Специализирана автобусна линия между двата терминала на Летище София.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.mediapool.bg. // Посетен на 2 април 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]