Метростанция „Летище София“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Летище София“
Sofia Airport metrostation.jpg
Линия М4
Предишна гара Софийска Света гора
Следваща гара крайна станция
Обслужва Летище София Т2
Полезна дължина 123 m
Надм. височина 531 m
Ширина 10 m
Дълбочина 16 m
Брой коловози 2
Брой перони 1 (островен)
Откриване 2 април 2015 г.
Архитект Радомир Серафимов
Ирен Дерлипанска
Кодове 3037; 3038
„Летище София“ в Общомедия

Метростанция „Летище София“ е крайна станция на линия М4 на Софийското метро, въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.[1]

Местоположение и архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“ е крайната станция от линия М4 на Софийското метро и обслужва пряко летището. Разположена е в непосредствена близост до Терминал 2. Станцията е разположена върху стоманобетонова мостова конструкция. Чрез позиционирането ѝ на нивото на терена до пътническия терминал се осигурява пряк пешеходен достъп до него в най-близката възможна точка към „check in“ залата за заминаващи и има един изход, изпълнен на същото ниво като тротоара пред Летището.

Име на изхода Достъпност
1 Терминал 2 наземно

Архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Самата станция се извисява на 16 метра от терена. Повдигането е осъществено с помощта на масивни стоманобетонни фундаменти от кръгли пилоти с диаметър 1200 мм и дължина 16 м, обединени на групи със стоманобеонови греди. Общо под 6-те фундамена са изпълнени 96 броя стоманобетонни пилоти. Връхната носеща конструкция се състои от надлъжни и напречни греди с обединяваща плоча, върху която е монтирана носещата стоманена сводова конструкция на покритието.

Станцията е висока 5 – 8 метра и дълга 143. Оформена е с един вестибюл в северната ѝ част и централно разположен островен перон, дълъг 123 метра. Летището е високотехнологичен обект, при който всичко се случва във въздуха, и това е заложено в концепцията на дизайна на станцията – въздух, светлина, простор, скорост и динамика. Стоманената обшивка на станцията е открита и хармонично се съчетава със странично разположените прозорци, от които струи по цял ден светлина. Цветя в огромни саксии създават усещането за живот и непрекъснато възраждане на природата. Над всеки зелен кът по тавана има оформено изкуствено небе.

Материалите в станцията са изцяло естествени. Цветен гранит в топли преливащи се нюанси оформя подовата настилка. Стените са оригинално съчетание от алуминий, желязо и стъкло. Таваните са оформени от композитните панели с цветни ивици – еталбонд. Под тях има архитектурни апликации тип „барисол“, а осветлението е енергоспестяващо. Пейките по оста са оформени с масивни гранитни основи и гръб от надлъжни стоманени тръби. От двете страна на кашпите с изкуствени цветя също има тръборешетъчни пейки с дъгообразни елементи / сегменти / от тръби от неръждаема стомана.

Атракцията на станцията е внушителната фигура на древнотракийския певец Орфей, знакова фигура за българските земи. Бронзовата фигура на именития тракиец, живял в древността по българските земи, се извисява на 3,5 метра в центъра на входния вестибюл и тежи внушителните 1000 килограма. Дело е на изтъкнатия скулптор Крум Дамянов и за кратко време се превръща в предпочитано място за снимки на всички гости на столицата.

Проектът и дизайнът са дело на изтъкнатите български архитекти Радомир Серафимов и Ирен Дерлипанска.

Връзка с Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Станцията осигурява връзка с Терминал 2 на Летище София. След изграждането на предвидения нов Терминал 3 и закриването на Терминал 1, метростанцията ще осигурява достъп на всички пътници на Летището.

Връзки с градския транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“ се обслужва от 3 автобусни линии от дневния градския транспорт и 1 специализирана автобусна линия:

  • Автобусни линии от дневния транспорт: E84, E184, 384;
  • Специализирана автобусна линия между двата терминала на Летище София.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.mediapool.bg. // Посетен на 2 април 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]