Метростанция „Летище София“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Летище София
М2
Sofia Airport metrostation.jpg
Информация
Собственик Столична община
Перони Островни
Брой коловози 2
Брой перони 2
Паркинг да
Откриване 2 април 2015 г.
Местоположение
Местоположение в Столична община
Летище София в Общомедия

Метростанция „Летище София“ е станция на Софийското метро.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.

Местоположение и архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“ е крайната станция от Линия 1 на софийското метро и обслужва пряко аерогарата, като е ситуирана в непосредствена близост до Терминал 2. Станцията е разположена върху стоманобетонова мостова конструкция. Чрез позиционирането ѝ на нивото на терена до пътническия терминал се осигурява пряк пешеходен достъп до него в най-близката възможна точка към „check in“ залата за заминаващи.

Самата станция се извисява на 16 метра от терена. Повдигането е осъществено с помощта на масивни стоманобетонни фундаменти от кръгли пилоти с диаметър 1200 мм и дължина 16 м, обединени на групи със стоманобеонови греди. Общо под 6-те фундамена са изпълнени 96 броя стоманобетонни пилоти. Връхната носеща конструкция се състои от надлъжни и напречни греди с обединяваща плоча, върху която е монтирана носещата стоманена сводова конструкция на покритието.

Станцията е висока 5 – 8 метра и дълга 143. Оформена е с един вестибюл в северната ѝ част и централно разположен островен перон, дълъг 123 метра. Летището е високотехнологичен обект, при който всичко се случва във въздуха, и това е заложено в концепцията на дизайна на станцията – въздух, светлина, простор, скорост и динамика. Стоманената обшивка на станцията е открита и хармонично се съчетава със странично разположените прозорци, от които струи по цял ден светлина. Цветя в огромни саксии създават усещането за живот и непрекъснато възраждане на природата. Над всеки зелен кът по тавана има оформено изкуствено небе.

Материалите в станцията са изцяло естествени. Цветен гранит в топли преливащи се нюанси оформя подовата настилка. Стените са оригинално съчетание от алуминий, желязо и стъкло. Таваните са оформени от композитните панели с цветни ивици – еталбонд. Под тях има архитектурни апликации тип „барисол“, а осветлението е енергоспестяващо. Пейките по оста са оформени с масивни гранитни основи и гръб от надлъжни стоманени тръби. От двете страна на кашпите с изкуствени цветя също има тръборешетъчни пейки с дъгообразни елементи / сегменти / от тръби от неръждаема стомана.

Атракцията на станцията е внушителната фигура на древнотракийския певец Орфей, знакова фигура за българските земи. Бронзовата фигура на именития тракиец, живял в древността по българските земи, се извисява на 3,5 метра в центъра на входния вестибюл и тежи внушителните 1000 килограма. Дело е на изтъкнатия скулптор Крум Дамянов и за кратко време се превръща в предпочитано място за снимки на всички гости на столицата.

Проектът и дизайнът са дело на изтъкнатите български архитекти Радомир Серафимов и Ирен Дерлипанска.

Наземен транспорт, правещ връзка с метростанцията[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]