Метростанция „Летище София“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Летище София
Sofia Airport metrostation.jpg
Местоположение в София
Линия  M4 
Собственик Столична община
Паркинг OOjs UI icon check.svg
Предишна станция Софийска Света гора
Следваща станция крайна станция
Откриване 2 април 2015 г.
Тип наземна
Вид перони островен
Брой перони 1
Брой коловози 2
Дължина 104 m
Височина 5 – 8 m
Ширина 10 m
Дълбочина Наземна, 16 m
Кодове 3037; 3038
Летище София в Общомедия
Линия М4
BSicon KXBHFa-L yellow.svgBSicon lDST blue.svg Обеля
BSicon BHF yellow.svg Сливница
BSicon BHF yellow.svg Люлин
BSicon BHF yellow.svg Западен парк
BSicon BHF yellow.svg Вардар
BSicon BHF yellow.svg Константин Величков
BSicon BHF yellow.svg Опълченска
BSicon BHF yellow.svg Сердика
BSicon BHF yellow.svg СУ „Св. Климент Охридски“
BSicon BHF yellow.svg Стадион „Васил Левски“
BSicon BHF yellow.svg Жолио Кюри
BSicon BHF yellow.svg Г. М. Димитров
BSicon BHF yellow.svg Мусагеница
BSicon BHF yellow.svg Младост 1
BSicon BHF yellow.svg Младост 3
BSicon BHF yellow.svg ИЕЦ-Цариградско шосе
BSicon BHF yellow.svg Дружба
BSicon BHF yellow.svg Искърско шосе
BSicon BHF yellow.svg Софийска Света гора
BSicon KBHFe yellow.svg Летище София

Метростанция „Летище София“ е крайната станция на първи метродиаметър на Софийското метро, въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.[1]

Местоположение и архитектурно оформление[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“ е крайната станция от Линия 1 на софийското метро и обслужва пряко аерогарата, като е ситуирана в непосредствена близост до Терминал 2. Станцията е разположена върху стоманобетонова мостова конструкция. Чрез позиционирането ѝ на нивото на терена до пътническия терминал се осигурява пряк пешеходен достъп до него в най-близката възможна точка към „check in“ залата за заминаващи.

Самата станция се извисява на 16 метра от терена. Повдигането е осъществено с помощта на масивни стоманобетонни фундаменти от кръгли пилоти с диаметър 1200 мм и дължина 16 м, обединени на групи със стоманобеонови греди. Общо под 6-те фундамена са изпълнени 96 броя стоманобетонни пилоти. Връхната носеща конструкция се състои от надлъжни и напречни греди с обединяваща плоча, върху която е монтирана носещата стоманена сводова конструкция на покритието.

Станцията е висока 5 – 8 метра и дълга 143. Оформена е с един вестибюл в северната ѝ част и централно разположен островен перон, дълъг 123 метра. Летището е високотехнологичен обект, при който всичко се случва във въздуха, и това е заложено в концепцията на дизайна на станцията – въздух, светлина, простор, скорост и динамика. Стоманената обшивка на станцията е открита и хармонично се съчетава със странично разположените прозорци, от които струи по цял ден светлина. Цветя в огромни саксии създават усещането за живот и непрекъснато възраждане на природата. Над всеки зелен кът по тавана има оформено изкуствено небе.

Материалите в станцията са изцяло естествени. Цветен гранит в топли преливащи се нюанси оформя подовата настилка. Стените са оригинално съчетание от алуминий, желязо и стъкло. Таваните са оформени от композитните панели с цветни ивици – еталбонд. Под тях има архитектурни апликации тип „барисол“, а осветлението е енергоспестяващо. Пейките по оста са оформени с масивни гранитни основи и гръб от надлъжни стоманени тръби. От двете страна на кашпите с изкуствени цветя също има тръборешетъчни пейки с дъгообразни елементи / сегменти / от тръби от неръждаема стомана.

Атракцията на станцията е внушителната фигура на древнотракийския певец Орфей, знакова фигура за българските земи. Бронзовата фигура на именития тракиец, живял в древността по българските земи, се извисява на 3,5 метра в центъра на входния вестибюл и тежи внушителните 1000 килограма. Дело е на изтъкнатия скулптор Крум Дамянов и за кратко време се превръща в предпочитано място за снимки на всички гости на столицата.

Проектът и дизайнът са дело на изтъкнатите български архитекти Радомир Серафимов и Ирен Дерлипанска.

Публичен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.mediapool.bg. // Посетен на 2 април 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]