Летище София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Международно летище София
Sofia Airport
SofiaAirportlogo.png
Терминал 2 на Летище София
Терминал 2 на Летище София
IATA: SOFICAO: LBSF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Флаг на България България
Оператор СОФ Кънект АД [1]
Обслужва София
Столична община
Местоположение София, България
Открито 1935 г.
Хъб на
Надм. височина 1742 ft / 531 m
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Карта
Bulgaria location map.svg
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Статистика (2020)
Пътници общо 2 937 846 [2]Понижение 58,7%
Товари общо (т) 23 042 [3]Понижение 3,9%
Международно летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“. През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2% повече от облсужената бройка през 2018 година. [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[5] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Flughafen Sofia PD 2011 4.JPG

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Sofio, flughaveno, 2010.jpg

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Летище София - panoramio.jpg

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[6]

Нови събития[редактиране | редактиране на кода]

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула[редактиране | редактиране на кода]

Метростанция „Летище София“

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [7]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [8]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Метростанция Летище София-Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Полети, изпълнявани през м. май. [9]

Град Летище Авиолиния(и)
Европа
Флаг на Австрия Австрия
Виена Международно летище Виена Austrian Airlines / Bulgaria Air
Флаг на Белгия Белгия
Шарлероа Летище Брюксел юг Шарлероа Ryanair / Wizz air
Флаг на България България
Варна Летище Варна Bulgaria Air
Флаг на Великобритания Великобритания
Лондон
Летище Гетуик Easyjet
Летище Лондон Лутън  Wizz air
Летище Лондон Станстед  Ryanair
Летище Хийтроу British Airways / Bulgaria Air
Флаг на Германия Германия
Берлин Летище Бранденбург Bulgaria Air/ Ryanair
Дортмунд Летище Дортмунд Wizz air
Кьолн Летище Кьолн/Бон Ryanair
Меминген Летище Меминген Ryanair / Wizz air
Мюнхен Летище Мюнхен Lufthansa
Франкфурт на Майн Летище Франкфурт Bulgaria Air / Lufthansa
Кирхберг Летище Франкфурт-Хан Wizz air
Флаг на Гърция Гърция
Атина Международно летище Елефтериос Венизелос Aegean Airlines / Bulgaria Air
Флаг на Дания Дания
Копенхаген Летище Копенхаген, Каструп Wizz air
Флаг на Ирландия Ирландия
Дъблин Летище Дъблин Ryanair
Флаг на Испания Испания
Барселона Летище Ел Прат Ryanair / Wizz air
Валенсия Летище Валенсия Wizz air
Мадрид Летище Мадрид - Барахас Bulgaria Air / Ryanair / Wizz air
Малага Летище Малага Bulgaria Air
Палма де Майорка Летище Палма де Майорка BH Air / Bulgaria Air
Флаг на Италия Италия
Бари Летище Бари Wizz air
Бергамо Международно летище Орио ал Серио Ryanair / Wizz air
Милано Летище Милано Линате Bulgaria Air
Рим Международно летище Рим Фиумичино Bulgaria Air
Международно летище Рим Чампино Ryanair
Флаг на Кипър Кипър
Ларнака Международно летище Ларнака Bulgaria Air / Wizz air
Флаг на Малта Малта
Валета Международно летище Малта Wizz air
Флаг на Нидерландия Нидерландия
Айндховен Летище Айндховен Ryanair / Wizz air
Амстердам Летище Амстердам Схипхол Bulgaria Air
Флаг на Полша Полша
Варшава Летище Фредерик Шопен LOT Polish Airlines
Флаг на Румъния Румъния
Букурещ Международно летище Букурещ Отопени Qatar Airways
Флаг на Русия Русия
Москва Международно летище Шереметиево Aeroflot / Bulgaria Air
Флаг на Украйна Украйна
Бориспил Международно летище Бориспил Ryanair / Windrose Airlines
Флаг на Франция Франция
Бове Летище Париж Бове Ryanair / Wizz air
Ница Летище Ница Лазурен бряг Wizz air
Париж Летище Париж Шарл де Гол Air France / Bulgaria Air
Флаг на Чехия Чехия
Прага Летище Вацлав Хавел Прага Bulgaria Air
Флаг на Швейцария Швейцария
Базел Евролетище Базел-Мюлуз-Фрайбург Wizz air
Цюрих Летище Цюрих Bulgaria Air
Азия
Флаг на Израел Израел
Тел Авив Международно летище Бен Гурион Bulgaria Air / El Al / Wizz air
Флаг на Катар Катар
Доха Международно летище Хамад Qatar Airways
Флаг на Малдиви Малдиви
Мале Международно летище Велана GullivAir (сезонна чартърна линия)
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства
Дубай Международно летище Дубай Flydubai / Wizz air
Флаг на Турция Турция
Анталия Летище Анталия ALK JSC, GullivAir, Turkish Airlines (сезонни чартърни линии)
Бодрум Летище Бодрум ALK JSC, GullivAir (сезонни чартърни линии)
Истанбул Летище Истанбул Turkish Airlines
Африка
Флаг на Египет Египет
Кайро Международно летище Кайро BH Air, Bulgarian Air Charter (сезонни чартърни линии)
Хургада Международно летище Хургада ALK JSC, BH Air, Bulgarian Air Charter (сезонни чартърни линии)
Шарм еш-Шейх Международно летище Шарм ел Шейх BH Air, Bulgarian Air Charter (сезонни чартърни линии)
Флаг на Тунис Тунис
Енфида Международно летище Енфида-Хамамет BH Air (сезонна чартърна линия)
Северна Америка
Флаг на Доминиканска република Доминиканска република
Ла Романа Международно летище Ла Романа GullivAir (сезонна чартърна линия)
Пунта Кана Международно летище Пунта Кана GullivAir (сезонна чартърна линия)

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Летище София - panoramio (1).jpg

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [10]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [11]

LBSFPlan2002.PNG

Данни за годишен трафик[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610 Понижение1,1% 12 378 Повишение21,6% 25 178 Повишение1,8%
2000 1 127 866 Понижение8,8% 11 036 Понижение10,8% 24 785 Понижение1,6%
2001 1 107 682 Понижение1,8% 10 381 Понижение5,9% 21 860 Понижение11,8%
2002 1 214 198 Повишение9,6% 12 482 Повишение20,2% 24 211 Повишение10,8%
2003 1 356 469 Повишение11,7% 13 461 Повишение7,8% 25 517 Повишение5,4%
2004 1 614 304 Повишение19,0% 14 472 Повишение7,5% 28 700 Повишение12,5%
2005 1 874 000 Повишение16,1% 14 725 Повишение1,7% 32 188 Повишение12,2%
2006 2 209 350 Повишение17,9% 15 241 Повишение3,5% 38 119 Повишение18,4%
2007 2 745 880 Повишение24,3% 17 392 Повишение14,1% 43 005 Повишение12,8%
2008 3 230 696 Повишение17,7% 18 294 Повишение5,2% 48 626 Повишение13,1%
2009 3 134 657 Понижение3,0% 15 093 Понижение17,5% 45 698 Понижение6,0%
2010 3 296 936 Повишение5,2% 15 322 Повишение1,5% 47 061 Повишение3,0%
2011 3 474 933 Повишение5,4% 15 887 Повишение3,7% 47 153 Повишение0,2%
2012 3 467 455 Понижение0,2% 16 249 Повишение2,3% 40 806 Понижение9,0%
2013 3 504 326 Повишение1,1% 17 039 Повишение4,9% 40 526 Понижение7,4%
2014 3 815 158 Повишение8,9% 17 741 Повишение4,1% 42 120 Повишение4%
2015 4 088 943 Повишение7,2% 18 727 Повишение2,2% 44 416 Повишение4,3%
2016 4 980 387 Повишение21,8% 21 157 Повишение13,0% 51 829 Повишение16,7%
2017 6 489 738 Повишение30,3% 20 818 Понижение0,3% 57 670 Повишение11,3%
2018 6 962 040 Повишение 7,3% 22 251 [12] Повишение 6,6% 60 771 [13] Повишение 5,4%
2019 7 107 096 [14] Повишение 2,1% 23 987 [15] Повишение 7,8% 61 371 [16] Повишение 1%
2020 2 937 846 [17] Понижение 58,7% 23 042 [18] Понижение 3,9% 35 954 [19] Понижение 41,4%
2021 133 415 [20] Понижение 76,1% 1 632 [21] Понижение 17,7% 2 189 [22] Понижение 54,9%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитания[редактиране | редактиране на кода]

Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София. [23] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.

Април 2021
Град Летища Седмични
излитания
Авиокомпании
Flag of the United Kingdom.svg Лондон (GTW) Гетуик
(LHR) Хийтроу
(LTN) Лутън
(STN) Станстед
14 Easyjet
Bulgaria Air
WizzAir
Ryanair
Flag of Germany.svg Мюнхен (MUC) Йозеф Щраус
(MMG) Меминген
11 Lufthansa
Ryanair / Wizz air
Flag of Germany.svg Франкфурт (FRA) Франкфурт на Майн
(HHN) Франкфурт-Хан
Bulgaria Air / Lufthansa
Wizz air
Flag of Bulgaria.svg Варна (VAR) Варна 10 Bulgaria Air
Flag of Turkey.svg Истанбул (ISL) Истанбул Turkish Airlines
Flag of France.svg Париж (BVA) Бове
(CDG) Шарл де Гол
9 Ryanair / WizzAir
Air France / Bulgaria Air
Flag of Austria.svg Виена (VIE) Швехат 8 Austrian Airlines
Flag of Romania.svg Букурещ (OTP) Отопени 7 Qatar Airways
Flag of Qatar.svg Доха (DOH) Хамад
Flag of the United Arab Emirates.svg Дубай (DXB) Дубай flydubai, WizzAir

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация[редактиране | редактиране на кода]

2020 г.[24]
# Град Авиокомпании Брой
1. Flag of the United Kingdom.svg Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 248 869
Повишение(3) 2. Flag of the Netherlands.svg Амстердам Bulgaria Air, Transavia 74 505
Повишение(5) 3. Flag of Bulgaria.svg Варна Bulgaria Air 63 164
Понижение(2) 4. Flag of Germany.svg Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 48 036
Повишение(-) 5. Flag of Belgium (civil).svg Брюксел Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 46 306
Повишение(-) 6. Flag of France.svg Париж Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 45 020
Понижение(1) 7. Flag of Italy.svg Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 44 417
Понижение(1) 8. Flag of Israel.svg Тел Авив Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, Ryanair, WizzAir 43 509
Повишение(-) 9. Flag of Spain.svg Мадрид Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 37 804
Повишение(-) 10. Flag of Germany.svg Дортмунд WizzAir 36 959

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]