Летище София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Летище София
Sofio, flughaveno, 2010.jpg
IATA: SOFICAO: LBSF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Flag of Bulgaria.svg България
Оператор Летище София ЕАД
Местоположение София, България
Хъб на
Надм. височина 1 742 ft / 531 m
Координати 42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д. / 42.695; 23.4083
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Карта
Sofia location map.png
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в София
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“. През 2017 година през летището са обслужени рекордният брой 6 489 738 пътници, което е с 30.3% повече в сравнение с 2016 година. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[2] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната.Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

Flughafen Sofia PD 2011 1.jpg

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

През януари 2013 г. управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния „Терминал 1“.

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Flughafen Sofia PD 2011 4.JPG

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

Летище София - panoramio.jpg

База Луфтханза Техник на Летище София[редактиране | редактиране на кода]

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[3]

Flughafen Sofia PD 2011 3.JPG

Нови събития[редактиране | редактиране на кода]

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула[редактиране | редактиране на кода]

IMG 5564.JPG

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [4]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [5]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Новата контролна кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Нова метростанция Летище София-Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.в 13:00 часа. Изходът ѝ е пред Терминал 2, като във времето от 7 до 19ч има трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинации[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air Charter Сезонни чартърни линии: Кайро, Хургада
Flag of Malta.svg Corendon Europe Сезонни чартърни линии: Хургада
Flag of the United Kingdom.svg easyJet Лондон Гетуик, Манчестър
Сезонно: Бристол (започва от 8 декември), Единбург, Лондон Саутхенд (започва от 16 декември 2018)
Flag of Turkey.svg OnurAir Сезонна линия: Анталия
Flag of Ukraine.svg Windrose Airlines Киев Бориспол (приключва на 30 март 2019) [6]
Flag of Hungary.svg Wizz air Айндховен, Аликанте, Бари, Барселона, Болоня, Братислава, Брюксел Шарлероа, Будапеща, Валенсия, Дортмунд, Дубай Ал Мактум, Женева, Копенхаген, Ларнака, Лондон Лутън, Мадрид, Малта, Милано Бергамо, Мюнхен Меминген, Ница, Париж Бове, Тел Авив, Франкфурт
Сезонно зима: Ейлат - Овда
Сезонни лято: Базел/Мюлуз (продължава от 2 април 2019), Катания (продължава от 31 март), Лисабон (продължава от 2 април), Малага (продължава от 2 април), Неапол (продължава от 1 април 2019), Нюрнберг (продължава от 1 април 2019), Рим Фюмичино (продължава от 31 март)

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Slovenia.svg Adria Airways Любляна [7]
Flag of Greece.svg Aegean Airlines Атина
Flag of Russia.svg Aeroflot Москва Шереметиево
Flag of Serbia.svg Air Serbia Белград
Flag of Italy.svg Alitalia Рим Фюмичино
Flag of Austria.svg Austrian Airlines Виена
Flag of the United Kingdom.svg British Airways Лондон Хийтроу
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air Амстердам, Атина, Берлин Тегел, Брюксел, Варна, Виена, Лондон Хийтроу, Мадрид, Милано Линате, Москва Шереметиево, Одеса, Париж Шарл де Гол, Прага, Рим Фюмичино, Тел Авив, Франкфурт Франкфурт, Цюрих
Flag of Azerbaijan.svg Buta Airways Баку
Flag of Israel.svg El Al Тел Авив
Flag of Poland.svg Enter Air Бристол (започва от 22 декември)
Flag of the United Arab Emirates.svg flydubai Дубай
Flag of the United Kingdom.svg Jet2.com Сезонни чартърни линии: Манчестър, Нотингам, Нюкасъл (започват от 22 декември)
Flag of Poland.svg LOT Polish Airlines Варшава
Flag of Germany.svg Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
Flag of Norway.svg Norwegian Air International Сезонни чартърни линии: Лондон Гетуик (започва от 22 декември)
Flag of Qatar.svg Qatar Airways Доха
Flag of Romania.svg TAROM Букурещ
Flag of Ireland.svg Ryanair Айндховен, Атина, Барселона, Берлин Шьонефелд, Брюксел Шарлероа, Бирмингам, Венеция Тревизо, Дъблин, Карлсруе/Баден Баден, Киев - Бориспол (от март 2019) [8], Кьолн, Ливърпул, Лондон Станстед, Мадрид, Меминген, Милано Бергамо (започва от 1 април 2019), Милано Малпенса (приключва на 30 март 2019), Рим Чампино, Хамбург
Сезонни линии зима: Акаба, Бристол (от 22 декември 2018), Единбург
Сезонни линни лято: Валенсия Кастейон (1 април 2019), Пафос (1 април 2019), Стокхолм Скавста (3 април 2019)
Flag of the United Kingdom.svg Thomson Airways Сезонни чартърни линии: Бирмингам, Лондон Гетуик, Манчестър (започват от 22 декември)
Flag of the Netherlands.svg Transavia Амстердам
Flag of Turkey.svg Turkish Airlines Истанбул Ататюрк (до 31 декември 2018) [9], Истанбул (от 1 януари 2019)
Flag of Ukraine.svg Ukraine International Airlines Киев (от 31 март 2019) [10]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Летище София - panoramio (1).jpg

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [11]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2 974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [12]

LBSFPlan2002.PNG
Sofio, flughaveno, 2010.jpg

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610 Понижение1,1% 12 378 Повишение21,6% 25 178 Повишение1,8%
2000 1 127 866 Понижение8,8% 11 036 Понижение10,8% 24 785 Понижение1,6%
2001 1 107 682 Понижение1,8% 10 381 Понижение5,9% 21 860 Понижение11,8%
2002 1 214 198 Повишение9,6% 12 482 Повишение20,2% 24 211 Повишение10,8%
2003 1 356 469 Повишение11,7% 13 461 Повишение7,8% 25 517 Повишение5,4%
2004 1 614 304 Повишение19,0% 14 472 Повишение7,5% 28 700 Повишение12,5%
2005 1 874 000 Повишение16,1% 14 725 Повишение1,7% 32 188 Повишение12,2%
2006 2 209 350 Повишение17,9% 15 241 Повишение3,5% 38 119 Повишение18,4%
2007 2 745 880 Повишение24,3% 17 392 Повишение14,1% 43 005 Повишение12,8%
2008 3 230 696 Повишение17,7% 18 294 Повишение5,2% 48 626 Повишение13,1%
2009 3 134 657 Понижение3,0% 15 093 Понижение17,5% 45 698 Понижение6,0%
2010 3 296 936 Повишение5,2% 15 322 Повишение1,5% 47 061 Повишение3,0%
2011 3 474 933 Повишение5,4% 15 887 Повишение3,7% 47 153 Повишение0,2%
2012 3 467 455 Понижение0,2% 16 249 Повишение2,3% 40 806 Понижение9,0%
2013 3 504 326 Повишение1,1% 17 039 Повишение4,9% 40 526 Понижение7,4%
2014 3 815 158 Повишение8,9% 17 741 Повишение4,1% 42 120 Повишение4%
2015 4 088 943 Повишение7,2% 18 727 Повишение2,2% 44 416 Повишение4,3%
2016 4 980 387 Повишение21,8% 21 157 Повишение13,0% 51 829 Повишение16,7%
2017 6 489 738[13] Повишение30,3% 20 818 Понижение0,3% 57 670 Повишение11,3%
2018 5 958 013 [14] Повишение 7,5% 17 981 [15] Повишение 4,7% 51 783 [16] Повишение 5,5%
Най-натоварени маршрути по брой излитания
Град Летище(а) Седмични излитания
(декември 2018)
Авиокомпании
Лондон LGW, LHR, LTN, SEN, STN 63 British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Norwegian Air International, Ryanair, Thomson Airways, WizzAir
Виена VIE 34 Austrian Airlines, Bulgaria Air
Мюнхен FMM, MUC 26 Lufthansa, Ryanair, WizzAir
Франкфурт FRA 24 Lufthansa, Bulgaria Air, WizzAir
Варна VAR 20 Bulgaria Air
Истанбул IST 18 Turkish Airlines
Атина
Милано
ATH
BGY, LIN, MXP
16 Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair
Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Брюксел BRU, CRL 15 Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Варшава WAW 14 LOT Polish Airlines
Берлин
Рим
SXF, TXL
CIA, FCO
13 Bulgaria Air, Ryanair
Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair
Москва SVO 12 Aeroflot, Bulgaria Air
Букурещ
Доха
Мадрид
Тел Авив
OTP
DOH
MAD
TLV
11 TAROM
Qatar Airways
Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Bulgaria Air, El Al, WizzAir
Амстердам
Париж
AMS
BVA, CDG
10 Bulgaria Air, Transavia
Bulgaria Air, WizzAir
Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация
# Град Авиокомпании 2017! г.
1. Flag of the United Kingdom.svg Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 422 821
2. Flag of Italy.svg Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 134 306
3. Flag of Bulgaria.svg Варна Bulgaria Air, WizzAir 129 039
4. Flag of Italy.svg Рим Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 122 138
5. Flag of the Netherlands.svg Амстердам Bulgaria Air, Transavia 118 431
6. Flag of Belgium.svg Брюксел Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 107 660
7. Flag of Spain.svg Мадрид Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 100 900
8. Flag of Israel.svg Тел Авив Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, WizzAir 70 944
9. Flag of Germany.svg Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 98 100
10. Flag of Germany.svg Мюнхен Lufthansa, Ryanair, WizzAir 88 675

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2016-2017_12.pdf
  2. Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София
  3. Lufthansa Technik Sofia
  4. ((bg))  Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
  5. ((bg))  „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
  6. https://www.routesonline.com/news/38/airlineroute/280613/ukraine-international-s19-european-network-expansion/
  7. http://www.exyuaviation.com/p/adria-airways-ljubljana-sofia.html
  8. https://www.avianews.com/ukraine/2018/11/20/ryanair_5_new_routes/
  9. https://www.ch-aviation.com/portal/news/71740-turkish-airlines-to-fully-move-to-istanbul-new-in-late-4q18
  10. https://www.routesonline.com/news/38/airlineroute/280613/ukraine-international-s19-european-network-expansion/
  11. Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
  12. Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
  13. https://sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2016-2017_12.pdf
  14. https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2017-2018.pdf
  15. https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/en-cargo_and_mail_2017-_2018.pdf
  16. https://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-aircraft_movements_2017-2018.pdf

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]