Направо към съдържанието

Леге (улица в София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Леге.

Леге
— улица —
Карта
Град СофияБългария
РайонОборище, Средец
Носи името наЛеандър Леге
Леге в Общомедия

„Леандър Леге“ или „Леге“ е централна улица в София. Разположена е в район „Средец“. Простира се между улица „Алабин“ и булевард „Цар Освободител“.

До създаването на Княжество България в 1878 година се нарича „Буюк джамиси сокаги“, тоест улица „Боюк джамия“.[1] Тя е една от първите улици, преименувани след Освобождението. През ноември 1878 година Софийското градско общинско управление взима решение тя да бъде наречена на френския дипломат Леандър Леге[2][3] – „истински просветен човек и по човеколюбие и дълбоко съчувствие се труди в бурното време 1876 – 1877 година да облекчи страданията“ в София.[2]

„Леге“ се развива като една от главите търговски улици в града. Дължината ѝ е била по-голяма – от „Алабин“ до бул. „Дондуков“. След завземането на властта от комунистите и преустройството на градския център за придобиване на нов социалистически облик част от улицата е унищожена. В нея са се намирали деликатесният магазин „Копривщица“, гостилницата „Последен грош“ и магазинът аперитив „Торино“, в който сервирали италиански вермут с хляб и аншоа.[2] На кръстовището на „Леге“ и „Съборна“ се намирал кафе-шантанът „Орфеум Неапол“,[2] на чието място през 1920 г. се издига хотел „Империал“, проектиран от Кирил Маричков. През ерата на „социалистическия реализъм“ до него се построява сградата на Детмаг и се обсъжда съдбата на хотела, който не пасва на новия стил, но все пак той е запазен.[4]

През 20-те години на XX век на улица „Леге“ се построяват или надстрояват Франко-белгийската банка, Италианската банка (№2) и Доходното здания на Бакърджиев (№6).[2]

Големи промени настъпват през 50-те години при споменатото преустройство на центъра и строителството на хотел „Рила“.[2]

На улица „Леге“ или в нейния район са разположени следните обекти (от юг на север):

  1. Сградата на музея // Национален археологически институт с музей. Посетен на 3 февруари 2022 г.
  2. а б в г д е Петров, Здравко. Исторически маршрути София. Сиела, 2019. ISBN 978-954-28-2959-1. с. 237.
  3. Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 15.
  4. Духът на София: Хотел „Империал“ – оцелялото бижу на улица „Съборна“ // в. Строител. 23 януари 2018. Посетен на 20 октомври 2025.