Московска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Московска
— улица —
Moskovska Street.jpg
Sofia Center - Moskovska.png
Град България СофияБългария
Район Оборище, Средец
Дължина 1000 m
Поглед към ул. „Московска“. Част от улицата е настлана с прочутите жълти павета
Домът на Киро Стефанов на ъгъла на ул. "Париж" 1, проектирана от арх. Никола Лазаров

„Московска“ е централна улица в София, на която (или съвсем наблизо) се намират някои от важните сгради и символи на столицата.

Започва от гърба на бившия Партиен дом (сега сграда на Парламента с кабинети и зали) и завършва в кръговото движение около Паметника на Васил Левски. В началото си е успоредна на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Дондуков“, но при пресичането си с ул. „Георги Бенковски“ се раздвоява и поема наляво, пресича „Раковски“ и става успоредна на „Дондуков“.

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • По средата на дължината на улицата се намира внушителната църква „Света София“ — втората най-стара в града.
  • В съседство е площадът с Храм-паметника „Александър Невски“.
  • В началото на „Московска“ е градината на Националната художествена галерия (бившия Царски дворец), чийто официален вход е откъм пл. „Княз Александър I“.
  • В нейния край пък се намира Галерията за чуждестранно изкуство.
  • На ъгъла на "Московска" и "Г.С. Раковски" се издига най-старата софийска многоетажна жилищна сграда, кооперативна собственост ("кооперация") - Палата "Света София" (зав. 1929 г.) по проект на арх. Лазар Парашкеванов
  • На ъгъла на "Московска" и "Париж" е домът на Киро Стефанов, по проект на арх. Никола Лазаров - понастоящем собственост на Столична община.
  • На "Московска" 43 се намира домът на Евстрати и Евлоги Гешови - наследници на Иван Евстратиев Гешов; понастоящем централно седалище на "Нове-АД-Холдинг"
  • На „Московска“ №47 се е намирала къщата на Никола Мушанов, един от известните проекти на архитект Станчо Белковски. През 2005 г. е надстроена - един от най-спорните случаи в София на "интегриране" на съществуваща сграда в ново пространство.
  • Кокетната малка сграда на улица "Московска" №11,паметник на културата, тринадесет години щастливо приютяваше галерия "Крида Арт"(основана през 1990 г.).Галерията показваше творби на най-изявените представители на българското изобразително изкуство от всички поколения и беше вълнуващо място за срещи на писатели, композитори, инструменталисти, артисти и учени във времето от 1990 до 9 септември 2003 г. когато изненадващо бе закрита защото тогавашният областен управител на София,г.Росен Владимиров, продаде сградата на частно лице, макар че тя е била построена със средства на спомоществуватели от всички социални слоеве на младата столица София през 1879 г., с предопределена цел. Сградата е дело на архитектите Рупелмайер и Грюнангер и е била задължителен атрибут, според устройствената догма за подобни височайши обиталища, към княжеския (царския) дворцов комплекс в качеството му на изложбен павилион за културни обществени контакти на княза(царя) и неговото обкръжение. Тя е в крак с модата на архитектурата на тогавашните подобни изложбени павилиони в Европа. От дописка във вестник "Народен глас" за деня на възшествието на Княз Александър I на трона научаваме любопитна информация за павилиона. И още нещо: Д-р Моллов, председател на общинския съвет на София донесъл специално за деня от Виена електрически акумулатори, поставили ги в изложбения павилион и от там към двореца лумнал електрически гирлянд. Първо градско електрическо осветление в Европа! Като предвестие, че през 1896 година в приземието на павилиона ще бъде поставена електрическа динамомашина на "Сименс", която е доставяла, по-късно и резервно, електрическо осветление на двореца. Тогава сградата придобила и прозвището "юзината". С предоставянето на сградата на галерия "Крида Арт" се целеше да се възстанови, със становища на Министерството на културата и Столична община, прекъснатата ѝ функция на изложбен павилион след политическата промяна на 9 септември 1944 г. По зла участ на същата дата, през 2003 година, възстановената функция беше силово прекъсната,с преднамерена порочна приватизация, без знанието на Министерството на културата, на Националния институт за опазване на паметниците на културата, на обществеността и на галерията.

Артисти на галерията са: Александър Дяков, проф.Ангел Станев, Анета Драгушану, Ангел Васев, проф.Андрей Даниел, Анжела Минкова, Атанас Андасаров, Атанас Пацев,Бисера Йосифова, проф.Божидар Бояджиев, проф.Борис Гондов, Борис Димовски, проф.Борислав Стоев,Борислав Русинов, Валентин Александров, проф. Валентин Колев, Валентин Узунов,Ванко Урумов, член-кореспондент на БАН Вежди Рашидов, Велин Андреев,проф.Валентин Старчев,Вера Недкова, проф.Величко Минеков, проф.Венко Колев,Веса Василева, проф.Вихрони Попнеделев, Владимир Бунарджиев, Генко Генков,Георги Баев, Георги Липовански, Георги Лечев, Георги Савов, Георги Трифонов,Георги Чапкънов, проф.Греди Асса, Дарина Цурева, Дора Бонева, Димитър Г.Димитров, проф.Димитър Бойков, Димитър Казаков, Димитър Лалев,  доц.ДимитърСотиров,проф. Димитър Трендафилов, доц. Димо Колибаров, Долорес Дилова, Евгени Кузманов, проф.Емил Попов, Емил Стойчев,Златка Дъбова, Иван Иванов, Иван Минеков,проф.Иван Ненов Иван Нинов, Иван Русев, проф.Иван Газдов, проф.Иван Славов, проф.Иван Праматаров, проф.Иван Кирков,проф.Ивайло Мирчев,проф.Иван Димов,проф.  Иван Славов, Ивайло Савов,Йоан Левиев, Йордан Кацамунски, Йорданка Радева, Красимир Рангелов, проф. Крум Дамянов, Любен Зидаров,Любомир Йорданов,  Милко Божков, Михаил Петков, Надежда Кутева, проф. Николай Майсторов, Николай Янакиев, Нуша Гоева, Огнян Цеков, Павел Койчев, Павел Аврамов, Ралица Николова, доц.д-р Ружа Маринска, Румяна Русинова, проф. Румен Скорчев, Руси Дундаков, акад. Светлин Русев, Свилен Блажев, Симеон Венов, проф.Велислав Минеков, проф.Станислав Памукчиев, Стефан Родев, Стефана Чернаева, Станислава Петкова, Станка Желева, Стоян Цанев, Сули Сеферов, проф.Теофан Сокеров, проф.Тома Върбанов, Тома Скочев, Тома Трифоновски, проф.Христо Нейков, Христо Кралев, Христо Кърджилов, проф.Христо Хараламбиев, Чавдар Петров,проф.д-р Чавдар Попов и др.

В художествения живот на галерия „Крида арт“ участваха Йордан Радичков, Ивайло Петров,Радой Ралин, Любомир Левчев, Константин Павлов, Христо Фотев, Николай Кънчев, проф.д-р Александър Фол, проф.д-р Николай Генчев, Александър Владигеров,проф.д-р.Енчо Мутафов...

Галеристи: Кремена Руменова-Камбова и Дарин Камбов

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Образователни институции[редактиране | редактиране на кода]

  • В края на улицата отляво са разположени сградите на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет и на Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет, както и ботаническата градина на СУ.
  • Отдясно (зад Галерията за чуждестранно изкуство) е дългогодишната сграда на Електротехническия факултет на Техническия университет, освободена през 2000 г., за да приеме Националния политехнически музей или друго учреждение на науката или културата.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]