Технически университет (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ТУС)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Технически университет
Основаване 15 октомври 1945 г.
Вид държавен
Финансиране субсидия от държавния бюджет
Ректор проф. дтн. Георги Михов
Студенти 18 000
Местоположение София, България
Сайт www.tu-sofia.bg
Tu-sofia-logo.svg
Sofia location map.png
42.66° с. ш. 23.36° и. д.
Разположение в София
Технически университет в Общомедия

Техническият университет в София[1] е държавно техническо висше училище, най-голямото в България[2].

Основната учебна и научна база на ТУС е в София (район Студентски); състои се от 14 факултета, колеж и др. Структурта му включва също Филиал на ТУС в Пловдив (2 факултета и пр.) и База на ТУС в Сливен (факултет и колеж), както и 2 средни технически училища (в София и Правец).

История[редактиране | редактиране на кода]

ТУС е самостоятелно висше училище от 1953 г. Учреден е под името Машинно-електротехнически институт, който е сред 4-те висши инженерни училища, създадени вследствие от разделянето на Държавната политехника, включвайки 2 нейни факултети (Машинен и Електротехнически).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Със Закона за висше техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941) се основава държавното Висше техническо училище с 2 факултета – Строително-архитектурен и Машинно-технологически (преименуван на Машинно-електро-технологически през 1945 г. и после на Машинен). Учебните занятия в Строително-архитектурния факултет започват още от есента на 1942 г., но са прекратени заради Втората световна война. Занятията обаче в Машинно-електро-технологическия факултет стартират едва от есента на 1945 г., чествана като година на основаването на ТУС.

През 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета – Машинен (специалност „Машинно инженерство“), Електротехнически (специалност „Електроинженерство“), Минен (специалности „Минно инженерство“ и „Инженерна геология“) и Факултет по индустриална химия (специалности „Силикати“ и „Органичен синтез“)[3], първите 2 факултета от които стават основата на бъдещия МЕИ. Строително-архитектурният факултет е разделен на 4 факултета – Строителен, Архитектурен, Геодезически и Хидротехнически.

Висшето техническо училище се преименува през 1945 г. на Държавна политехника, която е преобразувана през 1953 г. в 4 висши инженерни училища, наречени „институти“:

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, след отделянето му в самостоятелно висше училище, ТУС е наречен Машинно-електротехнически институт (съкратено МЕИ), който е преименуван през 1965 г. на Висш машинно-електротехнически институт (съкр. ВМЕИ). Известно време носи и името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“. С решение на 37-то народно събрание на 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет.

Филиалът на ТУС в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет[4][5] в Сливен.

Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.

От 1990 г. в ТУС – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт съгласно междуправителствена спогодба с Германия. През 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език.

Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец. Преподаватели от ТУ водят учебни занятия в тези професионални гимназии.

През цялата история на ТУС в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително ок. 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

За предишните ректори вижте Държавна политехника.

Машинно-електротехнически институт (1953 – 1965)

Висш машинно-електротехнически институт (1965 – 1995)

Технически университет (от 1995)

Учебна структура[редактиране | редактиране на кода]

Инженерно-педагогическият факултет и Колежът в Сливен

Образователната система на университета обединява:

  • университетски звена:
    • в София – 11 основни факултета и 3 функционални факултета (с преподаване на чужд език – немски, английски, френски)
    • в Пловдив – 2 основни факултета,
    • в Сливен – 1 основен факултет;
  • колежи (висши училища) – в София и Сливен;
  • средни специализирани училища – в София и Правец.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Електротехническият факултет
  • Факултет „Автоматика“, София
  • Факултет „Електронна техника и технологии“, София
  • Електротехнически факултет, София
  • Енергомашиностроителен факултет, София
  • Факултет „Компютърни системи и технологии“, София
  • Машинно-технологичен факултет, София
  • Машиностроителен факултет, София
  • Факултет по приложна математика и информатика, София
  • Стопански факултет, София
  • Факултет по телекомуникации, София
  • Факултет по транспорт, София
  • Факултет за английско инженерно обучение, София
  • Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, София
  • Факултет за френско обучение по електроинженерство, София
  • Факултет по електроника и автоматика, Пловдив
  • Факултет по машиностроене и уредостроене, Пловдив
  • Инженерно-педагогически факултет, Сливен

Колежи[редактиране | редактиране на кода]

Катедри[редактиране | редактиране на кода]

Във всеки факултет и колеж има няколко катедри. Например Електротехническият факултет[7] включва следните катедри:

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

  • Департамент по приложна физика, София
  • Департамент за чуждоезиково обучение и приложна лингвистика, София
  • Департамент за физическо възпитание и спорт, София
  • Център за непрекъснато обучение, София
  • Център за дистанционно обучение, Пловдив
  • Център за обучение на специализанти, Пловдив
  • Център за развитие и квалификация, Сливен

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

Научна структура[редактиране | редактиране на кода]

Научната и приложна дейност е организирана в следните звена:

  • Научноизследователски сектор – с 15 научноизследователски и 20 научно-приложни лаборатории
  • 4 малки предприятия – ЕФТОМ-ЙОН, ЕФТОМ-ХИМ, МОД-МАН, МУСАТ, ЕМНМ
  • Учебно-експериментално предприятие (Учебен завод) – с 4 обособени производствени звена

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официалното наименование на университета е без града. За разграничаване от едноименните технически университети в други градове към названието често се добавя името на града, включително и в съкращенията: ТУ, София, също ТУ (София) или ТУ – София, както и краткото ТУС.
  2. The Education System in Bulgaria
  3. История – в сайта на ТУ, София
  4. [1]
  5. [2]
  6. tu-sliven.com
  7. www.tu-sofia.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]