Библиотека на Нов български университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Библиотека на Нов български университет
Главна читалня на Библиотеката на Нов български университет. Изглед от двора на университета
Главна читалня на Библиотеката на Нов български университет. Изглед от двора на университета
Информация
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Местоположение София, България
Създаване 1995 г.
Фонд
Размер 160 хил. тома
Друга информация
Директор Радостина Тодорова
Награди „Христо Г. Данов“ (2007)
Sofia Full City Map.png
42.6778° с. ш. 23.2528° и. д.
Разположение в София

Библиотеката на Нов български университет е създадена през 1995 г. от Надя Терзиева.[1] Първите колекции включват издания, наследени от фондовете на бившата библиотека на АОНСУ, книги от департамент „Право“ и англоезична литература в различни области. Библиотечният фонд наброява над 160 000 тома (31.10.2020). През 1998 г. завършва първата реконструкция на библиотечния комплекс, разположен на три нива с площ 1673 кв. м. Допълнително се разширява с два компютърни центрове за студенти, преподаватели и външни потребители, съответно през 2001 г. и 2005 г. През 2007 г. е изградена и открита нова читалня с площ 400 кв. м. и над 100 места (в. т.ч. и компютъризирани), именувана на първия ректор на НБУ, проф. Иванка Апостолова.

От 2016 г. става част от Център за книгата[2], заедно с Издателство, Университетски архив и Книжарници. Член е на Българска библиотечно-информационна асоциация[3], Фондация Национална академична библиотечно-информационна система[4] и Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche – LIBER[5].

Иновации[редактиране | редактиране на кода]

Главна читалня на Библиотеката на Нов български университет

Библиотеката на НБУ е първата в България, която след промените през 1989 г.:

  • организира свободен достъп до колекциите си;
  • използва подхода „управление чрез проекти“, който дава възможност на библиотечните и други специалисти[6] да извършват както функционални дейности, така и такива, свързани със стратегическото развитие на библиотеката;
  • през 1999 г. създава първия си уеб сайт;
  • през 2000 г. автоматизира библиотечните процеси чрез интегрираната система EOS.WEB[7] като поддържа свободно достъпен електронен многоезичен каталог[8], интегриран с GoogleBooks, с прикачени към библиографските описания изображения на корица и страница със съдържанието на книгите на български език;
  • включва в структурата си отдел „Компютърно осигуряване“ (днес „Технически ресурси и услуги“), който допринася за технологичното ѝ развитие и поддържа услуги в компютърен и технологичен център;
  • от 1999 г. поддържа абонамент за академични бази данни[9] в различни научни области, като и специализирани електронни пълнотекстови ресурси на български и други езици в конкретно професионално направление;
  • осигурява защитен 24/7 достъп до електронните си ресурси както в интернет мрежата на НБУ, така и извън нея;
  • от 2002 г. разработва и развива собствена дигитална библиотека[10] с различни колекции;
  • създава инфраструктура, развива и поддържа електронна платформа с книги за незрящи от цялата страна[11], както и пътеводители за читатели със специални образователни потребности;
  • разработва и поддържа единствения по рода си академичен портал за електронни научни периодични издания на НБУ[12];
  • внедрява системи за контрол на достъпа, регистрация на читатели и управление на библиотечни и технологични услуги чрез мултифункционални PVC читателски карти с радио-честотна идентификация;
  • създава първия Научен институционален архив[13] на български университет през 2006 г., базиран на софтуер с отворен код;
  • притежава лични библиотеки[14] на видни учени;
  • формира единствената по рода си университетска колекция „Библиотека за ученика“[15];
  • провежда обучение по информационна компетентност чрез присъствени и виртуални сесии[16].

Партньорства[редактиране | редактиране на кода]

От 1998 г. Библиотеката на НБУ поддържа партньорски отношения в областта на международното междубиблиотечно обслужване с Националната библиотека на Великобритания[17], Централноевропейския университет, Лондонския университетски колеж[18], Руската държавна библиотека[19] и други, както и с IFLA[20];

Библиотеката на НБУ развива услуги, основани на онлайн достъпа до ресурси, в резултат на успешен проект за библиотечна кооперация „Модернизация и организационно развитие на университетска библиотека“ (1999 – 2001), по програма ТЕМПУС, с участници библиотеките на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство, Техническия университет, Университета на Портсмут (Англия), Университета на Мурсия (Испания), Свободния университет в Амстердам (Холандия) и Университета ИСЛА в Браганса (Португалия), както и Българска библиотечно-информационна асоциация и представителството в България на Martinus Nijhoff Publishers.

Библиотеката на НБУ е инициатор и създател на първото национално библиотечно обединение (2002 г.) за споделен абонамент на електронни ресурси за научни и образователни цели „Български информационен консорциум“[21].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Плакет на наградата „Библиотека на годината“ за 2012 г. на Българската библиотечно-информационна асоциация

Библиотеката на НБУ е удостоена с националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Библиотеки и библиотечно дело“ (2007).[22]

Носител е и на наградата „Библиотека на годината“ на Българската библиотечно-информационна асоциация за 2012 г.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

  • заемане за дома
  • запазване на книга
  • писмена тематична библиографска справка
  • междубиблиотечно заемане
  • международно междубиблиотечно заемане
  • електронна доставка на документи
  • дигитализация на текст
  • печат върху CD-R и DVD-R
  • помощ от специализиран библиотекар
  • използване на бази данни, придружено с консултация на библиотекар

Работно време[редактиране | редактиране на кода]

През семестрите и сесиите: понеделник-петък – 8:00 – 21:00; събота и неделя – 9:00 – 17:30
През ваканциите: понеделник-петък – 9:00 – 17:30; събота и неделя – почивни дни

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Състав на Настоятелството на НБУ“, сайт на НБУ.
  2. „Център за книгата“, сайт на НБУ.
  3. Сайт на Българската библиотечно-информационна асоциация.
  4. Сайт на Националната академична библиотечно-информационна система.
  5. Сайт на Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche – LIBER.
  6. „Структура на Библиотеката на НБУ“, сайт на НБУ.
  7. Сайт на интегрираната система EOS.WEB.
  8. Сайт на свободно достъпния електронен многоезичен каталог.
  9. „Академични бази данни“, сайт на НБУ.
  10. „Дигитална библиотека на НБУ“, сайт на НБУ.
  11. „Електронна платформа с книги за незрящи“, сайт на НБУ.
  12. „Академичен портал за електронни научни периодични издания на НБУ“, сайт на НБУ.
  13. „Научен електронен архив на НБУ“, сайт на НБУ.
  14. „Лични библиотеки“, сайт на НБУ.
  15. „Библиотека за ученика“, сайт на НБУ.
  16. „Обучителни сесии за студенти“, сайт на НБУ.
  17. Сайт на Националната библиотека на Великобритания.
  18. Сайт на Лондонския университетски колеж.
  19. Сайт на Руската държавна библиотека.
  20. Сайт на IFLA.
  21. Сайт на Българския информационен консорциум.
  22. „Национална награда Христо Г. Данов 2007 – номинации и наградени“, в. „Култура“, бр. 24 (2463), 22 юни 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България