Военномедицинска академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Военномедицинска академия.

Военномедицинска академия
Red Cross icon.svg
Военномедицинската академия в София
Военномедицинската академия в София
Sofia Full City Map.png
42.6842° с. ш. 23.3039° и. д.
Местоположение в София
Пълно име Военномедицинска академия (ВМА)[1]
Местоположение София
Основана 1 декември 1891 г.;
преди 128 години
 (1891-12-01)
Финансиране държавна болница
Вид обща, специализирана
Обвързан университет академия към болницата
Болнична мрежа 32 клиники и отделения
Спешно отделение обособен отделен вход, вдясно от фасадата на болницата[2]
Легла 283
Специалности над 30[3]
Уебсайт www.vma.bg
Военномедицинска академия в Общомедия

Военномедицинската академия (съкратено ВМА) е военно научно-образователно и диагностично-лечебно учреждение в София, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

ВМА е наследник на Софийската обща гарнизонна болница, основана през 1891 г. За първи началник на новооткритата болница е назначен д-р Георги Золотович, виден общественик и активен участник в създаващото се тогава здравно законодателство.

Персоналът на болницата активно участва във войните за национално обединение (1912 – 1918 г.). През този период дейността на лечебното заведение подпомагат германски, австрийски и унгарски лекарски мисии.[4]

През март 1949 г. в гр. София е формирано Народното военномедицинско училище, което е закрито през 1958 г.[5]

През 1960 г. то е възстановено под названието Висш военномедицински институт (ВВМИ), за да отговори на разрастващите се дейности на военномедицинските кадри в областта на диагностично-лечебната, научната и учебната дейност. С течение на годините, особено след построяването на новата сграда, ВВМИ се превръща в авторитетна здравна институция, разполагаща с модерна материално-техническа база, висококвалифицирани специалисти, изтъкнати учени и уважаван преподавателски състав.

С указ № 546 на Министерския съвет от 7 април 1989 г. се създава Военномедицинска академия, обединяваща:

  • Висшия военномедицински институт,
  • Обединения авиомедицински научноизследователски институт,
  • Военноморската болница във Варна,
  • Правителствената болница в София.
Военномедицинска академия, сградата на МБАЛ в София.
Военномедицинска академия, сградата на МБАЛ във Варна.

Военномедицинската академия е създадена като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да извършва многообразна диагностично-лечебна дейност, да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри с цел поддържане готовността и боеспособността на армията, съхранение и възстановяване здравето на военнослужещите.

От 2017 г. съвместно с ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“ ВМА обучава курсанти по образователно – квалификационна степен „Бакалавър“ на акредитираната специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“, като за специализацията към нея „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“ се планира да придобие акредитация през 2019 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 2001 г. в състава на ВМА влизат долуизброените структури за извънболнична и болнична медицинска помощ[6].

Бивши военни болници[редактиране | редактиране на кода]

Бивши военни санаториуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Болнична база по балнеология, рехабилитация и профилактика (БББРП), Хисаря
  • БББРП, Поморие
  • БББРП, Банкя

Медицински пунктове[редактиране | редактиране на кода]

Други поделения[редактиране | редактиране на кода]

  • Център за военномедицинска експертиза и авиационна медицина.
  • Военномедицински отряд за бързо реагиране.
  • Научноизследователски институт по радиобиология и защита от ядрено, биологично и химическо оръжие в София, кв. Овча купел.
  • Център по военна епидемиология и хигиена в София с отделения в Пловдив, Сливен, Варна.

През 1998 г. се създава Отделение по обща и онкологична гинекология към Клиника по коремна хирургия, необходимост възникнала с приема на жени в армията. От 2004 г. съществува като самостятелна Клиника по обща и онкологична гинекология.

През 2003 г. е създадена Клиника по чернодробно-панкреатична и трансплационна хирургия, специализирана в извършването на оперативно лечение на черния дроб и панкреаса с голям и много голям обем на сложност, както и всички съвременни интервенции в областта на висцералната хирургия по лапароскопски или класически метод. През 2007 г. клиниката стартира програма за чернодробна трансплантация, като оттогава са извършени над 25 чернодробни трансплантации.

Ръководство на ВМА[редактиране | редактиране на кода]

За периода 1960 – 1989 г. като Висш военномедицински институт (ВВМИ)[7]

  • полковник Генчо Кръстинов (1960 – 1962) със заместници полк. Атанас Малеев по лечебната част, полк. Ан. Хаджиниколов (по учебната част) и полк. Любен Янчев (по научната част),
  • проф. Атанас Малеев (1962 – 1964) със заместници полк. Николай Купенов (по учебната част) и полк. Ганчо Савов (по лечебната и научната част),
  • полковник доц. Николай Купенов (1964 – 1967) със заместници полк. Димитър Шишманов (по лечебната част), полк. Ан. Хаджиниколов (по учебната част) и полк. В. Кавракиров (по научната част),
  • полковник доц. Иван Хариев (1967 – 1973) със заместници ген.-майор Д. Шишманов (по лечебната част), полк. Ан. Хаджиниколов (по учебната част до 1971 г.) и полк. Илия Белоконски (по учебната част за периода 1971 – 1973 г.),
  • полковник д-р Васил Герганов (юни 1973 – септември 1981) със заместници ген.-майор Иван Димитров – по лечебната част, по учебната работа полк. Ан. Хаджиниколов (до 1980 г.) и полк. Н. Купенов (1980 – 1981 г.), полк. Илия Белоконски по научната част,
  • генерал-майор проф. Николай Купенов (септември 1981 – септември 1988) със заместници ген.-майор Д. Шишманов – първи зам. началник и по лечебната част, полк. Йовчо Топалов – по учебната част и полк. Ил. Белоконски по научната част,
  • проф. Йовчо Топалов (от септември 1988 до април 1989 г.) със заместници полк. Григор Мечков – първи зам. началник, полк. Младен Григоров – по лечебната част и полк. Тодор Патрашков – по научната част.

От 1990 г. Висшият военномедински институт е обединен с още няколко болници и е образувана Военномедицинска академия

  • чл.-кор. ген.-майор Йовчо Топалов (април 1989 – юни 1990 г.) със заместници полк. проф. Григор Мечков – първи зам. началник, полк. проф. Младен Григоров – по лечебната част и полк. проф. Тодор Патрашков – по научната част[7],
  • акад. ген.-майор Григор Мечков (1990 – 1992) със заместници полк. проф. Младен Григоров – по лечебната част, полк. ст.н.с. І ст. Людмил Хаджийски – по научната част и полк. проф. Вергил Градинаров – по учебната част[7],
  • доц. ген.-майор Никола Александров (1992 – 1994) със заместници полк. доц. Надко Величков (по лечебната част), полк. доц. Красимир Гигов до 1993 г. по учебната и научната част; от 1993 г. по научната част) и полк. проф. Милан Петров (от 1993 г. по учебната част)[7],
  • проф. полк. Милан Петров (1994 – 1998) със заместници полк. доц. Румен Златев – по лечебната част, полк. доц. Борислав Герасимов – по учебната част и полк. доц. Захари Тончев – по научната част[7],
  • доц. бригаден генерал Румен Златев (1998 – 2002) със заместници полк. доц. Александър Петков (по лечебната част) и полк. доц. Андрей Андреев (по учебната и научната част),
  • полк. доц. Александър Петков (временно изпълняващ длъжността) (1 юли – 1 септември 2002 г.)[7],
  • проф. ген.-майор Стоян Тонев (2002 – 2013) със заместници полк. доц. Константин Рамшев (по диагностично-лечебната част и превенция на здравето за периода 2002 – 2007 г.), полк. доц. Асен Петков (по ресурсите и планиране на медицинското осигуряване за периода 2002 – 2007 г.)[7] [8], полк. доц. Евгени Белоконски (по диагностично-лечебната дейност за периода 2007 – 2013 г.), полк. доц. Крум Кацаров (по учебно-научната дейност за периода 2007 – 2013 г.) и полк. д-р Александър Парашкевов (по медицинското осигуряване на мисии и поделения на българската армия за периода 2007 – 2013 г.)[9],
  • полковник доц. Крум Кацаров (временно изпълняващ длъжността) (4 декември 2013 – 3 юни 2014),
  • ген.-майор чл.-кор. проф. Николай Петров (3 юни 2014 – 4 май 2017) със заместници полк. проф. Венцислав Мутафчийски (диагностично-лечебната дейност), полк. доц. Румен Попов (по учебно-научната дейност), и полк. доц. Любомир Алексиев[10],
  • полковник проф. Венцислав Мутафчийски (временно изпълняващ длъжността) (4 май 2017 – 7 февруари 2018),
  • бригаден генерал (генерал-майор от 6 май 2019) проф. Венцислав Мутафчийски от 7 февруари 2018 със заместници полк. доц. Владимир Василев (по диагностично-лечебната дейност), полк. доц. Георги Попов (по учебно-научната дейност) и полк. доц. Димо Димов (по войсковото медицинско осигуряване – от 2020 г.)[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обща информация и структура на ВМА
  2. Достъп на пациенти във ВМА
  3. ВМА. Доболнична и болнична помощ
  4. ЗЛАТЕВА, Анка. Австрийските дарители за България, 1912 – 1918 (Български традиции и чужд опит). София: 2004, 195 с.
  5. ЗЛАТЕВ, Марко. Кратък преглед на развитието на военнообразователната система при социализма. In: Образованието в социалистическа България. Между традицията и комунистическата идеология. Проект Преживяно минало. Т. 1. Велико Търново: Фабер, 2015. С. 109, 114.
  6. Регионални болнични звена. ВМА. // Посетен на 13.9.2020 г..
  7. а б в г д е ж История на Военномедицинска академия. второ преработено и допълнено издание. София, ВМА, 2004. ISBN 954-739-586-6.
  8. Ръководство на ВМА 2002 – 2007 г
  9. Ръководство на ВМА 2007 – 2013 г
  10. Ген.-майор Николай Петров пред личния състав на ВМА: 2016-а трябва да бъде година на растежа! ВМА
  11. ВМА. Ръководство

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Медицина“         Портал „Медицина          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България