Военномедицинска академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Военномедицинска академия.

Военномедицинска академия
Red Cross icon.svg
Военномедицинската академия в София
Военномедицинската академия в София
Пълно име Военномедицинска академия (ВМА)[1]
Местоположение София, Флаг на България България
Основана 1891 г.
Финансиране държавна болница[2]
Вид обща, специализирана
Обвързан университет академия към болницата
Болнична мрежа 32 клиники и отделения
Спешно отделение обособен отделен вход, вдясно от фасадата на болницата[2]
Легла 283
Специалности над 30[3]
Уебсайт www.vma.bg
Военномедицинска академия в Общомедия

Военномедицинската академия (съкратено ВМА) е военно научно-образователно и диагностично-лечебно учреждение в София, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

ВМА е наследник на Софийската обща гарнизонна болница, основана през 1891 г. За първи началник на новооткритата болница е назначен д-р Георги Золотович, виден общественик и активен участник в създаващото се тогава здравно законодателство.

Преминала през различни етапи в своето над едновековно развитие, през 1960 г. болницата е преструктурирана във Висш военномедицински институт (ВВМИ), за да отговори на разрастващите се дейности на военномедицинските кадри в областта на диагностично-лечебната, научната и учебната дейност. С течение на годините, особено след построяването на новата сграда, ВВМИ се превръща в авторитетна здравна институция, разполагаща с модерна материално-техническа база, висококвалифицирани специалисти, изтъкнати учени, уважаван преподавателски състав.

С указ № 546 на Министерския съвет от 7 април 1989 г. се създава Военномедицинска академия, обединяваща:

  • Висшия военномедицински институт,
  • Обединения авиомедицински научноизследователски институт,
  • Военноморската болница във Варна и
  • Правителствената болница в София.

Военномедицинската академия е създадена като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да извършва многообразна диагностично-лечебна дейност, да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри с цел поддържане готовността и боеспособността на армията, съхранение и възстановяване здравето на военнослужещите.

Академията не е акредитирана да провежда обучение за придобиване на образователна степен за висше образование.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 2001 г. в състава на ВМА влизат следните структури за извънболнична и болнична медицинска помощ.

Бивши военни болници[редактиране | редактиране на кода]

  • Многопрофилна болнична база за активно лечение (МББАЛ), София
  • Болнична база за активно лечение (ББАЛ), Варна
  • ББАЛ, Пловдив
  • ББАЛ, Сливен
  • ББАЛ, Плевен

Бивши военни санаториуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Болнична база по балнеология, рехабилитация и профилактика (БББРП), Хисаря
  • БББРП, Поморие
  • БББРП, Банкя

Медицински пунктове[редактиране | редактиране на кода]

Други поделения[редактиране | редактиране на кода]

  • Център за военномедицинска експертиза и авиационна медицина
  • Военномедицински отряд за бързо реагиране
  • Научноизследователски институт по радиобиология и защита от ядрено, биологично и химическо оръжие в София, кв. Овча купел
  • Център по военна епидемиология и хигиена в София с отделения в Пловдив, Сливен, Варна

През 1998 г.се създава Отделение по обща и онкологична гинекология към Клиника по коремна хирургия, необходимост възникнала с приема на жени в армията. От 2004 г. съществува като самостятелна Клиника по обща и онкологична гинекология.

През 2003 г. е създадена Клиника по чернодробно-панкреатична и трансплационна хирургия, специализирана в извършването на оперативно лечение на черния дроб и панкреаса с голям и много голям обем на сложност, както и всички съвременни интервенции в областта на висцералната хирургия по лапароскопски или класически метод. През 2007 г. клиниката стартира програма за чернодробна трансплантация, като оттогава са извършени над 25 чернодробни трансплантации.

Началници на ВМА[редактиране | редактиране на кода]

От 1990 г. Висшия военномедински институт е обединен с още няколко болница и е образувана Военномедицинска академия

  • чл.-кор. ген.-майор Йовчо Топалов (април 1989 – юни 1990 г.)
  • акад. ген.-майор Григор Мечков (1990 – 1992),
  • доц. ген.-майор Никола Александров (1992 – 1994),
  • проф. полк. Милан Петров (1994 – 1998),
  • доц. бригаден генерал Румен Златев (1998 – 2002),
  • проф. ген.-майор Стоян Тонев (2002 – 2013)
  • полковник доц. д-р Крум Кацаров 4 декември 2013 – ?
  • ген.-майор чл.-кор. проф. Николай Петров 3 юни 2014 – 4 май 2017
  • Полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски (временно изпълняващ длъжността) 4 май 2017 –

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.vma.bg/pagebg.php?P=18 Обща информация и структура на ВМА
  2. а б http://www.vma.bg/page2.php?P2=29 Прием на пациенти във ВМА
  3. http://www.vma.bg/pagebg.php?P=19&SP=20 Диагностично-лечебна дейност

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]