Военномедицинска академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Военномедицинска академия.

Военномедицинска академия
Red Cross icon.svg
Военномедицинската академия в София
Военномедицинската академия в София
Пълно име Военномедицинска академия (ВМА)[1]
Местоположение София, Флаг на България България
Основана 1891 г.
Финансиране държавна болница[2]
Вид обща, специализирана
Обвързан университет академия към болницата
Болнична мрежа 32 клиники и отделения
Спешно отделение обособен отделен вход, вдясно от фасадата на болницата[2]
Легла 283
Специалности над 30[3]
Уебсайт www.vma.bg
Военномедицинска академия в Общомедия

Военномедицинската академия (съкратено ВМА) е военно научно-образователно и диагностично-лечебно учреждение в София, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

ВМА е наследник на Софийската обща гарнизонна болница, основана през 1891 г. За първи началник на новооткритата болница е назначен д-р Георги Золотович, виден общественик и активен участник в създаващото се тогава здравно законодателство.

Преминала през различни етапи в своето над едновековно развитие, през 1960 г. болницата е преструктурирана във Висш военномедицински институт (ВВМИ), за да отговори на разрастващите се дейности на военномедицинските кадри в областта на диагностично-лечебната, научната и учебната дейност. С течение на годините, особено след построяването на новата сграда, ВВМИ се превръща в авторитетна здравна институция, разполагаща с модерна материално-техническа база, висококвалифицирани специалисти, изтъкнати учени, уважаван преподавателски състав.

С указ № 546 на Министерския съвет от 7 април 1989 г. се създава Военномедицинска академия, обединяваща:

  • Висшия военномедицински институт,
  • Обединения авиомедицински научноизследователски институт,
  • Военноморската болница във Варна и
  • Правителствената болница в София.

Военномедицинската академия е създадена като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да извършва многообразна диагностично-лечебна дейност, да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри с цел поддържане готовността и боеспособността на армията, съхранение и възстановяване здравето на военнослужещите.

Академията не е акредитирана да провежда обучение за придобиване на образователна степен за висше образование.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 2001 г. в състава на ВМА влизат следните структури за извънболнична и болнична медицинска помощ.

Бивши военни болници[редактиране | редактиране на кода]

  • Многопрофилна болнична база за активно лечение (МББАЛ), София
  • Болнична база за активно лечение (ББАЛ), Варна
  • ББАЛ, Пловдив
  • ББАЛ, Сливен
  • ББАЛ, Плевен

Бивши военни санаториуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Болнична база по балнеология, рехабилитация и профилактика (БББРП), Хисаря
  • БББРП, Поморие
  • БББРП, Банкя

Медицински пунктове[редактиране | редактиране на кода]

Други поделения[редактиране | редактиране на кода]

  • Център за военномедицинска експертиза и авиационна медицина
  • Военномедицински отряд за бързо реагиране
  • Научноизследователски институт по радиобиология и защита от ядрено, биологично и химическо оръжие в София, кв. Овча купел
  • Център по военна епидемиология и хигиена в София с отделения в Пловдив, Сливен, Варна

През 1998 г.се създава Отделение по обща и онкологична гинекология към Клиника по коремна хирургия, необходимост възникнала с приема на жени в армията. От 2004 г. съществува като самостятелна Клиника по обща и онкологична гинекология.

През 2003 г. е създадена Клиника по чернодробно-панкреатична и трансплационна хирургия, специализирана в извършването на оперативно лечение на черния дроб и панкреаса с голям и много голям обем на сложност, както и всички съвременни интервенции в областта на висцералната хирургия по лапароскопски или класически метод. През 2007 г. клиниката стартира програма за чернодробна трансплантация, като оттогава са извършени над 25 чернодробни трансплантации.

Началници на ВМА[редактиране | редактиране на кода]

От 1990 г. Висшия военномедински институт е обединен с още няколко болница и е образувана Военномедицинска академия

  • чл.-кор. ген.-майор Йовчо Топалов (април 1989 – юни 1990 г.)
  • акад. ген.-майор Григор Мечков (1990 – 1992),
  • доц. ген.-майор Никола Александров (1992 – 1994),
  • проф. полк. Милан Петров (1994 – 1998),
  • доц. бригаден генерал Румен Златев (1998 – 2002),
  • проф. ген.-майор Стоян Тонев (2002 – 2013)
  • полковник доц. д-р Крум Кацаров 4 декември 2013 – ?
  • ген.-майор чл.-кор. проф. Николай Петров 3 юни 2014 – 4 май 2017
  • Полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски (временно изпълняващ длъжността) 4 май 2017 –

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.vma.bg/pagebg.php?P=18 Обща информация и структура на ВМА
  2. а б http://www.vma.bg/page2.php?P2=29 Прием на пациенти във ВМА
  3. http://www.vma.bg/pagebg.php?P=19&SP=20 Диагностично-лечебна дейност

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]