Софийска духовна семинария

Софийска духовна семинария; „Св. Йоан Рилски“
Информация
Седалище	София
Основаване	1903
Основател	Българска екзархия
Вид	семинария
Навигация
	Местоположение в центъра на София Координати: 42°40′31″ с. ш. 23°20′11″ и. д. / 42.675278° с. ш. 23.336389° и. д.
Сайт	sofia-seminaria.org
	Софийска духовна семинария; „Св. Йоан Рилски“ в Общомедия

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“^[1] в София е основната семинария на Българската православна църква.

Тя е приемник на предишата Самоковска духовна семинария, основана през 1876 г. от волни пожертвования, допълнение с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.

По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.

На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията след Министерско постановление през 1990 година.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

№	Име	Период	Забележка
1.	Йоаким Бакалов	1903 – 1904
2.	Архимандрит Климент (Шивачев)	1904 – 1906	впоследствие врачански митрополит
3.	Велички епископ Неофит (Караабов)	1906 – 1912	впоследствие видински митрополит
4.	Архимандрит Макарий (Стамов)	1912 – 1916	впоследствие неврокопски митрополит
5.	Йоаким Бакалов	1916 – 1917	-
6.	Драговитийски епископ Павел (Константинов)	1917 – 1923	впоследствие старозагорски митрополит
7.	Архимандрит Климент (Шивачев)	март – август 1923	-
8.	Велички епископ Михаил (Чавдаров)	1923 – 1926	впоследствие доростолски и червенски митрополит
9.	Стобийски епископ Борис (Разумов)	1926 – 1931	впоследствие неврокопски митрополит
10.	Траянополски епископ Антим (Шивачев)	1931 – 1936	впоследствие ловчански митрополит
11.	Смоленски епископ Евлогий (Георгиев)	1936 – 1938	впоследствие сливенски митрополит
12.	Драговитийски епископ Харитон (Вълчев-Аджамовски)	1938 – 1941
13.	Архимандрит Николай (Кожухаров)	1941 – 1944	впоследствие макариополски епископ
14.	Атанас Караянев	1944 – 1946	-
15.	Смоленски епископ Тихон (Казасов)	1946 – 1971	-
16.	Браницки епископ Герасим (Боев)	1971 – 1986	-
17.	Архимандрит Йоан (Стойков)	1986 – 1987
18.	Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров	1987 – 1988	-
19.	Знеполски епископ Игнатий (Димов)	1988 – 1990	впоследствие плевенски митрополит
20.	Константийски епископ Григорий (Стефанов)	1990 – 1994	впоследствие великотърновски митрополит
21.	Знеполски епископ Игнатий (Димов)	1994	впоследствие плевенски митрополит
22.	Архимандрит Серафим (Геновски)	1994 – 1996
23.	Велички епископ Сионий (Радев)	1996 – 2009	впоследствие игумен на Троянския и Бачковския манастир
24.	Архимандрит Сергий (Шапков)	2009 – 2010
25.	ст. иконом Захарий Дечев	2010 – 2011
26.	Димитър Костадинов	2011 – 2017
27.	Браницки епископ Пахомий	2017 -