Русенска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Русенска епархия
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърРусе
Катедрална църкваСвета Троица
Архиерейски наместничестваРазград
Тутракан
Попово
ПредстоятелНаум
Санмитрополит
Викарен епископМакарий Главиницки
Брой манастири4
Брой църкви229
Русенска епархия в Общомедия

Русенската епархия е епархия на Българската православна църква, формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 годин след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия. Епархията е наследник на Червенската епархия (епископия), слята с Доростолската при създаването на Българската екзархия.

Седалището на епархията е в град Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 – 4 век. Към 370 – 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ѝ. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.

Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

В края на Първата светоена война е възобновена зачертаната от румънската власт българска черковна йерархия в Добруджа като отделен епископат от Доростоло — Червенската епархия.[1]

Червенски епископи (митрополити от май 1865)[редактиране | редактиране на кода]

Русенският гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [2]
  • Григорий (споменат през 1616 г.)[3]
  • Калиник (споменат на 4 ноември 1620 г.)[4]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.)[5]
  • Гавриил (споменат на 24 септември 1638 г.[6], в 1643 г.[7] и от декември 1651 до юни 1653[8] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668 – януари 1671 г.)[9]
  • Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[10]
  • Дионисий (утвърден на 3 януари 1685 г.,[11] споменат в 1703 г.[12])
  • Козма (споменат в 1708 г.)[13]
  • Серафим (споменат в 1710 г.)[14]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[15]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г.[16], низвергнат през 1780г.[17])
  • Кирил (избран през март 1780 г.[18], споменат през май 1804 г.)
  • Неофит III (юли 1804 - май 1813)
  • Яков (май 1813 - април 1818, подал оставка)
  • Теоклит (назначен през април 1818 г.,[19] подал оставка на 24 февруари 1828 г.[20])
  • Неофит IV (март 1828[21] - 21 октомври 1832)
  • Неофит V (ръкоположен на 21 октомври 1832 г.,[22] починал в 1840 г.[23])
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[24]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[25] като родоски[26]
  • Паисий (избран на 1 май 1865, преместен на 11 март 1868 г.)[27]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)[редактиране | редактиране на кода]

Митрополит Наум Русенски

Русенски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Басарбовски скален манастир

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Други храмове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
  2. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
  3. Γερμανός, σ. 173
  4. Γερμανός, σ. 173
  5. Γερμανός, σ. 174
  6. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  7. Христова, Караджова, Узунова, № 308
  8. Γερμανός, σ. 174
  9. Γερμανός, σ. 174
  10. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
  11. Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 71
  12. Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 – 42.
  13. Тютюнджиев, 28 – 31.
  14. Тютюнджиев, 31 – 32.
  15. Γερμανός, σ. 174
  16. Γερμανός, σ. 174
  17. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2[неработеща препратка]
  18. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2[неработеща препратка])
  19. Γερμανός, σ. 174
  20. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31[неработеща препратка].
  21. Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31[неработеща препратка].
  22. Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  23. Γερμανός, σ. 174
  24. Γερμανός, σ. 174
  25. Γερμανός, σ. 174 – 175
  26. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  27. Γερμανός, σ. 175

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]