Направо към съдържанието

Неофит Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Неофит Български
български патриарх
Роден
Симеон Николов Димитров
Починал
13 март 2024 г. (78 г.)
Погребан„Света Неделя“, Република България

Етносбългари
Религияправославие
Учил вБогословски факултет на СУ
НаградиОрден „Стара планина“ (2015)
Марко Семов (2023)
Доктор хонорис кауза на Софийския университет (2 декември 2008)
Семейство
Подпис
Неофит Български в Общомедия

Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 година до 2001 година е доростоло-червенски митрополит. От 2001 година до избора му за български патриарх е русенски митрополит.

Ранни години и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.[1] Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.[2]

На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.

Неофит е постриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на „Държавна сигурност“ за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:

Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село Светлен през 2005 г.
Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[1]

На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.[2]

На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.[2]

Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]

На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]

След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква. На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4] Патриарх Неофит отделя специално внимание на популяризирането на дейността на Църквата, като на 12 юни, няколко месеца след избирането му на поста, към Светия синод е открит специален отдел за връзки с обществеността.[5]

Патриархът провежда периодични срещи на с висши държавни служители,[6][7] координирайки съвместни дейности с правителството в различни области, като рекламата на туристически посещения - най-вече на граждани на Русия - в църковни обекти,[8] популяризирането на донорството на органи,[9] обучението на представители на Църквата за предоставяните от властите социални услуги.[10]

На специална церемония на 8 октомври 2014 година в министър-председателят Георги Близнашки връчва на патриарх Неофит нотариалния акт за собственост на храм-паметника "Свети Александър Невски", който дотогава е държавна собственост. Патриархът провежда срещи и с представители на други религиозни общности в България - католическата, мюсюлманската и еврейската.[11][12][13]

Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.

На 27 ноември 2017 г. Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.

На 29 ноември 2023 г. Канцеларията на Светия синод известява, че Неофит е хоспитализиран в болница поради белодробно заболяване.[14]

Патриарх Неофит умира на 78 години на 13 март 2024 в 22:22 часа от многоорганна недостатъчност във Военномедицинска академия в град София.[15][16]

На 15 март 2024 година тленните останки на патриарх Неофит са изложени за поклонение в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На следващия ден там е отслужена заупокойна литургия, водена от митрополит Йоан Варненски и Великопреславски. Литургията е последвана от опело, възглавено от вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски. С литийно шествие тялото на патриарх Неофит I е пренесено от патриаршеската катедрала до митрополитската катедрала „Света Неделя“, където е погребан в южната открита галерия на храма, до гроба на екзарх Йосиф I Български. Той е изпратен с топовни салюти и с кратка служба, отново възглавена от вселенския патриарх. Присъстват всички митрополити от Светия синод, свещеници от Софийска епархия, първите държавни мъже и множество миряни.[17]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б Досието на Русенския митрополит Неофит // desebg.com, 26 януари 2012 г., Посетен на 24.02.2013 г.
  2. а б в г Митрополит Неофит // Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква. Посетен на 13 февруари 2013.
  3. Русева, Любослава. Църква в миши капан, сп. Тема, бр. 8, 25 февруари – 3 март 2013 г., стр. 30.
  4. Неофит е новият патриарх на Българската православна църква // dnevnik.bg, 28 февруари 2013 г. Посетен на 13 февруари 2013.
  5. БНР, Николай. Светият синод откри служба "Връзки с обществеността" // 26.06.13.
  6. Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ-БП. Президентът Росен Плевнелиев посети Българския патриарх Неофит в израз на уважение // 20.01.2017.
  7. БНР. Президентът Радев се срещна с патриарх Неофит // 15.02.17.
  8. Министерство на туризма. Министърът на туризма Николина Ангелкова се срещна с патриарх Неофит // 13 февруари 2015.
  9. Българска Патриаршия. Патриарх Неофит се срещна със Здравния министър Кирил Ананиев // 31.10.2018.
  10. Министерство на труда и социалната политика. МТСП стартира програма за подкрепа на социални услуги на Българската православна църква // Mar 18, 2024.
  11. БТА. Патриарх Неофит прие на среща папския нунций в България монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари // 0.12.2021 14:31.
  12. Vesti. Патриарх Неофит ще приеме главния мюфтия // 17 май 2014.
  13. Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ-БП. Среща на представители на еврейската общност в България с Българския патриарх Неофит // 16.02.2017.
  14. Патриарх Неофит е в болница заради белодробно заболяване
  15. СЪОБЩЕНИЕ ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ † НЕОФИТ
  16. Почина патриарх Неофит (ВИДЕО), 13 март 2024, 23:03 ч.
  17. Патриарх Неофит бе погребан в храм "Света Неделя" // bntnews.bg. Посетен на 17 март 2024.
  18. Русенският митрополит Неофит получи званието „Доктор хонорис кауза“ // BNT.bg, 2 декември 2008 г. Посетен на 13 февруари 2013.
  19. Указ № 163 от 22 юни 2010 г. Държавен вестник, брой 49, 29 юни 2010 г.
  20. Указ Президента Украины № 401/2013 „О награждении орденом князя Ярослава Мудрого“, president.gov.ua.
  21. Предстоятель Русской Православной Церкви встретился со Святейшим Патриархом Болгарским Неофитом, patriarchia.ru.
  22. Патриарх Неофит бе удостоен с орден „Стара планина“, pravoslavie.bg.
  23. Димитрина Ветова, Българският патриарх Неофит стана почетен гражданин на Кюстендил, БТА, 24 февруари 2023 г.
  24. Novinite.bg, Найденов. Отличиха патриарх Неофит с почетен знак за лидерство „Стефан Стамболов“ // 04.07.2013.
  25. Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ. Българският патриарх Неофит е „Следовник на народните будители” за 2016 година // 13.12.2016.
Партений левкийски епископ
(8 декември 1985 – 3 април 1994)
Павел
Софроний доростолски и червенски митрополит
(3 април 1994 – 17 декември 2001)
русенски митрополит
(17 декември 2001 – 24 февруари 2013)
Наум
Максим софийски митрополит
(24 февруари 2013 – 13 март 2024)
Даниил
Максим български патриарх
(24 февруари 2013 – 13 март 2024)
Даниил