Софийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Софийската епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg
Катедрален храм
„Свети Александър Невски“ София.
Църква Българска православна църква
Страна България
Център София
Катедрална църква Александър Невски“ и „Света Неделя
Архиерейски наместничества Самоков
Ихтиман
Дупница
Радомир
Кюстендил
Трън
Годеч
Предстоятел Неофит
Сан митрополит
Брой манастири 41
Софийската епархия в Общомедия
Катедрален храм
„Света Неделя“ София.

Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан важен църковен събор, който издига авторитета на Софийската епископия[1].

Сердикийски епископи[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика (Iв.)[2]
  • Свети Терапонтий (III в.)[3]
  • Протоген (споменат през 325 и 343 – 344 г.)[4]
  • Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)[5]
  • Юлиан (споменат през 424 и 431 г.)[6]
  • Зосим (споменат през 458 г.)[7]
  • Домнион (споменат през 515 г.)[8]
  • Василиск (споменат през 551 г.)[9]
  • Феликс (споменат през 594 г.)[10]

Софийски митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Патриарх Неофит
  • Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)[1][11]
  • Никита (печати от ок. 1100 г.)[2]
  • Йоан (споменат в 1329 г.)[12]
  • Леонтий (споменат в 1360 г.)[13]
  • местоблюстител Даниил Видински[14]
  • Силоаний (1455 – 1469)[15]
  • Силвестър (споменат в 1469 г.)[16]
  • Калист (споменат през май 1484 г.)[17]
  • Калевит (споменат в 1493[3] и 1497[18] г., починал в 1503 г.[19])
  • Йеремия (споменат в 1513,[20] от 31.12.1522 г.[21] – цариградски патриарх[22])
  • Нифон (споменат през юли 1528 г.)[23]
  • Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)[24]
  • Яков (споменат на 17.08.1555 г.)[25]
  • Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)[26]
  • Партений (споменава се през март 1579,[27] януари 1580 и в 1586 г. [28])
  • Григорий (споменат ма 06.01.1587,[29] починал в 1601 г.[30])
  • Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)[31]
  • Неофит (избран на 18.03.1603 г.)[32]
  • Йеремия (споменат в 1614[33], 1617[34] и 1618[35], остранен през 1628 г. [36])
  • Мелетий (избран на 27.06.1628, отстранен през 1631 г.)[37]
  • Игнатий (избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 г.)[38]
  • Езекил (избран на 30.11.1639[39], 1640 – 1645 г.[40])
  • местоблюстител Николай (1647 – 1650)[41]
  • Даниил (избран през декември 1650, подал оставка в 1670 г.)[42]
  • Мелетий (получил ферман на 01.06.1670 г.)[43]
  • Авксентий (1674 – 1676)[44]
  • Даниил, бивш видински митрополит (избран през май 1676, отстранен в 1678 г.)[45]
  • Авксентий (избран в 1678, отстранен през 1680 г.)[46]
  • Кирил, бивш филипополски митрополит (избран на 28.07.1680 г.)[47]
  • Теоклит (споменат през 1682[48] и 1692[49] г.)
  • Григорий (споменат през 1694[50] и 1700, подал оставка в 1701 г.)[51]
  • Анастасий (избран на 23.05.1701, починал в 1743 г.)[52]
  • Антим (избран през май 1743, подал оставка в 1754 г.)[53]
  • Еремия (избран на 14.04.1754, починал в 1783 г.)[54]
  • Йероним ? (1783)[55]
  • Теофан (избран през септември 1783, починал в 1822 г.)[56]
  • Йоаким (избран на 24.11.1822, преместен през 1830 г.)[57]
  • Паисий (избран през юни 1830, заел престола през септември 1830, преместен на 1 април 1837, преизбран на 7.10.1847, преместен на 14 юли 1853 г.)[58][59]
  • Мелетий (избран през април 1837, оттеглил се през 1847 г.),[60] в 1839 година с негова благословия и материална подкрепа е открито софийското българско училище,[61] в 1845 година обаче Захарий Круша е изгонен от училището и преподаването в него започва да се извършва само на гръцки език[62]
  • Гедеон, титулярен лампсакски епископ до 1841, от август 1841 до 14 юли 1853 година е мраморноостровен митрополит,[63] избран за софийски през юли 1853, подал оставка в 1861 г.,[64] от 19 април 1861 до смъртта си на 12 януари 1877 година отново е мраморноостровен митрополит[63]
  • Доротей (Спасов) (19 април 1861[65] – октомври 1872)
  • Мелетий (Андонов) (15 октомври 1872 – 6 май 1891)
  • Партений (Иванов) (26 януари 1892 – 20 юни 1918)
  • Стефан (Шоков) (1922 – 1948)
  • Патриарх Кирил I (1953 – 1971)
  • Патриарх Максим I (1971 – 2012)
  • Патриарх Неофит I (2013-)

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Осеновлашки манастир

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Други храмове[редактиране | редактиране на кода]

  • храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
  • храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
  • храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
  • храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
  • храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
  • храм „Св. вмчкца Параскева“, София
  • храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
  • храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
  • храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
  • храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
  • храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
  • храм „Св. Николай Софийски“, София
  • храм „Св. Петка Самарджийска“, София
  • храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Петка Стара“, София
  • храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
  • храм „Св. Преображение Господне“, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
  • храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
  • храм „Св. Седмочисленици“, София
  • храм „Св. София“, София
  • храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
  • храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
  • храм „Св. Троица“, бул.К.Величков, София
  • храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Малашевци, Малашевски гробища, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
  • храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
  • храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=viewnews&nid=27
  2. Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика
  3. Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.
  4. Лачев, 164.
  5. Вачкова, Веселина. Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, „Златен змей“, 2013. ISBN 978-954-776-026-4. с. 263.
  6. Лачев, 164.
  7. Лачев, 164 – 165.
  8. Лачев, 165.
  9. Лачев, 165.
  10. Лачев, 165.
  11. Лачев, 165.
  12. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43
  13. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  14. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420.
  15. Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.
  16. Христова, Караджова, Узунова, № 128
  17. Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.
  18. Христова, Караджова, Узунова, № 138
  19. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  20. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  21. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166
  22. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.
  23. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.
  24. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  25. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  26. Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190
  27. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554
  28. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.
  29. Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  30. Γερμανός, σ. 167
  31. Γερμανός, σ. 167
  32. Γερμανός, σ. 167
  33. Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.
  34. Лачев, 168.
  35. Христова, Караджова, Узунова, № 267
  36. Γερμανός, σ. 167
  37. Γερμανός, σ. 167; Лачев, 168.
  38. Γερμανός, σ. 167 – 168; Лачев, 168.
  39. Γερμανός, σ. 167
  40. Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 168.
  41. Лачев, 169.
  42. Лачев, 169.
  43. Лачев, 170.
  44. Лачев, 170.
  45. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170.
  46. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170. Срв. Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.
  47. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170 – 171.
  48. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.
  49. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964; Лачев, 171.
  50. Христова, Караджова, Узунова, № 335
  51. Γερμανός, σ. 168
  52. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 171 – 172.
  53. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
  54. Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
  55. Лачев, 172 – 173.
  56. Γερμανός, σ. 168 – 169; Лачев, 173.
  57. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 173.
  58. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 173 – 174.
  59. Καλλιανός, Κωνσταντίνος Ν.. Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα. // „Μακεδονικά“, XXXV: 225 – 240, 2005 – 06, 233 – 235. Посетен на 24 ноември 2013 г.
  60. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 174.
  61. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
  62. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
  63. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 72. Посетен на 2014-08-14.
  64. Γερμανός, σ. 169; Лачев, 174.
  65. Γερμανός, σ. 169

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]