Софийска епархия (източнокатолическа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софийска епархия
Apostolic Exarchate of Sofia Dormition Church 2.jpg
Катедралата „Успение Богородично“
Местно име Eparchia Sophiae
Църква Църква на съединените с Рим българи
Страна България
Център София
Катедрална църква Успение Богородично
Архиерейски наместничества Софийско, Пловдивско и Бургаско
Предстоятел Христо Пройков
Сан епископ
Паство 10 000
Сайт www.kae-bg.org
Софийска епархия в Общомедия

Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ (на латински: Eparchia Sophiae) е християнски диоцез в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи. Софийският епископ има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Епархията обхваща цялата територия на България. Разделена е на три духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия и Букурещката епархия „Св. Василий Велики“ в Румъния, на запад – с Епархията „Свети Николай“ на Руски Кръстур и със Струмишко-Скопската епархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

История[редактиране | редактиране на кода]

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща Анджело Ронкали.

Архиепископ Ронкали и други духовници след въвеждането на отец Кирил Куртев в епископски сан в базиликата „Сан Клементе“ Рим на 5 декември 1926 г.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата

Участници в конференцията в Ямбол през 1929 г.

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати – 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[4]

Архиепископ Ронкали с католически свещеници от Софийската епархия в София, 13 – 18 август 1934 г.

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

На 11 октомври 2019 година папа Франциск издига апостолическата екзархия в Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“ и управляващият епископ Христо Пройков получава титлата софийски епископ.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

След последната административна реформа от 1 януари 2020 г., Софийската епархия има 12 енории в цялата страна, обслужвани от 16 свещеници. Епархията е разделена на 3 духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

Към 2020 г. в екзархията служат 16 свещеници: 4 мирски и 12 монашески. На 1 свещеник се падат 625 католици. Освен това има 13 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Енории[редактиране | редактиране на кода]

Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
Софийско-пловдивска епархия (западен обред)
Никополска епархия (западен обред)
Софийска епархия (източен обред)

Софийската епархия е разделена на 12 енории:

Исторически енории[редактиране | редактиране на кода]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

година население свещеници дякони монаси енории
кръстени общо % католици брой мирски йеромонаси кръстени на свещеник мъже жени
1969 ? 8 500 000 ? 8 8 0 21 20
1988 15 000 ? ? 20 12 8 750 16 40 18
1999 15 000 ? ? 16 6 10 937 10 39 20
2000 15 000 ? ? 15 5 10 1000 10 40 20
2001 15 000 ? ? 17 5 12 882 14 40 20
2002 15 000 ? ? 18 5 13 833 15 40 10
2003 10 000 ? ? 19 5 14 526 14 40 10
2004 10 000 ? ? 21 6 15 476 15 40 21
2009 10 000 ? ? 21 5 16 476 20 38 21
2013 10 000 ? ? 20 4 16 500 18 37 13
2016 10 000 ? ? 17 4 13 588 15 27 16

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Католически храмове в България
  Междуритуална епископска конференция в България
  Софийска епархия (източнокатолическа)
  Софийска епархия (исторически структури)
  Софийско-пловдивска епархия (римокатолическа)
  Софийско-пловдивска епархия (исторически структури)
  Никополска епархия (римокатолическа)
  Никополска епархия (исторически структури)
     Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „България“         Портал „България