Куклен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Куклен
Куклен
Изглед към Куклен от пътя за Кукленския манастир
Изглед към Куклен от пътя за Кукленския манастир
Общи данни
Население 6 046 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5 858 (НСИ)
Землище 31,524 km²
Надм. височина 393 m
Пощ. код 4101
Тел. код 03115
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 40467
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Куклен
Мария Белчева
(ЗП)
Адрес на общината
ул. „Ал. Стамболийски“ 43
тел. 03115/21-20
Куклен в Общомедия

Ку̀клен е град в Южна България, административен център на община Куклен, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Куклен е разположен в полите на Родопите, на 7 км южно от гр. Пловдив.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на хората с постоянен адрес в Куклен е 6881, а на тези с настоящ адрес – 6000. Население на град Куклен – 5 858 жители (февруари 2011).

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник в Куклен

В местността „Кайнаците“ край града е открит един от трите каптажа, от които през Римската епоха се захранва водоснабдителната система на Филипопол. От него към града води масивен акведукт, от който са запазени само следи в отделни участъци.[1]

В турски тимарски регистър за Пловдивско от 1488 г., селото е отбелязано под името Кюклине. В джелепкешанския регистър от 1576 г. се споменава като село Куклена с махала Банище.

При избухването на Балканската война 2 души от Куклен са доброволци в Македоно-одринското опълчение[2].

До началото на 20 век в тогавашното село Куклен живеят много гърци и самите те наричат селището Куклена (на гръцки: Κούκλενα). През 1920-те години гръцките жители на селото емигрират в Гърция и много от тях се заселват в село Яворница, преименувано на Неа Куклена, днес Трилофо[3]. От 23 май 2006 г. (с решение на МС от 13 май с.г.) село Куклен има статут на град.

Първият кмет на Куклен се е казвал Димитър Георгиев Бакърлиев. Къщата му все още се стопанисва от внучката му Росица и съпруга ѝ Климент.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Джамията в Куклен

Населението на Куклен се състои от източноправославни християни, униати, и мюсюлмани, за които е изградена джамия. В източноправославния манастир „Св. Козма и Дамян“ (известен също като „Св. Врач“ и „Св. Врачове“), който се намира в близост до града, има църква и монаси. Около града има множество параклиси, изградени с лични средства на християните от града.

Католическа енория[редактиране | редактиране на кода]

След войните в 1924 година в Куклен, на мястото на изселилите се гърци, са заселени българи униати бежанци от кукушкото село Долни Тодорак. В 1933 година за енорийски униатски свещеник е назначен д-р Йероним Стамов. Служби се извършват в параклис на горния етаж на къща в центъра. В 1945 г. е позволено закупуването на парцел за построяване на църква. Храмът е заедно с енорийският дом са построени с усилията на отец Арсений Антонов, енорийски свещеник от 1941 до 1964 г. и с пари от местните униати и католици от цялата страна. Църквата „Света Троица“ отваря врати в началото на 1948 година. В Куклен се установяват и сестрите евхаристинки, отворили в 1911 година дом в Долни Тодорак.[4]

През 1958 г. при колективизацията на земите в Куклен се установяват нови десетина униатски семейства от село Покрован, Ивайловградско. След Арсений Антонов, енорийски свещеник на „Света Троица“ става отец Купен Михайлов, който служи до 1983 г. След това енорийски свещеници са отец Евтимий Манолов, отец Кирил Дойчев и отец Даниел Жилие.[4]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. Куклен е административен център на община, която включва населените места Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово.

В града има средно общообразователно училище и средно земеделско училище.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Кукленският манастир

Градът е известен с манастира „Св. св. Козма и Дамян“, наричан още „Св. Врач“ и „Св. Врачове“. Кукленският манастир е български православен манастир, разположен в непосредствена близост, на 4 км извън града. Построен е до извор с лековита вода. Лечебните свойства на тази вода са били известни още от времето на древните траки. Народното име на манастира е „Св. Врач“. Посветен е на народните лечители Козма и Дамян. В манастира се пази като ценна реликва ръката на св. Козма. Към манастира има малка църква, за която се счита, че е сред най-старите християнски църкви в България.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В града е създаден Клуб на жената „Рай“, в който членуват само жени на всякаква възраст.

Има футболен клуб „Атлетик“, чийто отбор играе в „А“ областна група на Област Пловдив. Отборът е създаден през 1927 година. В отбора личат имена като Красен Трифонов и Митко Ценовски – футболисти с визитки в професионалния футбол. Президент на клуба е Божидар Белчев, а треньор е Борислав Гюзлев. Публиката нарича своя клуб „Баските“ поради сходството между имената на „Атлетик“, Билбао и политиката, която води през годините да играят само с местни футболисти. Срещите се играят на Стадион „Атлетик“ пред близо 500 човека средно. Клубът развива също и 2 детски формации.

Морският нос Куклен на остров Ливингстън, Антарктика е наименуван в чест на град Куклен[5].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 73.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855
  3. Τρίλοφος Δοβρά Ημαθίας, Λαός, 01.11.2005
  4. а б Куклен. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 2015-10-24.
  5. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kuklen Point
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България