Община Куклен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Куклен
Map of Kuklen municipality (Plovdiv Province).png
Герб на Община Куклен
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 148.38 km²
Население 6 612 души
Адм. център Куклен
Брой селища 6
Сайт www.kuklen.org
Управление
Кмет Мария Белчева
(ЗП)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (3)
   ДПС (3)
   Нова алтернатива (3)
   Зелена партия (2)
   РБ (2)
Сградата на общинската управа

Община Куклен се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Пловдив. С площта си от 148,375 km2 заема 13-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 2,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината варира от равнинен в североизточната част до средно планински в централната и южната. Територията ѝ попада в южните предели на Горнотракийската низина, и крайните северни части на Западните Родопи.

Крайния североизточен район на общината (около 10% от територията ѝ), част от землището на град Куклен попада в южната част на Горнотракийската низина, като тук на границата с община Родопи, на разклона за с. Крумово се намира най-ниската ѝ точка – 167 m н.в.

Останалите около 90% от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат източните, североизточните и централните части на Белочерковския рид, който се явява североизточно разклонение на мощния рид Чернатица. Най-високата му точка на територията на общината е връх Бяла черква 1646,2 m, разположен южно от летовището Бяла черква.

Води[редактиране | редактиране на кода]

През средата на Белочерковския рид, от запад на изток, в много дълбока и непроходима долина протича река Луковица (23 km, ляв приток на Чепеларска река) с цялото си горно и част от средното си течение. По северните и североизточни склонове на рида в дълбоки долини и дерета протичат къси и непостоянни реки и потоци, водите на които достигайки периферията на Горнотракийската низина се включват в множество напоителни канали.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 4 km югозападно от град Куклен, на 450 m н.в., всред красива природа се намира изграденият преди 1000 г. манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, намерил място и в разказа „Козият рог“ на Николай Хайтов. Същият е признат за „Паметник на културата с национално значение“. В църквата към него се съхраняват много ценни икони и стенописи от различни епохи. Манастирът векове наред е бил средище на българската книжнина и култура. В чест на двамата лечители-безсребреници живели в Мала Азия и в околностите на Рим, манастирът има два празника през годината на 1 юли и на 1 ноември, на които се събира множество от всички краища на България. Пред самите порти на манастира блика изключително студен и бистър извор-"Аязмото", за лечебната сила на който и до днес се носят легенди. За това свидетелствуват запазените желязна верига с метални гривни прикачени към голям камък в предверието на църквата, с помощта на които са били усмирявани душевно болните хора, търсейки и намирайки своето излекуване. Със средства от програмата САПАРД, през 2008 г., общината изгради асфалтов път до манастира, което прави достъпа лесен и приятен. Заедно с намиращите се още 4 – 5 манастира в съседните общини Бачковски,"Св. Кирик", Араповски, Мулдавски и Белочерковският „Св. Св. Петър и Павел“, също на територията на община Куклен, биха могли да бъдат една прекрасна дестинация за религиозен туризъм.

В южната част от територията на общината върху площ от 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700 m се простира Лесопарк „Родопи“ с четири курортно-туристически ядра – хижа „Здравец“ (на 1250 m н.в.), летовище „Копривките“ (на 1350 m), летовище „Студенец“ (на 1450 m) и летовище „Бяла черква“ (на 1650 – 1700 m). Със Заповед на МНЗСГ от 1963 г. летовище „Бяла Черква“ е признато за планински климатичен курорт. Именно там е изградена ски писта с параметри, отговарящи на международните норми за дължина и денивилация между старта и финала. На нея се провеждат официални състезания от регионален мащаб. С разработеният през тази година ОУП на ски зона „Бяла Черква“ се предвижда изграждането на нови 7 – 8 писти, с обща дължина над 10 km, по които ще могат да се пързалят едновременно 2 500 скиора.

В подножието на връх Бяла Черква се намира манастира „Св. Св. Петър и Павел“, който в недалечното минало изгоря до основи, но едното му крило, вече е възстановено. На територията на лесопарка има изградени и функционират 12 хотела с 636 легла, множество почивни станции на различни ведомства, къмпинги и частни вили с общо над 2000 легла. В летовището „Студенец“ се намира популярният и търсен екохотел „Здравец“ със 160 легла, извършващ спа процедури. Заоблените била на тази част на Родопите правят лесно достъпни и приятни за всички възрастови групи десетки туристически пътеки, водещи към красиви местности и природни феномени с обща дължина над 150 km.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6 0431 100,00
Българи 3 631 56,46
Турци 1 750 27,21
Цигани 516 8,02
Други 12 0,19
Не се самоопределят 98 1,52
Не отговорили 424 6,59

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 6 населени места с общо население от 6431 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Куклен, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Гълъбово 183 16,905 Новосел Руен 156 5,837 Паная, Богородично
Добралък 98 61,653 Добролък Цар Калоян 68 7,407 Ени кьой
Куклен 5858 31,524 Яврово 68 25,049 Яворово
ОБЩО 6431 148,375 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паная на с. Богородично;
– преименува с. Добралък на с. Добролък;
– преименува с. Ени кьой на с. Цар Калоян;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Новосел на с. Гълъбово;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Богородично на с. Руен;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – възстановява старото име на с. Добролък на с. Добралък;
– преименува с. Яврово на с. Яворово;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ