Яврово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Не бива да се бърка с Яворово.
Яврово
Общи данни
Население 59 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,049 km²
Надм. височина 1009 m
Пощ. код 4258
Тел. код 03345
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 87179
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Куклен
Мария Белчева
(ГЕРБ)

Яврово е село в Южна България. То се намира в община Куклен, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Яврово се намира в Родопите. Намира се на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград. Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Яврово влиза в границите на България след Съединението през 1885 г. На 4 януари 1966 г. е преименувано на „Яворово“, но на 27 ноември 1979 г. е възстановено предишното му име „Яврово“.

Много старо българско селище, съществувало още по времето на византийското владичество над българските земи в периода 1018 – 1185 г. За пръв път се споменава като местност в Устава-типик на Бачковския манастир от 1083 г. под името „Аврово“.

Като „Село Яворово“ се споменава в четвъртото писмо на испанския рицар от Гранада – дон Алвизо дел Гранада, минал през българските земи като кръстоносец от Третия кръстоносен поход през 1189 – 1190 г., който в писмото си до любимата му в Испания – донна Паула, отбелязва: "...На връщане за града на Филипа /Пловдив/ минахме през едни села, които наричат Добролонг /Добралък/ и Яворово /Яврово/, дето вода е сладка и много пресладка…"[1]

В селото е запазено дори и предание за преминаването на кръстоносците в края на 12 в., наричани тогава от явровци като „Францалиете“. Францалиете били едри мъже „заковани целите в железо“, които карали населението на Яврово да ги среща със софри на главите, от където те си набождали яденето със шишове и ножища. За да се предпазят от тях жителите на селото в ония времена построили 4 кулички в четирите му края – на Кичър, на Батив дол, на Свети архангел и на Друма. При нападение на францалиете срещу селото съгледвачите в тези кулички свирели с особени пищялки, а населението на Яврово в такива случаи се укривало в гората. [2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около час и петнадесет минути от селото в района на хижа „Руен“ се намират останките на взривения от иманяри през 1974 г. скален феномен „Главата“.[3]

В селото е открита чешма в памет на Николай Хайтов.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 8 септември е празникът на селото с голям пазар, жива музика, хоро. След литургията се прави търг с благотворителна цел. Събраните пари се използват за реставрация на църквата.

Личности, родени в Яврово[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Димовски, (1925 – 2007), български художник-график и карикатурист
  • Николай Хайтов, (1919 – 2002), български писател
  • проф. Георги Гълъбов (1918 – 1982), виден български учен, анатом и патоанатом, член-кореспондент на БАН
  • д-р Константин Гълъбов (1924 – 1989), един от създателите на медицинската служба в българската народна армия
  • Васил Писанов (1925 – 2014), български художник и скулптор, почетен гражданин на гр. Димитровград
  • проф.д.ф.н. Васил Колевски (1925 – 2018), литературен критик, ректор на НАТФИЗ
  • Гълъб Порязов – народен певец и музикант

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к Пловдив, брой 9 от 1936 г., стр. 4
  2. Н.Хайтов – Село Яврово, Сф, БАН, 1958 г., стр. 5 – 12
  3. bg-voice.com Загадъчните скални фигури в Родопите, публикация от 16.05.2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]