Яврово
- Не бива да се бърка с Яворово.
| Яврово | |
  Яврово  Яврово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 68 души[1] (15 март 2024 г.) 2,72 души/km² |
| Землище | 25,049 km² |
| Надм. височина | 1009 m |
| Пощ. код | 4258 |
| Тел. код | 03345 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 87179 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Куклен Мария Белчева (ГЕРБ; 2015) |
Яврово е село в Южна България. То се намира в община Куклен, област Пловдив. От 4 януари 1966 г. до 26 ноември 1979 г. носи името Яворово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Яврово се намира в Родопите. Намира се на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград. Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Яврово е много старо българско селище, съществувало още по времето на византийското владичество над българските земи в периода 1018–1185 г. За пръв път се споменава като местност под името Аврово в устава на Бачковския манастир от 1083 г.
Като „село Яворово“ се споменава в четвъртото писмо на испанския рицар дон Алвизо дел Гранада, минал през българските земи като участник в Третия кръстоносен поход през 1189–1190 г. В писмото до своята любима донна Паула рицарят отбелязва: „На връщане за града на Филип (б.ред. — Пловдив) минахме през едни села, които наричат Добролонг (б.ред. — Добралък) и Яворово, дето водата е много вкусна.“[2]
В селото е запазено предание за преминаването на кръстоносците в края на XII в., наричани тогава от явровци „францалиете“. Францалиете били едри мъже, „заковани целите в железо“, които карали населението на Яврово да ги среща със софри на главите, откъдето те си набождали яденето с шишове и ножища. За да се предпазят от тях жителите на селото в ония времена, построили четири кулички в четирите му края — на Кичър, на Батив дол, на Свети архангел и на Друма. При нападение на францалиете срещу селото съгледвачите в тези кулички свирели с особени пищялки, а населението на Яврово в такива случаи се укривало в гората. [3]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Изповядва се най-вече православно християнство.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На около час и петнадесет минути от селото в района на хижа „Руен“ се намират останките на взривения от иманяри през 1974 г. скален феномен „Главата“.[4]
В селото е открита чешма в памет на Николай Хайтов.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 8 септември е празникът на селото с голям пазар, жива музика, хоро. След литургията се прави търг с благотворителна цел. Събраните пари се използват за реставрация на църквата.
Личности, родени в Яврово[редактиране | редактиране на кода]
- Борис Димовски, (1925 – 2007), български художник-график и карикатурист
- Николай Хайтов, (1919 – 2002), български писател
- проф. Георги Гълъбов (1918 – 1982), виден български учен, анатом и патоанатом, член-кореспондент на БАН
- д-р Константин Гълъбов (1924 – 1989), един от създателите на медицинската служба в българската народна армия
- Васил Писанов (1925 – 2014), български художник и скулптор, почетен гражданин на гр. Димитровград
- проф.д.ф.н. Васил Колевски (1925 – 2018), литературен критик, ректор на НАТФИЗ
- Гълъб Порязов – народен певец и музикант
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ в-к Пловдив, брой 9 от 1936 г., стр. 4.
- ↑ Н.Хайтов — Село Яврово, София, БАН, 1958 г., стр. 5–12.
- ↑ bg-voice.com Загадъчните скални фигури в Родопите, публикация от 16.05.2012 г., архив на оригинала от 12 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150712175812/http://bg-voice.com/articles/view/zagaduchnite_skalni_figuri_v_rodopite/782/, посетен на 11 юли 2015
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на Яврово Архив на оригинала от 2007-11-11 в Wayback Machine.
| ||||||||
