Направо към съдържанието

Яврово

Не бива да се бърка с Яворово.
Яврово
България
41.9965° с. ш. 24.7968° и. д.
Яврово
Област Пловдив
41.9965° с. ш. 24.7968° и. д.
Яврово
Общи данни
Население68 души[1] (15 март 2024 г.)
2,72 души/km²
Землище25,049 km²
Надм. височина1009 m
Пощ. код4258
Тел. код03345
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ87179
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Куклен
Мария Белчева
(ГЕРБ; 2015)

Яврово е село в Южна България. То се намира в община Куклен, област Пловдив. От 4 януари 1966 г. до 26 ноември 1979 г. носи името Яворово.


Село Яврово се намира в Родопите. Намира се на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград. Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев.

Село Яврово е много старо българско селище, съществувало още по времето на византийското владичество над българските земи в периода 1018–1185 г. За пръв път се споменава като местност под името Аврово в устава на Бачковския манастир от 1083 г.

Като „село Яворово“ се споменава в четвъртото писмо на испанския рицар дон Алвизо дел Гранада, минал през българските земи като участник в Третия кръстоносен поход през 1189–1190 г. В писмото до своята любима донна Паула рицарят отбелязва: „На връщане за града на Филип (б.ред. — Пловдив) минахме през едни села, които наричат Добролонг (б.ред. — Добралък) и Яворово, дето водата е много вкусна.“[2]

В селото е запазено предание за преминаването на кръстоносците в края на XII в., наричани тогава от явровци „францалиете“. Францалиете били едри мъже, „заковани целите в железо“, които карали населението на Яврово да ги среща със софри на главите, откъдето те си набождали яденето с шишове и ножища. За да се предпазят от тях жителите на селото в ония времена, построили четири кулички в четирите му края — на Кичър, на Батив дол, на Свети архангел и на Друма. При нападение на францалиете срещу селото съгледвачите в тези кулички свирели с особени пищялки, а населението на Яврово в такива случаи се укривало в гората. [3]

Изповядва се най-вече православно християнство.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

На около час и петнадесет минути от селото в района на хижа „Руен“ се намират останките на взривения от иманяри през 1974 г. скален феномен „Главата“.[4]

В селото е открита чешма в памет на Николай Хайтов.

На 8 септември е празникът на селото с голям пазар, жива музика, хоро. След литургията се прави търг с благотворителна цел. Събраните пари се използват за реставрация на църквата.

Личности, родени в Яврово

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борис Димовски, (1925 – 2007), български художник-график и карикатурист
  • Николай Хайтов, (1919 – 2002), български писател
  • проф. Георги Гълъбов (1918 – 1982), виден български учен, анатом и патоанатом, член-кореспондент на БАН
  • д-р Константин Гълъбов (1924 – 1989), един от създателите на медицинската служба в българската народна армия
  • Васил Писанов (1925 – 2014), български художник и скулптор, почетен гражданин на гр. Димитровград
  • проф.д.ф.н. Васил Колевски (1925 – 2018), литературен критик, ректор на НАТФИЗ
  • Гълъб Порязов – народен певец и музикант
  1. www.grao.bg
  2. в-к Пловдив, брой 9 от 1936 г., стр. 4.
  3. Н.Хайтов — Село Яврово, София, БАН, 1958 г., стр. 5–12.
  4. bg-voice.com Загадъчните скални фигури в Родопите, публикация от 16.05.2012 г., архив на оригинала от 12 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150712175812/http://bg-voice.com/articles/view/zagaduchnite_skalni_figuri_v_rodopite/782/, посетен на 11 юли 2015