Константин Гълъбов
Константин Гълъбов | |
---|---|
български филолог, писател и публицист | |
![]() Константин Гълъбов около 1923 г. |
|
Роден |
Константин Спасов Гълъбов
|
Починал |
25 декември 1980 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
|
|
Етнос | българи |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | разказ, роман, есе, очерк |
Известни творби | „Гологаниада“ (1943) |
Семейство | |
Съпруга | Жана Николова |
Константин Гълъбов в Общомедия |
Константин Гълъбов е български учен-филолог, писател и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Освен това е и преводач и редактор. Професор в Софийския университет и декан на Историко-филологическия факултет.
Житейски път[редактиране | редактиране на кода]
Константин Спасов Гълъбов е роден на 17 април 1892 г. в Перущица. През 1910 г. завършва гимназия в Пловдив.
Записва славянска филология в Софийския университет. През 1911 г. заминава за Гьотинген и там следва германистика, философия, история на изкуството и археология. През 1912 г. се завръща в България, за да вземе участие в Балканската война.
След края на войната продължава следването си в университета в Кил. През 1915 г. защитава докторат на тема „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер“ с оглед на първоначалната му редакция“.
През 1918 г. е назначен за кандидат-учител по немски език във Втора софийска мъжка гимназия. През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933 – 1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет.
Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, а през 1928 г. – основател на Дружеството на българските есеисти.
През 1948 г. Константин Гълъбов след много перипетии сключва брак с видната германистка и интелектуалка Жана Николова, която приема името му.
През 1958 г. проф. Гълъбов е освободен от длъжността ръководител на катедрата и излиза в пенсия. До 1970 г. остава професор в Софийския университет.
Умира на 25 декември 1980 г. в София
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- 1905: Първи стихотворения, първа статия: „Държавата спрямо народното ни благосъстояние“
- 1909: Първа литературно-критическа студия: „Пшибишевски и децата на сатаната“ в сп. „Съвременник“
- 1911: Първи книги: „Два разказа“ и „Пролетен сън“
- 1917: „Die Stellung Friedrich Schlegels und der anderen deutschen Romantiker zu Goethes 'Wilhelm Meister' im Lichte des Ur-Meister“, Göttingen
- 1922: „Краят на западната култура според Шпенглер“, студия
- 1927: „Пакостната дейност на един критик“, брошура срещу критическото дело на Владимир Василев
- 1930: „Зовът на родината“, книга с критически есета
- 1934: „Вълшебният играч“, разкази
- 1934: „Орнаменти“, философски есета
- 1938: „Наше село. Весели разкази“
- 1939: „Готска граматика“
- 1943: „Гологаниада“, хумористичен роман
- 1947: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien und Erläuterungen. 17. und 18. Jahrhundert“
- 1947: „Шилер. Живот и творчество“, литературен очерк
- 1948: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien, literarischen Würdigungen und Erläuterungen. 19. Jahrhundert“
- 1950: „Lesebuch zur Geschichte der deutschen Sprache“
- 1950: „Немска граматика. Фонетика, морфология, етимология, синтаксис“
- 1950: „Немска фонетика с оглед на българския език“
- 1953: „Увод в изучаването на готски, старовисоконемски, средновисоконемски и раннонововисоконемски“
- 1955: „Историческа граматика на немския език“
- 1956: „Въстанието в героична Перущица“, очерк
- 1957: „Лесинг. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
- 1958: „Немско-български фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
- 1959: „Шилер. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
- 1959: „Спомени весели и невесели за български писатели“
- 1961: „Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
- 1963: „Хуморески с грапаво перо“
- 1967: „Хайнрих Хайне“, монография
- 1968: „Българско-немски фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
- 1970: „Петко Р. Славейков. Живот, дейност, творчество“, монография
- 1994: „Пламъци на висши пориви. За трудната писателска съдба“, СБП в спомените на своите съзидатели, Български писател, 18 – 24 октомври 1994.
- 1997: „Безидейността в литературата ни [1943 г.]“, Демокрация, 12 април 1996.
- 1997: „Елин Пелин“, Пламък, 1997, 5 – 6, с.59 – 62
- 1998: „Христо Смирненски“. Спомени, Пламък, 1998, 7 – 8, 108 – 111
- 2002: „Спомени за български писатели“. С послеслов от Жана Николова-Гълъбова
- 2003: „Оръжието на Ботевата чета“, Пулс, 10, 19 май-8 юни 2003.
- 2003: „Петко Ю. Тодоров“, Пулс, 11, 9 – 22 юни 2003.
Публицистика[редактиране | редактиране на кода]
През десетилетието след Първата световна война Константин Гълъбов организира литературния кръг „Стрелец“, а на 6 април 1927 г. излиза първият брой на редактирания от него и Чавдар Мутафов седмичник „Стрелец“, орган на кръга. Гълъбов сътрудничи и на редактирания от него в-к „Изток“.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1939 – Хумболтов медал за научна и културна дейност.
- 1965 – Почетен диплом за докторат по философия от философския факултет на университета „Кристиан Албрехт“ в Кил.
- 1965 – Гьотев медал от института „Гьоте“.
- 1974 – Златен докторат от Килския университет.
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
Патрон е на 91. Немска езикова гимназия в София.
Цитати[редактиране | редактиране на кода]
„В София българинът е много по-беден в емоционалния си живот, отколкото гдето и да било другаде в България. Софиянецът възприе още през първите години след Освобождението западния обичай да си прави „коледно дърво“, но не и останалото, което съпровожда този обичай – правенето на подаръци. Това вече струва повече пари, а да харчи повече пари за чужди хора, той не ще. В София съзнанието на българина бива обсебено в много по-висока степен от стремежа към материалните блага, отколкото в провинцията, и в това обсебване той обеднява бързо в емоционално отношение.“
(Константин Гълъбов – „Психология на българина“)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Проф. д-р Константин Гълъбов „Литературна критика и литературна история. Есеистика“. Университетска библиотека № 405, серия „Университетска класика“. София, 2001.
- Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика: [Сб. доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.]. – София: Моранг, 1993.
- Александър Йорданов: „Своечуждите премеждия на духа“, Век 21, 22 – 28 април 1992
- Екатерина Клайн: „Всичко, което съм написал, написал съм го за тебе“, Литературен форум, 8 – 14 април 1992.
- Жана Николова-Гълъбова: „Под прицела на филистерите“. 100 г. от рождението на Константин Гълъбов, Литературен форум, 8 – 14 април 1992.
- Румен Спасов: „Проф. д-р Константин Гълъбов и културното пространство на българския университет“, Аз буки, 29 април-5 май 1992.
- Румен Шивачев: „Гологаниада“ – един неизследван роман“, Аз буки, 29 април-5 май 1992.
- Светлозар Игов: „Спомените на Константин Гълъбов“, Аз Буки, 28 ноември-2 декември 2003. (Бележки върху „Спомени весели и невесели за български писатели“, 1959).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Константин Гълъбов
- Константин Гълъбов в LiterNet
- „Към младежта“, 1926, Litclub
- За него
|
- Български филолози
- Български писатели
- Български преводачи
- Български германисти
- Български литературни критици
- Възпитаници на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Член-кореспонденти
- Родени в Перущица
- Починали в София
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български подпоручици
- Носители на орден „За заслуга“
- Погребани в Централните софийски гробища