Константин Гълъбов

Константин Гълъбов
	български филолог, писател и публицист
	Константин Гълъбов около 1923 г.
Роден	Константин Спасов Гълъбов 17 април 1892 г. Перущица, Княжество България
Починал	25 декември 1980 г. (88 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Образование	Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Жанрове	разказ, роман, есе, очерк
Известни творби	„Гологаниада“ (1943)
Семейство
Съпруга	Жана Николова
	Константин Гълъбов в Общомедия

Проф. д-р Константин Гълъбов е български учен-филолог, писател и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на критика, есеистика, стихове, разкази, повести, хумористичен роман, спомени. Освен това е и преводач и редактор.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Константин Спасов Гълъбов е роден на 17 април 1892 г. в Перущица. През 1910 г. завършва гимназия в Пловдив.

Записва славянска филология в Софийския университет. През 1911 г. заминава за Гьотинген и там следва германистика, философия, история на изкуството и археология. През 1912 г. се завръща в България, за да вземе участие в Балканската война.

След края на войната продължава следването си в университета в Кил. През 1915 г. защитава докторат на тема „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер“ с оглед на първоначалната му редакция“.

През 1918 г. е назначен за кандидат-учител по немски език във Втора софийска мъжка гимназия. През 1921 г. става редовен лектор по немски език в Софийския университет. През 1923 г. е избран за редовен доцент и основава катедра „Немска филология“. През 1926 г. е избран за извънреден професор, а от 1930 г. е редовен професор в СУ. През периода 1933 – 1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет.

Става дописен почетен член на Германската академия в Мюнхен, член на българския ПЕН-клуб, а през 1928 г. – основател на Дружеството на българските есеисти.

През 1948 г. Константин Гълъбов след много перипетии сключва брак с видната германистка и интелектуалка Жана Николова, която приема името му.

През 1958 г. проф. Гълъбов е освободен от длъжността ръководител на катедрата и излиза в пенсия. До 1970 г. остава професор в Софийския университет.

Умира на 25 декември 1980 г. в София

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

1905: Първи стихотворения, първа статия: „Държавата спрямо народното ни благосъстояние“
1909: Първа литературно-критическа студия: „Пшибишевски и децата на сатаната“ в сп. „Съвременник“
1911: Първи книги: „Два разказа“ и „Пролетен сън“
1917: „Die Stellung Friedrich Schlegels und der anderen deutschen Romantiker zu Goethes 'Wilhelm Meister' im Lichte des Ur-Meister“, Göttingen
1922: „Краят на западната култура според Шпенглер“, студия
1927: „Пакостната дейност на един критик“, брошура срещу критическото дело на Владимир Василев
1930: „Зовът на родината“, книга с критически есета
1934: „Вълшебният играч“, разкази
1934: „Орнаменти“, философски есета
1938: „Наше село. Весели разкази“
1939: „Готска граматика“
1943: „Гологаниада“, хумористичен роман
1947: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien und Erläuterungen. 17. und 18. Jahrhundert“

1947: „Шилер. Живот и творчество“, литературен очерк
1948: „Deutsche Dichter. Texte mit Biographien, literarischen Würdigungen und Erläuterungen. 19. Jahrhundert“
1950: „Lesebuch zur Geschichte der deutschen Sprache“
1950: „Немска граматика. Фонетика, морфология, етимология, синтаксис“
1950: „Немска фонетика с оглед на българския език“
1953: „Увод в изучаването на готски, старовисоконемски, средновисоконемски и раннонововисоконемски“
1955: „Историческа граматика на немския език“
1956: „Въстанието в героична Перущица“, очерк
1957: „Лесинг. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
1958: „Немско-български фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
1959: „Шилер. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография
1959: „Спомени весели и невесели за български писатели“
1961: „Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, монография

1963: „Хуморески с грапаво перо“
1967: „Хайнрих Хайне“, монография
1968: „Българско-немски фразеологичен речник“ (заедно с Жана Николова-Гълъбова)
1970: „Петко Р. Славейков. Живот, дейност, творчество“, монография
1994: „Пламъци на висши пориви. За трудната писателска съдба“, СБП в спомените на своите съзидатели, Български писател, 18 – 24 октомври 1994.
1997: „Безидейността в литературата ни [1943 г.]“, Демокрация, 12 април 1996.
1997: „Елин Пелин“, Пламък, 1997, 5 – 6, с.59 – 62
1998: „Христо Смирненски“. Спомени, Пламък, 1998, 7 – 8, 108 – 111
2002: „Спомени за български писатели“. С послеслов от Жана Николова-Гълъбова
2003: „Оръжието на Ботевата чета“, Пулс, 10, 19 май-8 юни 2003.
2003: „Петко Ю. Тодоров“, Пулс, 11, 9 – 22 юни 2003.

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

През десетилетието след Първата световна война Константин Гълъбов организира литературния кръг „Стрелец“, а на 6 април 1927 г. излиза първият брой на редактирания от него и Чавдар Мутафов седмичник „Стрелец“, орган на кръга. Гълъбов сътрудничи и на редактирания от него в-к „Изток“.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

1939 – Хумболтов медал за научна и културна дейност.
1965 – Почетен диплом за докторат по философия от философския факултет на университета „Кристиан Албрехт“ в Кил.
1965 – Гьотев медал от института „Гьоте“.
1974 – Златен докторат от Килския университет.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Патрон е на 91. Немска езикова гимназия в София.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

„В София българинът е много по-беден в емоционалния си живот, отколкото гдето и да било другаде в България. Софиянецът възприе още през първите години след Освобождението западния обичай да си прави „коледно дърво“, но не и останалото, което съпровожда този обичай – правенето на подаръци. Това вече струва повече пари, а да харчи повече пари за чужди хора, той не ще. В София съзнанието на българина бива обсебено в много по-висока степен от стремежа към материалните блага, отколкото в провинцията, и в това обсебване той обеднява бързо в емоционално отношение.“

(Константин Гълъбов – „Психология на българина“)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Проф. д-р Константин Гълъбов „Литературна критика и литературна история. Есеистика“. Университетска библиотека № 405, серия „Университетска класика“. София, 2001.
Професор Константин Гълъбов – основател на българската германистика: [Сб. доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на проф. К. Гълъбов, София, 17.IV.1992 г.]. – София: Моранг, 1993.
Александър Йорданов: „Своечуждите премеждия на духа“, Век 21, 22 – 28 април 1992
Екатерина Клайн: „Всичко, което съм написал, написал съм го за тебе“, Литературен форум, 8 – 14 април 1992.
Жана Николова-Гълъбова: „Под прицела на филистерите“. 100 г. от рождението на Константин Гълъбов, Литературен форум, 8 – 14 април 1992.
Румен Спасов: „Проф. д-р Константин Гълъбов и културното пространство на българския университет“, Аз буки, 29 април-5 май 1992.
Румен Шивачев: „Гологаниада“ – един неизследван роман“, Аз буки, 29 април-5 май 1992.
Светлозар Игов: „Спомените на Константин Гълъбов“, Аз Буки, 28 ноември-2 декември 2003. (Бележки върху „Спомени весели и невесели за български писатели“, 1959).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

От и за Константин Гълъбов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него

Иван Христов, „Гълъбов versus Ботев. Идеята за родното“, LiterNet