Левуново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Леуново.

Левуново
The Chitalishte in Levunovo.jpg
Читалище „Отец Паисий“
Общи данни
Население 698 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,056 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 2817
Тел. код 07436
МПС код Е
ЕКАТТЕ 43243
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Левуново
Иван Стоилов
(ЗСАС, ДГ)
Левуново в Общомедия

Леву̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Левуново се намира на 12 km южно от общинския център град Сандански. Международният път Е 79 от София за граничния пункт Кулата минава през селото.

Съседни села са Ново Делчево и Дамяница на север, Спатово, Хотово и Зорница на изток, Ново Кономлади и Генерал Тодоров на юг.

Другият близък голям град е Петрич, на около 20 km в югозападна посока.

Западно от селото минава река Струма.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век Левуново е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Левуново е посочено като село със 40 домакинства със 45 жители мюсюлмани и 70 жители българи. [1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ливуново, на З от Мелник 2 1/2 часа път. До Струма има 1/2 час; до него минува друмът от Мелник за Джумая. Селянете притежават доста ливади и много лозя. От няколко време насамтук сеят и афион. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Около 60 къщи, българе и турци.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 598 души, от които 348 българи християни и 250 турци. [3]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Левуново се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученика.[4]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, установен е щабът на крал Константинос I[5], а 60 къщи са опожарени.[6]

По време на Първата световна война - 1915-1918 година в селото е дислоциран щабът на Втора българска армия.

По време на Втората световна война в селото е създаден концентрационен /трудов/ лагер за българските евреи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Свети Георги Победоносец“[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Свети Георги Победоносец“
Олтарът в черквата
Върнатите икони (св.Георги)

Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1874 година.[7]

Първият свещеник в черквата е бил Васил Стоянов (1850 — 1922 г.), той е бил от Левуново и погребан зад черквата. До неговия гроб е гробът на друг свещеник — Стоян Николов Ташев (1883 — 1973 г.), той е бил сирак, живял е в село Спатово, когато е бил много малък и след това са го довели в Левуново.

Черквата датира отпреди Първата световна война, но по време на войната е била опожарена. След това войниците на Фердинанд I я реставрират за периода 1915 — 1917 г. Тя също е включена във „Военните паметници на културата“.

През своята история черквата „Св. георги Победоносец“ е била ограбвана 5 пъти, като крадците от предпоследния грабеж са заловени от полицаите на РПУ Сандански, те били от близките села. И трите откраднати тогава икони са били върнати. В нощта на 21-ви срещу 22-ри март 2009 г. (събота с/у неделя) черквата е ограбена още веднъж. Задигнати са икони и религиозни символи за около 5000 лв. 21 дни след грабежа жителите на Левуново взеха „жив огън“, като обикалянето на черквата се извърши с импровизиран кръст, тъй като кръстът, с който се обикаля черквата на Великден също е сред откраднатите вещи.

Параклис „Света Троица“[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът Св. Троица
Параклисът отвътре

Параклисът е реставриран през 2004 г. по инициатива на жителите на селото. Събрани са дарения от всеки, който иска да помогне, и с каквото може да помогне. Иконите са дарения за параклиса от жителите на Левуново. Всяка година на деня на Св. Троица (датата се мести според Великден) се провеждат борби и се дава курбан за здраве.

Специални гости на това събитие са Армен Назарян и Методи Пенев, които са и арбитри на борбите.

Параклис „Св. Панталеймон“[редактиране | редактиране на кода]

Този параклис се намира в двора на кмета на селото — Иван Стоилов. Бил е построен от дядо му. Легендата гласи, че бабата била болна и дядото построил параклиса, тя преспала в него една нощ и на другия ден била излекувана.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство с. Левуново
  • ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - закрито през 2008 г.

Всяка година в училището броят на обучаващите се деца намалява и за 2006-2007 учебна година броят им е около 50, като випускниците от 8-ми клас за учебната 2006-2007 година са били трима. Преподавателите са от Сандански, и пътните им разходи се поемат от „Просвета“. Въпреки че в училището е открита компютърна зала (от дарение), то е закрито през 2008 г., поради малкия брой ученици. Учебната 2007–2008 година е последна за ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ — с. Левуново. Оставащите ученици от училището продължават образованието си в най-близкото основно училище — в с. Дамяница. Осигурен е безплатен превоз на учениците.

Днес в читалището се помещават библиотеката и пощенската станция.

  • За библиотеката се грижи Мая Стоименова, освен това тя поема инициативата да организира развлекателни програми съвместно с децата от училището „Св. Св. Кирил и Методий“. В библиотеката има компютърна зала, която е направена от дарение на компютри.
    • Пощата също е в сградата на читалището. Има киносалон, който е опожарен през 1988 г., щетите са големи и в момента няма възможност да се възстановят.
Паметникът „Голямата чешма“ на площада

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година се провежда събор на селото. Датата за провеждане е различна всяка година, но е винаги последните събота и неделя на месец септември.
  • Всяка година на празника Петдесетница (Света Троица) се прави курбан за здраве и се провеждат борби на реставрирания параклис „Св. Троица“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Левуново
  • България Зисо Попов (Живко Попов, 1882 - 1944), български революционер и кмет на селото в периода 1919 - 1921 г.
  • България Кочо Лютата (Кочо Лютов, 1836 - 1918), български хайдутин и революционер
  • България Коста Лютов (1881 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[9]
  • България Коста Лютов (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Петър Чаулев, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
  • България Стефан Кръстев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[11]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамна гледка на Левуново

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 192-193.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.199
  6. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  7. Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 503.
  8. Възстановена е чешмата на Втора Армия от 1916 година в село Левуново
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  11. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.