Свети Георги (Златолист)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ | |
 Поглед към храма от североизток | |
 Местоположение в Сандански | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Златолист |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1857 г. |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ е българска възрожденска църква в светиврачкото село Златолист (Долна Сушица), България, обявена за паметник на културата.[1][2]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е гробищна църква, разположена на километър северозападно от селото. Построен е в 1857 година според релефен надпис и кръст на източната фасада и представлява едноапсидна трикорабна каменна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Апсидата е малка, на запад има притвор и женска църква. Покривът е двускатен с керемиди. Над централния кораб има поставен по-късно осмостенен купол.[1] На северната страна има открит трем.[2] В югозападния ъгъл има дървена камбанария.[3]
Интериор и история[редактиране | редактиране на кода]
Корабите в интериора са разделени от два реда по седем дървени колони. Стълбовете и капителите им са измазани и изписани, а полукръглите арки, които ги свързват също са изписани. Таваните са дъсчени, а подът е от каменни плочи.[1]
Храмът – и наоса, и притвора, е изписан през 1876 година от Теофил Минов от неврокопското село Каракьой.[2] Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат Марко Минов, докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът Милош Яковлев.[4] Интересни изображения са „Св. св. Кирил и Методий“ с текст, обясняващ, че са български просветители, родени в Солун от български родители, „Свети Харалампий побеждава чумата“,[2] „Свети Христофор“, „Свети Трифон с косер“, „Отиване при врачката за лек“, „Жени, които се червисват, подпомагани от дяволи“, „Смъртта покосява мъж“.[5] Стенописи има и в купола, на лицевата страна на балкона и в апсидата. Амвонът също е изписан.[3]
Иконостасът е таблен и също е изцяло изписан, като има частична плитка резба върху венчилката и царските двери.[3] Композицията му е оригинална – цокълни табла с рисувани букети във вази, царски икони, кръжила с изписани рози, празнични икони и три табли с рисувани букети, медальони с кръстове, серафими и малка резбована венчилка. Царските икони са на анонимен зограф от XIX век, като изпълнението им е много добро. По-късно са надживописани. Иконата „Успение Богородично“ вероятно е светогорска. В реда на празничните икони „Исус на архиерейски трон“, „Света Богородица“, „Свети Георги“, „Свети Никола“ и някои други са от XVIII век. В самия олтар има дървена дарохранителница, дело на дебърски майстор.[5]
Под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел – емблема на Цариградската патриаршия.
В църквата в началото на XX век е живяла пророчицата Преподобна Стойна, почитана като пророчица и лечителка.[5]
През 90-те години на XX век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
Интересни сведения за храма оставя Атанас Шопов, който през 1893 година пише:
| „ | Не след дълго стигнахми до селото Сушица, край което в един лес дремеше една доста голямишка църквица, закопана, по примера на средновековните свити подвижници, до половина в земята. Тая църква е забележителна по това, че е направена от един разбойник, който бил преминал целия свой век в разбойничество, а на старост се покаял и, за опрощение греховете си, направил тая църква.[6] | “ |
Суеверия[редактиране | редактиране на кода]
Голяма част от поклонниците се редят в центъра храма, за да стъпят боси върху основната мраморна плоча с двуглавия орел – символ на Цариградската патриаршия. Според поверието, който стъпи и се помоли, ще се излекува от болести. Вярва се, че трябва да стъпи на камъка и да се вгледа в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена.[7]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Стенописи от храма
-
-
Свети Харалампий, Свети Христофор, Свети Стилиян -
Сънят в Гетсиманската градина и Предателството на Юда -
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димитров, Владимир. Стенописите в храма „Св. Георги“ в село Златолист, Мелнишко – В: Докторантски четения 2008, НБУ, С., 2009, 91-104.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3889.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
- ↑ а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3890.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България // Патримониум.мк 4 (7-8). 2010. с. 458.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
- ↑ Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 105.
- ↑ Пенчева, Жана. Между греха и наказанието. Дидактични сцени от българската християнска монументална живопис. София, Св. Георги Победоносец, 2020. с. 18-19.
