Свети Георги (Златолист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свети Георги“
St. George Church, Zlatolist.jpg
Поглед към храма от североизток
България
41.4989° с. ш. 23.4158° и. д.
„Свети Георги“
Област Благоевград
41.4989° с. ш. 23.4158° и. д.
„Свети Георги“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Златолист
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска епархия
Архиерейско наместничество Сандански
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1857 г.
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ е българска възрожденска църква в светиврачкото село Златолист (Долна Сушица), България, обявена за паметник на културата.[1][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е гробищна църква, разположена на километър северозападно от селото. Построен е в 1857 година според релефен надпис и кръст на източната фасада и представлява едноапсидна трикорабна каменна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Апсидата е малка, на запад има притвор и женска църква. Покривът е двускатен с керемиди. Над централния кораб има поставен по-късно осмостенен купол.[1] На северната страна има открит трем.[2] В югозападния ъгъл има дървена камбанария.[3]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Корабите в интериора са разделени от два реда по седем дървени колони. Стълбовете и капителите им са измазани и изписани, а полукръглите арки, които ги свързват също са изписани. Таваните са дъсчени, а подът е от каменни плочи.[1]

Храмът - и наоса и притвора, е изписан през 1876 година от Теофил Минов от неврокопското село Каракьой.[2] Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат Марко Минов, докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът Милош Яковлев.[4] Интересни изображения са „Св. св. Кирил и Методий“ с текст, обясняващ, че са български просветители, родени в Солун от български родители, „Свети Харалампий побеждава чумата“,[2] „Свети Христофор“, „Свети Трифон с косер“, „Отиване при врачката за лек“, „Жени, които се червисват, подпомагани от дяволи“, „Смъртта покосява мъж“.[5] Стенописи има и в купола, на лицевата страна на балкона и в апсидата. Амвонът също е изписан.[3]

Иконостасът е таблен и също е изцяло изписан, като има частична плитка резба върху венчилката и царските двери.[3] Композицията му е оригинална - цокълни табла с рисувани букети във вази, царски икони, кръжила с изписани рози, празнични икони и три табли с рисувани букети, медальони с кръстове, серафими и малка резбована венчилка. Царските икони са на анонимен зограф от XIX век, като изпълнението им е много добро. По-късно са надживописани. Иконата „Успение Богородично“ вероятно е светогорска. В реда на празничните икони „Исус на архиерейски трон“, „Света Богородица“, „Свети Георги“, „Свети Никола“ и някои други са от XVIII век. В самия олтар има дървена дарохранителница, дело на дебърски майстор.[5]

Под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Вселенската патриаршия.

В църквата в началото на XX век е живяла пророчицата Преподобна Стойна, почитана като пророчица и лечителка.[5]

През 1990-те години храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.

Интересни сведения за храма оставя Атанас Шопов, който през 1893 година пише:

Не след дълго стигнахми до селото Сушица, край което в един лес дремеше една доста голямишка църквица, закопана, по примера на средновековните свити подвижници, до половина в земята. Тая църква е забележителна по това, че е направена от един разбойник, който бил преминал целия свой век в разбойничество, а на старост се покаял и, за опрощение греховете си, направил тая църква.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитров, Владимир. Стенописите в храма "Св. Георги" в село Златолист, Мелнишко - В: Докторантски четения 2008, НБУ, С., 2009, 91-104.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3889.
  2. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405.
  3. а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3890.
  4. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. // Патримониум.мк 4 (7-8). 2010. с. 458.
  5. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
  6. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 105.