Света Богородица Спилеотиса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Спилеотиса.

„Света Богородица Спилеотиса“
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоМелник
ВероизповеданиеБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Изгражданевероятно 1209 – 1211 година
Статутруини

„Света Богородица Спилеотиса“ или „Света Зона“ е средновековен манастир, който към днешна дата принадлежи към Неврокопската епархия на Българската православна църква. Манастирът, обявен за паметник на културата с национално значение, се намира само на километър югоизточно от центъра на град Мелник.[1]

Предполага се, че сградата на манастира е изградена от самостоятелния мелнишки владетел деспот Алексий Слав около 1209 – 1211 г. През 1220 година деспот Слав издава грамота на манастира – Сигилият на деспот Алексий Слав, с която му дарява земя, книги и църковна утвар и му дава пълен имунитет.[1] От втората половина на XIV век до началото на XX век манастирът е метох на Ватопедския манастир в Света гора. Дълго време манастирът запазва почетното си място в духовния и културния живот на Мелник. Той има важно значение и цариградските патриарси неведнъж повеляват на местните митрополити да не се бъркат в делата му. Запада едва през XIX век, заедно с другите мелнишки манастири.[2]

Иконата на Света Зона (Честния пояс) от манастира, пренесена във Валовища, XVIII век, светогорски автор

Манастирът е разположен на плато на хълма Свети Никола в източния край на Мелнишката крепост. Едната от двете кули охраняващи пътя към Неврокоп е манастирската. Манастирът е разрушаван в средата на XIII, в XVI и в XVIII век. В 1795 година в развалините на манастира е построена църквата „Света Богородица на Светия пояс“ („Света Зона“). Манастирът е изоставен след изселването на гръцкото население в 1913 година. През 40-те години върху средновековната манастирска църква е построен параклис.[1] В стенопис има вписан надпис:

Δέησις τῶν δούλων τοῦ Θεοῦ Μαυρούδι, Μανόλι καὶ ἡ μήτηρ αὐτῶν Κομνεάνη. 1731[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2777.
  2. Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“. София, „Издателство на БАН“, т.2, 1994, стр. 20.
  3. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 74. (на гръцки)