Света Богородица Пантанаса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Богородица Пантанаса.

„Богородица Пантанаса“
Παναγία Παντάνασσα
Map of Melnik.png
41.5232° с. ш. 23.4043° и. д.
„Богородица Пантанаса“
Местонахождение в Мелник
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Време на изграждане вероятно 1209 – 1230 година
Съвременен статут руини

„Света Богородица Пантанаса“ (на гръцки: Παναγία Παντάνασσα, в превод Света Богородица Всецарица) е средновековен православен манастир, разположен край град Мелник, България.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Руините на манастира са разположени източно от града, след стадиона на малка височина край пътя за Рожен.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според исторически документи, манастирът е построен от деспот Алексий Слав, тоест между 1209 година, когато Мелник става столицата на държавата на Слав и 1230 година, когато след Клокотнишката битка, Мелник е присъединен към България. Голяма част от запазените оградни стени са от този първи строителен период на манастира. Вторият строителен период е от края на XVI - началото на XVII век. Манастирът функционира до началото на ΧΧ век, когато в 1904 година пагубно пострадва от голямо земетресение.[1]

Археологически проучвания са правени в 2005 и 2006 година под ръководството на Виолета Нешева.[1]

В 2012 година Нешева открива четири погребения в параклиса „Света Троица“ на манастира, за които тя смята, че са на семейството на деспот Алексий Слав, като едното от тях е на самия деспот.[2][3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

При разкопките са разкрити части от южната и западната оградни стени на манастира, подпорни на ската. Максималната височина на стените е 2,50 m – там започва вътрешното ниво на манастира. Входовете са два – и двата от запад, като вторият е при чупка на южната стена. До първия се стига по каменна стълба, която е добре запазена. В чупката на южната стена има много добре запазено манастирско аязмо с чешма и с каменно корито.[1]

В северния край, под скалите, са разкрити основи на почти квадратна сграда на две нива, като разликата между тях е 2,50 m. Входовете и за двата етажа са от изток. Тук вероятно са били магерницата и трапезарията на манастира – на първото ниво има следи от огнище, а в източния край на южната фасада има полукръгла ниша, в която вероятно е имало ритуална мивка за ръце.[1]

Манастирът има два двора, които са разделени от каменна стена с посока север – юг. Западният е по-ниско от източния, тъй като е в началото на височината.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония