Болярска къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болярска къща
Южната фасада
Южната фасада
Местоположение
Вид къща
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Мелник, България
Изграждане XIII век
Статут паметник на културата
Състояние руини
Болярска къща в Общомедия

Болярската къща, известна и като Укрепената къща и Византийската къща, е средновековна къща в град Мелник, България. Къщата, смятана за най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България, е обявена за паметник на културата.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Поглед от къщата на юг

Къщата е разположена на силно денивелиран терен на възвишението Чатала в източната част на Мелник. В средновековието до XV век тук е бил центърът на предградието на Мелник. Къщата е била обитавана до началото на XX век. След западането на града е изоставена и е в руини. Сред историците са битували различни мнения за възрастта на сградата – Дил смята, че е от X - XI век, Муцопулос не по-рано от средата на XV веки и т.н. В 1971 - 1977 година Археологическият институт в София провежда проучвания на къщата, начело със Соня Георгиева и Димка Серафимова.[1]

От корпуса на къщата, който е с трапецовидна форма с чупка, са запазени фасадните стени и напречната разделителна стена от северозападната до югоизточната стена. На североизток от главния корпус има кулообразно помещение с четириъгълен план със сравнително добре запазени стени. Къщата има висок приземен етаж, който стига до разделителната стена и има три прозореца на югозападната фасада. Дървена стълба на разделителната стена, от която има запазени останки от стъпала, е водила до жилищния етаж над приземието. Етажът се разширява на север и опира в склона.[1]

На жилищния етаж в югозападната част има приемна зала, около която от север и запад Г-образно са разположени жилищните помещения. На север е кухнята, а на североизток има камина. Два малки входа водят в избата в скалата и в кулообразното помещение. Приемната е подчертана на дворната фасада с балкон с два прозореца до него, украсени с тухлени колонки отвътре. Югозападната фасада е с два реда прозорци. Входовете на къщата са два – официален от югоизток, водещ от двора на етажа и помощен от северозапад, водещ към приземието. Кулообразното помещение разширява площта на къщата. В него в склона на североизток е издълбана голяма изба, а западната и северната му страна са укрепени с високи подпорни зидове.[1]

Къщата е градена от ломени камъни, като спойката е бял хоросан. Използвана е скрита сантрачна система от надлъжни и напречни греди и градежът е клетъчен. На основния корпус и на кулообразното помещение има забележителна тухлена декорация – меандри, рибена кост, геометрични фигури от тухли и камък и пояси от тухли с широки хоризонтални фуги.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Декорацията и строителната техника е използвана и в градските стени, църквата „Свети Никола“ и други обекти в града. Това позволява датиране на къщата към I половина на XIII век, когато Мелник е столица на деспот Алексий Слав. В средата на века, вероятно при Въстанието на Драгота в 1255 година, къщата е опожарена. По-късно е възстановена. В края на XVII век някои сектори са порутени. На югозападната фасада на кулообразното помещение е изписана годината 1701, в която вероятно е извършена цялостна реконструкция на североизточната част на къщата. Жилищният етаж е намален като височина и над него е надзидан тавански. Горният ред прозорци са подзидани и превърнати в тавански. Приемната е разделена с паянтов зид и се създава вътрешен вестибюл, като вероятно таванският етаж е само над него. В югоизточната част на кулообразното помещение е изградена малка квадратна кула от ломени камъни и открита сантрачна система. В дървената конструкция в горната част на кулата е бил вграден градският часовник.[2]

В 1975 – 1976 година при разкопки под ръководството на Виолета Нешева са открити стопанско помещение, цилиндрично водохранилище и малка еднокорабна, едноапсидна църква, всички от началото на XIII век.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 106.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 107.
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България