Николаос Муцопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаос Муцопулос
Νικόλαος Μουτσόπουλος
гръцки археолог
Роден
Починал
Научна дейност
Област Археология, византология
Работил в Аристотелов университет

Николаос Константину Муцопулос (на гръцки: Νικόλαος Κωνσταντίνου Μουτσόπουλος) е гръцки професор археолог, архитект и византолог, автор на редица книги и откривател на гроба на цар Самуил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николаос Мицопулос е роден през 1927 година в Атина, Гърция. Завършва архитектура в Националната мецовска политехника в Атина. Специализира във Франция в Сорбоната. Кандидатската си дисертация защитава във Факултета по архитектура към Националната мецовска политехника, като през 1958 г. е избран за редовен професор в секция „Архитектура“ на Политехническия факултет към Аристотеловия университет в Солун.

Специализиран е в изследване на византийската църковна и традиционна архитектура и има множество публикации в тази област. Занимава се с описването на укрепените селища и крепости в Македония и Тракия. Прави археологически проучвания и разкопки в различни части на в Мигдонска Рендина, в Дракоспита на остров Евбея и на други места в Гърция, а от 1965 до 1975 г. на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, където през 1969 г. открива останките на цар Самуил[1] в базиликата „Свети Ахил“. Той е организатор и участник в много международни и местни научни конгреси. Член е на редица научни международни и гръцки организации, сред които Българската академия на науките.

По време на дългогодишната си кариера е ръководил реставрирането на Христовия храм в Божи гроб, изследвал е сградите на Института по патерналистика към Вселенската патриаршия и някои други институти, както и определени храмове в Македония и Тракия, в това число няколко вилни постройки. Негово дело е и реставрацията на господарския дом Casa Bianca в Солунския район „Ексохи“. С помощта на гръцкия учен е извършено и архитектурното оформление на Старинен Пловдив.

Експредседател на Международния институт по традиционна архитектура, почетен член на Управителния съвет на IBI (Международен институт по крепости и замъци), член на Центъра за византийски проучвания към Солунския университет и председател на Гръцкото научно дружество.

Има над 500 публикувани научни изследвания.

Почива на 13 март 2019 година в Солун.[2]

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Николаос Муцопулос е почетен член на Атинската академия на науките, на Academia Pontaniana в Неапол, на Българската академия на науките и на пловдивския Граждански клуб. Почетен гражданин на Пловдив и на много градове в Северна Гърция. Награждаван е с гръцки и чужди почетни отличия.

Той е доктор хонорис кауза на Софийския университет „Свети Климент Охридски“[3], Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“[4].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните му трудове са:

  • Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня. Пловдив, 2007.
  • Църквите в Ном Пела (Churches in the prefecture of Pella), 1989.[5]
  • Солун 1900 – 1917 (Thessaloniki, 1900 – 1917), 1981.
  • Συμβολή στην τυπολογία και τη μορφολογία της Ελλαδικής κατοικίας, Θεσσαλονίκη 1977.
  • Манастирът „Света Богородица Мавриотица“ в Костур (Monastery of the Virgin Mary Mavriotissa at Castoria), 1967.
  • Църквите в Ном Лерин (The churches of the prefecture of Florina), 1966.
  • Καστοριά τα αρχοντικά, Έκδοσις Αρχιτεκτονικής, Αθήναι 1962.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция