Николаос Муцопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаос Муцопулос
Νικόλαος Μουτσόπουλος
гръцки археолог
Роден
1927 г. (91 г.)
Научна дейност
Област Археология, византология
Образование Политехнически институт на град Мецово
Работил в Аристотелов университет

Николаос Константину Муцопулос (на гръцки: Νικόλαος Κωνσταντίνου Μουτσόπουλος) е гръцки професор археолог, архитект и византолог, автор на редица книги и откривател на гроба на цар Самуил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николаос Мицопулос е роден през 1927 година в Атина, Гърция. Завършва архитектура в Политехнически институт на град Мецово. Специализира във Франция в Сорбоната. Кандидатската си дисертация защитава във Факултета по архитектура към Политехническия институт в Мецово, като през 1958 г. е избран за редовен професор в секция „Архитектура“ на Политехническия факултет към Аристотеловия университет в Солун.

Специализиран е в изследване на византийската църковна и традиционна архитектура и има множество публикации в тази област. Занимава се с описването на укрепените селища и крепости в Македония и Тракия. Прави археологически проучвания и разкопки в различни части на в Мигдонска Рендина, в Дракоспита на остров Евбея и на други места в Гърция, а от 1965 до 1975 г. на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, където през 1969 г. открива останките на цар Самуил[1] в базиликата „Свети Ахил“. Той е организатор и участник в много международни и местни научни конгреси. Член е на редица научни международни и гръцки организации, сред които Българската академия на науките.

По време на дългогодишната си кариера е ръководил реставрирането на Христовия храм в Божи гроб, изследвал е сградите на Института по патерналистика към Вселенската патриаршия и някои други институти, както и определени храмове в Македония и Тракия, в това число няколко вилни постройки. Негово дело е и реставрацията на господарския дом Casa Bianca в Солунския район „Ексохи“. С помощта на гръцкия учен е извършено и архитектурното оформление на Старинен Пловдив.

Експредседател на Международния институт по традиционна архитектура, почетен член на Управителния съвет на IBI (Международен институт по крепости и замъци), член на Центъра за византийски проучвания към Солунския университет и председател на Гръцкото научно дружество.

Има над 500 публикувани научни изследвания.

Признание и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Николаос Муцопулос е почетен член на Атинската академия на науките, на Academia Pontaniana в Неапол, на Българската академия на науките и на пловдивския Граждански клуб. Почетен гражданин на Пловдив и на много градове в Северна Гърция. Награждаван е с гръцки и чужди почетни отличия.

Той е доктор хонорис кауза на Софийския университет „Свети Климент Охридски“[2], Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“[3].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните му трудове са:

  • Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня. Пловдив, 2007.
  • Църквите в Ном Пела (Churches in the prefecture of Pella), 1989.[4]
  • Солун 1900 – 1917 (Thessaloniki, 1900 – 1917), 1981.
  • Συμβολή στην τυπολογία και τη μορφολογία της Ελλαδικής κατοικίας, Θεσσαλονίκη 1977.
  • Манастирът „Света Богородица Мавриотица“ в Костур (Monastery of the Virgin Mary Mavriotissa at Castoria), 1967.
  • Църквите в Ном Лерин (The churches of the prefecture of Florina), 1966.
  • Καστοριά τα αρχοντικά, Έκδοσις Αρχιτεκτονικής, Αθήναι 1962.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония