Преспа (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.
Разположение на Преспанската крепост на о. Св. Ахил

Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония. Той е резиденция и лобно място на българския цар Самуил, а според някои историци е столица на Първата българска държава и седалище на българската патриаршия в последните десетилетия на X век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Преспанската котловина

Топонимът Преспа се употребява за езеро, селище на остров или просто остров[1]. Поради това по историческите извори, споменаващи този топоним, е трудно да се определят точните граници и характерът на града. Обект на археологически проучвания е котловината на Преспанските езера, заградена от планините Баба, Петрино (Изток), Галичица, Звезда (Иван) и Горбец (Трикларио). Тя се простира на територията на три съвременни държави: Албания, Северна Македония и Гърция.

Известният писмен и археологически материал позволява да се заключи, че в края на Ранното средновековие строителна дейност е имало:

Останки от базиликата „Свети Ахил“ в Преспа

Допустимо е същинският град – средище на тази агломерация от селища, крепости и манастири – да се търси на остров Свети Ахил.[1] Той е най-големият от трите изброени острова (дълъг е 1700 м и широк – 500 м).[3] На Свети Ахил са открити развалини на няколко църкви. Сред тях е и голяма базилика, която според някои изследователи е един от седемте големи храма, построени от княз Борис I след покръстването[4], а според други е строена от тесалийски гърци по заповед на Самуил[2]. По своя архитектурен план тя наподобява отчасти Голямата базилика в старата българска столица Плиска. Сред развалините ѝ са се запазили паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава[5]. От вътрешната страна на апсидата са изписани имената на епископиите, подчинени на българския патриарх в края на X век[4]. Централната част на острова заедно с височините Кале и Кулата изглежда е била укрепена. По-ниската и бреговата част е била застроена с църкви и вероятно жилищни постройки. Тя е образувала нещо като външен град. Северният край носи името Порта. Може да се предположи, че и външният град е разполагал със защитна система.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Самуиловият надпис от село Герман
Цар Самуил на смъртното си ложе[6]

Градът придобива голямо политическо значение след 971 г., когато българската столица Велики Преслав е завладяна от византийците (вижте Българо-византийски войни). Преспа е едно от средищата на въстанието на комитопулите, които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най-стария от четиримата комитопули – Давид, преди да бъде убит през 976 г.[7] По-късно в града се установява Самуил, който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на Арон през 987 г. и особено след пленяването на цар Роман в 991 г. На това основание се твърди, че през тези години Преспа се превръща в официална столица на царството[8].[9] Съгласно Енциклопедия „България“ градът е столица още от 973 до 996 г.[10], според Кирило-Методиевската енциклопедия – поне до 1015 г.[1], но много медиевисти не приемат това виждане. Според едни в периода след падането на Преслав поне до 986 г. държавно-политически център на България е град Средец[11]. Други смятат, че Преспа никога не е бил официална столица на Самуилова България, за разлика от Скопие и Охрид.

След превземането на крепостта Лариса в Тесалия през 983[8] или 985 г. Самуил отнася в Преспа мощите на Свети Ахил[12]. На името на този светец е кръстен големият остров на Малкото Преспанско езеро[4]. По Самуилово време на острова са издигнати дворци[9], свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип[8]. На източния бряг на езерото, край по-късното село Герман, през 992 – 993 г. комитопулът оставя паметен надпис на своите родители, Никола и Рипсимия, и на най-големия си брат, Давид[13][14] (виж Самуилов надпис). Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия[9]. Впоследствие то се премества в Охрид[15]. Българския патриарх Герман, предстоятел на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, мести седалището си от Воден в Преспа и е починал тук около 1000 година.[16]

Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в Беласишката битка цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император Василий II, и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.[17] Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз Иван Владимир, убит по заповед на цар Иван Владислав[9]. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на Констанция[18].

Преспа е освободена в 1040 г. от Цар Петър Делян, и е едно от последните места, в които Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г. Преспа е разрушена повторно в 1073 г. заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци от алемани и нормани византийски наемници, когато при подавянето на въстанието на Георги Войтех боеве има единствено при Преспа където германските наемници и викингите разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.[19]. През XII век Преспа е спомената в исторически извори като административен център.

В 1203 г. Цар Калоян освобождава района от византийско владичество. След смъртта му тук владеее българският севастократор Стрез, след който, за кратко в началото на XIII век е във властта на Епирското деспотство, което скоро е разгромено от Иван Асен II и тук отново е част от Българската държава. През 1259 г. е заюван от Никея. По-късно след което следите на това средище изчезват от историческата сцена[20].

При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроб, в който се смята, че е погребан Самуил[21].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Георгиев (2003)
  2. ↑ а б Prinzing G., Prespa в Lexikon des Mittelalters
  3. ↑ Златарски, I/2: 631 – 632
  4. ↑ а б в Енциклопедия „България“, I: 159 – 160
  5. ↑ Ваклинов, 232, 235 – 237 (9.8.2008)
  6. ↑ Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника, XIV век
  7. ↑ Ангелов, Чолпанов, 32
  8. ↑ а б в Ангелов, Чолпанов, 38
  9. ↑ а б в г Николов, 171 – 172
  10. ↑ Енциклопедия „България“, V: 453 – 454
  11. ↑ Николов, 167
  12. ↑ Златарски, I/2: 630
  13. ↑ Иванов, Български старини, 23 – 25
  14. ↑ Златарски, I/2: 606 – 607 (бел. 12)
  15. ↑ Златарски, I/2: 666
  16. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 26 – 27.
  17. ↑ Златарски, I/2: 697, 700 – 701
  18. ↑ Златарски, I/2: 736
  19. ↑ История на България, III: 73
  20. ↑ Микулчиќ, 278
  21. ↑ Андреев, 334
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Преспа_(град)&oldid=10156718“.