Никола (комит)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола
български комит
Роден
Починал
Семейство
Съпруга Рипсимия
Деца Самуил
Давид
Мойсей
Арон
Битолски надпис в Националния исторически музей на България

Комит Никола, е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969). Той е комит (управител) на град Средец (дн. София)[1], който тогава е бил средище на област (комитат) в югозападната част на българското царство. Баща е на цар Самуил.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Комит Никола е женен за арменката Рипсимия[3], дъщеря на арменския цар Ашот II Железни († 928) от род Багратуни.[4]

Известие за Никола дава византийският хронист Йоан Скилица, който представя Самуил и братята му Давид, Мойсей и Арон като синове на „един от велемощните комити“.[5] Оскъдността на сведенията от историческите извори не дава възможност да се твърди дали Никола взима пряко участие в събитията от 969 – 971 г., когато източната част на българската държава е завладяна първо от русите на княз Светослав I, а после от византийците, начело с Йоан Цимисхий.[6][7] През следващите няколко години синовете на Никола се издигат начело на свободните югозападни предели и през 976 г. повеждат мащабна война срещу Византия.

Произход и владения[редактиране | редактиране на кода]

В историческите изследвания за този период от историята на България се поставят няколко въпроса относно бащата на Самуил. Един от тях е коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,[8] а други сочат района около Охридското езеро и Преспанските езера.[9][10]

Оспорван е и произходът на Никола и синовете му. Сред историците от ХІХ век се шири мнението, че родът на комит Никола поризхожда от „Шишман Мокри“ като в подкрепа на тази теза те сочат едно сведение на византийската принцеса и писателка Анна Комнина (далечна потомка на българския царски род през XII в.): „... българския василевс Мокрос и потомците му, особено Самуил, последният от българската династия ...“. Но след като са открити Самуиловият надпис от с. Герман, Преспанско (от 992/993 г.) и Виенският ръкопис на хрониката на Йоан Скилица с добавките на епископ Михаил Деволски (от началото на XII в.) се изяснява, че името Мокрос е грешка на византийски преписвач от XIV в., който е изопачил първоначалното „Кромос“ т.е. Крум, което би следвало да значи, че Никола и синовете му са преки потомци на българския владетел.[11]

Съществува и схващане, че те произлизат от славянски княжески род от племето берзити (бърсяци), населявало днешна Македония.[12] В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе.

Една хипотеза, популярна най-вече в европейската византология, застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист Стефан Таронски, че братята Комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.[13] Широкото разпространение на името на съпругата на Никола, Рипсимия, сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Известно е, че царица Ирина Лакапина, съпруга на цар Петър I, довежда със себе си в Търновград голяма свита от приближени, част от които арменци, тъй като самата царица е с арменски произход. В тази връзка е възможно комит Никола да е получил царска благословия да се ожени за арменката Рипсимия.[14]

Но докато Рипсимия може да е била от арменско потекло, то самият Никола няма как да е бил с други корени освен български, тъй като, както отбелязва проф. Пламен Павлов, титлата „комит“ е давана изключително на хора от царската династия и най-близките им родственици.[15] Затова според него хипотезата за родствената връзка на комит Никола с българската царска династия е най-приемливата предвид силното родово-аристократично начало в политическата система на Първото царство. Освен това проф. Павлов посочва като косвен аргумент и многото съвпадения в имената на царските фамилии от Преслав и Охрид - лични имена като Пресиан, Гаврил, Иван, както и влечението към старозаветните царски и пророчески имена (Симеон, Вениамин, Давид, Мойсей, Арон, Самуил и др.) е факт както в Плиска и Велики Преслав, така и в Охрид.[16] Родствена връзка между комит Никола и владетелите от Преслав допускат и други историци.[17] Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е Битолският надпис, в който неговият внук, цар Иван Владислав, се определя сам като „българин по род“.[18]

Бащините владения на комит Никола се намирали в областта Разметаница – източно от Кюстендил, по пътя за Дупница. [19]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
комит Никола
(женен за Рипсимия)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Давид
 
Мойсей
 
Арон
 
 
Самуил[20]
(женен за Агата)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гаврил
Радомир
 
Теодора
Косара
 
Мирослава
 
неизвестна по име
дъщеря
 
неизвестна по име
дъщеря
извънбрачен син

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prokić, Božidar (1906). Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Scylitzes. Codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV. (in alemão). München. p. 28. OCLC 11193528.
  2. Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, изд. „Просвета“, София 1995, стр. 293 – 294
  3. „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“ (en french). MAR Bclsmp (39): p. 37. 1938.
  4. Adontz, Nicholas (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (in french) (39): 37.
  5. Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 64
  6. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 606 (изтеглено на 12.12.2007)
  7. Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 65
  8. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 608 – 609 (изтеглено на 12.12.2007)
  9. Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, София 1995, с. 293
  10. Пириватрич, Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 63 – 65
  11. Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002
  12. Преглед на тезите за произхода на Никола вж. в Благоев, Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 21 – 27; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, София 1995, с. 294; Пириватрич, Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 66 – 68, 89 – 90 (бел. 112, 116)
  13. The New Cambridge Medieval History, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521364477, Vol. III, pp. 584 – 585. Виж: Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. Също в: Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965.
  14. Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002
  15. Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002
  16. Пламен Павлов, Цар Самуил и "българската епопея", София - Велико Търново, 2002
  17. Благоев, Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 18; Благоева, Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94
  18. Подбрани извори за българската история, Том II, с. 128; Андреев, Кой кой е в Средновековна България, с. 294
  19. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 344 – 349. БАН., 1988.
  20. Източник за потомството на Самуил: Енциклопедия „БЪЛГАРИЯ“, том 6, с. 28 (Издателство на Българската академия на науките, София 1988)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexander Kazhdan:The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991, ISBN 978-0-19-504652-6.
  • Ralph-Johannes, Ludwig Claudia, Zielke Beate, Pratsch Thomas; Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. De Gruyter, 2013 Online
     Портал „Македония“         Портал „Македония