Никола (комит)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола
български комит
Роден
Починал
Битолски надпис в Националния исторически музей на България

Комит Никола, е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969). Той е комит (управител) на град Средец (дн. София)[1], който тогава е бил средище на област (комитат) в югозападната част на българското царство. Баща е на цар Самуил.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Комит Никола е женен за арменката Рипсимия[3], дъщеря на арменския цар Ашот II Железни († 928) от род Багратуни.[4]

Известие за Никола дава византийският хронист Йоан Скилица, който представя Самуил и братята му Давид, Мойсей и Арон като синове на „един от велемощните комити“.[5] Оскъдността на сведенията от историческите извори не дава възможност да се твърди дали Никола взима пряко участие в събитията от 969 – 971 г., когато източната част на българската държава е завладяна първо от русите на княз Светослав I, а после от византийците, начело с Йоан Цимисхий.[6][7] През следващите няколко години синовете на Никола се издигат начело на свободните югозападни предели и през 976 г. повеждат мащабна война срещу Византия.

Произход и владения[редактиране | редактиране на кода]

В историческите изследвания за този период от историята на България се поставят няколко въпроса относно бащата на Самуил. Един от тях е коя област е управлявал Никола. Част от учените предполагат, че това е областта около Средец,[8] а други сочат района около Охридското езеро и Преспанските езера.[9][10] Оспорван е и произходът на Никола и синовете му. Теза, популярна най-вече в европейската византология, застъпва арменския произход на Комитопулите. Тя се базира главно върху твърденията на арменския хронист Стефан Таронски, че братята Комитопули са арменци, които Василий II, също арменец, довел със себе си в Тракия.[11] Широкото разпространение на името на майката Рипсимия сред арменците и честата употреба на имената Давид, Мойсей, Арон и Самуил в Арменската църква също навеждат на мисъл за евентуален арменски произход. Съществува и схващане, че те произлизат от славянското племе берзити (бърсяци), населявало днешна Македония.[12] В изворите обаче няма указания комит Никола да има нещо общо с местните славянски князе. Съществуват и хипотези за прабългарски корени на комитопулите,[12] като някои историци допускат родствена връзка между комита и владетелите от Преслав.[13] Пряко свидетелство за българското самосъзнание, което имат потомците на Никола, е Битолският надпис, в който неговият внук, цар Иван Владислав, се определя сам като „българин по род“.[14]

Бащините владения на комит Никола се намирали в областта Разметаница – източно от Кюстендил, по пътя за Дупница. [15]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
комит Никола
(женен за Рипсимия)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Давид
 
Мойсей
 
Арон
 
 
Самуил[16]
(женен за Агата)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гаврил
Радомир
 
Теодора
Косара
 
Мирослава
 
неизвестна по име
дъщеря
 
неизвестна по име
дъщеря
извънбрачен син

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prokić, Božidar (1906). Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Scylitzes. Codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV. (in alemão). München. p. 28. OCLC 11193528.
  2. Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, изд. „Просвета“, София 1995, стр. 293 – 294
  3. „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“ (en french). MAR Bclsmp (39): p. 37. 1938.
  4. Adontz, Nicholas (1938). „Samuel l'Armenien, roi des Bulgares“. MAR Bclsmp (in french) (39): 37.
  5. Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, с. 64
  6. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 606 (изтеглено на 12.12.2007)
  7. Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 65
  8. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 608 – 609 (изтеглено на 12.12.2007)
  9. Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, София 1995, с. 293
  10. Пириватрич, Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 63 – 65
  11. The New Cambridge Medieval History, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0521364477, Vol. III, pp. 584 – 585. Виж: Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938. Също в: Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965.
  12. а б Преглед на тезите за произхода на Никола вж. в Благоев, Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 21 – 27; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в Средновековна България, София 1995, с. 294; Пириватрич, Самуиловата държава. Обхват и характер, с. 66 – 68, 89 – 90 (бел. 112, 116)
  13. Благоев, Н., Критически погледъ върху известията на Йоан Скилица за произхода на царъ Самуиловата държава (сп. Македонски преглед, Год. II / 1926, кн. 4), с. 18; Благоева, Б. За произхода на цар Самуил, Исторически преглед, № 2, 1966, стр. 91 – 94
  14. Подбрани извори за българската история, Том II, с. 128; Андреев, Кой кой е в Средновековна България, с. 294
  15. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 344 – 349. БАН., 1988.
  16. Източник за потомството на Самуил: Енциклопедия „БЪЛГАРИЯ“, том 6, с. 28 (Издателство на Българската академия на науките, София 1988)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexander Kazhdan:The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991, ISBN 978-0-19-504652-6.
  • Ralph-Johannes, Ludwig Claudia, Zielke Beate, Pratsch Thomas; Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. De Gruyter, 2013 Online
     Портал „Македония“         Портал „Македония