Теодора Косара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодора Косара
българска княгиня и княгиня на Дукля
Княгиня Косара посещава крал Иван-Владимир в затвора
Княгиня Косара посещава крал Иван-Владимир в затвора

Роден
10 век
Починал
10 век
Националност българка
Семейство
Баща цар Самуил
Майка царица Агата
Съпруга Иван Владимир, княз на Дукля

Теодора Косара е българска княгиня.

Дъщеря е на цар Самуил и царица Агата. Омъжва се за Иван-Владимир, княз на сръбското княжество Дукля.

Романтичната история на връзката между Косара и Иван-Владимир е описана в житието на светеца, поместено в Дуклянската летопис:

Един ден цар Самуиловата дъщеря на име Косара, трогната и въодушевена от Св. Дух, отишла при баща си и поискала от него да слезе със слугините си и да умие главата и нозете на затворниците и пленниците. Това ѝ било позволено от баща ѝ. И тъй тя слязла и извършила добро. Между това, като забелязала Владимир и видяла, че той бил на вид хубав [красив], смирен, кротък и скромен и че бил изпълнен с разум и мъдрост господня, тя се спряла и заговорила с него; неговата реч ѝ се показала по-сладка от мед и сол. Тогава тя не от плътска страст, а защото почувствувала състрадание към неговата младост и красота и защото чула, че той е княз и произлиза от царски род, полюбила го и като го приветствувала, излязла. След това, имайки желание да го освободи от веригите, тя отишла при царя и като се хвърлила в нозете му, казала така: „Татко мой и господарю! Аз зная, че ти имаш намерение да ми дадеш мъж, както е обичай; тогава, ако е угодно на твоето величество, или ми дай княз Владимир за мъж, когото ти държиш във вериги, или знай, че по-скоро ще умра, отколкото да получа [да се оженя за] друг мъж.“ Като чува това, царят, понеже много обичал дъщеря си и знаел, че Владимир е от княжеско потекло, силно се зарадвал, съгласил се да изпълни просбата ѝ и като изпратил веднага за Владимир, комуто, след като бил окъпан и облечен в княжески дрехи, заповядал да му се представи и гледайки го благосклонно и целувайки в присъствието на болярите от царството си, предал му дъщеря си за жена. След като била от-празнувана сватбата на дъщеря му по царския обичай, царят възвежда Владимир за княз, върнал му земята и княжеството на отците му и цялата драчка земя. После царят изпратил хора при Драгомир, княз Владимировия чичо [да му кажат] да слезе [от планината] и да получи земята си Требине, да събере пак народа и да насели страната [земята]. Това било направено.“

Според Васил Златарски няма съмнение, че бракът на Теодора-Косара и Иван-Владимир има чисто политически характер. Според него по този начин Самуил цели да привърже към себе си владетелите на сръбските земи като свои васали и така да парализира всяко византийско влияние сред тях, от една страна, а от друга да има винаги в тяхно лице свои съюзници против ромейския император.

За по-нататъшната съдба на Косара няма сигурни сведения, освен тези, поместени в житието на съпруга ѝ, които вероятно съдържат голяма доза измислица. В Дуклянската летопис се споменава, че след като убил брата на Косара, братовчед ѝ Иван-Владислав решил да убие и съпруга ѝ и за целта му изпратил покана да му гостува. Хитростта на Иван Владислав обаче била прозряна от братовчедка му, която поискала от съпруга си да не приема поканата на Иван Владислав, а да ѝ позволи първо тя да отиде при братовчед си, за да се убеди в истинските му намерения:

И тъй, като взел властта, то той (Иван Владислав) проводил пратеници до крал Владимир, канейки го да дойде при него. Като чула това, кралица Косара го задържала, казвайки: „Господарю мой, недей отива, да не би, недай Боже, да се случи и с теб това, което сполетя и моя брат; но пусни мене да отида, видя и чуя какви са намеренията на краля. Ако поиска да ме погуби, нека ме погуби! Ти само да не загинеш.“ И тъй, според желанието на мъжа си, кралицата отпътувала при своя братовчед и била приета от него с почести, но лукаво[1].

Според летописеца Иван-Владислав приел братовчедка си с почести, за да не предизвика подозрения у съпруга ѝ. След като му били изпратени кръст и клетва, че няма да пострада, Иван Владимир се съгласил и пристигнал при българския цар в Преспа, където бил посечен от хората на Иван Владислав, след което го погребали в църквата „Св. Ахил“. По-нататък летописецът разказва за голямата скръб на Косара по съпруга ѝ, за начина, по който получила позволение от братовчед си да отнесе тялото на Иван Владимир и да го погребе, където пожелае:

А съпругата на блажения Владимир много дни наред плакала и проляла много сълзи – повече, отколкото би могло да се изрази с думи. Тогава царят, като виждал чудесата, които Бог правел там, доста се уплашил и подбуден от разкаяние, позволил на братовчедка си да вземе тялото му и да го погребе с почести там, гдето иска. Най-сетне тя взела тялото му, закарала го на място, което се нарича Крайна и гдето бил дворецът му, и го погребала в църквата „Св. Мария“[1].

В същата летопис се споменава, че Косара завършила живота си като монахиня и била погребана в църквата на съпруга ѝ:

А Косара, съпругата на блажения Владимир, станала монахиня, завършила живота си в същата църква с благочестие и свето подвижничество и била погребана там при нозете на своя мъж[1].

Смъртта на Косара би могла да се датира след 1019 г. Вероятно тя е преживяла падането на Българското царство, както и ромейското завоевание на Дукля и останалите сръбски земи. Възможно е и тя да е попаднала в плен на ромеите, за което може да се съди по хрониката на Йоан Скилица, който казва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатства[2].“ Ако Косара е била една от споменатите две дъщери на Самуил, то и тя заедно с останалите си роднини вероятно е взела участие в триумфалното влизане на Василий II в Константинопол, където, както казва Йоан Скилица, "предшествали го Мария, жената на Владислав, Самуиловите дъщери и другите българи...Това станало на 2-ри индикт, 6527 г. [1019]."[2]. От изворите не може да се заключи дали по време на тези събития Косара вече е била замонашена, както е споменато в Дуклянската летопис. Възможно е това да е станало скоро след смъртта на съпръга ѝ, но не е невъзможна и хипотезата по-късно Косара да е получила разрешение от византийските власти да постъпи в монашество и да завърши земния си път в манастира, в чиято църква, според Дуклянската летопис, е бил погребан съпругът ѝ.

Теодора-Косара и Иван-Владимир имат дъщеря, чието име е неизвестно, но се знае, че е омъжена за Стефан Воислав, княз на Зета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дуклянска летопис – цит. по Тъпкова-Заимова, 103 – 105
  2. а б Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Биографии“         Портал „Биографии