Мирослава Българска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сватбата на Ашот и Мирослава

Мирослава е българска княгиня, дъщеря на цар Самуил и царица Агата.

Сестра е на цар Гавраил Радомир и княгините Теодора Косара и Катун Анастасия и братовчедка на българския владетел Иван Владислав (1015 – 1018)

Омъжена е за Ашот Таронит – арменец, византийски благородник, пленен от българите в битката при Солун през 996, син на дука Григорий Таронит – управител на Солун. Според Йоан Скилица Мирослава се влюбила в пленника и заплашила баща си, че ще се самоубие, ако не стане законна съпруга на Ашот. По всичко изглежда, че Самуил не посмял да се противопостави на дъщеря си и изпълнил желанието ѝ. След като сватбата на Ашот и Мирослава е отпразнувана, Самуил изпратил младоженците в Драч и поверил на зет си защитата на Драчката област.

Към 1005 г. Мирослава и Ашот, манипулирани от местните гърци, извършват измяна – бягат на един от византийските кораби, които по това време обсаждат Драч, и след като пристигнали в Константинопол, уведомяват император Василий II Българоубиец за начина, по-който Драч щял да бъде завоюван и да му бъде предаден най-лесно. В отплата за предателството императорът удостоява Ашот с титлата магистър, а Мирослава получила званието „патриция зости“ (първа придворна дама) със съответните регалии [1] – бял хитон и червен пояс (само най-прилбижениете на императора носят червен цвят, патриция зости влиза в челната десетка на най видните личности, редом с императора, патрирарха, великия логотет и кастрофилакта на Солун) ., Освен това ѝ е представен съответният антураж. Този ранг със съответните му регалии дълго време се е давал само на жени от императорското семейство или близки до него – сестри, братовчедки, снахи, племенници. Измяната на Мирослава и Ашот се оценява като тежък удар за политиката на цар Самуил, тъй като осигурява ценно стратегическо предимство на византийците във войната им срещу България.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рамбо, Алфред, Дил, Шарл. Византия. Издателство „Херодот“, 1992.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Византия“         Портал „Византия          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Биографии“         Портал „Биографии    
  1. Рамбо, Алфред, Дил, Шарл. Византия. Издателство „Херодот“, 1992.