Григорий Таронит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Таронит
Γρηγόριος Ταρωνίτης
византийски военачалник
Ambush and death of Gregorios Taronites by the Bulgarians.jpg
Роден
Починал
995 г.

Григорий Таронит (на гръцки: Γρηγόριος Ταρωνίτης) е арменски благородник и военачалник от втората половина на X век, служил в армията на византийския император Василий II срещу българския цар Самуил и положил началото на влиятелна аристократична фамилия във Византия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Таронит е син на Ашот III, последния владетел на арменското княжество Тарон (северозападно от езерото Ван). След смъртта на Ашот (към 967 г.) княжеството е завладяно безкръвно от византийския император Никифор II Фока. Като компенсация за наследството, от което се отказват, Григорий и брат му Баграт получават богати имения в съседната област Халдея и достойно положение сред византийската аристокрация в качеството им на патриции.[1][2] Освен с материални ресурси, братята Таронити продължават да разполагат със значително влияние сред сънародниците си в източните покрайнини на империята. През 976 г., когато низвергнатият доместик на схолите Варда Склир вдига метеж срещу правителството на младия император Василий II, двамата се обявяват на страната на бунтовника и оглавяват арменските контингенти във войските му.[3] Скоро обаче минават на страната на императора.[1]

В следващата гражданска война (987 – 989 г.) Григорий взема страната на василевса срещу узурпатора Варда Фока. Според Яхия Антиохийски в началото на 989 г., когато бунтовниците заемат азиатския бряг на Босфора, Василий II изпраща Григорий Таронит, вече магистър, с отряд по море в Трапезунд. Оттам арменският военачалник преминава в родните си земи, набирайки армия от свои сънародници в дълбокия тил на бунтовниците. Това принуждава Варда Фока да изпрати сина си Никифор срещу Таронит. Сражението завършва с поражение за арменците, поради намесата на Давид от Тао, но войната е спечелена от императора с гибелта на Фока и разгрома на привържениците му през пролетта на същата година.[4]

След усмиряването на Мала Азия през 990 г. Григорий Таронит е назначен от императора за управител на Солун със задачата да сдържа нападенията на българите, предвождани от Самуил. Участва в обсадата и превземането на Бер, а след нападението на Фатимидите, наложило заминаването на Василий II за Сирия в началото на 995 г., остава начело на византийските войски на българския фронт. Разгромен е и загива в сражение недалеч от Солун.[5] Синът му, Ашот Таронит, е пленен от българите в същата битка, за да продължи рода на Таронитите във Византия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Kazhdan, A. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8, т. 3, стр. 2012 – 2013
  2. Степаненко, В. П. Чортванели, Торники и Тарониты в Византии. (К вопросу о существовании т.н. тайкской ветви торникянов), стр. 140 – 143 (във: Античная древность и средние века, №30, 1999, посетен на 31.05.2014)
  3. Greenwood, T. W. Armenian Neighbours (600 – 1045), стр. 357 – 358 (във: The Cambridge History of the Byzantine Empire c. 500 – 1492. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-521-83231-1, посетен на 31.05.2014)
  4. Treadgold, W. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 518
  5. Златарски, В. История на българската държава през Средните векове. Том 1. Част 2. София, „Наука и изкуство“, 1971. стр. 651, 653, 660
неизвестен дук на Солун
(991 – 995)
Йоан Халд
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Византия“         Портал „Византия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии