Босфор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Босфорът (спътникова снимка)
Спътникова снимка от МКС, април 2004 г.

Босфор (на турски: İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част на Турция (Румелия) от азиатската (Анадола).

Намира се във Вилает Истанбул. Бреговете му са гъсто населени: от 2-те му страни е разположен мегаполисът Истанбул, други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος, Боспорос – Пътят на кравата, Говежди брод[1]. Според древногръцката легенда Хера, жената на Зевс, превърнала неговата любовница Ио в бяла крава и я затворила. Ио успяла да избяга, като преминала през протока, и това дало името му Босфор.

Жителите на Истанбул го наричат просто „Боаз“ (проход, пролив), а местата от града, откъдето се виждат водите му – Boğaziçi (Боазичи – име и на известен университет в града).

История[редактиране | редактиране на кода]

Босфорът се намира в сеизмически активна зона и неговата геологическа история не е изяснена докрай. Установено е, че през последните 500 000 години връзката между Средиземно и Черно море се е прекъсвала и възстановявала повече от 10 пъти[2] Предмет на особен интерес е последното свързване, тъй като е било представено като катастрофално събитие, описвано като „потопът в Черно море[3]. Данните от различни изследвания ( въглерод-14, биоразнообразие, изотопен състав) се съгласуват само приблизително, но консенсусът клони към датировка за събитието около 7000 г. пр. н.е., като разликата в нивата на водите от север и юг е била около 40 m.[4]

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Бреговата линия на Босфора е около 30 km. Максималната ширина на северната му част е 3700 m, а минималната – 750 m (между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m.

Има 2 течения в протока – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море, и дълбочинно, което тече в обратната посока.

Проливът Босфор е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение на преминаващи кораби, фериботи, малки съдове, течение до 6 възела и резки изменения на времето през есенно-зимния период. Много корабопритежатели препоръчват на капитаните да използват лоцмани за преминаване през Босфора.

Над Босфора минават няколко моста:

  • Босфорският (Боазичи) (1560 m) е построен през 1973 г.
  • „Фатих Султан Мехмед“ (1510 m) е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 km северно от „Боазичи“
  • „Явуз Султан Селим“ (2164 m) е завършен през март 2016 г. и е разположен на 15 km северно от „Фатих Султан Мехмед“

На 29 октомври 2013 г. е открит железопътният тунел „Мармарай“, минаващ под Босфора и съединяващ европейската и азиатска части на Истанбул. Дължината му е 13,6 km, a максималната дълбочина – 56 m.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βόσπορος at Henry George Liddell, Robert Scott, 1940, A Greek-English Lexicon
  2. Badertscher S. et al., Pleistocene water intrusions from the Mediterranean and Caspian seas into the Black Sea, Nature Geoscience, Vol. 4, April 2011 [www.nature.com/naturegeoscience]
  3. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, 91 с.
  4. Yanko-Hombach V, (2014) Holocene marine transgression in the Black Sea: New evidence from the northwestern Black Sea shelf, Quaternary International, 345 (2014) 100 – 18

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]