Проток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гибралтарският проток, снимка от космоса, вляво е Испания, вдясно Африка

Проток (или още пролив) е тясно водно пространство, което свързва два съседни водни басейна и разделя части от сушата.[1] Обикновено става дума за части на световния океан (океани, морета, море и залив), но може да са също части на по-голямо езеро. Това определя стратегическата важност на протоците.

Протоците са естествени природни образувания.[2] Там, където не съществуват протоци, но има нужда от воден път, са прокопани канали (Панамски, Суецки и други).

Характеристики на протоците[редактиране | редактиране на кода]

Протоците се използват за придвижване в рамките на Световния океан. Понякога през тях преминават много кораби и такива протоци следователно са с голямо стопанско значение. Освен местоположението, в такива случаи са важни техните физически характеристики:

  • Ширина на протока се нарича най-тясното място (където сушата е максимално приближена). За най-широк проток се приема Дрейк (между остров Огнена Земя и Антарктида – 1120 км),[3] а за най-тесен от протоците с интензивен морски трафик – Дарданелите (само 600 м).
  • Дължина на протока се нарича разстоянието от началото до края му, което е условно определено. За най-дълъг проток се приема Мозамбикският – 1760 км.
  • Дълбочината на протока (тоест най-плитката част на прага) определя колко големи кораби ще могат да преминават през него. По тази причина много протоци не са плавателни – например по-малките от Датските протоци.
  • Движение на водата – често през протоците океанската вода се движи като река и пречи или подпомага плаването на корабите.
Босфор
Магеланов проток
Проток Кук
Мостът през протока Зунд (Дания – Швеция)

По-важни протоци[редактиране | редактиране на кода]

Между континентите[редактиране | редактиране на кода]

Между острови и континенти[редактиране | редактиране на кода]

Между острови[редактиране | редактиране на кода]

Протоци между езера[редактиране | редактиране на кода]

Историческо значение[редактиране | редактиране на кода]

Протоците имат важна роля още в древногръцката митология, особено в мита за Одисей (смята се, че Сцила и Харибда символизират Месинския проток).

През Средновековието и Новото време държавите, които са имали шанса да контролират протоци с интензивен морски трафик, са извличали от това значителни ползи във вид на такси и военно-политическо предимство. Чрез затварянето на своите протоци Дания може да държи Балтийско море недостъпно за враговете си, докато Османската империя – да прави същото за Черно море през Босфора и Дарданелите. Въпросът за последните два протока става сериозен международен въпрос през ХІХ и ХХ в., като предизвиква войни и дългосрочни стратегии от страна на европейските държави.[5]

Отбраната на Ла Манш от инвазия на французи и германци се превръща в ключов въпрос за Великобритания. Заради това тя развива своя силен флот и държи на неутралитета на земите на днешна Белгия.

В морското право протоците между различни части на открито море или между пространства с режим на изключителна икономическа зона са международни. Преминаването през тях е регламентирано от Конвенцията по морско право на ООН от 1982 г., освен в случаите, когато водят към вътрешно море и правният им режим е определен със специални международни споразумения.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопения Земята, София 2013, с. 192 ISBN 978-954-625-784-0
  2. List of the Major Straits of the World, на сайта jagranjosh.com
  3. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0547-3. с. 262
  4. За още протоци виж List Of Major Straits For UPSC Prelims Exam Preparation, на сайта Byjus.com
  5. Виж подробности в Harry Howard, The problem of the Turkish straits, Washington 1947, pp. 13 – 14
  6. Конвенция на ООН по морско право, на сайта Publications.Europa.eu