Проток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гибралтарският проток, снимка от космоса, вляво е Испания, вдясно Африка

Проток (или още пролив) е тясно водно пространство, което свързва два съседни водни басейна и разделя части от сушата.[1] Обикновено става дума за части на световния океан (океани, морета, море и залив), но може да са също части на по-голямо езеро. Това определя стратегическата важност на протоците.

Протоците са естествени природни образувания.[2] Там, където не съществуват протоци, но има нужда от воден път, са прокопани канали (Панамски, Суецки и други).

Характеристики на протоците[редактиране | редактиране на кода]

Протоците се използват за придвижване в рамките на Световния океан. Понякога през тях преминават много кораби и такива протоци следователно са с голямо стопанско значение. Освен местоположението, в такива случаи са важни техните физически характеристики:

  • Ширина на протока се нарича най-тясното място (където сушата е максимално приближена). За най-широк проток се приема Дрейк (между остров Огнена Земя и Антарктида – 1120 км),[3] а за най-тесен от протоците с интензивен морски трафик – Дарданелите (само 600 м).
  • Дължина на протока се нарича разстоянието от началото до края му, което е условно определено. За най-дълъг проток се приема Мозамбикският – 1760 км.
  • Дълбочината на протока (тоест най-плитката част на прага) определя колко големи кораби ще могат да преминават през него. По тази причина много протоци не са плавателни – например по-малките от Датските протоци.
  • Движение на водата – често през протоците океанската вода се движи като река и пречи или подпомага плаването на корабите.
Босфор
Магеланов проток
Проток Кук
Мостът през протока Зунд (Дания – Швеция)

По-важни протоци[редактиране | редактиране на кода]

Между континентите[редактиране | редактиране на кода]

Между острови и континенти[редактиране | редактиране на кода]

Между острови[редактиране | редактиране на кода]

Протоци между езера[редактиране | редактиране на кода]

Историческо значение[редактиране | редактиране на кода]

Протоците имат важна роля още в древногръцката митология, особено в мита за Одисей (смята се, че Сцила и Харибда символизират Месинския проток).

През Средновековието и Новото време държавите, които са имали шанса да контролират протоци с интензивен морски трафик, са извличали от това значителни ползи във вид на такси и военно-политическо предимство. Чрез затварянето на своите протоци Дания може да държи Балтийско море недостъпно за враговете си, докато Османската империя – да прави същото за Черно море през Босфора и Дарданелите. Въпросът за последните два протока става сериозен международен въпрос през ХІХ и ХХ в., като предизвиква войни и дългосрочни стратегии от страна на европейските държави.[5]

Отбраната на Ла Манш от инвазия на французи и германци се превръща в ключов въпрос за Великобритания. Заради това тя развива своя силен флот и държи на неутралитета на земите на днешна Белгия.

В морското право протоците между различни части на открито море или между пространства с режим на изключителна икономическа зона са международни. Преминаването през тях е регламентирано от Конвенцията по морско право на ООН от 1982 г., освен в случаите, когато водят към вътрешно море и правният им режим е определен със специални международни споразумения.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопения Земята, София 2013, с. 192 ISBN 978-954-625-784-0
  2. List of the Major Straits of the World, на сайта jagranjosh.com
  3. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 262
  4. За още протоци виж List Of Major Straits For UPSC Prelims Exam Preparation, на сайта Byjus.com
  5. Виж подробности в Harry Howard, The problem of the Turkish straits, Washington 1947, pp. 13 – 14
  6. Конвенция на ООН по морско право, на сайта Publications.Europa.eu