Проток Свети Георги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Релефна карта на пролива.

Протокът Свети Георги (на английски: St George's Channel; на уелски: Sianel San Siôr; на ирландски: Muir Bhreatan) е проток и морски канал, свързващ Ирландско море на север с Келтско море на югозапад.[1]

В исторически план, наименованието „проток Свети Георги“ се използва взаимозаменяемо с понятията „Ирландско море“ и „Ирландски канал“, включвайки всички води между Ирландия и Великобритания.[2][3] Други географи стесняват понятието, така че да обхваща участъка вода между Уелс и Ленстър.[2][3] В Ирландия днес се счита, че протокът обхваща само най-тясната част от канал, между нос Карнсор в Уексфорд и нос Свети Дейвис в Пембрукшър.

Понятието „проток Свети Георги“ за пръв път е споменато през 1578 г. в записки на сър Мартин Фробишър от второто му пътешествие.[4] То произлиза от легенда, която гласи че Свети Георги Победоносец е пътувал от Византийската империя до римската провинция Британия, приближавайки към Британия откъм протока.[5] Наименованието е популяризирано от английските колонизатори в Ирландия.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. C.Michael Hogan. 2011. Irish Sea. eds P.Saundry & C.Cleveland. encyclopedia of Earth. National Council for Science and the Environment. Washington DC
  2. а б в Andrews, John Harwood. Shapes of Ireland: maps and their makers 1564 – 1839. Geography Publications, януари 1997. ISBN 978-0-906602-95-9. с. 87 – 88, 155. Посетен на 18 септември 2010.
  3. а б George's Channel (St.). // The London encyclopaedia. Т. 10. 1839. с. 133. Посетен на 18 септември 2010.
  4. Taylor, Isaac. St. George's Channel. // Names and their histories, alphabetically arranged as a handbook of historical geography and topographical nomenclature. Rivington, Percival, 1896. с. 243. Посетен на 18 септември 2010.
  5. Room, Adrian. St George's Channel. // Placenames of the world: origins and meanings of the names for 6,600 countries, cities, territories, natural features, and historic sites. McFarland, 2006. ISBN 978-0-7864-2248-7. с. 326. Посетен на 18 септември 2010.