Направо към съдържанието

Уелс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Уелс.

Уелс
Wales
Съставни страни в Обединеното кралство
Знаме
      
Герб
Местоположение на УелсМестоположение на Уелс
Страна Великобритания
Адм. центърКардиф
Площ20 779 km²
Население3 153 000 души (2019 г.)
152 души/km²
Графства9
Градове3
Графства-райони10
МонархЧарлз III
БВП (2018)87 млрд. евро
27 874 евро/човек
Езицианглийски, уелски
Часова зонаUTC+0 (UTC+1; ЛЧВ)
Телефонен код+44
ISO 3166-2GB-WLS
Официален сайтwales.com
Уелс в Общомедия

Уелс (на английски: Wales; на уелски: Cymru – Къмри) e историко-географска област на Британските острови и една от четирите съставни страни на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Известен е и като Земята на песента. Терминът „Княжество Уелс“ (Principality of Wales) е неофициалното име, но е често използвано в ежедневната практика.

Разположен е в югозападната част на Великобритания и по суша граничи с Англия на изток, а от всички други страни е ограден с морета.

Карта на Уелс

Уелс е разположен в западната част на остров Великобритания, на едноименния полуостров. Уелс граничи с английските графства Чешър, Шропшър, Херефордшър и Глостършър на изток. На юг бреговете му се мият от водите на Бристолския залив, на север и запад– от Ирландско море, а на запад – от заливите Кардиган и Карнарвон, части от протока Сейнт Джордж (канала Свети Георги). Бреговата му линия с дължина около 1200 km (750 мили) е силно разчленена, като бреговете му са предимно ингресионни и скалисти. Към територията на Уелс принадлежат и няколко острова, най-голям от които е Ангълси, край северозападните му брегове. Голяма част от територията на страната е заета от Камбрийските планини (връх Сноудън – 1085 m). По-голямата част от населението и индустриалните центрове са в Южен Уелс – Кардиф, Суонзи, Нюпорт, Мърдър Тидфил и др., където е развито въглищното производство (Южноуелски въглищен басейн).

Климатът е умерен, морски. Средна януарска температура 5 – 6°С, средна юлска 15 – 17°С. Най-високата измерена температура е 35,2 °C (95,4 °F) на моста „Хардън Бридж“ при град Хардън на 2 август 1990 г., а най-ниската -23,3 °C (-10 °F) в Рейъдър на 21 януари 1940 г. Годишната сума на валежите варира от 750 до 1500 mm, а в планини на места надхвърля 2500 mm. Високите части са заети от торфени блата, пасища и мочурища, а по долините на реките и предпланинските части се срещат отделни малки горички съставени от дъб, бук и ясен. На територията на страната функционират два национални парка „Брекон-Биконс“ и „Сноудония“.[1]

Население и администрация

[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Уелс през 2001 г. възлиза на 2 903 085 души, които са се увеличили на 2 958 876 съобразно проучванията през 2005 г. Това би класирало Уелс на 132-ро място в света по население, ако бе независима държава. Според данните от 2001 г. 96% от хората са бели британци (местната, келтска по произход народност е известна, като уелсци; диаспората им е приблизително равна по брой на тези, населяващи самия Уелс) и 2,1% с различен цвят на кожата (живеещи главно в районите на Кардиф и Суонзи и най-често от азиатски произход).

Уелс е разделен на 22 единни власти (унитарни единици), които предоставят административни услуги на местно ниво, като образование, социални дейности, екология, транспортни услуги и са основните административни подразделения в Уелс. Възникват с акт на правителството на Уелс на 1 април 1996 г. и биват 3 типа – въпреки че всички имат еднакви пълномощия:

  • 9 графства (на английски counties),
  • 3 града и
  • 10 графства-района (county boroughs),

Градовете с най-много жители в Уелс към 2005 г. са:

Средновековен Уелс е рядко обединяван, като е бил под властта на различни местни княжества. Когато норманите нахлуват в Англия, а особено след като установяват господство над страната при Вилхелм Завоевателя, те се превръщат в заплаха и за сравнително слабите граници на Уелс. Традиционно разединените уелсци реагират на това, като се обединяват около местни водачи, сред които особено известен е Лиуелин Велики (ок. 1173 – 11 април 1240). Въпреки това никой не се обявява за крал на страната, а отделни по-могъщи и пробивни феодали претендират за титла, станала преводима, като „принц на Уелс“ (на уелски език: Tywysog Cymru). Последният уелсец по произход, който я получава е Оуайн Глиндур (Owain Glyndŵr), живял през втората половина на 14 и началото на 15 век, който е въстанически водач, срещу властта на англичаните превзели напълно Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е Едуард I. За да умиротвори уелското население, последният прави на 7 февруари 1301 г. Уелски принц (Prince of Wales) своя син Едуард II (тогава 2--годишен). Оттогава е и английската традиция първородните синове на английските крале (както по-късно остават известни и британските монарси) да получава тази титла и тя редовно им е присвоявана, включително и към началото на 21 век. Съпругата на Уелския принц е известна, като принцеса на Уелс.

След закон от 1536 г. (при Хенри VIII) политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено. Междувременно, въпреки че традиционното законодателство на страната е само отчасти отменено, а местните владетели запазват относителна независимост, както те, така и населението са тежко угнетявани от настанилите се в Уелс английски феодали и заселници. Скоро следва период, в който Уелс е фактически временно превърнат в независима държава със собствено (от местните феодали и на основата на подкрепата им от местното население) управление, а именно времената на въстанието на Оуайн Глиндур (Glyndŵr rebellion), който е провъзгласен за Принц на Уелс през 1404 г. в присъствието на гости/посланици от Франция, Испания и Шотландия. Той стои зад идеята сградата на Уелския парламент да бъде в град Карнарвън, една от традиционните уелски княжески резиденции и обичайното място за провъзгласяване на Уелския принц, но не и столица, каквато до управлението на кралица Елизабет II Уелс всъщност никога не е имал (обичаят е бил владетелят да пътува с двора си из страната). През 1955 г. тя обявява за такава град Кардиф. Градът става център на националната администрация едва със създаването на Уелския офис през 1964 г., което по-късно води до създаването на различни други публични органи, като например Съвета по изкуствата на Уелс и Уелската агенция за развитие, повечето от които са базирани в Кардиф. През 1999 г. е създадена Националната асамблея на Уелс (National Assembly for Wales)/Сенад, която има правомощия, дадени от правителството на Великобритания. Тези правомощия са потвърдени и чрез Втория акт на Уелската асамблея през 2006 г. По това време Уелски принц е тогавашният първи престолонаследник на британската корона – Чарлз, син на кралица Елизабет II и принц Филип Маунтбатън, херцог на Единбург. За принцеса на Уелс, въпреки смъртта си през 1997 г., се признава Даяна Спенсър (първата съпруга на принц Чарлз). Втората му жена и настояща (2025 г.) кралица-консорт на Обединеното кралство Камила, реално носи тази титла (9 април 20058 септември 2022 г.), но обикновено се представя пред обществото с някоя от другите си титли (например херцогиня на Корнуол). След поемането през 2022 г. на правомощията на крал на Обединеното кралство от принц Чарлз (от идната година – и коронясан за такъв), принц и принцеса на Уелс са съответно принц Уилям, херцог на Кеймбридж и съпругата му Кейт Мидълтън (Катрин Уелска).