Чарлз III

Вижте пояснителната страница за други личности с името Чарлз III.

Принц Чарлз пренасочва насам. За други употреби на това име вижте Принц Чарлз (пояснение).

---

Чарлз III Charles III
крал на Обединеното кралство и на кралствата от Общността на нациите
Роден	принц Чарлз Филип Артър Джордж Едингбургски 14 ноември 1948 г. Бъкингамски дворец, Уестминстър, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Религия	Англиканство
Учил в	Тринити Колидж (октомври 1967 – юни 1970) Университет „Абъристуит“ (април 1969 – юни 1969) Кралски военновъздушен колеж „Крануел“ (март 1971 – септември 1971) Кралски военноморски колеж „Британия“ (1971)
Управление
Период	8 септември 2022 –
Коронация	6 май 2023 г.
Наследява	Елизабет II
Наследник	принц Уилям
Други титли	Монарх на Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахамските острови, Белиз, Канада, Гренада, Ямайка, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломонови острови и Тувалу (10/12 септември 2022 – ) Лорд на Ман (10 септември 2022 – ) Глава на Църквата на Англия (10 септември 2022 –) Барон Гринуич (2021 – 2022) Граф на Мерионет (2021 – 2022) Херцог на Единбург (2021 – 2022) Британски принц (1948 – 2022) Принц на Уелс (26 юли 1958 – 8 септември 2022) Граф на Честър (26 юли 1958 – 8 септември 2022) Барон на Ренфру (1952 – 8 септември 2022) Граф на Карик (1952 – 8 септември 2022) Херцог на Ротси (1952 – 8 септември 2022) Херцог на Корнуол (1952 – 8 септември 2022)
Герб
Семейство
Род	Уиндзор, Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург
Баща	Филип, херцог на Единбург
Майка	Елизабет II
Братя/сестри	Принцеса Ан Андрю Маунтбатън-Уиндзор Принц Едуард
Съпруга	Камила (9 април 2005) Даяна Спенсър (29 юли 1981 – 28 август 1996)
Деца	Уилям, принц на Уелс Хенри Съсекски
Уебсайт	Чарлз III на Официалния уебсайт на Кралското семейство Страница в IMDb
Чарлз III в Общомедия

Чарлз III (на английски: Charles III), пълно име Чарлз Филип Артър Джордж (на английски: Charles Philip Arthur George;), е крал и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и на 14 други кралства от Общността на нациите. Той наследява трона след смъртта на майка си, кралица Елизабет II, на 8 септември 2022 г., като официалното му обявяване за крал се състои на 10 септември същата година.

Преди възкачването си, Чарлз носи титлите „херцог на Корнуол“ и „херцог на Ротси“ от 1952 г., а от 1958 г. до 2022 г. е принц на Уелс – най-дълго носилият тази титла в британската история (от 26 юли 1958 г. до 8 септември 2022 г.)..

Чарлз III наследява британския трон след смъртта на майка си, кралица Елизабет II, на 8 септември 2022 г. На 73-годишна възраст той става най-възрастният монарх, възкачил се на трона в историята на Обединеното кралство.

Детство, семейство и образование

Чарлз в ръцете на майка си на кръщенето си с баща си и с баба си и дядо си по майчина линия, 1948 г.

Чарлз е роден в Бъкингамския дворец на 14 ноември 1948 г., по време на управлението на своя дядо по майчина линия, крал Джордж VI. Той е първото дете на принцеса Елизабет, херцогиня на Единбург, и принц Филип, херцог на Единбург. Роден е като Чарлз Филип Артър Джордж. Кръщенето му се състои на 15 декември 1948 г. в Бъкингамския дворец, извършено от архиепископа на Кентърбъри Джефри Фишър.

След смъртта на Джордж VI през 1952 г. и възкачването на майка му на трона като кралица Елизабет II, Чарлз става престолонаследник. В качеството си на най-голям син на монарха той автоматично приема титлите „херцог на Корнуол“, „херцог на Ротси“, „граф на Карик“, „барон на Ренфру“, „лорд на островите“ и „принц и велик стюард на Шотландия“. Присъства на коронацията на майка си, проведена в Уестминстърското абатство на 2 юни 1953 г.

В съответствие с практиките на висшата класа по онова време, за ранното му образование е назначена гувернантка – Катрин Пийбълс – която обучава него и неговите по-малки братя и сестри: принцеса Ан, принц Андрю и принц Едуард. През 1955 г. Бъкингамският дворец обявява, че Чарлз ще посещава училище, вместо да бъде обучаван от частен учител – решение, което го прави първия престолонаследник, получил образование по този начин.

На 7 ноември 1956 г. Чарлз започва обучението си в училище „Хил Хаус“ в Западен Лондон. Основателят и директор на училището, Стюарт Тауненд, настоява Чарлз да участва в футболни тренировки, подчертавайки, че на игрището не се проявява почтителност към никого. След това Чарлз продължава образованието си в две от училищата, посещавани от баща му: Чийм в Бъркшър, Англия (от 1958 г.) и Гордънстаун в североизточната част на Шотландия (от април 1962 г.).

Чарлз с родителите и сестра си през октомври 1957 г.

Според официалната биография на Чарлз, публикувана през 1994 г. от Джонатан Димбълби, родителите му – кралица Елизабет II и принц Филип – са описани като физически и емоционално дистанцирани. Филип е критикуван за липсата на разбиране към чувствителната природа на сина си и за решението да го изпрати в училище „Гордънстаун“, известно със строгата си дисциплина, където Чарлз е подложен на тормоз. Въпреки че Чарлз описва Гордънстаун, известно със своята особено строга учебна програма, като „Колдиц в килт“, той впоследствие изразява признателност към образованието си там, заявявайки, че то го е научило да приема предизвикателствата и да поема инициатива. В интервю от 1975 г. той отбелязва, че се радва, че е учил в „Гордънстаун“, и че репутацията на училището като прекалено сурово е преувеличена.

През 1966 г. Чарзл прекарва два срока в кампуса Тимбъртоп на училище „Гийлонг“ във Виктория, Австралия. По време на престоя си участва в училищна екскурзия до Папуа Нова Гвинея, придружен от своя учител по история Майкъл Колинс Пърс. През 1973 г. описва този период като най-приятната част от своето образование.

След завръщането си в „Гордънстаун“, Чарлз става училищен капитан, подражавайки на баща си. Завършва през 1967 г. с шест GCE O-нива и две A-нива – по история и френски, съответно с оценки B (петица) и C (четворка). В по-късни изказвания признава, че не е обичал особено да ходи на училище и е предпочитал да прекарва времето си у дома.

След завършване на своите A-нива, Чарлз нарушава установената кралска традиция, като вместо да постъпи в Британските въоръжени сили, продължава директно с висше образование. През октомври 1967 г. е приет в колеж „Тринити“към Кеймбриджкия университет, където изучава Археология и Антропология в първата част на бакалавърската си програма, а по-късно История, за втората част. През втората си година Чарлз посещава Университетския колеж на Уелс в Абъристуит, където изучава уелски език и история в рамките на един семестър. Завършва Кеймбридж на 23 юни 1970 г. със степен „Бакалавър по изкуства“ (BA), като става първият британски престолонаследник, получил университетска диплома. Следвайки стандартната практика, през август 1975 г. бакалавърската му степен по изкуства е повишена в магистърска степен по изкуства (MA Cantab).

Принц на Уелс

Начални години

Чарлз се среща с американския президент Ричард Никсън в Овалния кабинет на официално посещение в Съединените щати през юли 1970 г.

Чарлз е официално обявен за принц на Уелс и граф на Честър на 26 юли 1958 г., въпреки че церемонията по инвеститурата му се състои едва на 1 юли 1969 г. в замъка Карнарвън. Събитието е излъчено по телевизията и включва коронясване от майка му, кралица Елизабет II.

През 1970 г. Чарлз заема мястото си в Камарата на лордовете, а през юи 1974 г. изнася първата си реч – първото подобно изказване от член на кралското семейство след бъдещия Едуард VII през 1884 г. Той говори отново пред Камарата през 1975 г.

Чарлз и съпругата му Даяна със сър Джеймс Рамзи, губернатор на Куинсланд (вляво) и съпругата на Рамзи Джанет (вдясно), Бризбън, 1983 г.

През 70-те години Чарлз започва да поема все повече обществени задължения, като през 1976 г. основава благотворителната организация „Тръст на Принца“ (Prince's Trust). Инициативата е насочена към подкрепа на млади хора на възраст между 11 и 30 години, включително безработни и ученици със затруднения в училище, изложени на риск от отпадане от образователната система.

През 1981 г. Чарлз осъществява официално посещение в Съединените щати. В средата на 70-те години проявява интерес към възможността да служи като Генерален губернатор на Австралия – предложение, издигнато от тогавашния австралийски министър-председател Малкълм Фрейзър. Идеята обаче не получава широка обществена подкрепа и не се реализира.

Военно обучение и кариера

Чарлз служи в Кралските военновъздушни сили и, следвайки примера на баща си, дядо си и двама от своите прадядовци – в Кралските военноморски сили.

По време на втората си година в Кеймбриджкия университет той започва обучение в Кралските военновъздушни сили, като се учи да управлява самолет Чипмънк (de Havilland Canada DHC-1 Chipmunk) с въздушната ескадрила на университета. На 8 март 1971 г. извършва самостоятелен полет до Кралския военновъздушен колеж „Крануел“ в Линкълншър, Англия, за да се обучава като пилот на реактивен самолет.

След завършването си през септември същата година, Чарлз започва служба във Военноморския флот и се записва в шестседмичен курс в Кралския военноморски колеж „Дартмут“ в Дартмут, Девън, Англия. След това служи на борда на ракетния разрушител HMS Норфолк (1971–1972) и на фрегатите HMS Минерва (1972–1973) и HMS Юпитер (1974).

През 1974 г. получава квалификация като пилот на хеликоптер в базата RNAS Йоувилтън – летище на Кралския флот и Британската армия близо до град Йоувил, Съмърсет. След това се присъединява към 845 Морска въздушна ескадрила, разположена на борда на британския самолетоносач HMS Хермес.

През 1994 г., след аварийно кацане на самолет BAe 146 на остров Айлъ, Хебридски острови, Чарлз прекратява активното си участие в пилотската дейност. Инцидентът води до обвинения в небрежност от страна на анкетна комисия към екипажа.

На 9 февруари 1976 г. Чарлз поема командването на крайбрежния минен ловец HMS Бронингтън, което бележи последните десет месеца от неговата активна военноморска служба.

Официални изяви

През 2008 г. в. „Дейли Телеграф“ описва Чарлз като „най-трудолюбивия член на кралското семейство“. Той има 560 официални ангажимента през 2008 г., 499 през 2010 г. и над 600 през 2011 г.

Принц Чарлз предприема първия си официален ангажимент през 1965 г., когато присъства на студентско градинско парти в двореца Холирудхаус. В качеството си на принц на Уелс той поема редица задължения от името на кралица Елизабет II, като между 2002 и 2022 г. изпълнява 10 934 публични ангажимента. Сред тях са церемонии по инвеститура, присъствие на погребения на чуждестранни държавни глави и участие в национални и международни събития.

Чарлз извършва ежегодни обиколки на Уелс, включващи едноседмични ангажименти всяко лято, както и участие в ключови събития като откриването на сградата на Сенед в Кардиф – седалище на Уелския парламент. Той председателства заседанията на попечителите на „Тръст на Кралската колекция“ (Royal Collection Trust), които се провеждат три пъти годишно и са посветени на управлението на Кралската художествена колекция.

През 1970 г. Чарлз посещава Бермудските острови по повод 350-ата годишнина на местния парламент. В речта си пред депутатите, с иронична препратка към действията на Чарлз I, заявява: „Имайки предвид, че аз съм първият Чарлз, който има нещо общо с парламент от 350 години насам, може да съм станал гаден и да ви разпусна“.

В международен план, Чарлз представлява кралицата на тържествата по повод независимостта на няколко държави от Общността на нациите: Фиджи(1970), Бахамските острови (1973), Папуа Нова Гвинея (1975), Зимбабве (1980) и Бруней (1984)..

Чарлз на визита в САЩ през 1981 г.

През 1983 г., по време на официално посещение в Нова Зеландия със съпругата си Даяна и сина им Уилям, принц Чарлз става потенциална мишена на Кристофър Джон Луис – същият, който две години по-рано стреля с малокалибрена пушка по кралица Елизабет II. Луис прави опит да избяга от психиатрична болница с намерение да извърши нападение срещу Чарлз, но планът му е осуетен.

На 26 януари 1994 г., по време на честванията за Деня на Австралия, Чарлз е обект на нападение от страна на Дейвид Канг, който изстрелва два патрона от пистолет в знак на протест срещу условията, в които са държани камбоджански кандидати за убежище. Чарлз не е ранен, а инцидентът предизвиква широк обществен отзвук.

През 1995 г. Чарлз става първият член на британското кралско семейство, посетил Република Ирландия като официално лице.

През 1997 г. той представлява кралицата на церемонията по предаването в Хонконг на Китай. По време на събитието прочита послание от нейно име, в което се подчертава историческата връзка между Великобритания и Хонконг, както и споделеното бъдеще между двете страни.

През 2000 г. Чарлз възстановява традицията принцът на Уелс да има официален арфист, за да насърчи уелския талант да се свири на aрфа – националния инструмент на Уелс. Заедно с херцогинята на Корнуол , той ежегодно прекарва една седмица в Шотландия, където е патрон на редица културни и благотворителни организации.

Чарлз III служи в Канадските въоръжени сили в почетно качество, което му позволява да бъде информиран за дейността на канадските войски и да ги посещава както в страната, така и в чужбина. В рамките на тези ангажименти той участва в официални церемонии, включително поставянето през 2001 г. на специално поръчан венец, изработен от растителност, събрана от френски бойни полета, на канадската гробница на Незнайния войн. През 1981 г. става патрон на Канадския музей на наследството на военните самолети.

На погребението на папа Йоан Павел II през 2005 г. Чарлз неволно предизвиква полемика, след като се ръкува с президента на Зимбабве Робърт Мугабе, който е седнал до него. Впоследствие неговият офис публикува изявление, в което се уточнява, че принцът е бил изненадан и не е имал възможност да избегне ръкостискането. Изявлението подчертава, че Чарлз намира режима в Зимбабве за „отвратителен“ и че е подкрепял Фонда за отбрана и помощ на Зимбабве, както и се е срещал с архиепископ Пайъс Нкубе – открит критик на правителството.

През ноември 2001 г., по време на официално посещение в Латвия, Чарлз е ударен в лицето с три червени карамфила от тийнейджърката Алина Лебедева. Действието е протест срещу убийството на цивилни по време на войната в Афганистан.

Официално откриване на Четвъртата асамблея в Сграда „Сенед“ в Кардиф, Уелс. Отляво надясно: Каруин Джоунс, Принцът на Уелс, Херцогинята на Корнуол, кралица Елизабет II и Розмари Бътлър, 7 юни 2011 г.

През октомври 2010 г. Чарлз представлява кралица Елизабет II на церемонията по откриването на Игрите на Британската общност в Делхи, Индия. В рамките на ангажиментите си към страните от Общността, той присъства на официални събития в Обединеното кралство, включително мемориалната служба за жертвите на земетресението в Крайстчърч, проведена през 2011 г. в Уестминстърското абатство.

От 15 до 17 ноември 2013 г. Чарлз участва за първи път като представител на кралицата в срещата на правителствените ръководители на Британската общност, проведена в Коломбо, Шри Ланка.

През 2013 г. Чарлз дарява неуточнена сума на апела на Британския Червен кръст и на координирания от 14 благотворителни организации фонд DEC Сирия, в подкрепа на жертвите на гражданската война в страната. Според публикации във в. „Гардиън“, след навършване на 65 години същата година, той дарява държавната си пенсия на неназована благотворителна организация, подпомагаща възрастни хора.

През март 2014 г., в отговор на епидемията от морбили в Югоизточна Азия, Чарлз организира кампания за доставка на ваксини във Филипините. Инициативата, осъществена чрез Международните здравни партньори – организация, на която той е патрон от 2004 г. – цели да предпази около 5 милиона деца под петгодишна възраст от морбили и рубеола. Според официална информация от Кларънс Хаус, принцът е бил лично засегнат от новините за разрушенията, причинени от тайфуна Йоланда през 2013 г.

През 2004 и 2005 г. принц Чарлз изпраща поредица писма до правителствени министри на Обединеното кралство, известни като „бележки Черен паяк“ (на англ. black spider memos) – наименование, произлизащо от характерния му почерк. Съдържанието на писмата става обект на обществено внимание след искане от страна на вестник „Гардиън“ за тяхното публикуване съгласно Закона за свобода на информацията от 2000 г. През март 2015 г. Върховният съд на Обединеното кралство постановява, че писмата трябва да бъдат публикувани. Те са разпространени от Офиса на кабинета на 13 май 2015 г. Публикациите предизвикват преобладаващо положителна реакция, като критиките към Чарлз са ограничени. Медиите описват съдържанието на писмата като „неубедително“ и „безобидно“, а някои коментатори отбелязват, че публикуването им е имало „обратен ефект върху онези, които се стремят да го омаловажат“. Обществената реакция също е предимно подкрепяща. През същата година става ясно, че Чарлз е имал достъп до поверителни документи на кабинета.

Деветото посещение на Чарлз в Нова Зеландия през 2015 г.

През май 2015 г. принц Чарлз и херцогинята на Корнуол Камила осъществяват първото си съвместно офиициално посещение в Република Ирландия. Британското посолство определя визитата като значима стъпка в „насърчаването на мира и помирението“ между двете страни. По време на визитата Чарлз се ръкува в Голуей с Джери Адамс – лидер на Шин Фейн и предполагаем бивш ръководител на ИРА. Събитието е широко отразено в медиите и описано като „историческо ръкостискане“ и „важен момент за англо-ирландските отношения“. В навечерието на визитата двама ирландски републикански дисиденти са арестувани по подозрение в подготовка на бомбен атентат. В дома на Доналд О'Кошдела в Дъблин – член на самозваната организация Óglaigh na hÉireann – са открити пластичен експлозив и ракети. Той е осъден на 5,5 години затвор. О'Кошдела е свързан с ветерана републиканец Шеймъс Макгрейн от окръг Лаут, член на Истинската ИРА, който по-късно получава присъда от 11,5 години лишаване от свобода.

Принц Чарлз осъществява многократни посещения в Саудитска Арабия, като част от усилията за насърчаване на британския износ, включително оръжейни сделки с компании като Би Ей И Систъмс. През 2013, 2014, и 2015 той се среща с Мутаиб бин Абдула – командващ Националната гвардия на Саудитска Арабия. През февруари 2014 г. участва в традиционен танц с мечове с членове на саудитското кралско семейство на фестивала „Джанария“ в Рияд, където Би Ей И Систъмс е официално почетена от принц Салман бин Абдулазиз. Чарлз е критикуван от шотландската депутатка Маргарет Ферие през 2016 г. за ролята му в продажбата на изтребители Тайфун на Саудитска Арабия. През 2016 г. Чарлз е критикуван от шотландската депутатка Маргарет Ферие за предполагаемата му роля в продажбата на изтребители „Тайфун“ на Саудитска Арабия. Според биографката Катрин Майер, журналистка от списание „Тайм“, Чарлз е изразявал лични резерви относно използването му в подкрепа на оръжейни сделки с държави от Персийския залив, но е повдигал тези възражения единствено в частни разговори.

На срещата на ръководителите на правителствата от Британската общност през 2018 г. е решено Чарлз да бъде следващият глава на организацията след кралица Елизабет II. Позицията на глава на Британската общност не е наследствена, а се определя чрез консенсус между държавите членки.

Чарлз с кралица Елизабет II, Тереза Мей, Доналд Тръмп и други световни лидери за отбелязване на 75-ата годишнина от Деня на десанта в Нормадия на 5 юни 2019 г.

На 7 март 2019 г. кралица Елизабет II е домакин на официално събитие в Бъкингамския дворец по повод 50-годишнината от инвеститурата на Чарлз като принц на Уелс. Сред гостите на събитието са херцогинята на Корнуол, херцогът и херцогинята на Кеймбридж, херцогът и херцогинята на Съсекс, министър-председателят Тереза Мей и премиерът на Уелс Марк Дрейкфорд. По-късно същия месец, по покана на британското правителство, Чарлз и Камила осъществяват официално посещение в Куба – първото от страна на членове на британското кралско семейство. Турнето е възприето като дипломатически жест, целящ укрепване на двустранните отношения между Обединеното кралство и Куба.

През януари 2020 г. принц Чарлз става първият британски патрон на Международния спасителен комитет – хуманитарна организация, която оказва помощ на бежанци и разселени лица, засегнати от конфликти, преследване или природни бедствия.

През октомври 2020 г. е публикувано писмо от Чарлз до генерал-губернатора на Австралия сър Джон Кер, изпратено след освобождаването от поста на министър-председателя Гоф Уитлам през 1975 г. Писмото е част от колекцията от дворцови документи, свързани с австралийската конституционна криза. В него Чарлз изразява подкрепа за действията на Кер, като ги нарича „правилни и смели“, и отбелязва, че „повечето австралийци изглежда подкрепят вашето решение, когато се стигне до точката“. Той също така съветва Кер да не се притеснява от „демонстрации и глупости“, възникнали след решението му.

Чарлз изнася реч в Бриджтаун, след като Барбадос става република, ноември 2021 г.

През април 2021 г., в отговор на рязкото нарастване на случаите на COVID-19 в Индия, Чарлз публикува изявление, с което обявява стартирането на кампанията „Кислород за Индия“, организирана от Британския азиатски тръст – благотворителна организация, основана от него. Инициативата цели закупуването и доставката на кислородни концентратори за болници в нужда, като част от усилията за справяне с кризата в страната.

През ноември 2021 г. принц Чарлз присъства на официалните церемонии в Барбадос, отбелязващи прехода на страната към парламентарна република и премахването на британския монарх като държавен глава. Това е първият случай, в който член на британското кралско семейство присъства на подобен преход. Чарлз е поканен от министър-председателя Мия Мотли в качеството си на бъдещ глава на Британската общност.

На 10 февруари 2022 г. е обявено, че Чарлз е дал положителна проба за COVID-19 за втори път и се самоизолирал. Скоро след това съпругата му, херцогинята на Корнуол, също дава положителна проба, последвана от кралица Елизабет II 10 дена по-късно. Чарлз и съпругата му са получили ваксини срещу COVID-19 през февруари 2021 г.

Чарлз изнася речта на кралицата от името на майка си Елизабет II, май 2022 г.

През май 2022 г. приинц Чарлз присъства на официалното откриване на парламента на Обединеното кралство и за първи път произнася речта на кралицата от нейно име в качеството си на държавен съветник.

През юни 2022 г. в. „Таймс“ съобщава, че той в личен разговор Чарлз е описал имиграционната политика на британското правителство, известна като План за убежище в Руанда, като „ужасяваща“. Той изразява опасения, че инициативата може да засенчи срещата на ръководителите на правителствата от Британската общност, проведена същия месец в Руанда, където Чарлз представлява кралицата. Планът предвижда прехвърляне на лица, идентифицирани от Обединеното кралство като нелегални имигранти или търсещи убежище, в Руанда за обработка и евентуално презаселване. Успешно получилите убежище нямат право да се върнат в Обединеното кралство. След изтичането на информация за коментарите на Чарлз, членове на правителството го предупреждават да избягва политически изявления, поради опасения, че подобни действия могат да предизвикат конституционна криза, особено в контекста на предстоящото му възкачване на трона.

Крал

Чарлз III върви в погребалния кортеж на Елизабет II към Уестминстър Хол шест дни след смъртта ѝ

Чарлз III и Камила след коронацията им

арлз се възкачва на британския трон на 8 септември 2022 г., след смъртта на майка си, кралица Елизабет II. С това той става най-дълго просъществувалият британски престолонаследник, надминавайки рекорда на крал Едуард VII на 20 април 2011 г. При възкачването си на трона на 73-годишна възраст, Чарлз е и най-възрастният човек, станал монарх в историята на Обединеното кралство – предишният рекордьор е Уилям IV, който става крал на 64 години през 1830 г.

На 9 септември 2022 г., ден след смъртта на кралица Елизабет II, Чарлз произнася първата си реч като монарх в 18:00 ч. местно време. В нея той отдава почит на покойната си майка и провъзгласява своя най-голям син, принц Уилям, за нов принц на Уелс – титла, която самият Чарлз е носил в продължение на над пет десетилетия.

На следващия ден, 10 септември, Съветът за възкачване на трона се събира в двореца Сейнт Джеймс в Лондон и официално обявява възкачването на трона на принц Чарлз Филип Артър Джордж под тронното име Чарлз III. За първи път в историята церемонията е излъчена по телевизията. Сред присъстващите са кралица Камила, принц Уилям, министър-председателят Лиз Тръс и шестима от нейните живи предшественици – Джон Мейджър, Тони Блеър, Гордън Браун, Дейвид Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън. Прокламацията е прочетена от местните власти в цялото Обединено кралство, както и от представители на други кралства от Общността на нациите, включително Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, британските отвъдморски територии, коронните зависимости, канадските провинции и австралийските щати.

На 10 септември Чарлз III е официално провъзгласен за крал на Канада. На 11 септември той е официално провъзгласен за крал на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Церемонията се провежда съответно в Единбург, замъка в Кардиф и Хилсбъроу. В същия ден той е провъзгласен за крал на Австралия, а на 12 септември – и на Нова Зеландия. На 13 септември той официално е провъзгласен за крал на Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и Тувалу.

Официалната коронация на крал Чарлз III и кралица Камила се състои на 6 май 2023 г. в Уестминстърското абатство в Лондон. Това е първата коронация на британски монарх от близо седем десетилетия, след тази на кралица Елизабет II през юни 1953 г., и първата, проведена в съботен ден след коронацията на Едуард VII през 1902 г. Събитието съвпада с четвъртия рожден ден на Арчи Маунтбатън-Уиндзор, син на принц Хари и внук на краля.

Подготовката за церемонията е осъществявана в продължение на много години под кодовото наименование „Операция Златно кълбо“. Преди възкачването на Чарлз III на трона, редица медийни доклади предполагат, че коронацията ще бъде по-обрана в сравнение с тази на майка му през 1953 г. Очакванията са церемонията да бъде „по-кратка, по-малка, по-евтина и по-представителна за различни вероизповедания и общностни групи“, в съответствие с желанието на краля да отрази етническото и културно многообразие на съвременна Великобритания. Въпреки модернизирания подход, коронацията запазва традиционния си характер като религиозен обред на Англиканската църква. Тя включва коронационната клетва, ритуалното помазване, връчването на кралските инсигнии, включително кълбото, и интронизацията.

През юли крал Чарлз III и кралица Камила присъстват на национална служба за благодарност в катедралата „Сейнт Джайлс“ в Единбург, Шотландия, където на краля е връчен Орденът на Шотландия – едно от най-високите отличия в страната.

През юли 2023 г. крал Чарлз III призовава печалбите от разрастващия се флот от офшорни вятърни ферми на Обединеното кралство да бъдат насочени към „по-широко обществено благо“, вместо да служат като допълнително финансиране за монархията. Впоследствие е обявено, че финансирането на монархията ще бъде ограничено до 12% от нетната печалба на Crown Estate.

През ноември 2022 г. кралят и кралицата са домакини на южноафриканския президент Сирил Рамафоса по време на първото официално държавно посещение във Великобритания от началото на управлението на Чарлз III.

През март 2023 г. кралската двойка предприема държавно посещение в Германия, където кралят става първият британски монарх, който се обръща към Бундестага. През септември същата година Чарлз произнася реч пред френския Сенат – също за първи път в историята на британската монархия.

През октомври 2023 г. кралят посещава Кения, където е подложен на обществен натиск да се извини за британските колониални действия. В речта си на държавния банкет той признава „отвратителни и неоправдани актове на насилие“, но не отправя официално извинение.

През май 2024 г. министър-председателят Риши Сунак отправя искане към краля да свика общи избори. В резултат на това кралските ангажименти, които биха могли да отвлекат вниманието от предизборната кампания, са временно отложени. През юни Чарлз и Камила присъстват на възпоменателната церемония по случай 80-годишнината от десанта в Нормандия. Същия месец кралят приема японския император Нарухито по време на държавното му посещение в Обединеното кралство. През юли традиционната седмица на Холируд в Шотландия е съкратена, за да може кралят да се върне в Лондон и да назначи нов министър-председател след изборите. След победата на Лейбъристката партия, водена от сър Киър Стармър, Чарлз назначава Стармър за премиер.

През октомври 2024 г. кралската двойка осъществява обиколка в Австралия и Самоа. Австралия е първата държава от Британската общност, която Чарлз посещава след възкачването си на престола. В Самоа той присъства за първи път като глава на Общността на нациите на срещата на правителствените ръководители. Турнето е съкратено поради диагнозата му за рак, като планираното посещение в Нова Зеландия е отменено. По време на обиколката Чарлз временно преустановява лечението си.

По време на държавното си посещение в Италия кралската двойка първоначално отменя планираното посещение във Ватикана, но на 9 април 2025 г. – 20-ата годишнина от сватбата им – посещава Domus Sanctae Marthae, за да се срещне с папа Франциск, който се възстановява от пневмония.

През май 2025 г. Чарлз, придружен от кралица Камила, осъществява първото си посещение в Канада като монарх. По време на визитата открива 45-ия канадски парламент и произнася речта от трона – първият случай, в който канадски монарх прави това лично от 1977 г. насам.

През юни 2025 г. кралят одобрява извеждането от експлоатация на Британския кралски влак преди изтичането на договора му за поддръжка през 2027 г. Решението, описано от Пазителя на личната хазна като част от ангажимент към „фискална дисциплина“, бележи края на 180-годишната традиция на използване на специален кралски влак от кралското семейство.

Здраве

През март 1998 г. Чарлз претърпява лазерна операция на дясното коляно. През март 2003 г. идва ред на операция в Болницата на крал Едуард VII за лечение на нараняване на херния. През 2008 г. от носа му е отстранено нераково образувание.

През 2001 г. той чупи малка кост в лявото си рамо по време на лов в Дарбишър.

През годините Чарлз претърпява редица наранявания, свързани с любимите му поло и лов, включително петсантиметров белег на лявата буза през 1980 г., счупена ръка през 1990 г., разкъсан хрущял в лявото коляно през 1992 г., счупено ребро през 1998 г. и фрактура на рамото през 2001 г.

На 25 март 2020 г. е обявено, че Чарлз се е заразил с COVID-19 по време на пандемията. Впоследствие той и съпругата му се изолират в резиденцията си в Бъркхол (Абърдийншър). На 30 март 2020 г. Кларънс Хаус обявява, че Чарлз се е възстановил от вируса и че след консултация с лекаря си той вече не се изолира. Два дни по-късно той заявява във видео, че ще продължи да практикува социално дистанциране.

През януари 2024 г. Чарлз III претърпява „коригираща процедура“ в Лондонската клиника за лечение на доброкачествено уголемяване на простатата, което води до отлагане на някои от публичните му ангажименти. През февруари Бъкингамският дворец обявява, че по време на лечението е открит рак, но това не е рак на простатата. Въпреки че обществените му задължения са отложени, е съобщено, че Чарлз III ще продължава да изпълнява конституционните си функции по време на амбулаторното си лечение. Той прави изявление, в което изразява подкрепата си за благотворителните организации за борба с рака и че „остава позитивен“ за пълното си възстановяване. През март е обявено, че Камила ще го замества в негово отсъствие на службата за Деня на Британската общност в Уестминстърското абатство и в Роял Маунди в катедралата Уорчестър.

Той прави първата си голяма публична изява след поставянето на диагнозата рак на великденската служба, проведена в параклиса „Сейнт Джордж“ в замъка Уиндзор, на 31 март 2024 г. През април 2024 г. е обявено, че ще възобнови публичните си задължения, след като постигне напредък в лечението на болестта си.

През март 2025 г. е приет за кратко в болница, след като получава временни странични ефекти по време на лечението си на рак. Впоследствие той отлага редица планирани ангажименти.

Сантиментален живот

Ергенски години

Принц Чарлз през 1974 г. на снимка от Алън Уорън.

В младостта си принц Чарлз поддържа романтични отношения с редица жени от британската аристокрация и дипломатическите среди. Сред тях са Джорджана Ръсел – дъщеря на сър Джон Ръсел, британски посланик в Испания, лейди Джейн Уелсли – дъщеря на 8-ия херцог на Уелингтън, Давина Шефилд, лейди Сара Спенсър – сестра на бъдещата му съпруга Даяна, и Камила Шанд, която по-късно става егова втора съпруга.

В началото на 1974 г. прачичото на Чарлз – лорд Луис Маунтбатън започва кореспондия с него относно възможността за брак с внучката си Аманда Кнатчбул. Чарлз изразява интерес към Аманда в писмо до майка ѝ, лейди Брабърн, която е и негова кръстница. Въпреки положителния отговор, тя отбелязва, че ухажването на все още ненавършилата 17 години Аманда е преждевременно.

През 1978 г. Маунтбатън организира съвместно пътуване на Чарлз, Аманда и лейди Брабърн до Индия, но бащите на Чарлз и Аманда възразяват. Принц Филип се опасява, че синът му ще бъде засенчен от известния си чичо (който е бил последният британски вицекрал и първият генерал-губернатор на Индия), а лорд Брабърн предупреждава, че медийното внимание може да се съсредоточи върху евентуалната връзка, преди тя да бъде официално установена. През август 1979 г., малко преди планираното пътуване, Маунтбатън е убит при атентат, извършен от ИРА. След завръщането си от Индия, Чарлз предлага брак на Аманда, но тя отказва, тъй като е загубила дядо си, баба си по бащина линия и най-малкия си брат Никълъс при същата атака, и не желае да се присъедини към кралското семейство.

През юни 1980 г. Чарлз официално се отказва от величествената провинциална резиденция Чивнинг Хаус в село Чивнинг, Кент, предоставена му през 1974 г. като бъдещ дом. Имотът е завещан на Короната от последния граф Станхоуп – бездетен роднина на Аманда – с надеждата, че Чарлз ще се установи там.

Брак с лейди Даяна Спенсър

Принц Чарлз среща лейди Даяна Спенсър за първи път през 1977 г. на гости в дома ѝ в Алторп в Западен Нортхамптъншър, докато е в романтична връзка със сестра й Сара. Връзката между Чарлз и Даяна започва да се развива едва в началото на 1980-те години. Според биографа Джонатан Димбълби, Чарлз започва да я разглежда като потенциална съпруга без силен емоционален порив, но с оглед на нейната обществена приемливост. Даяна го придружава при посещения в замъка Балморал и Сандрингам Хаус, а връзката им привлича интензивно медийно внимание.

Принцът и принцесата на Уелс посещават Улуру в Австралия през март 1983 г.

През февруари 1981 г. Чарлз предлага брак на Даяна, която приема. Сватбата се състои на 29 юли 1981 г. в катедралата Сейнт Пол. При женитбата си Чарлз намалява доброволната си данъчна вноска от печалбите, генерирани от Херцогство Корнуол, от 50% на 25%. След брака двойката живее в двореца Кенсингтън и в Хайгроув Хаус близо до град Тетбъри, Котсуолд. Имат двама сина: принц Уилям (роден на 21 юни 1982 г.) и принц Хенри, известен като „Хари“ (роден на 15 септември 1984 г.). Чарлз създава прецедент, като присъства на ражданията на децата си – нещо необичайно за кралски бащи дотогава.

Принц Уилям

Принц Хари

Бракът започва да среща трудности в рамките на няколко години, като основни фактори са несъвместимостта между двамата и 13-годишната възрастова разлика. Към ноември 1986 г. Чарлз възобновява връзката си с Камила Паркър-Боулс. Паралелно с това, Даяна също има извънбрачни връзки, включително със своя бодигард Бари Манаки и по-късно с майор Джеймс Хюит, бивш семеен инструктор по езда. Постоянните предположения, че Хюит е бащата на принц Хари, се основават на физическа прилика между Хюит и Хари. Хари обаче вече е роден по времето, когато започва аферата на Даяна с Хюит. Медийното внимание към личния живот на двойката се засилва, като пресата ги нарича „The Glums“ („Навъсените“) заради очевидния дискомфорт в публичните им прояви.

През декември 1992 г. премиерът Джон Мейджър обявява официалната раздяла на двойката в парламента. По-рано същата година в медиите се появяват записи от интимен телефонен разговор между Чарлз и Камила, наречен „Камилагейт“. През 1994 г. Чарлз признава връзката си с Камила в телевизионния документален филм „Чарлз: частният човек, обществената роля“ (Charles: The Private Man, the Public Role) с Джонатан Димбълби, излъчен на 29 юни 1994 г., като заявява, чевръзката е възобновена едва след като бракът му с Даяна е бил „безвъзвратно разбит“. През 1995 г. Даяна също говори открито за проблемите в брака в интервю за предаването „Панорама“ на Би Би Си, излъчено на 20 ноември 1995 г., като заявява: „Е, в този брак бяхме трима, така че беше малко пренаселено“.

Разводът между Чарлз и Даяна е финализиран на 28 август 1996 г., след препоръка от кралица Елизабет II през декември 1995 г. На 31 август 1997 г. Даяна загива в автомобилна катастрофа в Париж. Чарлз пътува до Франция заедно със сестрите ѝ, за да придружи тялото ѝ обратно във Великобритания.

Брак с Камила Паркър Боулс

Годежът между принц Чарлз и Камила Паркър-Боулс е обявен на 10 февруари 2005 г. Чарлз ѝ подарява годежен пръстен, принадлежал на баба му – крлаицата майка Елизабет Боуз-Лайън. Съгласието на кралица Елизабет II за брака, както се изисква от Закона за кралските бракове от 1772 г., е официално записано на заседание на Тайния съвет на 2 март 2005 г.

В Канада Министерството на правосъдието обявява, че Тайният съвет на кралицата за Канада не е длъжен да дава съгласие за брака, тъй като съюзът няма да доведе до наследници и няма да окаже влияние върху наследяването на Канадския трон.

Чарлз и Камила в Ямайка през 2008 г.

Чарлз става първият член на британското кралско семейство, сключил граждански, а не църковен брак в Англия. Въпреки съществуващи правни документи от 1950-те и 1960-те г., публикувани от Би Би Си, които поставят под въпрос законността на подобен съюз, те са отхвърлени от говорителя на Чарлз, и са обпределени като остарели от действащото правителство.

Първоначално планираната церемония трябва да се състои в замъка Уиндзор, но впоследствие е преместена в Уиндзор Гилдхол, за да се избегне правното задължение замъкът да бъде достъпен за граждански бракове. Сватбата е отложена с един ден – от 8 на 9 април – за да могат Чарлз и други високопоставени гости да присъстват на погребението на папа Йоан Павел II.

Родителите на младоженците не присъстват на гражданската церемония. Нежеланието на кралицата да присъства вероятно се дължи на позицията ѝ на върховен управител на Англиканската църква. Кралицата и херцогът на Единбург присъстват на религиозната благословията, извършена от архиепископа на Кентърбъри Роуън Уилямс в параклиса „Сейнт Джордж" в Уиндзорския замък, и по-късно дават прием за младоженците в замъка Уиндзор. Благословията е излъчена по телевизията.

Творчество

Чарлз е автор на четири книги, които отразяват интересите му, както и съавтор на редица други. Участва и в предговори или предисловия към книги на други писатели.

Автор

• The Old Man of Lochnagar. Illustrated by Sir Hugh Maxwell Casson, K.C.V.O. London: Hamish Hamilton, 1980. ISBN 0-241-10527-7
• A Vision of Britain: A Personal View of Architecture. Doubleday, 1989. ISBN 978-0-385-26903-2
• Rain Forest Lecture. Royal Botanic Gardens, 1990. ISBN 0-947643-25-7
• HRH the Prince of Wales Watercolours. Little, Brown and Company, 1991. ISBN 0-8212-1881-6

Съавтор

• Mary Rose. With Armand Hammer. New York: The Sarpedon Press, eds. Photographs: Pat Baker, Christopher Dobbs, Dominic Fontana, Steve Foote. Illustrations: Tayburn London, Arthur Barbose, Nick Evans, Debby Fulford. Portsmouth: The Mary Rose Trust (1985). ASIN B000FBLSNW.
• Architecture & the Environment: HRH The Prince of Wales and the Earth in Balance (Architectural Design Profile). With Andreas C. Papadakis. John Wiley & Sons (1993). ISBN 1-85490-143-5
• Highgrove: An Experiment in Organic Gardening and Farming. With Charles Clover, environment editor for The Daily Telegraph, photography by Andrew Lawson. New York City: Simon & Schuster (1993). ISBN 0-671-79177-X
• Portrait of an Estate. With Charles Clover. Photography by Andrew Lawson. London: A. G. Carrick. (1993). ISBN 978-0-7538-0018-8
• Princes As Patrons: The Art Collections of the Princes of Wales from the Renaissance to the Present Day: An Exhibition from the Royal Collection. With Mark Evans, Oliver Millar, National Museum and Gallery, Cardiff. Merrell Holberton (1998). ISBN 1-85894-054-0
• The Parks and Gardens of Cornwall. With Douglas Ellory Pett. Cornwall: Alison Hodge Publishers (1998). ISBN 0-906720-27-3
• Respect for the Earth: Sustainable Development. BBC Radio 4 Reith Lectures (2000). With Christopher Patten, et al. London: Profile Books (2000). ISBN 978-1-86197-254-5
• The Garden at Highgrove. With Candida Lycett Green. Photography by Andrew Lawson and Christopher Simon Sykes. London: Cassell & Co. (2001). ISBN 978-1-84188-142-3
• Watercolours and Drawings from the Collection of Queen Elizabeth the Queen Mother. With Susan Owens. Royal Collection Enterprises (2005). ISBN 978-1-902163-78-9
• Harmony: A New Way of Looking at Our World. With Tony Juniper and Ian Skelly. Blue Door. (2010). ISBN 978-0-007348-03-9
• Highgrove: A Garden Celebrated. With Bunny Guinness. London: Weidenfeld & Nicolson. (2013). ISBN 978-0-29786-935-1

Документални филми

Той също така e сценарист, представя и участва в документални филми.

Сценарий и представяне

• A Vision of Britain. Реж. Nicholas Rossiter. BBC, 1988.
• The Earth in Balance: A Personal View of the Environment. Реж. James Hawes. BBC, 1990.

Представяне и разказване

• Harmony: A New Way of Looking at Our World. Реж. Stuart Sender, 2010.
• The Prince and the Composer: A Film about Hubert Parry. Реж. John Bridcut. BBC, 2011.
• The Prince’s Welsh Village. Реж. Suzanne Phillips. BBC TWO Wales.

Интереси

Архитектура и градоустройство

Крал Чарлз III открито изразява своите възгледи относно архитектурата и градоустройството, като насърчава развитието на новата класическа архитектура. Той многократно заявява, че се интересува дълбоко от въпроси, свързани с околната среда, архитектурата, обновяването на градските центрове и качеството на живот.

През май 1984 г., по повод 150-годишнината на Кралския институт на британските архитекти, Чарлз произнася реч, в която остро критикува предложеното разширение на Националната галерия в Лондон, наричайки го „чудовищна рана на лицето на много обичан приятел“. Той осъжда „стъклените пънове и бетонните кули“ на съвременната архитектура и призова за участие на местните общности в архитектурните решения, поставяйки въпроса: „Защо всичко трябва да е вертикално, право, неогъващо се, само под прав ъгъл и функционално?“

Чарлз проявява дълбоко разбиране към ислямското изкуство и архитектура и участва в изграждането на сграда и градина в Оксфордския център за ислямски изследвания, които съчетават ислямски и оксфордски архитектурни стилове.

В книгата си „Визия за Великобритания“ (A Vision of Britain, 1989), както и в множество речи и есета, той критикува съвременната архитектура, като настоява, че традиционните дизайни и методи трябва да ръководят съвременните практики. Чарлз продължава да защитава принципите на традиционния урбанизъм, човешкия мащаб, реставрацията на исторически сгради и устойчивия дизайн, въпреки критиките в медиите.

Неговите възгледи се популяризират чрез благотворителните организации „Тръстът за възстановяване на Принца“ и „Фондацията за изграждане на общност на Принца“, които по-късно се обединяват. Селището Паундбъри, Дорчестър, е построено върху земя, собственост на херцогство Корнуол, по генерален план на Леон Криер, под ръководството на Чарлз и в съответствие с неговото разбиране. През 2013 г. започва строителството на предградието Нанследан на град Нюкий, също с негово одобрение.

Чарлз помага за закупуването на Дъмфрис Хаус в Ayrshire и нейната колекция от мебели от XVIII век, като взема заем от 20 милиона паунда от благотворителния си тръст за покриване на част от общата стойност от 45 милиона паунда. Къщата и градините остават собственост на Фондация „Принц“ и функционират като музей и център за обучение на общността и уменията. Това води до развитието на Knockroon между град Къмнок и село Auchinleck, наричан „шотландски Паундбъри“.

През 1996 г. Чарлз изразява загриженост относно разрушаването на историческите градски центрове в Канада и предлага създаването на тръст по модела на Националния тръст на Великобритания. Идеята е реализирана с приемането на федералния бюджет през 2007 г. През 1999 г. той се съгласява титлата му да бъде използвана за наградата „Принцът на Уелс“ за лидерство в общинското наследство, присъждана от Националния тръст на Канада.

По време на посещение в САЩ след урагана Катрина, Чарлз получава наградата „Винсент Скъли“ от Националния музей на строителството (2005) за усилията си в архитектурата и дарява 25 000 щатски долара от наградата за възстановяване на пострадалите общности. За дейността си като покровител на новата класическа архитектура, Чарлз е удостоен с наградата за архитектура „Дрихаус“ за 2012 г. от Университета Нотр Дам в Индиана, Почитаемата компания на дърводелците (Лондон) го удостоява с титлата почетен служител на конюшнята за интереса му към лондонската архитектура.

Чарлз понякога се намесва в архитектурни проекти, използващи модернизъм и функционализъм. През 2009 г. той пише до катарското кралско семейство, финансиращо реконструкцията на казармата в Челси, Лондон, като определя проекта на лорд Роджърс като „неподходящ“. Роджърс твърди, че Чарлз се е намесил и в проекти за Кралската опера и площад „Патерностер“. След съдебно дело между CPC Group и Qatari Diar, CPC Group се извинява на Чарлз за всяко причинено нарушение по време на производството.

Околна среда

Обръщение към откриването на Парижката конференция за изменението на климата, ноември 2015 г.

Още от 70-те години на XX век крал Чарлз III активно насърчава екологичната осведоменост. На 21-годишна възраст той произнася първата си публична реч по въпросите на околната среда в качеството си на председател на Уелския комитет за селски райони.

Запален градинар, Чарлз многократно подчертава значението на връзката между човека и природата. Той е известен с твърдението: „с удоволствие говоря с растенията и дърветата и ги слушам. Мисля, че това е абсолютно необходимо“. Интересът му към градинарството се засилва през 1980 г., когато поема управлението на имението Хайгроув. Сред най-известните му проекти е т.нар. „лечебна градина“, създадена по принципите на свещената геометрия и вдъхновена от древен религиозен символизъм. Градината е представена на Цветното изложение в Челси през 2002 г. и отразява философията на Чарлз за хармония между природата, духовността и устойчивия дизайн.

След като се премества в имението Хайгроув Хаус през 1980-те години, той развива траен интерес към биоземеделието. Този интерес води до създаването на собствена марка за устойчиви хранителни продукти – Duchy Originals. Марката предлага над 200 различни артикула, произведени по екологично съобразни методи. До 2010 г. печалбите от продажбите, надвишаващи 6 милиона паунда, са дарени на благотворителните организации, свързани с принца.

Чарлз активно участва в земеделския сектор, като редовно се среща с фермери, за да обсъжда предизвикателствата и развитието на индустрията. Той е известен с критичната си позиция по отношение на използването на генетично модифицирани култури. През 1998 г. в писмо до тогавашния министър-председател Тони Блеър, Чарлз изразява загриженост относно разработването и употребата на генетично модифицирани храни, като подчертава потенциалните рискове за околната среда и здравето.

През януари 2020 г., по време на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Чарлз лансира Инициативата за устойчиви пазари – проект, който цели поставянето на устойчивостта в центъра на всички икономически и бизнес дейности. Инициативата насърчава сътрудничеството между публичния и частния сектор за преход към по-устойчиви модели на производство, потребление и инвестиции. През май същата година, в партньорство със Световния икономически форум, инициативата стартира проекта „Голямото нулиране“ (The Great Reset) – план от пет точки, насочен към стимулиране на устойчив икономически растеж след глобалната рецесия, предизвикана от пандемията от COVID-19.

Светото миро, използвано при коронацията на Чарлз III, е веганско, направено от масла от маслини, сусам, роза, жасмин, канела, нероли и бензоин, заедно с кехлибар и портокалов цвят. За разлика от това, мирото, използвано при коронацията на майка му – кралица Елизабет II през 1953 г. – съдържа съставки от животински произход.

Принц Чарлз произнася реч на срещата на върха на Г-20 в Рим през 2021 г., описвайки COP26 като „салон на последния шанс“ за предотвратяване на изменението на климата и призовавайки за действия, които биха довели до екологично ориентирана, устойчива икономика. В речта си на церемонията по откриването на COP26 той повтоаря чувствата си от предходната година, заявявайки, че е необходима „мащабна кампания във военен стил“, „за да се мобилизира силата на глобалния частен сектор“ за справяне с изменението на климата. Той произнася встъпителната реч на COP28, казвайки, наред с други неща, че се моли „с цялото си сърце COP28 да бъде критична повратна точка към истински трансформационни действия“.

Чарлз, който е патрон на Кеймбриджкия институт за лидерство в областта на устойчивото развитие, въвежда стипендиите за действия в областта на климата за студенти от малки островни държави в партньорство с Университета в Кеймбридж, Университета на Торонто, Университета в Мелбърн, Университета Макмастър и Университета в Монреал през март 2022 г. Още през 2010 г. Чарлз финансира създаването на Фонда за провинцията на Принца (преименувана на Кралски фонд за провинцията през 2023 г.) – благотворителна организация, чиято мисия е да подкрепя „уверена, стабилна и устойчива селскостопанска и селска общност“.

Алтернативна медицина

Крал Чарлз III е известен с подкрепата си за алтернативната медицина, включително хомеопатията – позиция, която предизвиква противоречиви реакции в научната и медицинската общност. Първото му публично изказване по темата е през декември 1982 г., когато се обръща към Британската медицинска асоциация. Речта му е възприета като „борбена“ и „критична“ към съвременната медицина и предизвиква недоволство сред редица медицински специалисти. Принцовата фондация за интегрирано здраве (Prince’s Foundation for Integrated Health, FIH), създадена с подкрепата на Чарлз, също предизвиква спорове. Организацията води кампания, насърчаваща общопрактикуващите лекари в Националната здравна служба (NHS) да предлагат билкови и други алтернативни терапии на пациентите.

През април 2008 г. вестник „Таймс“ публикува писмо от проф. Едзард Ернст, специалист по комплементарна медицина в Университета в Ексетър, в което се настоява Фондацията на принца за интегрирано здраве (FIH) да оттегли две ръководства, промотиращи алтернативни терапии. Същата година Ернст, в съавторство със Саймън Сингх, публикува книгата „Номер или лечение: Алтернативна медицина на изпитание“ (Trick or Treatment: Alternative Medicine on Trial), в която последната глава е посветена на критичен анализ на застъпничеството на Чарлз за комплементарни и алтернативни лечения. Книгата е подигравателно посветена на „Негово Кралско Височество принца на Уелс“, като авторите поставят под въпрос научната обоснованост и обществената отговорност на подобни позиции.

Марката на Чарлз – „Charles's Duchy Originals“ произвежда разнообразие от допълнителни лекарствени продукти, включително „Детокс тинктура“, която Ернст осъжда като „финансова експлоатация на уязвимите“ и „откровено шарлатанство“. Чарлз лично изпраща поне седем писма до Агенцията за регулиране на лекарствата и здравните продукти (MHRA), малко преди тя да облекчи правилата, регулиращи етикетирането на билкови продукти. Този ход е широко критикуван от учени и медицински организации. През октомври 2009 г. е съобщено, че Чарлз е лобирал пред министъра на здравеопазването Анди Бърнам с цел разширяване на предлагането на алтернативни терапии в рамките на Националната здравна служба (NHS).

След счетоводни нередности, FIH обявява закриването си през април 2010 г. Тя е преименувана и открита отново по-късно през 2010 г. като Медицински колеж, чийто патрон става Чарлз през 2019 г.

Спорт

От младостта си до 2005 г. Чарлз е запален играч на състезателна поло. Чарлз редовно участва в лов на лисици – традиционна практика в британската аристокрация – до забраната на спорта в Обединеното кралство през 2005 г. Към края на 90-те години оопозицията срещу дейността нараства, когато участието на Чарлз е възприемано като „политическо изявление“ от онези, които са против него. През годините Чарлз претърпява редица наранявания, свързани с поло и лов, включително петсантиметров белег на лявата буза през 1980 г., счупена ръка през 1990 г., разкъсан хрущял в лявото коляно през 1992 г., счупено ребро през 1998 г. и фрактура на рамото през 2001 г.

Чарлз е запален риболовец на сьомга от младостта си и подкрепя усилията на Ори Вигфусон за защита на северноатлантическата сьомга. Той често лови риба в река Дий в Абърдийншър и твърди, че най-специалните му риболовни спомени са от времето, прекарано във Вопнафьордюр, Исландия.

Чарлз е привърженик на ФК Бърнли.

Освен в лов, Чарлз участва и в състезания по стрелба с пушка по мишени, представлявайки Камарата на лордовете във Визианаграм мача (Лордове срещу Камарата на общините) в спортния комплекс Бисли между селата Бризли и Бруркуд в Съри. Той става президент на Британската национална асоциация по стрелба през 1977 г.

Визуални, сценични и литературни изкуства

Чарлз се занимава с пърформанси от младостта си и се появява в скечове и ревюта (вид музикален театър), докато учи в Кеймбриджкия университет..

Той е президент или патрон на повече от 20 организации за сценични изкуства, включително Кралския колеж по музика, Кралската опера, Английския камерен оркестър, Филхармоничния оркестър, Уелската национална опера, Кралската шекспирова компания (посещава представления в Стратфорд на Ейвън, подкрепя събития за набиране на средства и присъства на годишното общо събрание на компанията), Британския филмов институт и училището Пърсел. През 2000 г. той възражда традицията да назначава официален арфист на принца на Уелс, за да насърчава уелските таланти в свиренето на националния инструмент на Уелс.

Чарлз е запален акварелист, публикувал е книги по темата и е излагал и продавал редица свои произведения, за да събере средства за благотворителност. През 2016 г. се смята, че е продал литографии на своите акварели за общо 2 милиона паунда в магазин в резиденцията му Хайгроув Хаус. За 50-ия му рожден ден 50 от акварелите му са изложени в двореца Хамптън Корт, а за 70-ия му рожден ден творбите му са изложени в Националната галерия на Австралия. Чарлз основава Кралското училище по рисуване през 2000 г., което предлага курсове по рисуване за деца и обществеността. През 2001 г. 20 литографии на негови акварелни картини, илюстриращи селските му имения,са изложени на Международното биенале на съвременното изкуство във Флоренция, а 79 от картините му са изложени в Лондон през 2022 г. За да отбележи 25-ата годишнина от встъпването му в длъжност като принц на Уелс през 1994 г., Кралската поща издава серия пощенски марки, изобразяващи негови картини. Чарлз е почетен президент на Тръста за развитие на Кралската академия на изкуствата и през 2015, 2022 и 2023 г. поръчва картини на 12 ветерани от десанта в Нормандия, седем оцелели от Холокоста и десет членове на поколението Уиндруш, които са изложени в Галерията на кралицата в Бъкингамския дворец.

Чарлз е автор на няколко книги и е пише предговорите към множество книги на други автори. Той участва и в различни документални филми.

Религия и философия

Малко след възкачването си на трона, крал Чарлз III се определя публично като „отдаден англикански християнин“. На Великден 1965 г., на 16-годишна възраст, той е потвърден в англиканското съобщство от архиепископа на Кентърбъри Майкъл Рамзи в параклиса „Сейнт Джордж“ в замъка Уиндзор. В качеството си на монарх, Чарлз III е върховен управител на Англиканската църква и член на Шотландската църква, като се заклевава да я подкрепя веднага след провъзгласяването си за крал. Той редовно посещава англикански служби в близост до резиденцията си в Хайгроув, както и църквата „Кратие Кърк“ на Шотландската църква по време на престоя си в замъка Балморал.

През 1977 г. принц Чарлз се сприятелява с Лауренс ван дер Пост, когото нарича свой „духовен гуру“ и който става кръстник на сина му, принц Уилям. Под негово влияние Чарлз развива интерес към философията и към различни религиозни традиции. Тези възгледи намират израз в книгата му от 2010 г. „Хармония: Нов начин за гледане на нашия свят“ (Harmony: A New Way of Looking at Our World), отличена с наградата „Наутилус“.

Чарлз проявява интерес и към Източното православие, като посещава манастири на Атон, в Румъния и в Сърбия. През 2020 г. участва в срещи с източноцърковни лидери в Йерусалим, завършили с екуменическа служба в църквата „Рождество Христово“ във Витлеем, придружен от представители на християнски и мюсюлмански общности. Той присъства и на освещаването на първата сирийска православна катедрала във Великобритания – „Свети Тома“ в Актън. Чарлз III е патрон на Оксфордския център за ислямски изследвания към Оксфордския университет и присъства на откриването на Института за висше образование „Маркфийлд“, посветен на ислямските изследвания в мултикултурен контекст.

В документален филм от 1994 г. с Джонатан Димбълби, Чарлз заявява желанието си да бъде възприеман като „защитник на вяра“ , вместо традиционната титла на британския монарх Защитник на вярата (на лат. Defensor fidei), с цел да обхване всички религиозни традиции и „образеца на божественото, който мисля, че е във всички нас“. Това предизвиква дебати и спекулации относно евентуални промени в коронационната клетва. През 2015 г. той уточнява, че ще запази титлата Защитник на вярата, като същевременно гарантиира свободата на практикуване на различни вероизповедания – задължение, което според него произтича от ролята на Англиканската църква. След възкачването си на трона Чарлз потвърждава този ангажимент и заявява, че задълженията му като суверен включват „задължението да защитава многообразието на нашата страна, включително като защитава пространството за самата вяра и нейното практикуване чрез религиите, културите, традициите и вярванията, към които нашите сърца и умове ни насочват като индивиди“. Макар че текстът на коронационната клетва да не е променен, към него е добавен преамбюл, произнесен от архиепископа на Кентърбъри, който отразява приобщаващия и многорелигиозен подход на краля. Тези възгледи намират израз и в първото му коледно послание като монарх. В съответствие с междурелигиозния си ангажимент, Чарлз е патрон на Съвета на християните и евреите, както и на Еврейския музей в Лондон.

Благотворителност

От основаването на „Тръст на Принца“ (The Prince's Trust) през 1976 г., принц Чарлз създава още 16 благотворителни организации, като е председател на всички тях. Заедно те формират обединение, известно като „Благотворителни организации на Принца на Уелс“ (The Prince of Wales's Charities), което се определя като „най-голямото благотворително начинание с множество каузи в Обединеното кралство“. Годишно то набира над 100 милиона паунда и е активно в широк спектър от области, включително образование и подкрепа за млади хора, устойчивост на околната среда, архитектура и застроена среда, отговорен бизнес, предприемачество и международни инициативи. Благотворителният фонд „Крал Чарлз III“ е дарил над 73 милиона британски лири за различни каузи от 1979 до 2023 г. До септември 2020 г. „Тръстът на Принца“ е подкрепил над 1 000 000 млади хора и е създал 125 000 предприемачи. Като принц на Уелс Чарлз е патрон или председател на над 800 други благотворителни организации.

През 2010 г. е създадена „Благотворителни организации на Принца в Канада“ (Prince's Charities Canada), структурирана по подобие на британския модел. Той използва официалните си посещения в Канада, за да насочи общественото внимание към теми като младежко развитие, права на хората с увреждания, опазване на околната среда, изкуства, здравеопазване, грижа за възрастни хора, културно наследство и образование.

През 1998 г. Чарлз участва заедно с двамата си синове в церемониите по случай Международния ден за премахване на расовата дискриминация. В Австралия той създава „Благотворителни организации на Принца на Австралия“ – организация със седалище в Мелбърн, която координира местните и международни благотворителни инициативи, свързани с неговата дейност.

Приинц Чарлз е сред първите световни лидери, които публично изразяват загриженост относно днарушенията на човешките права в Румъния по време на режима на Николае Чаушеску, давайки началото на международно възмущение. Впоследствие той подкрепя фондация FARA – благотворителна организация за румънски сираци и изоставени деца.

Още от ранна зряла възраст Чарлз насърчава разбирането на гласовете на коренните народи, казвайки, че те носят важни послания за опазването на Земята, зачитането на общността и споделените ценности, разрешаването на конфликти и признаването и поправянето на минали беззакония. Той съчетава тази гледна точка с усилията си срещу изменението на климата, както и с помирението между коренното и некоренното население и благотворителната си дейност в Канада. На срещата на правителствените ръководители на страните от Британската общност през 2022 г. Чарлз, който представлява майка си, сочи този процес на помирение като пример за справяне с историята на робството в Британската империя, за което изразява съжаление.

Резиденции и финанси

През 2023 г. вестник „Гардиън“ оценява личното богатство на Чарлз III на 1,8 милиарда британски лирии. Тази оценка включва активите на херцогство Ланкастър на стойност 653 милиона британски лири (и годишен доход на Чарлз от 20 милиона британски лири), бижута на стойност 533 милиона британски лири, недвижими имоти на стойност 330 милиона британски лири, акции и инвестиции на стойност 142 милиона британски лири, колекция от марки на стойност най-малко 100 милиона британски лири, състезателни коне на стойност 27 милиона британски лири, произведения на изкуството на стойност 24 милиона британски лири и автомобили на стойност 6,3 милиона британски лири. По-голямата част от това богатство, което той наследява от майка си, е освободено от данък върху наследството.

Кларънс Хаус, официалната резиденция от 2003 г. на Чарлз като принц на Уелс

Дворец „Кенсингтън“

Йорк Хаус

Кларънс Хаус, преди това резиденция на кралица Елизабет (Кралицата-майка), е официалната резиденция на Чарлз в Лондон от 2003 г., след като е реновирана на цена от 6,1 млн. лири. Преди това той споделя апартаменти 8 и 9 в двореца Кенсингтън със съпругата си, принцеса Даяна, преди да се премести в Йорк Хаус (историческо крило на Дворец „Сейнт Джеймс“), който остава основната му резиденция до 2003 г. Хайгроув Хаус в Глостършър е собственост на херцогство Корнуол, като е закупена за ползване от Чарлз през 1980 г. и отдадена под наем за 336 000 паунда годишно. Откакто Уилям става херцог на Корнуол, се очаква Чарлз да плаща 700 000 паунда годишно за ползване на имота. Чарлз притежава и имот близо до село Вискри в Румъния.

Като принц на Уелс неговият основен източник на доходи се генерира от Херцогство Корнуол, което притежава около 54 090 хектара земя, включително земеделски, жилищни и търговски имоти, както и инвестиционен портфейл.

Титли, обръщения, почести и гербове

Чарлз е носил много титли и почетни военни длъжности в цялата Британска общност, суверен е на много ордени в собствените си страни и е получавал отличия и награди от цял свят. Във всяко от своите кралства той има отделна титла, която следва подобна формула: Крал на Сейнт Лусия и на другите му кралства и територии в Сейнт Лусия, Крал на Австралия и другите му кралства и територии в Австралия и др. На остров Ман, който е коронна зависимост, а не отделно кралство, той е известен като Лорд на Ман. Чарлз е наричан и Защитник на вярата .

Чарлз, който напусна активна военна служба през 1976 г., е удостоен с най-високото звание и в трите въоръжени сили през 2012 г. от майка си: адмирал на флота, фелдмаршал и маршал на Кралските военновъздушни сили.

Титли и обръщения

Чарлз първоначално е бил наричан „Негово Кралско Височество принц Чарлз Единбургски“ съгласно патентно писмо издадено от дядо му Джордж VI.

След възкачването на майка му Елизабет II за кралица (1952), като най-голям син на монарха, Чарлз автоматично става в Англия херцог на Корнуол, а в Шотландия - херцог на Ротси, граф на Карик, барон на Ренфру, лорд на островите и принц и велик стюард на Шотландия. Като такъв, той е наричан „Негово Кралско Височество херцогът на Корнуол“, освен в Шотландия, където е известен като „Негово Кралско Височество херцогът на Ротси“.

През 1958 г. патентно писмо от тогавашния суверен прави Чарлз принц на Уелс и граф на Честър и на 1 юли 1969 г. той е инвестиран на церемония, на която му са поставени корона и одежди. През 2021 г., след смъртта на баща си, принц Филип, Чарлз наследява допълнително титлите херцог на Единбург, граф на Мерионет и барон на Гринуич. Когато самият той става британски суверен на 8 септември 2022 г., тези титли се сливат с Короната.

• 14 ноември 1948 – 6 февруари 1952: Негово кралско височество принц Чарлз Единбургски
• 6 февруари 1952 – 8 септември 2022: Негово кралско височество Херцогът на Корнуол
  • в Шотландия: Негово кралско височество Херцогът на Ротси
• 26 юли 1958 – 8 септември 2022: Негово кралско височество Принцът на Уелс
  • 9 април 2021 – 8 септември 2022: Негово кралско височество Принцът а Уелс, херцог на Едимбург
• 8 септември 2022 – понастоящем: Негово Величество крал Чарлз III, с Божията милост, на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на другите му кралства и територии, крал, глава на Британската общност, защитник на вярата.

Когато се разговаря с краля, правилният етикет е първоначалното обръщение Ваше Величество, а след това сър.

Почести и военни звания

Чарлз е заемал значителни чинове във въоръжените сили на редица страни, откакто е номиниран за полетен лейтенант в Кралските военновъздушни сили през 1972 г. Първото почетно назначение на Чарлз във въоръжените сили е като главнокомандващ полковник на Кралския полк на Уелс през 1969 г.; оттогава той също е номиниран за Главен полковник, Полковник, Почетен въздушен командир, Главен въздушен командир, Заместник главен полковник, Кралски почетен полковник, Кралски полковник и Почетен командир на най-малко 32 военни формации в цялата Британска общност, включително Кралски стрелкови полк Гуркха, който е единственият чуждестранен полк в Британската армия. От 2009 г. насам Чарлз заема второто най-високо звание и в трите рода на Канадските въоръжени сили, а на 16 юни 2012 г. кралицата му присъжда най-високото почетно звание и в трите рода на Британските въоръжени сили, „за да признае подкрепата му в нея ролята на главнокомандващ", като го назначава като Адмирал на флота, Фелдмаршал и Маршал на Кралските военновъздушни сили.

Той е въведен в седем ордена и е получил осем отличия от кралствата на Британската общност, и е носител на 20 различни отличия от чужди държави, както и на девет почетни степени от университети в Обединеното кралство, Австралия и Нова Зеландия.

Военни звания в Обединеното кралство

Британска армия

• 14 ноември 1998 – 14 ноеври 2002: майор-генерал
• 14 ноември 2002 – 14 ноември 2006: генерал-лейтенант
• 14 ноември 2006 – 16 юни 2012: генерал
• 16 юни 2012 – понастоящем: фелдмаршал

Кралски военновъздушни сили

• 8 март 1971 – 1 януари 1977: полетен лейтенант
• 1 януари 1977 – 14 ноември 1988: командир на ескадрила
• 14 ноември 1988 – 14 ноември 1998: капитан на група
• 14 ноември 1998 – 14 ноември 2002: вицемаршал на авиацията
• 14 ноември 2002 – 14 ноември 2006: маршал на авиацията
• 14 ноември 2006 – 16 юни 2012: главен маршал на авиацията

Кралски военноморски сили

• 15 септември 1971 – 1 септември 1972: действащ подлейтенант
• 27 юли 1973 – 1 януари 1977: лейтенант
• 1 януари 1977 – 14 ноември 1988: командир
• 14 ноември 1988 – 14 ноември 1998: капитан
• 14 ноември 1998 – 14 ноември 2002: контраадмирал
• 14 ноември 2002 – 14 ноември 2006: вицеадмирал
• 14 ноември 2006 – 16 юни 2012: адмирал
• 16 юни 2012 – понастоящем: адмирал на флота

От 8 септември 2022 г. Чарлз III е глава на въоръжените сили на Канада, Нова Зеландия и Обединеното кралство.

Отличия

Отличия на Великобритания и на страните от Обществото на нациите

• 2 юни 1953: Коронационен медал на Елизабета II, Великобритания
• 1958: Кралски рицар спътник на Най-благородния Орден на жартиерата (KG), Англия
• 1970: Медал на Освобождението на Фиджи, Фиджи
• 1975: Рицар на Големия кръст на Ордена на банята (GCB), Великобритания
• 1975: Медал за освобождението на Папуа Нова Гвинея, Папуа Нова Гвинея
• 1977: Кавалер на Ордена на бодила (KT), Шотландия
• 1977: Лорд и член на Тайния съвет (PC), Великобритания
• 7 февруари 1977: Медал за Сребърния юбилей на Елизабета II, Великобритания
• 1981: Рицар на Ордена на Австралия (AK), Австралия
• 1982: Двоен медал на Канадските въоръжени сили (CD**), Канада
• 1983: Кавалер на Почетния орден на кралицата (QSO), Нова Зеландия
• 1985: Велик командир на Ордена на лъва, Малави
• 1990: Новозеландски възпоменателен медал, Нова Зеландия
• 2001: Саскачевански орден за заслуги (SOM), Саскачеван
• 2001: Саскачевански доброволчески медал, Саскачеван
• 2002: Кавалер на Ордена на заслугите (OM), Великобритания
• 6 февруари 2002: Златен юбилеен медал на кралица Елизабет II, Великобритания
• 2009: Медал на Почетното викториански кралско общество, Великобритания
• 6 февруари 2012: Диамантен юбилеен медал на кралица Елизабет II, Великобритания
• 3 ноември 2012: Кралски гранд компаньон на Ордена на Логоху (GCL), Папуа Нова Гвинея
• 1 юли 2017: Компаньон на Ордена на Канада (C.C.), Канада
• 30 ноември 2021: Член на Ордена на свободата на Барбадос, Барбадос
• 6 февруари 2022: Платинен юбилеен медал на кралица Елизабет II, Великобритания
• 18 май 2022: Изключителен комендант на Ордена за военни заслуги (CMM), Канада

Отличия на чужди страни

• 1969: Командир на Големия кръст на Ордена на бялата роза (SVR SR), Финландия
• 1971: Голяма лента на Висшия орден на хризантемата, Япония
• 1972: Голям кръст на Ордена на Короната, Нидерландия
• 1972: Голям кръст на Ордена на Дъбовата корона, Люксембург
• 1974: Кавалер на Ордена на слона (RE), Дания
• 1975: Голяма лента на Оясви Раяня (на Добродетелния управник), Непал
• 1975: Коронационен медал, Непал
• 1975: Кавалер на Ордена на серафимите (RSerafO), Швеция
• 1977: Почетен офицер на Ордена „Звезда на Гана“ (OSG), Гана
• 1978: Кавалер на Големия кръст на Ордена на Свети Олаф, Норвегия
• 1978: Голям кръст на Ордена на Южния кръст, Бразилия
• 1980: Коронационен медал на кралица Беатрикс, Нидерландия
• 1981: Голяма верига на Ордена на републиката, Египет
• 1982: Голям кръст на Ордена на Оранж-Насау, Нидерландия
• 1982: Голям кръст на Ордена на Почетния легион, Франция
• 1986: Голяма лента на Орден „Ал Халифа“, Бахрейн
• 1986: Верига на Ордена за заслуги, Катар
• 1986: Голям кръст на Ордена на Карлос III, Испания
• 1987: Голяма лента на Ордена на крал Абдул Азиз, Саудитска Арабия
• 1993: Кавалер на Ордена на Мубарак Велики, Кувейт
• 27 април 1993: Голям кръст на Ордена на Свети Бенедикт от Авис (GCA), Португалия
• 2010: Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги, Унгария
• 2014: Голям кръст на специалния ранг на Ордена на Бояка, Колумбия
• 2015: Голям кръст на специалния клас на Ордена на Атцетския орел, Мексико
• 16 март 2017: Командир на Ордена за селскостопански заслуги, Франция
• 29 март 2017: Кавалер на Големия кръст на Ордена на звездата, Румъния
• 19 октомври 2018: Орден на дружбата, Армения
• 5 ноември 2018: Почетен компаньон на Ордена на звездата на Гана (CSG), Гана
• 29 март 2023: Специален клас на големия кръст на Ордена за заслуги на Германия, Германия
• 15 юни 2023: Голяма огърлица на Ордена на кулата и меча, Португалия
• 21 ноември 2023: Рицар на Ордена на Мугунва, Южна Корея
• 4 април 2025: Рицар на големия кръст на големия шнур на Ордена за заслуги на Италианската република, Италия

Други отличия

• 1985: Албъртски медал (Кралско общество по изкуствата)

Епоними

• Австралийска антарктическа територия: планини „Принц Чарлз“
• Британска арктическа територия: провлак „Принц Чарлз“
• Остров Принц Чарлз, открит през 1948 г., е кръстен на рождението на принца.
• През 2012 г. вид жаба, нов за науката, е наречен в негова чест: Hyloscirtus princecharlesi, като знак за приноса на принц Чарлз към опазването.
• Колония Рос: ледник „Принц Чарлз“

Гербове

Като суверен

След смъртта на майка си принц Чарлз става крал Чарлз III и следователно наследява Кралския герб на Обединеното кралство. Това е гербът на господство на британския монарх. Използва от краля в официалното му качество на монарх на Обединеното кралство. Варианти на кралския герб се използват от други членове на британското кралско семейство, от британското правителство във връзка с администрацията и управлението на страната, както и някои съдилища и законодателни органи в редица кралства на Британската общност. Шотландска версия на кралския герб се използва в и за Шотландия. Гербовете под формата на знаме служат като основа за официалния флаг на монарха, Кралския щандарт.

В стандартния вариант на Кралския герб, използван извън Шотландия, щитът е разделен на четири. Изобразява в първата и четвъртата четвърт трите леопардоподобни лъва на Англия, във втората – лъвът, изправен на задни лапи и двойното квадратно ограждане с хералдическите лилии на Шотландия, а в третата – арфата на Ирландия. Надшлемникът е стоящ на четири лапи лъв, носещ короната на свети Едуард, самият той върху още едно изображение на тази корона. Десният щитодръжец е също коронован английски лъв, а левият – шотландски еднорог. Английската и шотландската четвърти и щитодръжците са разменени в шотландската версия на герба. В зеленината отдолу са изобразени бодил, Тюдорска роза и трилистна детелина, представляващи съответно Шотландия, Англия и Ирландия. Отдолу е девизът на английските монарси, на френски: Dieu et mon droit („Бог и моето право“ или „Бог и моята дясна [ръка]“, или „Бог и моето законно право“, или „Бог и моята дясна [ръка ще ме защитават]“), наследен от сегашното кралско семейство, както и кръгът на жартиерата, който обгражда щита, изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“). В герба, използван в Шотландия, се използва девизът на Ордена на бодила, на латински: Nemo me impune lacessit („Никой не ме провокира безнаказано“).

• 
  Кралски герб на Обединеното кралство
• 
  Кралски герб на Обединеното кралство за употреба в Шотландия
• 
  Кралски герб на Канада

Като принц на Уелс (1958 – 2022)

Гербът на принца на Уелс (1958 – 2022)

Пример за бризура върху щит.

Гербът на принца на Уелс, както се използва извън Шотландия, е кралският герб на Обединеното кралство с добавена бризура с три върха и с малък долен щит, носещ герба на Уелс.

Нашлемникът е короната на принца на Уелс, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан с короната на принца на Уелс.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна червена рамка с хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребърни струни. Върху щита има по-малък щит, увенчан с корона и разделен на четири: в първата и третата четвърт на златист фон има червен леопардоподобен лъв, а във втората и четвъртата на светлосин фон има подобен лъв, но златист.

Десният щитодръжец е златист лъв, изправен на две задни лапи, с кралска/тюдорска/имперска корона, а левият – сребрист еднорог със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща през двата предни крака и зад гърба.

Девизът е немската фраза Ich dien (на български: Аз служа).

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Транспаранти, знамена и щандарти

Като суверен

Кралският щандарт на Обединеното кралство е знамето на монарха на Обединеното кралство, понастоящем Чарлз III. То се състои от герба на монарха във формата на знаме и е съставено от четири четвъртини, съдържащи гербовете на бившите кралства Англия, Ирландия и Шотландия. Има две версии на знамето - едната, използвана в Шотландия, в която шотландските четвъртини имат предимство, и другата, използвана другаде, в която английските четвъртини имат предимство. От 60-те години на 20. век са въведени лични знамена за монарха в ролята му на суверен на други кралства от Британската общност.Знамето се развява, за да обозначи присъствието на монарха. Въпреки че почти повсеместно се нарича щандарт, в хералдическата терминология става въпрос за гербово знаме, тъй като е герб във формата на знаме.

Кралският щандарт на Обединеното кралство се използва за представяне на краля в Обединеното кралство и при официални посещения в чужбина, с изключение на Австралия и Канада. Това е кралският герб под формата на недиференциран транспарант, използван от последователни британски монарси от 1702 г. Кралският щандарт на Канада се използва от краля в Канада и когато действа от името на Канада в чужбина. Той е щитът на Кралския герб на Канада под формата на недиференциран транспарант.

• 
  Кралски щандарт за употреба в Шотландия
• 
  Кралски щандарт за употреба в Канада
• 
  Кралски щандарт за употреба в Австралия

Като принц на Уелс

Транспарантите, използвани от Чарлз като принц на Уелс (1958 – 2022) варират в зависимост от местоположението. Неговият личен щандарт е Кралският щандарт на Обединеното кралство, който се различава като в герба му със сребриста бризура с три върха и с щит на Княжество Уелс в центъра. Използва се извън Уелс, Шотландия, Корнуол и Канада и в цялото Обединено кралство, когато принцът действа в официално качество, свързано с въоръжените сили на Обединеното кралство.

Личното знаме за използване в Уелс се основава на Кралската емблема на Уелс (историческия герб на Кралство Гуинед), който се състои от четири квадранта, първият и четвъртият с червен лъв върху златно поле, а вторият и третият със златен лъв на червено поле. Върху него е зелен щит, носещ короната с една арка на принца на Уелс.

В Шотландия личният транспарант, използван от 1974 г., се основава на три древни шотландски титли: Херцог на Ротси (престолонаследник на краля на Шотландия), Върховен стюард на Шотландия и Лорд на островите. Знамето е разделено на четири квадранта като герба на вожда на клана Стюарт от Апин: първият и четвъртият квадрант се състоят от златно поле със синя и сребриста карирана лента в центъра; вторият и третият квадрант показват черна галера на сребрист фон. Гербът се различава от този на Апин с добавянето в щита на малък щит с лъва на Шотландия с лилии, изправен на задни лапи, нарушен от тривърхова бризура в светлосиньо, за да посочи престолонаследника.

В Корнуол транспарантът е гербът на херцога на Корнуол: 15 златни монети на черен фон.

През 2011 г. Канадските хералдически власти въвеждат личен хералдически транспарант за принца на Уелс за използване в Канада, състоящ се от щита на герба на Канада, нарушен от син кръг с перата на принца на Уелс, заобиколен от венец от златни кленови листа и бяла бризура с три върха.

• 
  Кралски щандарт на Принца на Уелс за Обединеното кралство
• 
  Щандарт за Уелс
• 
  Щандарт за Шотландия
• 
  Гербов транспарант на Херцога на Корнуол
• 
  Щандарт на Принца на Уелс за употреба в Канада

Емблеми

Емблема на принца на Уелс

Като принц на Уелс Чарлз има своя емблема: Трите пера, известни като Перата на принца на Уелс. Те са негова дясна хералдическа емблема. Състои се от три бели щраусови пера, излизащи от златна корона със синя панделка отдолу, носеща девиза на немски Ich dien („Аз служа“). Употребата ѝ води началото си от XIV век от Едуард, Черния принц.

Хералдическата емблема е емблемата на Херцога на Корнуол или на Престолонаследника на британския трон.

Емблемата понякога се използва като символ на Уелс, например в уелския ръгби съюз и в уелските полкове на Британската армия. Това следва използването на титлата „Принц на Уелс“ от английската (по-късно британска) монархия след убийството на Давид III ап Грифид, последният местен принц на Уелс.

Телевизионни участия

Крал Чарлз III е участвал в редица телевизионни програми, както в документални и развлекателни формати, така и чрез художествени интерпретации на неговата личност.

Pрез 1984 г. прочита собствената си детска книга „Старецът от Лохнагар“ (The Old Man of Lochnagar) в рамките на британската поредица „Джаканори“ на Би Би Си. През 2000 г. се появява в специален епизод на сапунената опера „Коронейшън Стрийт“, по повод 40-годишнината на шоуто. През 2005 г. участва в новозеландската анимационна поредица bro'Town, след като присъства на представление на създателите по време на официално посещение в страната.

През 2006 г. Чарлз, заедно с принцовете Уилям и Хари, е интервюиран от Ант и Дек по повод 30-годишнината на „Тръста на принца“. Интервюто е повторено през 2016 г., когато към тях се присъединява и Камила в чест на 40-годишнината на организацията.

През май 2012 г. телевизионният документален филм „Кралска реставрация“ (Royal Restoration) с водещ Алън Тичмарш представя усилията на Чарлз за спасяване на историческата резиденция Дъмфрис Хаус в Айршир, Шотландия. Същия месец той се появява като гост-водещ на прогнозата за времето по Би Би Си, в рамките на ежегодната седмица на медията в двореца Холируд в Единбург. Включва хумористичен елемент, като по време на предаването пита: „Кой, по дяволите, е написал този сценарий?“, след като се споменават кралски резиденции.

През декември 2015 г. Чанъл 4 Нюз съобщава, че интервютата с Чарлз са обект на договорни условия, които ограничават въпросите до предварително одобрени теми и предоставят на екипа му контрол върху редактирането, включително правото да оттегли участието му изцяло. Медията отказва да проведе интервю при тези условия, позовавайки се на опасения относно нарушаване на редакционната независимост и прозрачността, съгласно Кодекса за излъчване на Ofcom.

Чарлз е герой в редица игрални филми и телевизионни сериали. По-специално във филма „Спенсър“ от 2021 г. ролята му е изиграна от Джак Фартинг. В британско-американския сериал „Короната“ в ролята на Чарлз е Джулиан Баринг (сезон 2), Джош О'Конър (сезони 3-4) и Доминик Уест (сезони 5-6).

Брак и потомство

Жени се два пъти:

∞ 1. 29 юли 1981 в Катедрала „Свети Павел“ в Лондон за лейди Даяна Спенсър (* 1 юли 1961, Сандрингам, Великобритания, † 31 август 1997, Париж, Франция), дъщеря на Едуард Джон Спенсър, виконт Алтроп, 8-и граф Спенсър, и първата му съпруга Франсис. Развеждат се на 28 август 1996 г. Имат двама сина:

• Уилям Артър Филип Луи (* 21 юни 1982, Лондон, Великобритания), принц на Уелс; ∞ 29 април 2011 за Катрин Елизабет Мъдълтън (* 9 януари 1982, Рединг, Великобритания), дъщеря на Майкъл Мидълтън и съпругата му Карол Голдсмит. Двамата имат двама сина (Джордж Александър Луи, * 22 юли 2013, и Луи Артър Чарлз, * 23 април 2018) и една дъщеря (Шарлот Елизабет Даяна, * 2 май 2015).
• Хенри Чарлз Албърт Дейвид, познат като „Принц Хари“ (* 15 септември 1984, Лондон), херцог на Съсекс; ∞ 19 май 2018 за Меган Маркъл (* 4 август 1981, Лос Анджелис, САЩ), от която има син (Арчи, * 6 май 2019) и дъщеря (Лилибет, * 4 юни 2021).

∞ 2. 9 април 2005 в Уиндзор Гилдхол, Лондон за Камила Паркър Боулс (* 17 юли 1947 като Камила Розмари Шанд, Лондон), дъщеря на Брус Шанд, бизнесмен и бивш офицер, и съпругата му Розалин Кюбит. Нямат деца.

Родословие

Георгиос I

Андрей Гръцки и Датски

Олга Константиновна

Филип, херцог на Единбург

Лудвиг Александър фон Батенберг

Алис Батенберг

Виктория фон Хесен-Дармщат

Чарлз III

Джордж V

Джордж VI

Мери Тек

Елизабет II

Клод Джордж Боуз-Лайън

Елизабет Боуз-Лайън

Сесилия Боуз-Лайън

Вижте също

• Британско кралско семейство
• Обединено кралство
• Общност на нациите
• Уиндзор
• Елизабет II
• Камила, кралица-консорт на Обединеното кралство
• Даяна, принцеса на Уелс
• Принц Уилям
• Принц Хари
• Андрю Маунтбатън Уинзор
• Принц Едуард
• Принцеса Ан

Външни препратки

• ((en)) Чарлз III на Официалния уебсайт на Кралското семейство
• ((en)) Чарлз III в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Charles III в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​