Крал на Шотландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кралски герб на Шотландия. Текстът на латински отдолу гласи:Никой не може да ми вреди безнаказано

Тази страница е списък на кралете на Шотландия от обединението на кралствата на Алба от Кенет Макалпин през 843 г. до обединението на Шотландия и Англия от кралица Анна през 1707 г.

Алпин[редактиране | редактиране на кода]

Царуването на краля на пиктите Кенет Макалпин в средата на ІХ век се смята за началото на династията на Алпин в Шотландия. Още в началото, династията е разделена в два лагера, а короната, щом се отдаде възможност при смъртта на крал от единия, най-често в битка или убит от претендент, се прехвърляла в другия. Малкълм II, последният от династията Алпин, успешно разгромява противниците си и, самият той останал без мъжки наследници, завещал короната на сина на дъщеря си, Дънкан, който на свой ред основал династията Дънкелд.

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
History-kenneth.jpg Кенет I Мак Алпин
(Coinneach I mac Alpein)
(Кенет Завоевателя)
около 820 около 843 Син на Алпин, крал на пиктите
поне 3 деца
13 февруари 858 г. 13 февруари 858 г.
Замъка Кинбелачир, близо до Скоун
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Доналд I Мак Алпин
(Domhnall mac Alpein)
812 г. 13 февруари 858 г. Син на Алпин, крал на пиктите
брат на Кенет I
1 син?
13 април 862 г. 13 април 862 г.
вероятни Кинбелачир, близо до Скоун
Causantín mac Cináeda.jpg Константин I Мак Кенет
(Coiseam I mac Choinnich)
- 13 април 862 Син на Кенет I Шотландски
поне 1 дете
877 г. 877 г.
вероятно Атхол
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Аед Мак Кенет
(Aodh mac Choinnich)
преди 858 г. 877 г. Син на Кенет I Шотландски
поне 1 дете
878 г. 878 г.
Статхалан
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Гирик Мак Донълд
(Griogair mac Dhunghail)
- 878 Син на Доналд I Шотландски 889 -
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Екхед мак Рюн
(оспорвано царуване)
- 878 Внук на Кенет I Шотландски 889 -
Domnall Dásachtach.jpg Доналд II Мак Константин
(Domhnall mac Choiseim)
(Доналд Лудия)
- 889 Син на Константин I Шотландски
1 дете
900 900
Форес или замъка Дънотар
Constantine II of Scotland.jpg Константин II Мак Аед
(Coiseam mac Aoidh)
преди 879 900 Син на Аед Шотландски
поне 3 деца
943
(абдикира)
952
Сейнт Андрюс, Файф
Malcolm I.jpg Малкълм I Мак Доналд
(Maol Chaluim mac Dhomhnail)
преди 900 943 Син на Доналд II Шотландски
2 деца
954 954
An Ionsaighthigh.jpg Индулф Мак Константин
(Iibuld mac Causantin)
- 954 Син на Константин II Шотландски
4 деца
962 962
Кълен или манастира в Сейнт Андрюс
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Дуб Мак Малкълм
(Dub mac Mhaol Chaluim)
(Дуб Бурния)
- 962 Син на Малкълм I Шотландски
1 дете
967 967
Форес
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Кокин Мак Индулф
(Cuilen mac Iibuild)
(Кулен Белия)
- 967 Син на Индулф Шотландски
1 дете
971 971
Южен Ланаркшър
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Емлеб Мак Индулф
(Amhlaigh mac Iibuild)
- 973 Син на Индулф Шотландски 977 977
Kenneth II of Scotland.jpg Кенет II Мак Малкълм
(Coinneach mac Mhaol Chaluim)
(Кенет Братоубиеца)
преди 954 971 Син на Малкълм I Шотландски
3 деца
995 995
Фетеркайрн
Constantine III (Alba).jpg Константин Мак Кулен
(Coiseam mac Chailean)
преди 971 995 Син на Кулен Шотландски 997 997
Kenneth III of Scotland.jpg Кенет III Мак Дуб
(Coinneach mac Dhuibh)
(Кенет Кафявия)
967 997 Син на Дуб Шотландски
3 деца
25 март 1005 25 март 1005
Монзивейд
Malcolm II of Scotland.jpg Малкълм II Мак Кенет
(Maol Chaluim mac Choinnich)
(Малкълм Унищожителя)
- 1005 Син на Кенет III Шотландски
2 деца ?
25 ноември 1034 25 ноември 1034
Гламис

Дънкелд[редактиране | редактиране на кода]

Дънкан наследява Малкълм II като крал, но след неуспешно и непопулярно царуване бил свален от братовчед си Макбет, който имал дълго и успешно царуване. Той е приятел на духовниците, множи църквите и олтарите, а през 1050 година дори отива на поклонение в Рим, където „сее пари като жито“. Печели много битки срещу англичаните. Последните обаче приемат на своя територия сина на Дънкан, Малкълм (Малкълм III) а той нахлува в Шотландия през 1057 година, за да си търси правата. В битката при Лънфанат, Хайдландс1057 – 1058 г. Макбет е убит [1]т заедно с доведения си син и наследник Лулах. Малкълм III се възкачва на трона. Със смъртта на Малкълм, брат му Доналд III завзема трона и изпраща децата на брат си в изгнание. Семейната вражда продължава в същия дух, като братя и братовчеди се избиват за властта над Шотландия или, за тези които не желаят братска кръв по ръцете си, се изпращали едни други в манастири, където да не си пречат. Чак при царуването на краля-реформатор Дейвид I короната започва да се предава по установения ред, от баща на син или от брат на брат.

Потртет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Donnchad I.jpg Дънкан I Мак Кенет
(Donnchaidh I mac Crionain)
(Дънкан Болния)
- 25 ноември 1034 Внук на Малкълм II Шотландски
женен веднъж:
Сютен
2 деца
14 август 1040 14 август 1040
Елгин, Мъри
Macbeth of Scotland.jpg Макбет Мак Финлей
(MacBheatha mac Fhionnlaigh)
(Червения Крал)
около 1005 14 август 1040 Внук на Малкълм II Шотландски
женен веднъж:
Грюош Шотландска
нямат деца
15 август 1058 15 август 1058
Лимфанан или Скоун
Royal Arms of the Kingdom of Scotland.svg Лулах Мак Гил Комген
(Lughlagh mac Gille Chomghain)
около 1030
Мъри
15 август 1057 Пра-правнук на Кенет III Шотландски 17 март 1058 17 март 1058
близо до Хънтли, Абърдийншър
Малкълм III Мак Дънкан
(Maol Chaluim III mac Dhonnchaidh)
- около април 1058 Син на Дънкан I Шотландски
женен два пъти:
Ингебьорг Финсдоттер
2 деца
Маргарет Уесекс
8 деца
13 ноември 1093 13 ноември 1093
Алнуик, Нортхъмберланд, Англия
Диналд III Мак Дънкан
(Domnhall III mac Dhonnchaidh)
преди 1040 1093 Син на Дънкан I Шотландски 1094 1099
Ангъс
Donnchad II.jpg Дънкан II мак Малкълм
(Donnchadh II mac Maoil Chaluim)
преди 1060 1094 Син на Малкълм III Шотландски и Ингибьорг Финсдоттер
женен веднъж:
Етелреда от Нортхъмбрие
1 дете
12 ноември 1094 12 ноември 1094
Дънфърмлин
King Edgar of Scotland.jpg Едгар Мак Малкълм
(Eagar mac Mhaoil Chaluim)
около 1074 1094 Син на Маклълм III Шотландски и Маргарет Уесекс
неженен
без деца
8 януари 1107 8 януари 1107
Единбург
Alexander I (Alba) i.JPG Аластър I Мак Малкълм
(Alasdair I mac Mhaoil Chaluim)
(Аластор Свирепия)
около 1078
Дънфърмлин
1107 Син на Малкълм III Шотландски и Маргарет Уесекс
женен веднъж:
Сибила Нормандска
нямат деца
1 незаконнороден син
23 април 1124 23 април 1124
Стърлинг
DavidIofScotland.jpg Дейвид I мак Малкълм
(Dàibhidh I mac Mhaoil Chaluim)
(Свети Дейвид)
1085 април/май 1124 Син на Малкълм III Шотландски и Маргарет Уесекс
женен веднъж:
Мод Хънтингтън
4 деца
23 май 1152 23 май 1152
Карлайл, Камбрия
Malcolm iv.jpg Малкълм IV мак Хенри
(Maol Chaluim IV mac Eanrig)
(Малкълм Девата)
април/май 1141 24 май 1152 Вник на Дейвид I Шотландски
Син на Кенри, херцог на Нортхамбрия
неженен
без деца
9 септември 1162 9 септември 1162
Джедбург, Роксбургшър
William the Lion.jpg Уилям I Мак Хенри
(Uilleim I mac Eanrig)
(Уилям Лъвът)
около 1143
Хънтингтън, Хънтингтъншър, Англия
9 декември 1165 Внук на Дейвид I Шотландски
син на Хенри, херцог на Нортхамбрия
женен веднъж:
Ерменгарг дьо Бомон
5 деца
4 декември 1214 4 декември 1214
Стърлинг, Шотландия
Alexander II (Alba) i.JPG Аластър II Мак Уилям
(Alasdair II mac Uilleim)
24 август 1198
Хадингтън, Източен Лоудиън
4 декември 1214 Син на Уилям I Шотландски и Ерменгарг дьо Бомон
женен два пъти:
Жана Английска
нямат деца
Мари де Курси
1 дете
1 незаконнородена дъщеря
6 юли 1249 6 юли 1249
Керера, Инър Хебридс
Alasdair III.jpg Аластър III Мак Аластор
(Alasdait III mac Alasdair)
11 септември 1241
Роксбург, Роксбургшър
6 юли 1249 Син на Аластър II Шотландски и Мари де Курси
женен два пъти:
Маргарет Английска
3 деца
Йоланда де Дрьо
нямат деца
26 март 1286 26 март 1286
Кингхорн Нес, Файф

Ферхер[редактиране | редактиране на кода]

Последния крал от Дънкелд, Аластър III има три деца от първата си съпруга, двама сина и една дъщеря, Маргарет която венчае за норвежкия крал Ерик II, но до 1286 синовете му са мъртви. Дъщеря му Маргарет на свой ред оставила само единствено дете, също с името Маргарет, загива. Когато Аластър умира в злополука при яздене по-късно същата година, шотландските благородници признават най-близкия роднина на Аластър, неговата внучка, тригодишната норвежка принцеса Магарет Норвежка за кралица на Шотландия. Въпреки това Маргарет останала в Норвегия до есента на 1290 когато е изпратена за пръв път в своето кралство, но по време на пътуването тя се разболява и загива в Оркней.

Портрет Име Родена Управява от Претенция към трона Управлява до Починала
Sin foto.svg Маргарет, Норвежката дева април 1283
Норвегия
25 ноември 1285 Внучка на Александър III Шотландски септември/октомври 1290 септември/октомври 1290
Оркнейски острови, Шотландия

Бейлиъл[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на Маргарет Норвежка води до криза в кралството. С нея наследниците на Уилям I изчезват, а очевиден наследник на трона няма. Тринадесет души изявяват претенции към трона, но най-силни били претенциите на двама души: Робърт Брус, херцог на Анандейл, внук на Дейвид Хънтингтън и брат на Уилям и Джон Бейлиъл, правнук на Хънтингтън. Шотландските благородници поканили за арбитър английския крал Едуард I. Той се възползва от ситуацията и ги принуждва да положат клетва за вярност пред самия него. В крайна сметка англичаните поставят марионетната фигура на Джон Бейлиъл, но гой се проявил като слаб и неспособен владетел и Едуард го принуждава да абдикира. Английският крал скоро започнал да планира бъдещо сливане на Шотландия с Англия. Синът на Джон, Едуард Бейлиъл е претендент за трона и с английска помощ управлява части от кралството между 1332 и 1356 г.

Портрет Име Роден Управлява от Претенция към трона Управлява до Починал
John Balliol.jpg Джон Бейлиъл, Празната наметка
(Iain Balliol, Toom Tabard)
около 1249 17 ноември 1292 Внук на Дейвид Хънтингтън, брат на Уилям I 10 юли 1296
(абдикирал)
25 ноември 1314
Хеликур, Пикардия, Франция

Брус[редактиране | редактиране на кода]

За десет години Шотландия няма свой собствен крал, но шотландците масово отказват да положат клетва пред английския крал. Те вдигат въстание предвождени от Уилям Уолас и Ендрю де Морей, а по-след неговото потушване Ен, Робърт Брус (внук на претендента от 1292) излизат начело. Брус побеждава англиначите приз Банокбърн и извоюва независимостта на Шотландия. Той успява да се справи противниците си за трона и е коронован в Скоун под името крал Робърт I. Възкачването на новия крал се случва успоредно със смяната на жизнения и властен Едуард I с Едуард II. Тъй като новият владетел на Ангрия не притежава предприемчивостта на своя баща, то освобождаването на Шотландия от английско влияние значително се улеснява. В битката при Банокбърн през 1314 г. англичаните са разбити. В следващите години те са принудени да признаят независимостта на Шотландия през 1329 г.

След смъртта на крал Робърт, обаче ситуацията се променя – неговият син Дейвид е още дете и властта се упражнява от регент. Англичаните не пропускат възможността да нападнат и да си върнат властта. Едуард Бейлиъл, син на крал Джон се самокоронова за крал. С подкрепата на английските войски той печели решаващо сражение при Battle of Dupplin Moor през 1332 г.регентът, граф на Карик, е убит, невръстният Дейвид е прогонен във Франция а много шотландски благородници са пленени. В Шотландия избухва гражданска война между „колаборационисти“ и „патриоти“[2].[3] Едуард Бейлиъл предава значителна част от Южна Шотландия на Едуард III, (комуто се заклева във васална вярност), но удържа трона за кратко. Накрая той окончателно е прогонен в Англия[4] (французите, които са традиционни съюзници на шотландците се намесват с военна сила). Крал Дейвид прекарва почти целия си живот в изгнание, първо свободен при съюзниците си във Франция, после затворен в Англия. Когато през 1371 г. умира, без да остави наследници, династията Брус изчезва.

Портрет Име Роден Управлява от Предци и семейство Уптавлява до Починал
Wallace Monument 20080505 Bust Robert the Bruce.jpg Робърт I Брус
(Roibert I a Briuis)
(Робърт Добрия)
11 юли 1274
Замъкът Търнбери, Айршир
25 март 1306 Пра-правник на Дейвид Хънтингтън, брат на Уилям I
женен два пъти:
Изабела от Мар
нямат деца
Елизабет де Берг
4 деца
7 юни 1329 7 юни 1329
Имението Кардос, Аргил анд Бют
David II of Scotland by Sylvester Harding 1797.jpg Дейвид II
(Dàibhidh II a Briuis)
5 май 1324
Двореца Дънфърмлин, Дънфърмлин
7 юни 1324 Син на Робърт I и Елизабет де Берг
женен два пъти:
Жана Английски
нямат деца
Маргарет Дръмонд
нямат деца
22 февруари 1371 22 февруари 1371
Единбургски дворец, Единбург

Стюарт[редактиране | редактиране на кода]

Герб на рода Стюарт

Наследник на Дейвид на шотландския трон е племенникът му Робърт, син на Марджъри Брус, дъщеря на Робърт Добрия. На 55-годишна възраст, Робърт II не е особено жизнен монарх. Същото важи и за неговият син Робърт III, страдащ от трайни увреждания след злополука. Те са последвани от множество регентства заради ранната възраст на кралете, довели до периоди на инерция, когато благородници узурпирали властта на короната, следвани от самостоятелно управление на краля, когато се обръщало внимание на проблемите от инертния период, или на по-трайни проблеми, останали от предишни царувания. Управлението на Шотландия става все по-трудно поради непокорството на благородниците. Опитът на Джеймс I да реши проблема с аристокрацията води до неговото убийство. Джеймс III е убит по време на гражданска война между него и благородниците, предвождани от собствения му син. Когато Джеймс IV е убит в битката при Флъден, съпругата му Маргарет Тюдор е избрана за регент. Тя, обаче е свалена от благородниците, а съпругата на Джеймс V Мари дьо Гиз успява да запази страната цяла за дъщеря си Мария Стюарт единствено разделяйки фракциите на благородниците и раздавайки солидни подкупи. Мария Стюарт най-напред е женена за френския принц Франсоа II (шотландците имат близки отношения с Франция дълго време) но той умира от заразява на кръвта. Това облекчава задачата на Мария, тъй като шотландския двор се страхува от бъдещо френско влияние и съответно – от това че така ще католицизма ще се наложи в Шотландия. Братът на Мария, лорд Джеймс, по известен като граф Мъри успява да я убеди, че ако тя спазва принцип на умерен протестантизъм в Шотландия ще ѝ бъде позволено да изповядва католицизъм като лична религия.

Първоначално Мария започва управлението си успешно и бързо печели любовта на поданиците си. Тя обаче не може да се омъжи без одобрението на братовчедка си Елизабет I., която се обявява за нейна настойница и и търси кандидати приемливи за английската корона. Гордиевият възел е разсечен, когато Мария се влюбва в Хенри Стюарт, лорд Дарнли и впоследствие се жени за него[5] на 29 юли 1565 г.. За зла беда той се оказва крайно неподходящ за нейн съпруг – вятърничав, любовчия, с един брак зад гърба си, а и най-лошото – католик. Мария скоро е принудена да избира между двама фаворити – него и граф Мъри. Тя прогонва втория, въпреки значителната помощ, която той и оказва във взимането на трона и управлението. Мъри вдига бунт, и Мария го обвинява в измяна. Тя печели сраженията на военния фронт, но фракцията на протестантите бързо реагира. Те се постарават да скарат Мария и лорд Дарнли. В двореца плъзва слух, че Мария има и друг фаворит – италианския секретар Давид Рично. На 9 март 1966 г. Рично е убит – уж случайно, но всъщност с подкрепата на Дарнли. Мария Стюарт се измъква от двореца, спасява се при верния ѝ васал Джеймс Хепбърн и повежда гражданска война със съпруга си. Но ако сватбата ѝ с Дарнли е грешка, то сватбата ѝ с Джеймс Хепбърн, лорд Бътуел е фарс. Той е пряко отговорен за смъртта на лорд Дарнли. Църквата веднага реагира наричайки този акт прелюбодеяние – тя взима за съпруг, убиеца на предния си мъж! Хугенотите реагират до един. Самата Мария предизвиква недоволството на аристократите както с недалновидните си бракове (с лорд Дарнли, а впоследствие и с граф Ботуел), така и със политическия си завой си от умерено изповядване на калвинизъм към католицизъм. ОТ този момент Мария Стюарт се забърква в поредица от сражения. Конфликтът се решава на 15 юни 1567 на възвишението Карбъри Хил, на 8 км от Единбург,. Там тя е пленена от протестанските лордове и абдикира в полза на сила си. Протестанската аристокрация търси полубратът на Мария Стюарт, граф Мъри за регент. Тя с изненада открива, че той не се държи като роднина. Принудена е да бяга, от затвора си и да отхвърли абдикацията. След нови сражения, обаче на 13 май същата година обаче е изненадана от войските на противника, южно от Лангсайд Пленена е от англичаните и е принудена отново да е принудена да абдикира – този път окончателно! Тя е изпратена в затвор в Англия, където обаче е обвинена в измяна срещу английската кралица Елизабет I и екзекутирана през 1567. С нейната абдикация нейният едногодишен син Джеймс VI става крал.

Крале на Шотландия[редактиране | редактиране на кода]

Портрет Име Родена Управлява от Семейство Управлява до Починала
Robert II, King of Scotland.png Робърт II
(Roibert II Stiùbhairt)
2 март 1314
Пейзли, Ренфрушър
22 февруари 1371 Внук на Робърт I Брус
Син на Уолтър Стюарт и Марджъри Брус
женен два пъти:
Елизабет Мур
поне 10 деца
Еуфемия де Рос
5 деца
19 април 1390 19 април 1390
Замъка Дънбоналд, Айршир
Robert III, King of Scotland.png Робърт III, Куция Крал
(Roibert III, An Righ Bhagaigh)
около 1337 19 април 1390 Син на Робърт II и Елизабет Мур
женен веднъж:
Анабела Дръмонд
6 деца
4 април 1406 4 април 1406
Замъкът Ротсел, ов. Бют, Бютшир
King James I of Scotland.jpg Джеймс I
(Seumas I)
10 декември 1394
Замакът Дъмфърмлин, Файф
4 април 1406 Син на Робърт и Анабела Дръмонд
женен веднъж:
Джоан Бофор
8 деца
21 февруари 1437 21 февруари 1437
Блекфрайърс, Пърт
James II of Scotland 17th century.jpg Джеймс II
(Seumas II)
16 октомври 1430
Холирудското абатство, Единбург
21 февруари 1437 Син на Шеймъс I и Джоан Бофор
женен веднъж:
Мария Гелдерландска
7 деца
3 август 1460 3 август 1460
замъкът Рохсбург, Рохсбургшир
James III of Scotland.jpg Джеймс III
(Seumas III)
10 юли 1451
Дворците Стърлинг или Св. Ендрю
3 август 1460 Син на Шеймъс II и Мария Гелдерландска
женен веднъж:
Маргарет Датска
3 деца
11 юни 1488 11 юни 1488
Битката при Соучибърн
James IV of Scotland.jpg Джеймс IV
(Seumas IV)
17 март 1473
Замъкът Стърлинг, Стърлинг
11 юни 1488 Син на Джеймс и Маргарет Датска
женен веднъж:
Маргарет Тюдор
4 деца
9 септември 1513 9 септември 1513
Битката при Флъден Филд, Нортъмберланд
Portrait of James V of Scotland (1512 - 1542).jpg Джеймс V
(Seumas V)
10 април 1512
Замъкът Линлитгоу, Западен Лоудиън
9 септември 1513 Син на Джеймс и Маргарет Тюдор
женен два пъти:
Мадлен Валоа
нямат деца
Мари дьо Гиз
3 деца
14 декември 1542 14 декември 1542
Фолкландски дворец, Файф
Mary, Queen of Scots after Nicholas Hilliard (crop).jpg Мария Стюарт
(Mairi I)
8 декември 1542
Замъкът Линтгроу, Западен Лоудиън
14 декември 1542 Дъщеря на Джеймс и Мари дьо Гиз
женена три пъти:
Франсоа II Френски
нямат деца
Хенри Стюарт, лорд Дарнли
1 дете
Джеймс Хепбърн
нямат деца
24 юли 1567 (детронирана) 8 февруари 1587
Дворецът Фортерингрей, Нортхамптъншир, Англия
(екзекутирана)
James VI and I.jpg Джеймс VI
(Seumas VI)
(Джеймс I Английски)
19 юни 1566
Единбургски дворец, Единбург
24 юли 1567 Син на Мария Стюарт и Хенри Стюарт, лорд Дарнли
женен веднъж:
Анна Датска
4 деца
27 март 1625 27 март 1625
Теобалд Хаус, Хартфордшър, Англия

Крале на Шотландия и Англия[редактиране | редактиране на кода]

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
James VI and I.jpg Джеймс VI
(Seumas VI)
19 юни 1566
Единбургски дворец, Единбург
24 март 1603 Правнук на Хенри VII Английски и Елизабет Йорк
Син на Мария Стюарт и Хенри Стюарт, лорд Дарнли
женен веднъж:
Анна Датска
4 деца
27 март 1625 27 март 1625
Теобалд Хаус, Хартфордшир, Англия
Charles I (1630s).jpg Чарлз I
(Teàrlach I)
(Чарлз Мъченикът)
19 ноември 1600
Дворецът Дънфърмлин, Дънфърмлин, Шотландия
27 март 1625 Син на Джеймс VI и Анна Датска
женен веднъж:
Хенриета Френска
7 деца
30 януари 1649 30 януари 1649
пред Банкетната къща, Уайтхол, Лондон
(екзекутиран)
Charles II (1675).jpg Чарлз II
(Teàrlach II)
29 май 1630
Дворец Сейнт Джеймс, Лондон
30 януари 1649 Син на Чарлз I и Хенриета Френска
женен веднъж:
Катарина де Браганса
нямат деца
поне 8 незаконнородени деца
януари 1651 (детрониран) 6 февруари 1685
Уайтхол, Лондон

Английска революция[редактиране | редактиране на кода]

Oliver Cromwell by Samuel Cooper.jpg Оливър Кромуел
(Oliver Cromwell)
25 април 1599
Хънтингтън, Кембриджшир, Англия
16 декември 1653 Водещ английски революционер
първи Лорд-протектор
3 септември 1658 3 септември 1658
Уайтхол, Лондон
RichardCromwell.jpeg Ричард Кромуел
(Richard Cromwell)
4 октомври 1626
Хънтингтън, Кембриджшир, Англия
3 септември 1658 Син на Оливър Кромуел
Втори Лорд-протектор
25 май 1659 12 юли 1712
Честхънт, Хартфордшир, Англия

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Портрет Име Роден а Управлява от Семейство Управлява до Почина а
Charles II (1675).jpg Чарлз II
(Tearlach II)
29 май 1630
Двореца Сейнт Джеймс, Лондон
29 май 1660
(признат от Парламента)
Син на Чарлз I и Хенриета Френска
женен веднъж:
Катарина де Браганса
нямат деца
поне 8 незаконнородени деца
6 февруари 1685 6 февруари 1685
Уайтхол, Лондон
King James II from NPG.jpg Джеймс VII
(Seumas VII)
(Джеймс II Английски)
14 октомври 1633
Дворец Сейнт Джеймс, Лондон
6 февруари 1685 Син на Чарлз I и Хенриета Френска
женен два пъти:
Ан Хайд
5 деца
Мария Моденска
2 деца
11 декември 1688 16 септември 1701
Сен Жермен ан Ле, Франция
W. Wissing Mary Stuart.jpg Мери II
(Mairi II)
30 април 1662
Двореца Сейнт Джеймс, Лондон
13 февруари 1689 Дъщеря на Джеймс VII и Ан Хайд
женена веднъж
Уилям Орански
нямат деца
28 декември 1694 28 декември 1694
Дворец Кенсингтън, Лондон
King William III of England, (1650-1702).jpg Уилям II Орански
(Uilleam II Orains)
(Уилям III Английски)
14 ноември 1650
Биненхоф, Хага, Холандия
13 февруари 1689 Внук на Чарлз I и Хенриета Френска
Първи братовчед и съпруг на Мери II
8 март 1702 8 март 1702
Дворец Кенсингтън, Лондон
Wissing, Willem - Queen Anne, 1687.jpg Анна Стюарт
(Anna Stiubhairt)
6 февруари 1665
Дворец Сейнт Джеймс, Лондон
8 март 1702 Дъщеря на Джеймс VII и Мария Моденска
женена веднъж:
принц Джордж Датски
17 деца
1 май 1707 1 август 1714
Дворец Кенсингтън, Лондон

През 1707 Шотландия е обединена с Англия, с която от 1603 се намира в лична уния. Кралица Анна и нейните наследници стават крале на Великобритания, а по-късно, през1801, след обединение с Ирландия – крале на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия.

Претенденти за трона[редактиране | редактиране на кода]

Стюарт-Якобинска партия[редактиране | редактиране на кода]

Дори и след абдикирането си Джеймс VII продължава да изявява претенции към трона на Шотландия, Англия и Ирландия. След смъртта му през 1701 синът му Джеймс Франсис Стюарт продължава претенцията, наричайки се Джеймс VIII Шотландски и III Английски, който дори и след сливането на Англия и Шотландия продължил с претенциите, а след смъртта на сестра му кралица Анна през 1714 се завъръща в Шотландия, за да си върне трона. След неуспеха си се завъръща в Италия. Тридесет години по-късно синът на Джеймс VIII, Чарлз Едуард Стюарт, също не успява в тази задача. Със смъртта на Чарлз и неуспешните претенции на Хенри Бенедикт Стюарт, брат на Чарлз, и двамата умират без наследници и родът Стюарт се прекъсва.

Портрет Име Роден Начало на претенция Претенция към трона Край на претенция Починал
Prince James Francis Edward Stuart by Anton Raphael Mengs.jpg Джеймс VIII
(Seumas VIII)
(Джеймс II Английски)
10 юни 1688
Двореца Сейнт Джеймс, Лондон
16 септември 1701 Син на Джеймс VII и Мария Моденска
брат на Мери и Анна
1 януари 1766 1 януари 1766
Палацо Мути, Рим
(в изгнание)
Charles Edward Stuart (1775).jpg Чарлз III
(Tearlact III)
(Хубавият принц Чарли)
31 декември 1720
Палацо Мути, Рим
1 януари 1766 Син на Джеймс VIII и Мария Собиеска 31 януари 1788 31 януари 1788
Палацо Мути, Рим
(в изгнание)
Henry-benedict-stuart-cardinal-york.jpg Хенри I
(Eanrigh I)
(Хенри XI Английски)
11 март 1725
Рим
31 януари 1788 Син на Джеймс VIII и Мария Собиеска
брат на Чарлз III
13 юли 1807 13 юли 1807
Фраскати, Рим
(в изгнание)


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дюшен, Мишел. История на Шотландия, ИК Рива, 50 – 51 стр.
  2. Summerson, Trueman & Harrison 1998, p. 18
  3. Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК „Рива“, 2008 г, с. 117
  4. Дюшен, Мишел, История на Шотландия, ИК „Рива“ 2008 г. стр.118
  5. Дюшен, Мишел; История на Шотландия, Ик Рива 2008 г. стр.209