Чарлз II
| Чарлз II | |
|---|---|
| крал на Англия, Шотландия и Ирландия | |
 Чарлз II |
|
| Лични данни | |
| Управление |
29 май 1660 – 6 февруари 1685 де юре от 30 януари 1649 |
| Коронация | 2 февруари 1660 |
| Роден |
дворецът Сейнт Джеймс, Лондон |
| Починал | |
| Погребан в | Уестминстърско абатство |
| Предшественик |
Ричард Кромуел (де факто) Чарлз I (де юре) |
| Наследник | Джеймс II/VII |
| Подпис |
 |
| Семейство | |
| Династия | Стюарт |
| Баща | Чарлз I (1600 – 1649) |
| Майка | Хенриета-Мария Бурбон-Френска (1609 – 1669) |
| Брак | Катарина де Браганса (1638 – 1705) |
| Герб |
.svg) |
| Чарлз II в Общомедия | |
Чарлз II (1630 – 1685 г.) е крал на Англия и Ирландия от династията Стюарт от Реставрацията (1660) до смъртта си през 1685 и на Шотландия от 1649 г. до 1651 г. и от Реставрацията до смъртта си.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Чарлз е втори син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска, роден на 29 май 1630 г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през 1649 г., бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651 г. заминава за Шотландия, където е прокламиран кралският му сан. Водената от него 10 000 армия е разбита през септември 1651 при Уустър от Оливър Кромуел. Чарлз се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Чарлз 8 години обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени се за Катарина де Браганса (португалска инфанта), от която няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.
Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29 май 1660 г., навръх 30-я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт – само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията – не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от Луи XIV (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия почти изчезва. В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Първото десетилетие от царуването на Чарлз е съпроводено от много проблеми[1]. Поражението от Холандия в третата морска война за контрол върху външната търговия коства на Чарлз подкрепата на населението. Чумата и големият пожар в Лондон през 1666 г. превръщат английската столица в руини. През 1667 г. холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораба и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.
През 1668 г. Чарлз влиза в съюз с своя доскорошен враг холандците и с шведите срещу съюзника си Луи ХІV, защото Франция напада испанската монархия и заплашва да завземе нейни ключови територии. Този Троен съюз принуждава Луи да прекрати войната, но създава предпоставки за нова, още по-голяма война, този път срещу холандците. През 1670 г. френската дипломация привлича на своя страна както Чарлз (договора от Дувър), така и Швеция. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс. Тайтъс Оутс – англикански свещеник се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените ѝ, че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.
По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуиване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола. Чарлз умира на 6 февруари 1685 г. след усложнения от удар.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гаврилов, Борислав. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 109.
