Ан Хайд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ан Хайд
Anne Hyde
Портрет от Питър Лели
Портрет от Питър Лели

Родена
Ан Хайд
Починала
Погребана Уестминстърско абатство, Великобритания

Религия англиканство
католицизъм
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Семейство
Род Стюарти
Баща Едуард Хайд
Съпруг Джеймс II (Англия)
Деца
Ан Хайд в Общомедия

Ан Хайд (Anne Hyde) (12 март 1637 – 31 март 1671) е първата съпруга на Йоркския херцог Джеймс Стюарт, бъдещия Джеймс II. Следователно тя е Йоркска херцогиня.[1] Майка е на две кралици – Мери ІІ, която наследява баща си след Славната революция и Ан. Те са последните представителки на династията Стюарт на английския престол.

Младост и брак с Джеймс Стюарт[редактиране | редактиране на кода]

Ан Хайд не е от благороден произход. Дъщеря е на Едуард Хайд, доверен служител на крал Чарлз I, включително по време на Английската революция, а след това и на сина му Чарлз II (след Реставрацията от 1660 г.). За заслугите си Хайд е направен граф на Кларендън.

Когато пуританите вземат надмощие, Хайд и семейството му напускат Англия. Ан става придворна дама на сестрата на Чарлз ІІ Мери, омъжена за холандския щатхаутер. Заедно с нея тя посещава майка им Анриет Мари в Париж и там около 1655 г. се запознава с Джеймс. Вероятно още тогава присъства с него на католически литургии, а по-късно окончателно минава към католическата църква.

Има предположения, че те са женени тайно още преди Реставрацията. Дори „официалният“ им брак на 3 септември 1660 г. е осъществен в тесен кръг, без да е информиран бащата на булката.[2] Когато разбира, той категорично се възпротивява, затваря я в дома си и се налага Джеймс да се промъква при нея известно време. Кралят и другите роднини на младоженика също не одобряват решението му. Те се опитват да го разубедят, но стореното е сторено и се налага да приемат свършения факт. Херцогинята обаче никога не бива приета като равна в двора и живее по-скоро в изолация.

Херцогът и херцогинята на Йорк с двете си дъщери Мери и Ан

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ан Хайд ражда на Йоркския херцог осем деца, от които само две момичета доживяват зряла възраст. по различни причини, включително атака на едрата шарка, останалите умират като деца. Те са:

  • Чарлз, херцог на Кеймбридж (1660 – 1661) – умира от едра шарка.
  • Мери (1662 – 1694), омъжена за Уилям III през 1677 г., кралица от 1689 (няма деца).
  • Джеймс, херцог на Кеймбридж (1663 – 1667) – умира от бубонна чума.
  • Ан (1665 – 1714), омъжена за принц Георг Датски през 1683, кралица от 1702 г. Никое от 10-те ѝ деца не я надживява.
  • Чарлз, херцог на Кендал (1666 – 1667).
  • Едгар, херцог на Кеймбридж (1667 – 1671).
  • Хенриета (януари – ноември 1669).
  • Кетрин (февруари – декември 1671).

Край на живота[редактиране | редактиране на кода]

Многобройните раждания се отразяват на фигурата на Ан Хайд, както и на отношенията със съпруга ѝ. Джеймс се впуска в няколко любовни авантюри, както е прието за кралските особи от епохата. В същото време тя се разболява тежко след раждането на Едгар.[3] Съвсем престава да излиза от къщи. Последните две раждания влошават положението и се оказва, че има рак на гърдата. Умира месец след появата на дъщеря ѝ Кетрин. Малко след нея умира и Едгар, което оставя Джеймс само с двете си пораснали дъщери.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. На нея е посветено специално изследване: J. R. Henslowe, Anne Hyde, Duchess of York, London 1915
  2. Anne Hyde, на сайта English Monarchs
  3. Henslowe, Anne Hyde, Duchess of York, p. 289