Направо към съдържанието

Херцог на Йорк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херцог на Йорк
Duke of York
емблема на Андрю, настоящия херцог на Йорк
Флаг на Йорк
принц Андрю
Действащ
принц Андрю
от 23 юли 1986
Информация
ТипМонархическа
Статусупотребяван
ОбръщениеНегово кралско височество
Подчинен наМонарха
Номиниран отМонарха
Назначен отМонарха
Мандатдо смъртта му (или докато стане крал)
Предишенпринц Албърт, по-късно крал Джордж VI
Създаден6 август 1385
ПървиЕдмънд от Ленгли
Сайтwww.ukdukes.co.uk
Херцог на Йорк в Общомедия

Херцог на Йорк (на английски: Duke of York) е благородническа титла в Перството на Обединеното кралство с дълга история, започваща от XV век. Традиционно титлата се предоставя на втория син на английски, а по-късно британски монарси, като част от установената практика за разпределение на херцогства сред кралските потомци. Тя е създавана осем пъти в историята.

Еквивалентната титла в шотландското перство е „херцог на Олбани“, която също е била използвана за втори синове на шотландски монарси, особено през Късното средновековие и ранния Нов век.

След Акта за уния от 1707 г., с който Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват в едно единствено Кралство Великобритания, се появява двойната титла „Херцог на Йорк и Олбани“, която е създавана три пъти през XVIII век. Това двойно именуване има за цел да включи териториални наименования от всяко от предишните отделни кралства – Йорк в Англия и Олбани в Шотландия – като символ на обединението и баланса между двете нации в рамките на новото кралство.

Принц Андрю, по-малкият брат на крал Чарлз III, е настоящият носител на титлата „херцог на Йорк“. На 17 октомври 2025 г., в официално изявление, публикувано от Бъкингамския дворец, той заявява, че ще престане да използва титлата, както и останалите си кралски звания и почести. Това решение е взето в съгласие с краля и семейството, като реакция на продължаващите обвинения, свързани със скандала около Джефри Епстийн.

Въпреки че Андрю се отказва от използването на титлата, официалното ѝ отнемане не може да бъде извършено едностранно. Според британската конституционна практика отнемането на херцогска титла изисква одобрението на парламента, тъй като тя е част от Перството на Обединеното кралство.

Тъй като Андрю няма законни наследници от мъжки пол, титлата няма да бъде наследена и ще се върне към Короната след неговата смърт, освен ако не бъде създадена отново за друг член на кралското семейство.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието град Йорк е бил главен административен и религиозен център на Северна Англия. От 735 г. насам той е седалище на архиепископа на Йорк. Йоркшър, графството, в което се намира градът, е най-голямото по площ в Англия.

По време на викингското владичество Йорк е известен като Йорвик – малко кралство, което губи независимостта си след управлението на последния му крал Ерик Блъдакс († 954). В периода между падането на Йорвик и създаването на херцогствo Йорк, титлата „граф на Йорк“ е носена от няколко благородници.

Титлата „Херцог на Йорк“ е учредена за първи път през 1385 г., по време на Английското перство, в полза на Едмънд от Лангли – петият син на крал Едуард III. След смъртта му тя преминава към неговия син Едуард от Норич, който загива в битката при Аженкур през 1415 г. Наследник на Едуард става племенникът му Ричард, син на Ричард от Конисбърг, 3-ти граф на Кеймбридж, екзекутиран за участие в заговор срещу крал Хенри V. Младият Ричард успява да възстанови титлата, но когато неговият син се възкачва на трона като крал Едуард IV през 1461 г., титлата се слива с Короната.

Второто създаване на титлата е за Ричард от Шрусбъри, втори син на крал Едуард IV. Ричард е един от т.нар. „принцове в Тауър“, които изчезват при неясни обстоятелства. Поради липса на наследници титлата се счита за прекратена.

Третото създаване е за Хенри Тюдор, втори син на крал Хенри VII. След смъртта на по-големия му брат Артър, принц на Уелс, през 1502 г., Хенри става престолонаследник. През 1509 г. той се възкачва като крал Хенри VIII, с което титлата отново се слива с Короната.

Четвъртото създаване на титлата „Херцог на Йорк“ е извършено в полза на Чарлз Стюарт, втори син на крал Джеймс I. След смъртта на по-големия му брат, Хенри Фредерик, принц на Уелс, през 1612 г., Чарлз става претолонаследник. През 1616 г. е обявен за принц на Уелс, а през 1625 г. се възкачва като крал Чарлз I, с което титлата отново се слива с Короната.

Петото създаване е в полза на Джеймс Стюарт, втори син на Чарлз I. През 1664 г., по нареждане на крал Чарлз II, на Джеймс е предоставена територията между реките Делауеър и Кънектикът в Северна Америка. След като англичаните превземат тази област от Нидерландия, бившата холандска колония Нова Нидерландия и нейният главен град Ню Амстердам са преименувани на Ню Йорк – в чест на Джеймс, херцог на Йорк. Освен това Форт Орандж, разположен на около 240 км северно по река Хъдсън, е преименуван на Олбани, по шотландската титла на Джеймс – херцог на Олбани. Част от новата колония е предоставена на Джордж Картърет и Джон Бъркли, които стават нейни собственици.

След смъртта на крал Чарлз II без законни наследници, Джеймс наследява трона като крал Джеймс II на Англия и Джеймс VII на Шотландия, с което титлата „Херцог на Йорк“ отново се слива с Короната.

През XVIII век титлата „Херцог на Йорк и Олбани“ е създавана три пъти в рамките на Британското перство, като обединява английската титла „Йорк“ и шотландската „Олбани“. Първото създаване е за Ернест Август фон Брауншвайг-Люнебург, епископ на Оснабрюк и най-малък брат на крал Джордж I. След смъртта му без наследници титлата се връща към Короната. Той умира без наследници и титлата се връща на Короната. Второто създаване е за принц Едуард, по-малък брат на крал Джордж III. Той остава неженен и умира без наследници, което води до повторно отпадане на титлата. Отново титлата се връща на Короната. Третото и последно създаване е за принц Фредерик Август, втори син на Джордж III. Той служи дълги години като главнокомандващ на британската армия и става известен като „великият стар херцог на Йорк“ от популярното детско стихотвотение "Grand old Duke of York". При смъртта му без законни наследници титлата отново се връща към Короната.

Шестото създаване на титлата „Херцог на Йорк“ (вече без обединение с „Олбани“) е извършено в полза на принц Джордж, втори син на тогавашния принц на Уелс, бъдещия крал Едуард VII. След смъртта на по-големия му брат, принц Албърт Виктор, херцог на Кларънс и Авондейл, Джордж е обявен за херцог на Йорк. При възкачването си на трона през 1910 г. като крал Джордж V, титлата се слива с Короната.

Седмото създаване е за принц Албърт, втори син на Джордж V и по-малък брат на бъдещия крал Едуард VIII. След абдикацията на Едуард през 1936 г., Албърт неочаквано става крал и приема името Джордж VI. С възкачването му на трона титлата отново се слива с Короната.

Осмото създаване на титлата „Херцог на Йорк“ е извършено през 1986 г. в полза на принц Андрю, втори син на кралица Елизабет II. От брака му със Сара Фъргюсън, херцогиня на Йорк, той има две дъщери – принцеса Беатрис и принцеса Юджини. При липса на законни мъжки наследници титлата се очаква да отпадне и да се върне към Короната след смъртта му. През 2019 г. принц Андрю се оттегля от официалните си кралски задължения след участие в предаването Newsnight на Би Би Си, където дава интервю относно връзката си с американския финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн.[1][2] На 17 октомври 2025 г., след консултации с краля, принц Андрю се съгласява да прекрати използването на титлите си – херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Килилей – макар юридически да ги запазва.[3]

С изключение на първото създаване, всяко последващо учредяване на титлата „Херцог на Йорк“ е било еднократно – титлата е носена само от един човек, който или се възкачва на трона, или умира без законни мъжки наследници. В резултат на това титлата неизменно се е връщала към Короната след смъртта или възкачването на нейния притежател.

Претенденти

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XV век Пъркин Уорбек безуспешно претендира за английската корона, като твърди, че е Ричард от Шрусбъри, първи херцог на Йорк и втори син на крал Едуард IV. Претенцията му остава недоказана и е отхвърлена от управляващата династия.

В началото на XVIII век Джеймс Франсис Едуард Стюарт, син на сваления крал Джеймс II и VII и якобитски претендент за трона, дарява титлата „Херцог на Йорк“ на своя втори син Хенри Бенедикт Стюарт, използвайки предполагаемата си власт като „крал Джеймс III и VIII“. Хенри по-късно става кардинал в Римокатолическата църква и е известен като „Кардинал, херцог на Йорк“.

Тъй като якобитските претенции не са признати от английското законодателство, създаването на титлата в този контекст не се счита за легитимно в рамките на официалната британска благородническа система.

Херцози на Йорк

[редактиране | редактиране на кода]
Първо създаване (1385 – 1461)
изображение име династия от до други титли
Едмънд от Лангли Плантагенети

Йорк (основател)

 1385 1402 граф на Кембридж (1362)
Едуард от Норич Йорк 1402 1415 Херцог на Омал (1397–1399), граф на Кеймбридж (1362–1414), граф на Рътланд (1390–1402), граф на Корк (ок. 1396)
Ричард Йоркски Йорк 1415 1460 Лорд-протектор на Англия (1460, вж. Закон за споразумението); граф на Ълстър (1264), граф на Марч (1328), граф на Кеймбридж (1414, възстановен 1426), феодален лорд на Клеър (док. 1066–1075), барон Мортимър ъф Уигмор (1331)
Едуард Плантагенет Плантагенет 1460 1461 Граф на Ълстър (1264), граф на Марч (1328), граф на Кеймбридж (1414), феодален лорд на Клеър (роден 1066–1075), барон Мортимър ъф Уигмор (1331)
Второ създаване (1474)
изображение име династия от до други титли
 Ричард от Шрусбъри Йорк 1474 1483 Херцог на Норфолк (1477), граф на Норфолк (1477), граф на Нотингам (1476), вероятен граф на Уорен (1477)
Трето създаване (1494)
изображение име династия от до други титли
Хенри Тюдор Тюдор 1494 1509 Принц на Уелс (1504), херцог на Корнуол (1502)
Четвърто създаване (1605)
изображение име династия от до други титли
Чарлз Стюарт Стюарти 1605 1625 Херцог на Олбани (1600); Принц на Уелс (1616), херцог на Корнуол и херцог на Ротси (1612)
Пето създаване (1633/1644)
изображение име династия от до други титли
Джеймс Стюарт Стюарти 1633/1644 1685 Херцог на Олбани (1660), граф на Ълстър (1659)
Якобитско създаване (1725)
изоражение име династия от до други титли
Хенри Бенедикт Стюарт Стюарти 1725 1788 Кардинал на Светата Римска църква (1747), декан на Кардиналската колегия (1803)
Шесто създаване (1892)
изображение име династия от до други титли
Георг Фридрих Ернест Алберт Сакс-Кобург и Гота 1892 1910 Граф на Инвърнес и барон Киларни (1892); Принц на Уелс, херцог на Корнуол и херцог на Ротси (1901);
Седмо създаване (1920)
изображение име династия от до други титли
Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор 1920 1936 Граф на Инвърнес и барон Киларни (1920)
Осмо създаване (1986)
изображение име династия от до други титли
Андрю Албърт Крисчън Едуард Уиндзор 1986 понастоящем Граф на Инвърнес и барон Килилей (1986)

Наименувани обекти

[редактиране | редактиране на кода]

Географски обекти

[редактиране | редактиране на кода]

Южно полукълбо

[редактиране | редактиране на кода]

Канада

[редактиране | редактиране на кода]
  • Архипелаг на херцога на Йорк, Нунавут, Канада
  • Залив на Херцога на Йорк, Нунавут, Канада

Политически субекти

[редактиране | редактиране на кода]

Канада

[редактиране | редактиране на кода]

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Училища

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кралското военно училище „Херцог на Йорк“, Дувър, Кент, Великобритания
  • Училище „Дюк ъф Йорк“, Найроби, Кения, преименувано на училище „Ленана“ след като Кения обявява независимост през 1963 г.

Пъбове

[редактиране | редактиране на кода]

Кораби

[редактиране | редактиране на кода]
  • HMS Duke of York (1763), 4-оръдеен кутер, закупен през 1763 г. и продаден през 1776 г.
  • Дук оф Йорк (линеен кораб, 1940), боен кораб клас „Крал Джордж V“, спуснат на вода през 1940 г. и разглобен през 1958 г.
  • Hired armed cutter Duke of York
  • Hired armed lugger Duke of York
  • TSS Duke of York (1894)
  • TSS Duke of York (1935)

Железопътни линии

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Дюк ъф Йорк“ е един от локомотивите от клас GWR 3031, построени и пътували по Great Western Railway между 1891 и 1915 г.

Военна музика

[редактиране | редактиране на кода]

Съществува и военен марш, озаглавен „Херцогът на Йорк“ (Duke of York ), който се използва като марш за преглед или бавен марш. Той е в 4/4 такт, ре мажор с форма AABBCCDD. През 1991 г. Гордън Ашман твърди, че мелодията е композирана през 1805 г., скоро след като херцогът на Йорк става полковник от Гренадирската гвардия, и отбелязва, че тя все още се използва днес като полков бавен марш. Джеймс Мериуедър обаче проучва мелодията и открива, че е композирана от Джон Гамидж през 1789 г., за да бъде изпълнена от Йорк Уейтс.[8]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Quinn, Ben. Prince Andrew to step back from public duties 'for foreseeable future' // The Guardian. London, England, ноември. Посетен на 20 ноември 2019.
  2. ↑ As it happened: Prince Andrew's Interview // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 16 ноември 2019.
  3. ↑ Prince Andrew gives up royal titles including Duke of York after ‘discussion with king’
  4. ↑ Cape York // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 13 декември 2017.
  5. ↑ Scadding, Henry. Toronto of old: collections and recollections illustrative of the early settlement and social life of the capital of Ontario. Toronto, ON., Adam, Stevenson & Co., 1873. с. 21. Посетен на 13 December 2017.
  6. ↑ York County // Where is Home? New Brunswick Communities Past and Present. Provincial Archives of New Brunswick. Посетен на 13 декември 2017.
  7. 1 2 New York Under The Duke of York // Empire State History. Архивиран от оригинала на 3 януари 2018. Посетен на 13 декември 2017.
  8. ↑ The Duke of York March // YouTube.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Duke of York в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херцог_на_Йорк&oldid=12890766“.