Андрю Йоркски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Андрю Йорк)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрю Йоркски
Херцог на Йорк
Херцогът на Йорк през 2013 г.
Херцогът на Йорк през 2013 г.

Роден
принц Андрю Албърт Крисчън Едуард

РелигияАнгликанство
Учил вКралски военноморски колеж „Британия“
НаградиОрден на жартиерата
Управление
Период23 юли 1986
ПредшественикАлбърт, херцог на Йорк
Други титлиПринц на Обединеното кралство
Граф на Инвърнес
Барон Килилей
Вицеадмирал на Кралската флота
Coat of Arms of Andrew, Duke of York.svg
Семейство
РодУиндзор
БащаФилип, херцог на Единбург
МайкаЕлизабет II
Братя/сестриЧарлз III
Принцеса Ан
Принц Едуард
СъпругаСара Фъргюсън (1986 - 1996)
Децапринцеса Беатрис
принцеса Юджини

ПодписSignature of Prince Andrew, Duke of York.png
Уебсайтthedukeofyork.org
Андрю Йоркски в Общомедия

Принц Андрю, херцог на Йорк (на английски: Prince Andrew, Duke of York), пълно име Андрю Албърт Крисчън Едуард[N 1] (на английски: Andrew Albert Christian Edward; * 19 февруари 1960, Лондон, Англия), е член на британското кралско семейство. Той е втори син (след Чарлз III) и трето дете (след Чарлз III и принцеса Ан) на кралица Елизабет II и съпруга ѝ принц Филип. Към септември 2022 г. той е осми в линията за наследяване на британския трон[1] и първият човек в линията, който не е потомък на по-големия си брат Чарлз III.

Андрю е служил в Кралския флот като пилот и инструктор на хеликоптер и като капитан на военен кораб. По време на войната за Фолкландските острови той лети на множество мисии, включително такива за елиминиране на надводни кораби, евакуация на ранени и примамки за ракети Екзосе. През 1986 г. се жени за Сара Фъргюсън и става херцог на Йорк. Двамата имат две дъщери: принцеса Беатрис и принцеса Юджини. Техният брак, раздялата през 1992 г. и разводът през 1996 г. привличат широко медийно отразяване. Андрю служи като специален представител на Обединеното кралство за международна търговия и инвестиции в продължение на 10 години до юли 2011 г.

През 2014 г. американско-австралийската активистка Вирджиния Джуфре твърди, че като 17-годишна е била обект на сексуален трафик за Андрю от американския финансист и осъден сексуален престъпник Джефри Епстийн. Андрю отрича каквото и да е злодеяние.[2][3][4] След критики за връзката му с Епстийн той подава оставка от публични роли през май 2020 г.[5] и неговите почетни военни принадлежности и кралски благотворителни патронажи са премахнати от кралицата през януари 2022 г.[6][7] Той е ответник по гражданско дело за сексуално посегателство, заведено от Джуфре в щата Ню Йорк. Делото е уредено извънсъдебно през февруари 2022 г.[8]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Андрю е роден в белгийския апартамент на Бъкингамския дворец на 19 февруари 1960 г. в 15:30 местно време,[9] като трето дете и втори син на кралица Елизабет II и Филип, херцог на Единбург. Той е кръстен в Музикалната зала на двореца на 8 април 1960 г.[10]

Училище „Гордънстаун“

Андрю е първото дете, родено от управляващ британски монарх след управлението на кралица Виктория.[1] Подобно на неговите братя и сестри Чарлз, Ан и Едуард Андрю има гувернантка, която отговаря за ранното му образование в Бъкингамския дворец.[11] Изпратен е в Училище „Хедърдаун“ близо до Аскът в Бъркшър.[12] През септември 1973 г. постъпва в Училище „Гордънстаун“ в Северна Шотландия, където са учили баща му и по-големият му брат Чарлз.[13] Съучениците му там му дават прякора „Кикотещият се“ (на англ. The Sniggerer) заради склонността му към неприятни шеги, на които се смее прекомерно.[14][15] Докато е там, той прекарва шест месеца – от януари до юни 1977 г. в програма за обмен в Колеж „Лейкфийлд Скул“ в Канада.[12][16] Завършва Гордънстаун през юли 1975 г. с A-нива (матури)[16] по английски, история и икономика.[17]

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Кралски военноморски сили[редактиране | редактиране на кода]

Кралският дом обявява през ноември 1978 г., че Андрю ще се присъедини към Кралските военноморски сили на следващата година. През декември той преминава различни спортни тестове и изпити в Центъра за подбор на екипаж в База „Бигин Хол“ в Централен Лондон заедно с допълнителни тестове и интервюта в тогавашната база HMS Дедал в Хампшър и интервюта в Адмиралтейската комисия за интервюиране HMS Султан в Госпорт, Хампшър. През март и април 1979 г. е записан в Кралския военноморски колеж „Флайт“, преминавайки пилотно обучение, докато не бъде приет като стажант-пилот на хеликоптер и е назначен за 12 години от 11 май 1979 г. На 1 септември същата година Андрю е назначен за старшина и постъпва в Кралския военноморски колеж „Британия“ в Дартмут (Девън). През 1979 г. той също така завършва курс за командоси (All Arms Commando Course) на Кралските морски пехотинци, за което получава своята Зелена барета.[18] Назначен е като младши лейтенант на 1 септември 1981 г. и е зачислен към Тренираната сила на 22 октомври.[19]

След като припада от Дартмут, Андрю преминава на начално летателно обучение с Кралските военновъздушни сили в База Лийминг (Северен Йоркшър), а по-късно на основно летателно обучение с флота на база HMS Сийхоук близо до Хелстън (Корнуол), където се научава да управлява хеликоптер Газел. След като му е дадена емблемата на завършил („крила“), той преминава към по-напреднало обучение на хеликоптера Сий Кинг и провежда оперативно летателно обучение до 1982 г. Той се присъединява към палубната 820 военновъздушна ескадрила, служейки на борда на самолетоносача HMS Invincible (Непобедим).[18]

Фолкландска война[редактиране | редактиране на кода]

На 2 април 1982 г. Аржентина нахлува във Фолкландските островибританска задморска територия, за която тя претендира, което води до Фолкландската война.[20] „Непобедим“ е един от двата действащи самолетоносача, налични по това време, и като такъв трябва да играе важна роля в оперативната група на Кралския флот, събрана да отплава на юг, за да си върне островите.[21]

Мястото на принц Андрю на борда и възможността синът на кралицата да бъде убит в битка карат британското правителство да се разтревожи и кабинетът пожелава принц Андрю да бъде преместен на работа на бюро за времетраенето на конфликта. Кралицата обаче настоява на сина ѝ да бъде позволено да остане на кораба си.[22] Принц Андрю остава на борда на „Непобедим“, за да служи като втори пилот на хеликоптер Сий Кинг, летейки на мисии, включващи противоподводна отбрана и надводна война, примамка за ракети Екзосе, евакуация на пострадали, транспорт и търсене и спасяване по въздух.[23][24][25] Той е свидетел на аржентинското нападение срещу британския търговски кораб SS Атлантик Кънвейър, ударен на 25 май 1982 г. от две ракети Екзосе, при което загиват 12 моряка.[26]

В края на войната „Непобедим“ се завръща в Портсмът, където кралицата и принц Филип се присъединяват към други семейства от екипажа, за да посрещнат кораба у дома. Съобщава се, че аржентинското военно правителство е планирало, но не се е опитало, да убие принца на малкия частен остров Мустик (част от Сейнт Винсент и Гренадини) през юли 1982 г.[27]

Въпреки че има кратки назначения на лекия самолетоносач HMS Illustrious, в базата Кулдроуз близо до Хелстън (Корнуол) и в Обединената разузнавателна школа, принц Андрю остава с „Непобедим“ до 1983 г. Мемоарите на командир Найджъл Уорд „Морски блатари над Фолкландските острови“ (Sea Harrier Over the Falklands) описват принц Андрю като „отличен пилот и многообещаващ офицер".[28]

Кариера на морски офицер[редактиране | редактиране на кода]

Принц Андрю през 2007 г.

В края на 1983 г. Андрю се прехвърля в база RNAS Портланд на о-в Портланд в Дорсет и е обучен да управлява хеликоптер Уестланд Линкс.[18] На 1 февруари 1984 г. той е повишен в чин лейтенант[29], след което кралицата го назначава за свой личен адютант.[30] Принц Андрю служи на борда на фрегата HMS Брейзън като пилот до 1986 г.,[18] включително разполагане в Средиземно море като част от Постоянната морска група 2 на НАТО. Той преминава курса за щаба на лейтенантите на Кралския военноморски колеж „Гринуич“ (Лондон). На 23 октомври 1986 г. Херцогът на Йорк (както е дотогава) се прехвърля в Корпуса на Генералната служба (General Service Corps (GSC)), записва се в четиримесечен курс за инструктор по хеликоптерна военна сила в RNAS Йоувилтън в Йоувил (Южен Съмърсет) и след дипломирането си служи от февруари 1987 г. до април 1988 г. като военен офицер на хеликоптер към 702 Военновъздушна ескадрила в RNAS Портланд. Той също е служил на ескадрения миноносец с управляеми ракети HMS Едингбург като вахтен офицер и помощник-навигатор до 1989 г., включително шестмесечна мисия в Далечния Изток като част от учението Outback 88.[18]

Херцогът на Йорк служи като командир на полета и пилот на хеликоптер Линкс HAS3 на фрегата HMS Кембълтаун от 1989 до 1991 г. Той също така е офицер от авиацията към Постоянната морска група 1 на НАТО, докато Кембълтаун е флагман на силите на НАТО в Северния Атлантически океан от 1990 до 1991 г. На 16 юли 1991 г. издържа изпита за командир на ескадрила, а на следващата година посещава Щабния колеж „Камбърли“ в Камбърли (Съри) и завършва курса за щаба на армията. Повишен е в лейтенант-командир на 1 февруари и полага изпит за командир на кораб на 12 март 1992 г. От 1993 до 1994 г. принц Андрю командва минотърсач от клас „Ловец“ HMS Котсмор.[18]

Принц Андрю през 2011 г.

От 1995 до 1996 г. Андрю е командирован като старши пилот на 815 Военновъздушна ескадрила, тогава най-голямата летателна единица във Въздушните сили на флота на Великобритания (Fleet Air Arm). Основната му отговорност е да контролира летателните стандарти и да гарантира ефективна оперативна способност. Повишен е в командир на 27 април 1999 г.,[18] като завършва активната си военноморска кариера в Министерството на отбраната през 2001 г. като офицер от Дипломатическата дирекция на Военноморския щаб.[18] През юли същата година Андрю е пенсиониран от активния списък на Военноморските сили.[31] Три години по-късно той става почетен капитан.[32] На 19 февруари 2010 г., неговият 50-ти рожден ден, той е повишен в контраадмирал.[33] Пет години по-късно е повишен във вицеадмирал.[34][35]

През януари 2022 г. той спира да използва почетните си военни звания, след като повече от 150 ветерани от Кралския флот, Кралските военновъздушни сили и армията подписват писмо, с което поискват кралицата да премахне почетните му военни звания поради участието му в гражданско дело за сексуално насилие. Съобщено е, че той все пак ще запази служебния си ранг на вицеадмирал.[36]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Хобита[редактиране | редактиране на кода]

Андрю е запален играч на голф и има нисък едноцифрен хендикап. Хендикапът за голф е числена мярка за потенциала на играча, която се използва, за да позволи на играчи с различни способности да се състезават един срещу друг. По-добрите играчи са тези с най-ниски хендикапи.[37] Андрю е капитан на Кралския и древен голф клуб „Сейнт Андрюс“ между 2003 и 2004 г. и по време на 250-годишния сезон на клуба е патрон на редица кралски голф клубове, като е избран за почетен член на много други. През 2004 г. той е критикуван от депутата от Лейбъристката кооперативна партия Иън Дейвидсън, който в писмо до Националната сметна палата поставя под съмнение решението му да лети до двореца Сейнт Андрюс със самолети на Военновъздушните сили за две голф пътувания.[38] Андрю напуска почетното си членство в клуба, когато кралицата премахва кралските патронажи в няколко голф клуба.[39][40] Неговото почетно членство в Кралския дорнохски голф клуб е отнето на следващия месец.[41]

Херцогът също е запален скиор и през 2014 г. купува туристическа хижа във село Вербие, Швейцария, за 13 млн. лири заедно с бившата си съпруга Сара Фъргюсън.[42]

Андрю е пълноправен (т.е. старши) член на Почитаемата компания на корабостроителите – най-старото морско професионално дружество в Лондонското Сити.[43]

През май 2008 г. той присъства на лов на гъски в Казахстан с президента Нурсултан Назарбаев.[44]

Сантиментална връзка с Ку Старк[редактиране | редактиране на кода]

Андрю се запознава с американската фотографка и актриса Ку Старк (Катлийн Норис Старк, р. 1956) през февруари 1981 г. преди активната си служба във Фолкландската война.[45] [46] През октомври 1982 г. те отиват на почивка заедно на частния остров Мустик.[47][48] Биографката на принцеса Даяна Тина Браун казва, че Старк е единственият сериозен сантиментален интерес на Андрю.[49] През 1983 г. те се разделят под натиска на пресата, папараците и двореца.[45][49] През 1997 г. Андрю става кръстник на дъщерята на Старк.[50] Когато Андрю е изправен пред обвинения през 2015 г. за връзката му с Джефри Епстийн, Старк отива в негова защита.[45]

Брак със Сара Фъргюсън[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка от Сейшелите по случай сватбата

Андрю се жени за Сара Фъргюсън (р. 15 октомври 1959) в Уестминстърското абатство на 23 юли 1986 г. На същия ден кралицата го номинира за херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Килилей.[51] Първите две от тези титли преди са държани както от неговия дядо по майчина линия крал Джордж VI и от прадядо му крал Джордж V. Принц Андрю познава Фъргюсън от дете; те се срещат от време на време на мачове по поло и се запознават отново на конното надбягване Роял Аскът през 1985 г.[52]

Двойката изглежда има щастлив брак и има две дъщери заедно: Беатрис и Юджини, и в края на 80-те години семейството се представя като сплотено. Личните качества на съпругата му се смятат за освежаващи в контекста на официалния протокол около кралското семейство.[53] Въпреки това честите пътувания на Андрю поради военната му кариера, както и безмилостното, често критично медийно внимание, фокусирано върху Херцогинята на Йорк, довеждат до сривове в брака.[54][55] На 19 март 1992 г. двойката обявява плановете си да се раздели и го прави приятелски.[56] Няколко месеца по-късно в таблоидите се появяват снимки на херцогинята в интимна връзка с Джон Браян, неин финансов съветник по онова време, което на практика слага край на всякакви надежди за помирение между Андрю и Фъргюсън.

Бракът завършва с развод на 30 май 1996 г. Херцогът на Йорк говори нежно за бившата си съпруга: „Успяхме да работим заедно, за да отгледаме децата си по начин, по който малцина други са успели, и съм изключително благодарен, че мога да го направя.“[57] Двойката се съгласява да сподели попечителството над двете си дъщери и семейството продължава да живее в Сънингхил Парк (построен близо до Големия парк „Уиндзор“ за двойката през 1990 г.), докато Андрю не се мести в Роял Лодж (в същия парк) през 2004 г. През 2007 г. Сара се премества в Долфин Хаус в село Енгълфийлд Грийн на по-малко от миля от Роял Лодж.[58] През 2008 г. пожар в Долфин Хаус[58] води до преместването на Сара в Роял Лодж, като тя отново споделя дом с Андрю.[59] Наемът на дома от Андрю е за 75 години, като наемодател е Собствеността на Короната, на цена от 1 млн. британски лири премия и ангажимент да похарчи 7,5 млн. за ремонт.[60]

През май 2010 г. Сара е заснета от репортер на в. „Нюз ъф дъ Уърлд“, казвайки, че Андрю се е съгласил, че ако тя получи 500 хил. лири, той ще се срещне с дарителя и ще му даде полезни бизнес контакти на най-високо ниво. Тя е заснета да получава в брой 40 хил. долара като първоначална вноска. Вестникът казва, че Андрю не е знаел за ситуацията.[61] През юли 2011 г. Сара заявява, че многомилионните ѝ дългове са били изплатени благодарение на намесата на бившия ѝ съпруг.[62]

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юни 2022 г. Андрю дава положителна проба за COVID-19 и е обявено, че той няма да присъства на Националната благодарствена служба в катедралата „Свети Павел“ на 3 юни по случай Платинения юбилей на кралицата.[63]

Дейности и благотворителна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Херцогът е бил патрон на Близкоизточната асоциация (MEA) – водещата организация в Обединеното кралство за насърчаване на търговията и добрите отношения с Близкия Изток, Северна Африка, Турция и Иран.[64] След приключването на ролята му на специален представител за международна търговия и инвестиции Андрю продължава да подкрепя предприятията в Обединеното кралство без специална роля. Британският журналист Робърт Джобсън казва, че е свършил тази работа добре и пише: „Той е особено страстен, когато се занимава с млади стартиращи предприемачи и ги събира заедно с успешни бизнеси на работа в мрежа и представяне на събития. Андрю е директен и точен и методите му изглежда работят."[65]

Херцогът на Йорк на парада Trooping the Colours в Лондон, 16 юни 2012 г.

Херцогът също така е бил патрон на Файт фор Сайт – благотворителна организация, посветена на изследването на превенцията и лечението на слепота и очни заболявания,[66] и е член на Скаутската асоциация.[67] Той обикаля Канада често, за да поеме задължения, свързани с канадската му военна роля. Рик Питърс, бившият командващ офицер на Кралските планински стрелци на Канада, заявява, че принц Андрю е бил много добре информиран за канадските военни методи.[68]

Докато обикаля Индия като част от Диамантения юбилей на кралицата през 2012 г.,[69] Андрю се интересува от работата на Фондацията на женските взаимовръзки“ (Women's Interlink Foundation) – благотворителна организация, която помага на жените да придобият умения, за да печелят доходи. По-късно той и семейството му инициират „Ключ към свободата“ (Key to Freedom) – проект, който се опитва да намери път към пазара за продукти, произведени от фондацията.[70][71] На 3 септември 2012 г. Андрю е сред екип от 40 души, които се спускат по Дъ Шард в Лондон (най-високата сграда в Европа), за да съберат пари за образователни благотворителни организации Тръст „Външна връзка“ (Outward Bound Trust) и Благотворителен тръстов фонд на Кралската морска пехота (Royal Marines Charitable Trust Fund).[72][73]

Херцогът на връчване на награда „Чатам Хаус“ през 2013 г.

През 2013 г. е обявено, че Андрю става патрон на Лондонския метрополен университет[74] и Университет „Хъдърсфийлд“.[75] През юли 2015 г. той е назначен за канцлер на Университета в Хъдърсфийлд.[76] Като признание за популяризирането на предприемачеството от страна на Андрю, той е избран за почетен член на Хюз Хол в Кеймбриджкия университет на 1 май 2018 г.[77] Той става патрон на благотворителната организация „Attend“[78] през 2003 г. и е член на Международния консултативен съвет на Кралски съвместен институт за отбранителни изследвания – британски мозъчен тръст за отбрана и сигурност.

През 2014 г. Андрю основа инициативата Питч ет Палас (Pitch@Palace)[79] в подкрепа на предприемачите с разширяването и ускоряването на техните бизнес идеи. Предприемачите, избрани за тренировъчен лагер Pitch@Palace Bootcamp, са официално поканени от Андрю[80] да посетят Двореца „Сейнт Джеймс“, за да представят своите идеи и да се свържат с потенциални инвеститори, ментори и бизнес контакти.[81] Херцогът също така основа Благотворителния тръст на принц Андрю, който има за цел да подкрепя млади хора в различни области като образование и обучение.[82] Той основава и редица награди, включително Наградата за вдъхновяваща дигитална компания (Inspiring Digital Enterprise Award (iDEA)), програма за развитие на дигитални и корпоративни умения,[83] [84] Наградата на Херцога на Йорк за техническо образование, която се дава на талантливи млади хора в техническото образование,[85][86] и Наградата на Херцога на Йорк за млад предприемач, която признава талантите на младите хора в предприемачеството.[87] Херцогът на Йорк оказва подкрепата си на организации, които се фокусират върху науката и технологиите, като става патрон на Каталист Инк и ТийнТех.[88][89][90] През 2014 г. Андрю посещава Женева (Швейцария), за да популяризира британската наука на честванията по повод 60-ата годишнина на Европейската асоциация за ядрени изследвания.[91] През май 2018 г. той посещава Китай и открива Pitch@Palace China Bootcamp 2.0 в Пекинския университет.[92]

Принц Андрю, руският президент Медведев и японският премиер Таро Асо посещават нефтения и газов проект Сахалин-II в руския Далечен изток, 2009 г.

През март 2019 г. Андрю поема патронажа на Тръст „Външни връзки“ от баща си, херцога на Единбург, като служи до собствената си оставка през ноември 2019 г.[93] Принц Андрю заема поста на председател на настоятелството на организацията от 1999 г.[94] Благотворителната организация се опитва да възпитава лидерски качества сред младите хора.[95] През май 2019 г. е обявено, че Андрю е наследил лорд Карингтън като патрон на Тръста на Кралската комисия по изобразителни изкуства.[96]

На 13 януари 2022 г. е обявено, че неговото кралско покровителство ще бъде разпределено от кралицата между други членове на кралското семейство.[36]

Спорове и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Обвинения в сексуално насилие[редактиране | редактиране на кода]

Приятелство с Джефри Епстийн и съд[редактиране | редактиране на кода]

Джефри Епстийн
Гислейн Максуел

Андрю е приятел с Джефри Епстийн – американски финансист, осъден за сексуален трафик през 2008 г. и починал в затвора през 2019 г. Би Би Си съобщава през март 2011 г., че приятелството предизвиква постоянен поток от критики и има призиви Андрю да се оттегли от ролята си на търговски представител.[97] Андрю също е критикуван в медиите, след като бившата му съпруга Сара разкрива, че той е помогнал на Епстийн да изплати 15 хил. лири от нейните дългове.[98][99] Андрю е сниман през декември 2010 г. да се разхожда с Епстийн в Сентръл Парк по време на посещението си в Ню Йорк.[100] През юли 2011 г. ролята на Андрю като търговски посланик е прекратена и според съобщенията той прекъсва всички връзки с Епстийн.[97] [101]

На 30 декември 2014 г. съдебна жалба във Флорида от адвокатите Брадли Дж. Едуардс и Пол Г. Касел твърди, че Андрю е една от няколкото видни фигури, включително адвокат Алън Дершовиц и бивш министър-председател,[102] които са участвали в сексуални дейности с непълнолетно лице, по-късно идентифицирано като Вирджиния Джуфре (тогава известна с моминското си име Вирджиния Робъртс),[103] за която се твърди, че е била трафикирана от Епстийн.[104] Клетвена декларация от Джуфре е включена в по-ранен съдебен процес от 2008 г., обвиняващ Министерството на правосъдието на САЩ в нарушаване на Закона за правата на жертвите на престъпления по време на първото наказателно дело на Епстийн, като не позволява на няколко от жертвите му да оспорят сделката му за споразумение за признаване на вината; тогава Андрю не е страна по делото.[105]

През януари 2015 г. има подновен медиен и обществен натиск Бъкингамският дворец да обясни връзката на Андрю с Епстийн.[106] Бъкингамският дворец заявява, че „всяко внушение за некоректност с непълнолетни е категорично невярно“, а по-късно отново отрича.[107][108] Исканията на адвокатите на Джуфре за изявление от Андрю относно обвиненията под клетва са върнати без отговор.[109] [110]

Джуфре твърди, че е правила секс с Андрю три пъти, включително при пътуване до Лондон през 2001 г., когато е била на 17 г.,[111] и по-късно в Ню Йорк и на малкия частен остров Литъл Сейнт Джеймс (част от Американските Вирджински острови).[112] Тя твърди, че Епстийн ѝ е платил 15 хил. долара, след като е правила секс с Андрю в Лондон.[111] Полетните дневници показват, че Андрю и Джуфре са били на местата, за които тя твърди, че са се срещнали.[113][114] Андрю и Джуфре също са снимани заедно с ръка около кръста ѝ, със сътрудничката на Епстийн, Гислейн Максуел на заден план,[115] въпреки че поддръжниците на Андрю многократно казват, че снимката е фалшива и редактирана.[116] Джуфре заявява, че е била принудена да прави секс с Андрю и не е посмяла да възрази, тъй като Епстийн, чрез контакти, е можел да я убие или да я отвлече.[117]

На 7 април 2015 г. съдия Кенет Мара постановява, че „обвиненията за секс срещу Андрю в съдебните документи, подадени във Флорида, трябва да бъдат заличени от публичния регистър“.[118][119] Мара не взема решение дали твърденията на Джуфре са верни или неверни, като изрично заявява, че тя може по-късно да даде показания, когато делото стигне до съда.[120] Джуфре заявява, че няма „да бъде тормозена обратно да замълчи“.[121]

Икономът на Епстийн, Туан „Джон“ Алеси, заявява в показания, които е подал по делото за клевета на Джуфре от 2016 г. срещу Максуел, че досега неотбелязаните посещения на Андрю в къщата на Епстийн в Палм Бийч са били по-чести, отколкото се смята до момента. Той твърди, че Андрю „прекарва седмици с нас“ и получава „ежедневни масажи“.[122]

През август 2019 г. съдебни документи, свързани с дело за клевета между Джуфре и Максуел, разкриват, че второ момиче, Йохана Сьоберг, е дала показания, че Андрю е поставил ръката си на гърдите ѝ, докато е бил в имението на Епстийн, позирайки за снимка с неговата кукла от кукленото шоу „Спитинг Имидж“.[123] По-късно същия месец Андрю публикува изявление, в което се казва: „На нито един етап от ограниченото време, което прекарах с [Епстийн], не видях, станах свидетел или подозирах каквото и да било поведение от този вид, което впоследствие доведе до неговия арест и осъждане“, въпреки че той изразява съжаление, че се среща с него през 2010 г., след като Епстийн вече се е признал за виновен за сексуални престъпления за първи път.[124] В края на август 2019 г. американският вестник „Ню Рипаблик“ публикува размяна на имейли от септември 2013 г. между американския литературен агент Джон Брокман и американския писател и интелектуалец Евгений Морозов, в които Брокман споменава, че е видял британец с прякор „Анди“ да получава масаж на краката от две руски жени в резиденцията на Епстийн в Ню Йорк по време на неговото последно посещение в имението през 2010 г. и е разбрал, че „получателят на масажа на краката на Ирина е Негово кралско височество принц Андрю, херцогът на Йорк“.[125]

През юли 2020 г. Каролайн Кауфман, предполагаема жертва на Епстийн, казва на федерален съдебен процес, че е видяла Андрю в имението на Епстийн в Ню Йорк през декември 2010 г.[126] През ноември 2021 г. Лорънс Висоски, пилотът на Епстийн, свидетелства в съда по време на процеса срещу Гислейн Максуел, че принц Андрю е летял в частния самолет на Епстийн заедно с други видни личности, включително Бил Клинтън, Доналд Тръмп и Джон Глен. Висоски заявява, че не е забелязал никаква сексуална активност или нередности в самолета.[127] По същия начин името на Андрю е записано на 12 май 2001 г. от пилота на Епстийн Дейвид Роджърс в бордовия му дневник и той свидетелства, че Андрю е летял три пъти с Епстийн и Джуфре през 2001 г.[128] Следващия месец снимка от около 1999 г. на Епстийн и Максуел, седнали в хижа в имението на кралицата Балморал по покана на Андрю, е показана на журито, за да се установи статусът им на партньори.[129]

На 5 януари 2022 г. бившият приятел на Вирджиния Джуфре, Антъни Фигероа, казва в „Добро утро, Великобритания“, че Джуфре му е казала, че Епстийн ще я заведе да се срещне с принц Андрю. Той казва: „Тя ми се обади, когато беше на пътуване и говореше, че знае какво искат от нея и беше наистина нервна и уплашена, защото не знаеше как да реагира на това“. Той твърди, че срещата се е състояла в Лондон.[130] В съдебната документация адвокатите на Андрю преди това се позовават на изявление на сестрата на Фигероа, Кристъл Фигероа, която твърди, че в опита си да намери жертви за Епстийн, Джуфре я е попитала: „Познаваш ли момичета, които са някакси лесни?“[131] Същия месец Каролин Андриано, която като 14-годишна е представена от Джуфре на Гислейн Максуел и Джефри Епстийн, и е свидетелка на обвинението в процеса на Максуел, казва в интервю за в. „Дейли Мейл“, че Джуфре, тогава на 17 г., ѝ е казала през 2001 г., че е спала с принц Андрю, но е смятала, че е „доста готино“ и не е била разстроена от този факт.[132]

В документален филм на Ай Ти Ви бившият служител на кралската охрана Пол Пейдж[N 2] разказва за честите посещения на Гислейн Максуел в Бъкингамския дворец и предполага, че Андрю и Гислейн може да са имали интимна връзка,[133] докато лейди Виктория Хърви добавя, че Андрю е присъствал на социални събития, организирани от Гислейн.[134] Името на Херцога на Йорк и номерата за връзка с Бъкингамския дворец, Сънингхил Парк, Ууд Фарм и Балморал се появяват в „Малката черна книжка“ на Максуел и Епстийн – списък с контакти на влиятелни и известни приятели на дуото.[134] През февруари 2022 г. в. „Дейли Телеграф“ публикува снимка на Андрю заедно с Гислейн Максуел по време на обиколка на Бъкингамския дворец на гостите на Андрю – Бил Клинтън и Кевин Спейси, като член на групата за обиколка описва Максуел като „тази, която ни доведе в Бъкингамския дворец“.[135]

Тина Браун, журналистка, която редактира списанията „Венити Феър“, „Ню Йоркър“ и „Дейли Бийст“, твърди, че Епстийн описва Андрю зад гърба си като идиот, но го намира за полезен. Браун казва: „Епстийн довери на свой приятел, че е използвал самолета на Андрю, за да скрие външните пазари, където правителствата са били длъжни да го приемат, и Епстийн е отивал заедно с него като негов инвестиционен съветник. С Андрю като фронтмен Епстийн може да преговаря за сделки с тези (често) сенчести играчи.“[136]

Интервю за телевизионното предаване „Нюзнайт“[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2019 г. телевизионното предаване „Нюзнайт“ на Би Би Си организира интервю между Андрю и водещата Емили Мейтлис, в което той за първи път разказва за приятелството си с Джефри Епстийн.[137] Епизодът със заглавие „Принц Андрю и Скандалът „Епстийн“ (на англ. „Prince Andrew & the Epstein Scandal“) е излъчен по Би Би Си 2 на 16 ноември. В интервюто принц Андрю казва, че се е запознал с Епстийн през 1999 г. чрез Гислейн Максуел; това противоречи на думите на личния секретар на Андрю през 2011 г., който казва, че двамата са се срещнали в началото на 90-те години.[138] Херцогът казва още, че не съжалява за приятелството си с Епстийн, като казва, че „хората, които срещнах, и възможностите, които ми бяха дадени да уча или от него, или благодарение на него, всъщност бяха много полезни“.[139]

В интервюто Андрю отрича да е правил секс с Джуфре на 10 март 2001 г., както тя го обвинява, тъй като той е бил вкъщи с дъщерите си, след като е бил на парти в Пица Експрес в Уокинг с по-голямата си дъщеря Беатрис.[140][141] Принц Андрю също добавя, че твърденията на Джуфре за танци с него в клуб в Лондон, докато се е изпотил, са неверни, тъй като той временно е загубил способността си да се поти след „свръхдоза адреналин“ по време на Фолкландската война.[142] [143] Според лекари, консултирани от в. „Таймс“, предозирането на адреналин обикновено причинява прекомерно изпотяване при хората.[144] Андрю също така казва, че не пие, въпреки разказа на Джуфре, че е осигурявал алкохол и за двамата.[145] [146] Разкази на други хора подкрепят твърдението му, че не пие.[147][148][149]

Андрю казва, че е останал в имението на Епстийн три дни през 2010 г., след присъдата на Епстийн за сексуални престъпления срещу непълнолетно лице, описвайки местоположението като „удобно място за престой“. Херцогът казва, че се е срещнал с Епстийн с единствената цел да прекъсне всякакви бъдещи отношения с него.[150] Той също така казва, че би бил готов да свидетелства под клетва относно връзките си с него.[151]

През юли 2022 г. е обявено, че ще бъде заснет филм за подготовката за интервюто и самото интервю, с работно заглавие Scoop. Снимките трябва да започнат през ноември 2022 г. Според новинарския сайт Дедлайн филмът е по сценарий на Питър Мофат.[152]

Гражданско дело[редактиране | редактиране на кода]

През август 2021 г. Вирджиния Джуфре съди принц Андрю във Федералния окръжен съд за Южния окръг на Ню Йорк, обвинявайки го в „сексуално насилие и умишлено причиняване на емоционален стрес“.[153] На 29 октомври 2021 г. адвокатите на Андрю подават отговор, заявявайки, че техният клиент „недвусмислено отрича неверните твърдения на Джуфре“.[154][155]

На 12 януари 2022 г. съдия Каплан отхвърля опитите на Андрю да отхвърли делото, позволявайки делото за сексуално насилие да продължи.[156][157] През февруари делото е уредено извънсъдебно, като Андрю прави дарение за благотворителната организация на Джуфре за жертвите на насилие.[158] В. „Гардиън“ съобщава, че решението на кралицата да лиши Андрю „от неговите кралски патронажи, почетни военни титли и всякаква официална употреба на титлата му HRH (Негово кралско височество), все още е твърдо“.[159] Все още са възможни наказателни производства в Съединените щати по исковете на Вирджиния Джуфре.[160]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Интервюто от 2019 г. се счита от водещата Майтлис и предаването Нюзнайнт за одобрено от кралицата[161], въпреки че вътрешни лица от двореца, говорещи пред в. „Сънди Телеграф“, оспорват това.[162] Един от официалните съветници на принц Андрю подава оставка точно преди излъчването на интервюто.[163] Въпреки че Андрю е доволен от резултата от интервюто и, както се твърди, е развел Мейтлис и екипа на предаването из Бъкингамския дворец,[164] интервюто получава отрицателни реакции както от медиите, така и от обществеността вътре и вън от Обединеното кралство. Интервюто е описано като „автомобилна катастрофа“, „лошо ниво на ядрена експлозия“[165][166] и най-лошата криза на връзките с обществеността за кралското семейство след смъртта на Даяна, принцесата на Уелс. Експерти и хора, свързани с Бъкингамския дворец, казват, че интервюто, последиците от него и внезапното спиране на кралските задължения на Андрю са безпрецедентни.[167]

На 19 ноември 2019 г. Съюзът на студентите на Университета в Хъдърсфийлд приема предложение за лобиране за това Андрю да подаде оставка като негов канцлер, тъй като Лондонският метрополен университет обмисля ролята на Андрю като свой патрон.[168] На 18 ноември счетоводната фирма Кей Пи Ем Джи обявява, че няма да поднови спонсорството си на предприемаческата схема на принц Андрю Питч ет Палъс (Pitch@Palace),[169] а на 19 ноември компанията Стандард Чартърд също оттегля подкрепата си.[170]

На 20 ноември 2019 г. изявление от Бъкингамския дворец обявява, че Андрю спира обществените си задължения „в обозримо бъдеще“. Решението, взето със съгласието на кралицата, е придружено от настояването, че Андрю съчувства на жертвите на Джефри Епстийн.[171] Други работещи кралски особи поемат ангажиментите му в краткосрочен план.[172] На 21 ноември Андрю се отказва от ролята си на канцлер на Университета в Хъдърсфийлд.[173] Три дена по-късно дворецът потвърждава, че Андрю ще се оттегли от всичките си 230 патронажа, въпреки че той изразява желание да има някаква обществена роля в бъдеще.[174]

На 16 януари 2020 г. е съобщено, че Министерството на вътрешните работи препоръчва значително понижаване на степента на сигурност за Андрю, което ще сложи край на денонощната му въоръжена полицейска защита.[175] По-късно е съобщено, че му е било разрешено да запази обезпечението си от 300 хил. лири на година и препоръката ще бъде преразгледана отново в бъдеще.[176] На 28 януари 2020 г. прокурорът на САЩ Джефри Берман заявява, че принц Андрю е предоставил нулево сътрудничество с федералните прокурори и ФБР по отношение на текущите разследвания, въпреки първоначалното си обещание в интервюто за Нюзнайт, когато казва, че е готов да помогне на властите.[177] Бъкингамският дворец не коментира въпроса, въпреки че източници, близки до Андрю, казват, че той не е бил потърсен от американските власти и следователи,[178] и правният му екип обявява, че той е предложил да бъде свидетел „поне на три случая“, но е получил отказ от Министерството на правосъдието.[179] Американските власти отговарят на твърдението и отричат Андрю да е бил потърсен за интервю, и определят изявленията му като начин „да се представи лъжливо пред обществеността като нетърпелив и готов да сътрудничи“.[180] Спенсър Кувин, който представлява девет от жертвите на Епстийн, казва, че Андрю може да бъде арестуван, ако някога се върне в Съединените щати, като казва: „Много малко е вероятно някога да се случи екстрадиция, така че принцът ще трябва да е тук, в САЩ, и да бъде арестуван докато е тук.“[181]

През март 2020 г. Андрю наема експерта по управление на кризи Марк Галахър, който е помагал на високопоставени клиенти, лъжливо обвинени в Операция „Мидланд“.[182] През април 2020 г. е съобщено, че Трофеят за млади шампиони на Херцога на Йорк няма да се играе повече, след като всички дейности, извършвани от благотворителния тръст на принц Андрю, са спрени.[183] През май 2020 г. е съобщено, че Благотворителният тръст на принц Андрю е разследван от Благотворителната комисия за Англия и Уелс по отношение на някои регулаторни въпроси относно плащания в размер на 350 хил. лири на неговата бивша лична секретарка Аманда Тирск.[184] Според в. „Таймс“ старши персонал във флотата и армията смята Андрю за срам за военните и смята, че той трябва да бъде лишен от военните си звания.[185] През май 2020 г. е обявено, че Андрю ще се оттегли завинаги от всички публични роли заради връзките си с Епстийн.[186]

През юни 2020 г. става известно, че Андрю е лице от интерес в криминално разследване в Съединените щати и че Съединените щати са подали молба за правна взаимопомощ до британските власти, за да разпитат Андрю.[187][188] В. „Нюзуик“ съобщава, че мнозинството от британските граждани смятат, че Андрю трябва да бъде лишен от титлите си и екстрадиран в Съединените щати.[189] След ареста на Гислейн Максуел през юли 2020 г. Андрю отменя планирано пътуване до Испания поради опасения, че може да бъде арестуван и екстрадиран в Съединените щати.[190] В интервюто за Би Би Си през 2019 г. Андрю казва на тв предаване „Нюзнайт“, че връзката му с Епстийн произтича от дългогодишното му приятелство с Гислейн Максуел, която по-късно е осъдена за съучастие в сексуалното насилие на Епстийн.[191]

През август 2020 г. протестиращи срещу трафика на деца скандират „Педофил! Педофил!", позовавайки се на Андрю, събрани пред Бъкингамския дворец, а видеоклипове от протеста стават широко разпространени.[192] През август 2021 г. кралският биограф Пени Джунор потвърди, че репутацията на принц Андрю сред обществеността е непоправимо увредена.[193]

През 2020 г. прокурорите, търсещи достъп до Андрю, отправят официално искане за взаимна правна помощ до британското правителство.[194] През август 2021 г. е съобщено, че американските власти са песимистично настроени относно възможността да интервюират Андрю.[194]

През януари 2022 г. акаунтите на Андрю в социалните медии са изтрити, страницата му в уебсайта на кралското семейство е пренаписана в минало време, а военните му принадлежности и патронажи са премахнати, за да се постави акцент върху оттеглянето му от обществения живот.[195] Той също спира да използва обръщението „Негово кралско височество“ (HRH), въпреки че не е официално премахнато.[36] През същия месец мястото за конни надбягвания „Йорк Рейскорс“ в град Йорк обявява, че ще преименува частта от трасето, дотогава наречена на Херцога на Йорк.[196] Гимназия „Принц Андрю“ в Нова Скотия, обявила две години по-рано, че обмисля промяна на името, тъй като името „вече не отразява ценностите на общността“,[197] заявява, че през следващата академична година ще има ново име.[198] През февруари 2022 г. Градският съвет на Белфаст и Асамблеята на Северна Ирландия решават да не развяват флага за рождения ден на Андрю.[199] През същия месец Общинският съвет на Среден и Източен Антрим обявява, че ще проведе дебат през юни 2022 г. относно предложението за преименуване на път „Принц Андрю“ в град Карикфъргъс.[200] На 27 април 2022 г. Градският съвет на Йорк гласува единодушно премахването на т. нар. „свобода на града“, предоставена на Андрю през 1986 г.[201] Става въпрос за чест, предоставяна от община на ценен член на общността или на гостуваща знаменитост или високопоставено лице. Депутатката от Централния парламент на Рейчъл Маскел от избирателен район Централен Йорк казва, че Андрю е първият, на когото някога е било отнето това.[202] Има и призиви за премахване на титлата му „Херцог на Йорк“.[203]

През март 2022 г. Андрю прави първата си официална поява от месеци насам, помагайки на кралицата да влезе в Уестминстърското абатство за възпоменателна служба за неговия баща Филип, херцога на Единбург.[204] Има смесена реакция от страна на коментаторите на присъствието му, като някои казват, че това ще изпрати грешно послание към жертвите на сексуално насилие за това колко могъщи мъже могат да се освободят от поведението си, а други твърдят, че появата му е необходима като син в памет на баща му.[205]

През юни 2022 г. в. „Телеграф“ съобщава, че Андрю е помолил кралицата да бъде възстановен като полковник от Гренадирската гвардия, да използва титлата си HRH (Негово кралско височество) и да му бъде позволено да се появява на официални събития поради позицията си на „принц по кръв“.[206] През същия месец той взима участие в частни аспекти на церемонията за Ордена на жартиерата, включително в обяд и инвеститура на нови членове, но е изключен от публичното шествие след намеса на брат му Чарлз и племенника му Уилям, които му забраняват да се появява навсякъде, където публиката може да го види. Името на Андрю фигурира в един от списъците, което показва, че това решение е взето в последния момент.[207]

През юни 2022 г. депутатът Рейчъл Маскел представя законопроект за „Премахване на титли“ в Камарата на общините. Ако бъде приет, този законопроект ще позволи на Андрю да бъде лишен от титлата си „Херцог на Йорк“ и от други титли. Маскел твърди, че 80% от гражданите на Йорк искат Андрю да загуби всякаква връзка с техния град.[208] Предложеният законопроект също така ще позволи на други хора, считани за недостойни, да загубят титлите си. Монархът или парламентарна комисия биха могли да премахнат титла.[209] Законопроектът трябва да получи второ четене на 9 декември 2022 г.[210]

През август 2022 г. е съобщено, че Изпълнителният комитет за защита на кралски особи и публични фигури (RAVEC) е оценил заплахата за сигурността срещу Андрю и е заключил, че той трябва да запази своите финансирани от данъкоплатците полицейски бодигардове, като годишните разходи се оценяват на между 500 хил. и 3 млн. лири. В началото на 2021 г. има съобщения за най-малко два инцидента с нахлуване в имота му в Уиндзор, а през декември той е словесно малтретиран от жена, докато кара колата си.[211]

След смъртта на кралицата на 8 септември 2022 г. Андрю се появява в цивилно облекло на различни церемониални събития.[212] Той носи военна униформа за 15-минутното бдение до ковчега на кралицата в Уестминстър Хол на 16 септември.[213] Адвокат Спенсър Кувин, който представлява девет от жертвите на Епстийн, е критичен към публичната роля на Андрю в подготовката за погребението и заявява, че „сега той се опитва да види дали може да възстанови имиджа си пред обществото“. Адвокатът от Ню Йорк Мариан Уанг, която представлява до 12 жертви на Епстийн, описва публичния профил на Андрю като „доста възмутителен“ и „вреден за всеки оцелял от травма да види как насилник или техните помощници продължават да се възползват от предимствата на привилегията, статуса и властта“.[214]

Специален представител за международна търговия и инвестиции[редактиране | редактиране на кода]

Принц Андрю, херцог на Йорк, специален представител на Обединеното кралство за международна търговия и инвестиции, по време на сесията „Бъдещето на Близкия Изток“ на Световния икономически форум за Близкия изток 2008 г., Шарм ел-Шейх, Египет.

От 2001 г. до юли 2011 г. Андрю работи с Търговия и инвестиции в Обединеното кралство – част от Отдела за бизнес, иновации и умения, като специален представител на Обединеното кралство за международна търговия и инвестиции.[215] Постът, заеман преди това от принц Едуард, херцог на Кент, включва представяне и популяризиране на Обединеното кралство на различни търговски панаири и конференции по света.[216] Пригодността му за ролята е оспорена в Камарата на общините от министъра на правосъдието в сянка Крис Брайънт през февруари 2011 г., по време на либийската гражданска война през 2011 г., на основание, че той е „не само много близък приятел на Сейф ал-Ислам Кадафи, но също... и близък приятел на осъдения либийски контрабандист на оръжие Тарек Кайтуни".[217] [218] Допълнителни проблеми възникват, когато той е домакин на обяд за Сахер Ел Матери, член на корумпирания тунизийски режим, в Двореца по времето на Тунизийската революция.[219] Андрю създава приятелство и с Илхам Алиев, президент на Азербайджан, критикуван за корупция и за нарушаване на човешките права от Амнести Интернешънъл, и го посещава както по време, така и след мандата му като търговски пратеник на Обединеното кралство. Към ноември 2014 г. Андрю се е срещал с Алиев 12 пъти.[220] Противоречията, заедно с връзките му с Джефри Епстийн, го карат да се оттегли от ролята през 2011 г. [219]

Херцогът на Йорк с президента на Азербайджан Илхам Алиев, 2011 г.

Андрю не получава заплата от търговията и инвестициите на Обединеното кралство за ролята си на специален представител, но ходи на делегации с платени разходи и се твърди, че понякога е използвал плащани от правителството пътувания за лична почивка, което му печели прякора „Анди въздушните мили“ (Airmiles Andy) от пресата.[219] На 8 март 2011 г. в. „Дейли Телеграф“ съобщава: „През 2010 г. принцът е похарчил 620 хил. лири като търговски пратеник, включително 154 хил. лири за хотели, храна и гостоприемство и 465 хил. лири за пътувания.“[221]

През ноември 2020 г. и след преглед на имейли, вътрешни документи и неотчетени регулаторни документи, както и интервюта с 10 бивши служители на банката, американското списание „Блумбърг Бизнесуик“ съобщава за Андрю, използващ кралския си печат и ролята си на специален представител за международна търговия и инвестиции за подпомагане на Дейвид Роуланд и неговата частна банка, Банка Хавиланд, с осигуряване на сделки с клиенти по целия свят.[222] Семейство Роуланд са сред инвестиционните съветници на Андрю[223] и той присъства на официалната церемония по откриването на тяхната банка през юли 2009 г.[224]

Предполагаеми коментари за корупция и Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

Като специален търговски представител на Обединеното кралство, Андрю пътува по света, за да популяризира британския бизнес. Разкрито е в изтичането на информация от дипломатически депеши на Съединените щати, че Андрю е бил докладван от Татяна Гфьолер, посланик на Съединените щати в Киргизстан, обсъждайки подкупите в Киргизстан и разследването на оръжейната сделка Ал-Ямама. Херцогът, обяснява тя, „се позоваваше на разследване, впоследствие затворено, за предполагаеми рушвети, получени от висш саудитски кралски представител в замяна на многогодишния, доходоносен договор на Би Ей И Систъмс за предоставяне на оборудване и обучение на саудитските сили за сигурност“.[225] Депешът продължава: „Поданиците на майка му, насядали около масата, изреваха одобрително. След това той продължи с „тези (ругателни) журналисти, особено от „Гардиън“, които си пъхат носовете навсякъде“ и (вероятно) затрудняват правенето на бизнес за британските бизнесмени. Тълпата на практика ръкопляска!" [226]

По-рано през 2010 г. е разкрито, че зетят милиардер на казахстанския президент Тимур Кулибаев е платил на представителите на Андрю 15 млн. лири (3 млн. над исканата цена) чрез офшорни компании за имението на Андрю Сънингхил Парк в Съри. Кулибаев често се появява в американските депеши като един от хората, натрупали милиони в богатия на газ Казахстан.[226] По-късно е разкрито, че службата на Андрю се е опитала да получи имот в близост до двореца Кенсингтън за Кулибаев по това време.[227]

През май 2012 г. е съобщено, че швейцарската и италианската полиция, разследваща мрежа от лични и бизнес взаимоотношения, за която се предполага, че се използва за международна корупция, разглежда дейностите на Енвиро Пасифик Инвестмънтс, която начислява хонорари за много милиони лири на енергийни компании, желаещи да се занимават с Казахстан. Смята се, че тръстът е платил 6 млн. лири закупуването на Сънингхил парк, който сега изглежда изоставен. В отговор говорител на двореца казва: „Това беше частна продажба между два тръста. Никога не е имало некоректност от страна на Херцога на Йорк.“[228]

Либи Първс пише във в. „Таймс“ през януари 2015 г.: „Принц Андрю заслепява лесно, когато се сблъска с огромно богатство и очевидна власт. Той си е падал по „приятелствата“ с лоши, корумпирани и умни мъже, не само в САЩ, но и в Либия, Казахстан, Узбекистан, Тунис, навсякъде.“[229]

През май 2016 г. избухва нова полемика, когато в. „Дейли Мейл“ твърди, че Андрю е посредничил в сделка за подпомагане на гръцко-швейцарски консорциум за осигуряване на договор за 385 млн. лири за изграждане на водопроводни и канализационни мрежи в два от най-големите градове в Казахстан, докато работи като британски търговски пратеник и може да получи комисионна от 4 млн. лири. Вестникът публикува имейл от Андрю до казахстанския олигарх Кенгес Ракишев (за когото се твърди, че е посредничил при продажбата на имението на принца Сънингхил парк в Бъркшър) и казва, че Ракишев е уредил срещи за консорциума. След като първоначално заявява, че имейлът е фалшификат, Бъкингамският дворец се опитва да блокира публикуването му като нарушение на поверителността.[230] Дворецът отхвърля обвинението, че Андрю е действал като „посредник“, наричайки статията „невярна, клеветническа и нарушаваща кодекса за поведение на редактора“. Бившият министър на външното министерство, депутатът Крис Брайънт заявява: „Когато бях във външното министерство, беше много трудно да се види в чии интереси действа той [Андрю]. Той не придава точно блясък на кралската диадема.“[231]

Продажба на оръжие[редактиране | редактиране на кода]

През март 2011 г. Кей Стърман от Кампанията срещу търговията с оръжия каза пред новините на Чанъл 4, че кампанията вижда принц Андрю като част от по-голям проблем: „Той е лицето на Търговия и инвестиции в Обединеното кралство (UKTI). Нашите притеснения не са само принц Андрю, това е цялата организация на UKTI. Те гледат на оръжията като на още една стока, но разполага с напълно непропорционални ресурси. В лондонския офис на UKTI оръжейният сектор има повече служители от всички останали, взети заедно. Ние сме загрижени, че принц Андрю е използван за продажба на оръжие и там, където продавате оръжия, това вероятно ще бъде на деспотични режими. Той е главният мажоретен лидер на оръжейната индустрия, ръкува се и проправя пътя за търговците.“[232]

През януари 2014 г. принц Андрю участва в делегация в Бахрейн, близък съюзник на Обединеното кралство. Говорителят на CAAT Андрю Смит казва: „Призоваваме принц Андрю и правителството на Обединеното кралство да спрат да продават оръжие на Бахрейн. Подкрепяйки диктатурата на Бахрейн, принц Андрю дава своята имплицитна подкрепа за техните потиснически практики. Когато нашето правителство продава оръжие, то дава морална и практическа подкрепа на един нелегитимен и авторитарен режим и пряко подкрепя тяхното систематично потискане на опозиционните групи... Не трябва да позволяваме международният ни имидж да бъде използван като PR инструмент за насилствената и потисническа диктатура в Бахрейн.“[233] Андрю Смит също казва: „Принцът последователно е използвал позицията си, за да насърчава продажбите на оръжия и да подкрепя някои от най-неприятните правителства в света, неговите продажби на оръжия не само са дали военна подкрепа на корумпирани и репресивни режими. Те придадоха на тези режими политическа и международна легитимност.“[234]

Реакция на избирането му като член на Кралското общество[редактиране | редактиране на кода]

Избирането на Андрю в Кралското общество кара водещите учени на Великобритания да се бунтуват поради липсата на научна подготовка на Андрю, като някои отбелязват, че той има само средно образование.[235] В публикация на в. „Сънди Таймс“ фармакологът, носител на Хумболтова награда и член на Кралското общество, Дейвид Колхун изразява мнение, позовавайки се на квалификациите на Андрю, че „ако исках подсказка за победителя в 14.30 на конното надбягване в Нюмаркет, аз бих попитал кралска особа. За повечето други въпроси не бих.“[235][236]

Обвинения в расистки език[редактиране | редактиране на кода]

Рохан Силва, бивш сътрудник на Даунинг стрийт, твърди, че когато са се срещнали през 2012 г., Андрю е коментирал: „Е, извинете за израза, това наистина е негър в купчина дърва“[237] (идиом, който значи, че някакъв факт от значителна важност не се разкрива - нещо подозрително или грешно). Бившият министър на вътрешните работи Джаки Смит също твърди, че Андрю е направил расистки коментар за арабите по време на държавна вечеря за саудитското кралско семейство през 2007 г.[238][239] Бъкингамският дворец отрича Андрю да е използвал расистки език и в двата случая.[240]

Обвинения за повреждане на портите в Големия парк на Уиндзор[редактиране | редактиране на кода]

През март 2016 г. главният изпълнителен директор на политическата организация „Рипаблик“ Греъм Смит подава официален доклад до полицията, изисквайки разследване на твърденията, че Андрю е повредил сензорно управляваните врати в Големия парк ,Уиндзор“, като ги е отворил принудително със своя Рейндж Роувър, за да избегне допълнителната миля по пътя си до дома.[241] Полицията в Темз Вали отхвърля докладите поради липсата на подробности. [242]

Отношение към репортери, служители и др.[редактиране | редактиране на кода]

По време на четиридневната си обиколка в Южна Калифорния през април 1984 г. Андрю пръска боя върху американски и британски журналисти и фотографи, които правят репортажи от обиколката, след което той казва на окръжния управител на Лос Анджелис Кенет Хан: „Това ми хареса“. Инцидентът поврежда дрехите и екипировката на репортерите и в. „Лос Анджелис Хералд Икзаминър“ праща сметка от 1200 долара до британското консулство с искане за финансова компенсация.[243]

В. „Гардиън“ пише през 2022 г., че „неговият груб маниер със служителите е добре документиран. Един старши лакей веднъж каза на репортер, който работеше под прикритие в Бъкингамския дворец, че при събуждането на принца „отговорът лесно може да бъде „майната ти“ като добро утро“.[244] Бившият офицер от кралската охрана Пол Пейдж казва в документален филм на Ай Ти Ви, че Андрю има колекция от 50 или 60 плюшени играчки и ако те „не са били поставени обратно в правилния ред от прислужниците, той би крещял и пищял и ставал словесно обиден."[245] Бившата прислужница на херцога, Шарлот Бригс, също си спомня как е поставила плюшените мечета на леглото му и казва пред в. „Сън“, че когато тя била ухапана от неговия норфолкски териер през 1996 г., той само се засмял и „не се е притеснявал“.[246][247] Тя казва, че е била разплакана от Андрю, защото не е затворила правилно тежките завеси в кабинета му и добавя, че поведението му е в контраст с това на братята му Чарлз и Едуард, които „не бяха като него“ и баща му Филип, когото тя описва като „толкова мил и джентълменски“.[246]

Масажистката Ема Грюнбаум казва, че Андрю редовно прекрачвал границата, правейки страховити сексуални коментари, когато тя идвала да му прави масаж. Тя твърди, че той непрекъснато е говорил за секс по време на първия масаж и е искал да знае кога е правила секс за последен път. Грюнбаум казва, че Андрю е организирал редовни масажи за около два месеца и тя вярва, че исканията за масажи са спрели, когато той е разбрал, че няма да получи повече.[248]

Финанси и дългове[редактиране | редактиране на кода]

Не е ясно как Андрю финансира луксозния си начин на живот. През 2021 г. в. „Гардиън“ пише: „С малко видима подкрепа рядко се отговаря на въпросите как Андрю е успял да финансира начина си на живот. В миналото изглеждаше, че живее живота под светлините на прожекторите на мултимилионера, с почивки на борда на луксозни яхти, редовни престоя на голф и ски пътувания до изключителни курорти.“ [249]

Херцогът на Йорк получава 249 хил. лири рента от кралица Елизабет II.[250] През 12-месечния период до април 2004 г. той похарчва 325 хил. за полети, а търговските му мисии като специален представител на Търговия и инвестиции в Обединеното кралство (UKTI) струват 75 хил. лири през 2003 г.[251] В. „Сънди Таймс“ съобщава през юли 2008 г., че за „публичната роля на херцога на Йорк... той миналата година е получил 436 хил. лири за покриване на разходите си".[252] Той има и пенсия от Кралския флот от 20 хил. лири.[253]

През май 2020 г. е съобщено, че Андрю и бившата му съпруга са били в съдебен спор за швейцарската си ски хижа, тъй като не са могли да изплатят дълга си.[254] Те взимат ипотека от 13,25 млн. лири и се очаква да платят 5 млн. в брой вноски, които след прилагане на лихвите възлизат на 6,8 млн.[255] Въпреки твърденията, че кралицата ще помогне с плащането на дълга, говорител на Андрю потвърждава, че тя няма да се намеси.[256] В. „Таймс“ съобщава през септември 2021 г., че Андрю и Сара са постигнали правно споразумение с предишния собственик на имота и ще продадат къщата, за да изплатят дълга си.[257] Собственикът се съгласява да получи 3,4 млн. лири, т.е. половината от дължимата му сума, тъй като е останал с впечатлението, че Андрю и Сара се занимават с финансови проблеми.[255] Съобщава се, че парите от продажбата на имота ще бъдат използвани и за плащане на съдебните разноски на Андрю по гражданското дело.[258] През юни 2022 г. швейцарският вестник „Льо Там“ съобщава, че хижата е била замразена поради дълг от 1,6 млн. лири, който Андрю дължи на неназовани хора. Професорът по право Никола Жанден казва пред вестника: „Продажбата е принципно невъзможна освен със съгласието на кредитора“.[259][260]

През 2021 г. Блумбърг Нюз съобщава, че фирма, свързана с Дейвид Роуланд, е изплащала дълговете на Андрю.[261] През ноември 2017 г. Андрю взима заем от 250 хил. лири от Банка „Хавиланд“, добавяйки към съществуващ заем от 1,25 млн. лири, който е „удължен или увеличен 10 пъти“ от 2015 г. Документите показват, че докато „достоверността на жалбоподателя“ е била поставена под съмнение, той е получил заема в опит да „разшири бизнес потенциала си с кралското семейство“. 11 дни по-късно и през декември 2017 г. 1,5 млн. са прехвърлени от сметка в Олбани Ризървс, контролирана от семейство Роуланд, към сметката на Андрю в Банка „Хавиланд“, изплащайки заема, който трябва да бъде изискуем през март 2018 г.[262] Политикът от либералдемократите и убеден републиканец Норман Бейкър заявява: „Това още веднъж демонстрира, че трябва да бъдат зададени важни въпроси относно бизнес отношенията на принц Андрю и връзката му с някои съмнителни личности.“[263]

Няколко месеца след противоречивото интервю на Андрю за тв предаване „Нюзнайт“ през 2019 г. (виж по-горе), неговата лична служба създава Тръст „Урамур“ (Urramoor Trust), който притежава както Lincelles Unlimited (създадена през 2020 г.[264]), така и Urramoor Ltd (създадена през 2013 г.[265]), и според в. „Таймс“ е създадена, за да поддържа неговото семейство. Lincelles е доброволно ликвидиран през 2022 г.[266] Андрю е описан като „основател, но не и бенефициент“ и не притежава нито една от компаниите, въпреки че Регистърът на компаниите в Обединеното кралство посочва него и неговия частен банкер от 20 години Хари Кио[N 3] като хора със значителен контрол.[267]

През март 2022 г. е съобщено, че на 15 ноември 2019 г. съпругата на затворения бивш турски политик Илхан Ишбилен е прехвърлила 750 хил. лири на Андрю с убеждението, че това ще ѝ помогне да си осигури паспорт.[268] Херцогът изплаща парите 16 месеца по-късно, след като с него се свързват адвокатите на г-жа Ишбилен. В. „Телеграф“ съобщава, че парите, изпратени по сметката на Андрю, са били описани на банкерите като сватбен подарък за най-голямата му дъщеря Беатрис, въпреки че съдебните документи не включват никакви предложения, че принцесата е била наясно с транзакциите.[269] Г-жа Ишбилен твърди, че още 350 хил. са били преведени на Андрю чрез бизнесмена Селман Тюрк, когото г-жа Ишбилен съди за измама. Тюрк е удостоен с наградата „Пийпълс Чойс“ за своя бизнес Хейман Ал на събитието на Андрю Питч ет Палас (Pitch@Palace), проведено в двореца Сейнт Джеймс, дни преди плащането от 750 хил. да бъде направено от г-жа Ишбилен.[268] Въпреки че печели наградата чрез публично гласуване онлайн и гласуване на публиката в нощта на церемонията, има опасения, повдигнати пред старши член на кралското семейство, че Тюрк играе със системата и не трябва да печели, понеже той може да е използвал ботове – автономни интернет програми, за да увеличи вота си.[270] Роденият в Либия осъден контрабандист на оръжие Тарек Кайтуни запознава Андрю със Селман Тюрк през май или юни 2019 г. и провежда по-късни срещи най-малко два пъти.[271] Кайтуни, за когото се твърди, че Андрю е лобирал в британска компания, според съобщенията е подарил на принцеса Беатрис огърлица от злато и диаманти на стойност 18 хил. лири за нейния 21-ви рожден ден през 2009 г. и е бил поканен на сватбата на принцеса Юджини през 2018 г.[271]

Титли, обръщения, звания, гербове и щандарти[редактиране | редактиране на кода]

Титли и обръщения[редактиране | редактиране на кода]

  • 19 февруари 1960 г. – 23 юли 1986 г.: Негово кралско височество Принц Андрю[272]
  • 23 юли 1986 г. – понастоящем: Негово кралско височество Херцогът на Йорк[N 4]
  • 16 февруари 2022 г. - понастоящем: Принц Андрю, херцог на Йорк (запазва титлата си „Негово кралско височество“, но няма да я използва в официално качество)[273]
Кралска монограма на принц Андрю

Към септември 2022 г. Андрю е осми в линията за наследяване на британския трон.[1] В редки случаи той е известен с второстепенните си титли „Граф на Инвърнес“ – в Шотландия и „барон Килилей“ – в Северна Ирландия.[272][274][275] През 2019 г. жителите на Инвърнес започват кампания за отнемането му на тази титла, заявявайки, че „е неуместно принц Андрю да се свързва с нашия красив град“, в светлината на приятелството му с осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн.[276] Подобни молби са отправени от хора, свързани със село Килилей и град Йорк по отношение на неговите титли „Барон Килилей“ и „Херцог на Йорк“, с члена на лейбъристката кооперация за Централен Йорк, Рейчъл Маскел, заявявайки, че тя ще търси начини да накара Андрю да се откаже от херцогската си титла, ако не се откаже доброволно от нея.[200][277][278] През януари 2022 г. е съобщено, че въпреки че Андрю запазва обръщението „Негово кралско височество“, той повече няма да го използва в публично качество.[36] През април 2022 г. няколко съветници от Йорк призовават Андрю да загуби титлата „Херцог на Йорк“.[279] Също през 2022 г. има подновена петиция да му бъде отнета титлата „Граф на Инвърнес“.[280]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство
  • Кралски военноморски сили
    • 1979 – 1981: Мичман, Кралски военноморски колеж „Британия“, база HMS Seahawk
    • 1981 – 1984: Младши лейтенант, пилот, 820 Военноморска ескадрила на самолетоносача HMS Invincible;
    • 1984 – 1992: Лейтенант, пилот, 815 Военноморска ескадрила на фрегата HMS Brazen; инструктор по хеликоптерни военни действия, 702 Военноморска ескадрила в база RNAS Culdrose; полетен командир на 829 Военноморска ескадрила на фрегата HMS Campbeltown
    • 1992 – 1999: Лейтенант командир, капитан, минотърсач HMS Cottesmore; старши пилот в 815 Военноморска ескадрила в база RNAS Portland; Директорат на военноморските операции към Министерство на отбраната
    • 1999 – 2005: Командир, Дипломатическа секция на военноморския щаб.[18] Отписан от активната листа през 2001 г.[31]
    • 2005 – 2010: Почетен капитан[32]
    • 2010 – 2015: Контраадмирал[33]
    • 2015 – понастоящем: Вицеадмирал[34][36]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Общност на нациите
Чуждестранни

Звания[редактиране | редактиране на кода]

Бивши почетни военни звания[редактиране | редактиране на кода]

През 2019 г. военните принадлежности на Андрю са прекратени и на 13 януари 2022 г. са официално върнати на кралицата.[36]

Великобритания Обединено кралство

  • Полковник в Гренадирската гвардия[300]
  • Главнокомандващ полковник на Кралския ирландски полк 27-и (Енискилън), 83-ти и 87-и, и Улстърски отбранителен полк)[301]
  • Главнокомандващ полковник на Малкия армейски школен корпус[301]
  • Главнокомандващ полковник на Йоркския полк (14-ти/15-и, 19-и и 33-ти/76-и пехотен)[301]
  • Главнокомандващ полковник на 9/12 Кралски пиконосци (Принц на Уейлс)[301] (разпуснат)
  • Зам. главнокомандващ полковник на Кралските пиконосци (Лични на кралица Елизабета)[36]
  • Кралски полковник на Кралските планински стрелци, 2-ри батальон на Кралския шотландски полк[301]
  • Почетен въздушен командир, Кралски военновъздушни сили Лосимат[301]
  • Главен командир на Флотската авиация[301]
  • Адмирал на Морския кадетски корпус[301]

Канада Канада[301]

  • Главнокомандващ полковник на Йоркските рейнджъри на кралицата (1-ви американски полк) (RCAC)
  • Главнокомандващ полковник на Канадските кралски планински стрелци
  • Главнокомандващ полковник на Стрелците на Принцеса Луиз
  • Главнокомандващ полковник на Канадския въздушнодесантен полк (разпуснат)

Нова Зеландия Нова Зеландия

  • Главнокомандващ полковник на Логистичния полк на Кралската новозеландска армия[301]

Герб[редактиране | редактиране на кода]

Пример за тривърхова бризура върху щит.
Герб на Андрю, херцог на Йорк

Личният герб на Херцога, от 1963 г., е Кралският герб на Обединеното кралство, различаващ се по сребриста бризура с три върха: в централния има светлосиня котва. Подковата е в бризурата на Херцога на Йорк от 1892 г.

Надшлемникът е короната на дете на суверена, върху която стои позлатен лъв на четири крака, увенчан със същата корона с тривърхова бризура подобна на тази в герба.

Щитът е разделен на четири: първата и четвъртата четвърт са гербовете на Англия, втората на Шотландия, третата на Ирландия. Първата и четвъртата четвърт са в червено с три леопардоподобни лъва със светлосини нокти и език. Втората четвърт е в златисто с червен лъв, изправен на две лапи, със светлосини лапи и език, в двойна рамка с червени хералдически лилии. Третата четвърт е светлосиня с позлатена арфа със сребристи струни.

Десният щитодръжец[N 5] е златист лъв, изправен на двете си задни лапи с корона, а левият – сребрист еднорог, изправен на две копита, със златисти грива и рог, и със златиста корона на шията, украсена с кръстове и хералдически лилии. От короната тръгва верига, преминаваща зад гърба и през двата предни крака на еднорога.

Кръгът на жартиерата, който обгражда щита, е изписан с девиза на Ордена на жартиерата на средновековен френски: Honi soit qui mal y pense („Срам за този, който мисли зло за него“).

Транспаранти, знамена и щандарти[редактиране | редактиране на кода]

Щандартът на Андрю е Кралският щандарт на Обединеното кралство, различаващ се по бризурата с котва, подобно на тази в герба му.

Кралският щандарт на принц Андрю за употреба в Шотландия е този до 1936 г. на Принц Албърт, 3-ти граф на Ивърнес, бъдещ крал Джордж VI.

От 2014 г. Херцогът на Йорк има лично хералдическо знаме за използване в Канада. Това е Кралският герб на Канада под формата на щандарт, нарушен със син кръг, заобиколен от венец от златни кленови листа, в който има изображението "А", увенчано от корона. Над кръга има бяла бризура с три върха, от които в централния има котва.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Принц Андрю се жени веднъж:

∞ 23 юли 1986 в Уестминстърското абатство, Лондон за Сара Маргарет Фъргюсън (* 15 октомври 1959, Лондон), херцогиня на Йорк, дъщеря на майор Роналд Фергюсън и Сюзан Барант. Развеждат се на 30 май 1996 г. Имат две дъщери:

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос I
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Гръцки и Датски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Константиновна
 
 
 
 
 
 
 
Филип, херцог на Единбург
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг Александър фон Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
Алис Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
Андрю Йоркски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Джордж V
 
 
 
 
 
 
 
Джордж VI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мери Тек
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клод Джордж Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сесилия Боуз-Лайън
 
 
 
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Photographs (1985) by HRH Prince Andrew. London: Hamilton. ISBN 978-0-241-11644-9. OCLC 13947617 – снимки на принц Андрю.

Обяснителни бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Принц Андрю обикновено не използва фамилно име, но когато е необходимо, то е Мантубатън-Уиндзор (Mountbatten-Windsor). По въпр. вж. "The Royal Family name". Official website of the British monarchy. Архивирано от оригинала на 15 февруари 2009. Посетено на 3 февруари 2009.
  2. Пейдж е осъден и получава 6-годишна присъда след измама с инвестиция в имот за 3 млн. лири през 2009 г. По въпр. вж. Churchman, Laurie (19 януари 2022). "Paul Page: The former royal protection officer found guilty of fraud". The Independent. Посетено на 21 септември 2022 и Laville, Sandra (17 юли 2009). "Former royal protection officer guilty of £3m scam". The Guardian. Посетено на 21 септември 2022
  3. Кио е обвинен в неуместно докосване на служителка през 2015 г. в предишната си работа в Coutts, обвинение, което той отрича. Това довежда до вътрешно разследване, което го кара да напусне под натиск и по-късно да заведе дело за несправедливо уволнение. По въпр. вж. Royston, Jack (27 април 2021). "Prince Andrew Teams Up With Banker Accused of Sexual Harassment For New Business Venture". Newsweek. Посетено на 21 септември 2022.
  4. Въпреки че Андрю запазва обръщението „Негово кралско височество“, както е правото му на британски принц, той не го използва в публично качество от 13 януари 2022 г. По въпр. вж. "Prince Andrew loses military titles and patronages". BBC News. 13 януари 2022. Посетено на 21 септември 2022
  5. В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н.

Библиографски бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Royal Family tree and line of succession. // BBC, 18 септемри 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  2. Prince Andrew again denies having sex with Epstein victim. // AP NEWS. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  3. Calfas, Jennifer. Prince Andrew Sued by Epstein Accuser Virginia Giuffre Over Alleged Sexual Assault. // Wall Street Journal. 10 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  4. Virginia Giuffre: Prince Andrew accuser files civil case in US. // BBC News. 10 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  5. Nikkhah, Roya. Prince Andrew didn't think it was all over, but it is now. // The Times. 21 май 2020. Посетен на 20 юли 2020.
  6. Low, Valentine. Queen strips Prince Andrew of all military titles and royal patronages. // The Times. януари 13, 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  7. A statement from Buckingham Palace regarding The Duke of York. // The Royal Family. 13 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  8. Prince Andrew settles US civil sex assault case. // BBC News. 15 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  9. "No. 41961". The London Gazette. 20 февруари 1960. с. 1377.
  10. Queen Elizabeth II holding an infant Prince Andrew. // Royal Collection Trust. Посетен на 21 септември 2022. The Queen's third child, Prince Andrew, was born on 19 February 1960 at Buckingham Palace, and was christened on 8 April.
  11. Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy. // BBC. Посетен на 21 септември 2022. Educated by a governess, then at Heatherdown Prep School, Surrey, and Gordonstoun in Scotland
  12. а б Barkham, Patrick. The Guardian profile: Prince Andrew. // The Guardian. 9 юли 2004. Посетен на 21 септември 2022.
  13. Gordonstoun turns back clock to a golden age of cold showers (but would Prince Charles agree?). // The Scotsman. 28 април 2009. Посетен на 14 април 2016.
  14. Cawthorne, Nigel. Prince Andrew: Epstein, Maxwell and the Palace. Gibson Square, 2021. ISBN 9781783341771.
  15. New book claims Prince Andrew was 'obsessed' with pornography. // The New Zealand Herald. Посетен на 21 септември 2022.
  16. а б Early Life & Education. // The Duke of York. Посетен на 14 март 2018.
  17. The life and times of Prince Andrew. // The Times. London, England, 25 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  18. а б в г д е ж з и The Duke of York – Naval Career. // The Duke of York official website. Посетен на 25 април 2015.
  19. "No. 49322". The London Gazette (Supplement). 19 April 1983. p. 5304.
  20. Cawley, Charles. Colonies in Conflict: The History of the British Overseas Territories. Cambridge Scholars Publishing, 2015. ISBN 978-1-4438-8128-9. с. 202.
  21. O'Hara, Glen. Britain and the Sea: Since 1600. Macmillan International Higher Education, 2010. ISBN 978-1-137-07312-9. с. 213–214.
  22. Queen Elizabeth II and the Royal Family: A Glorious Illustrated History. London, DK Publishing, 2015. ISBN 978-1465438003. с. 217.
  23. Prince Andrew Talks of His Dangerous Falklands Experiences. // MercoPress. 12 юни 2001. Посетен на 21 септември 2022.
  24. Prince Andrew, a hero of the Falklands war. // United Press International. 19 юни 1982. Посетен на 21 септември 2022.
  25. Helicopter pilot Prince Andrew is flying anti-submarine patrols in.... // United Press International. 3 юни 1982. Посетен на 21 септември 2022.
  26. Prince Andrew talks of Falklands horror. // Glasgow Herald. 14 ноември 1983. с. 2. Посетен на 21 септември 2022.
  27. Argentines planned to kill Prince Andrew. // Montreal Gazette. Montreal, Quebec, Postmedia Network, 17 октомври 1983. с. C6. Посетен на 21 септември 2022.
  28. Ward, Sharky. Sea Harrier Over the Falklands. Barnsley, South Yorkshire, Pen and Sword Books, 1993. ISBN 978-0850523058. с. 113. Посетен на 21 септември 2022.
  29. "No. 49633". The London Gazette (Supplement). 31 януари 1984. с. 1382.
  30. "No. 49639". The London Gazette (Supplement). 7 февруари 1984. с. 1735.
  31. а б "No. 56295". The London Gazette (1st supplement). 7 август 2001. с. 9327.
  32. а б "No. 57705". The London Gazette (1st supplement). 19 юли 2005. с. 9323.
  33. а б "No. 59341". The London Gazette (1st supplement). 23 февруари 2010. с. 3085.
  34. а б "No. 61160". The London Gazette (2nd supplement). 3 март 2015. с. 3798.
  35. Low, Valentine. Queen makes Prince Andrew a vice-admiral. // The Times. London, 12 февруари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  36. а б в г д е ж Prince Andrew loses military titles and patronages. // BBC News. 2022-01-13. Посетен на 21 септември 2022.
  37. Royal, by Robert Lacey, 2002.
  38. Barkham, Patrick. The Guardian profile: Prince Andrew. // The Guardian. 9 юли 2004. Посетен на https://www.thegazette.co.uk/London/issue/56295/supplement/9327.
  39. Coughlan, Sean. Prince Andrew gives up honorary membership at prestigious golf club. // BBC. 28 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  40. Murray, Ewan. Relief as Prince Andrew relinquishes membership of Royal & Ancient Club. // The Guardian. Посетен на 28 януари 2022.
  41. 'New humiliation' for Prince Andrew as his membership of royal golf club revoked. // Geo TV. 26 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  42. Prince Andrew and Sarah Ferguson buy luxury chalet. // BBC News. 10 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  43. HRH The Duke of York installed as Liveryman. // The Worshipful Company of Shipwrights. Архивиран от оригинала на 16 декември 2013.
  44. Foggo, Daniel. Prince Andrew, his £15m home and the Kazakhstan connection. // The Times. London, 27 юли 2008. On one of his most recent visits, in May, he [Prince Andrew] is understood to have spent a weekend on a goose-shooting excursion with Nursultan Nazarbayev, the president of Kazakhstan. ... Timur Kulibayev, 41, is a billionaire oil and gas tycoon who is known to Andrew, not least through their attendance at hunting parties thrown by Nazarbayev. ... Kulibayev has also been busy inviting VIPs, reportedly including the prince, to regular hunting meets hosted by the Kazakh president.
  45. а б в Battersby, Matilda. Prince Andrew's ex Koo Stark speaks about their relationship for first time in 30 years. // The Independent. 15 февруари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  46. Burnet, Alastair. The ITN Book of the Royal Wedding. London, England, Michael O'Mara Books, 1986. с. 38. The actress Miss Koo Stark was a regular girlfriend of Prince Andrew for several years.
  47. McNamara, Kim. Paparazzi: Media Practices and Celebrity Culture. Cambridge, England, Polity, 2015. ISBN 978-0745651743. с. 29.
  48. Campbell, Lady Colin. The Real Diana. Mount Pleasant, South Carolina, Arcadia Publishing, 1998. с. 161.
  49. а б Brown, Tina. The Diana Chronicles. New York City, Broadway Books, 2007. ISBN 978-0-7679-2309-5. с. 228.
  50. Newsweek, Volume 128 (1997), с. 76
  51. "No. 50606". The London Gazette (Supplement). 23 юли 1986. с. 1.
  52. DeYoung, Karen. Fergie: Bedlam Over the Bride. // The Washington Post. 22 юли 1986. Посетен на 21 септември 2022.
  53. DeYoung, Karen. Fergie: Bedlam Over the Bride. // The Washington Post. 22 юли 1986. Посетен на 21 септември 2022.
  54. Kindelan, Katie. Sarah Ferguson Reveals Her Road to Recovery in Documentary on OWN, Oprah Winfrey Network. // ABC News, 11 май 2011. Посетен на 21 септември 2022. She moved with her prince into Buckingham Palace but two weeks into their marriage, Andrew was sent to sea and she only saw him for 40 days a year for the first five years.
  55. Harris, Paul. Fergie: How food became my only friend. // 27 октомври 2002. Посетен на 21 септември 2022. The ex-wife of Prince Andrew described how she struggled against obesity for most of her life and was devastated when tabloids dubbed her 'Duchess of Pork' and 'Fat Fergie'.
  56. 1992: Fergie and Andrew split. // BBC, 19 март 1992. Посетен на 21 септември 2022.
  57. Castle, Stephen. From Prince Andrew, critical words for U.S. on Iraq. // The New York Times. 4 февруари 2008. Посетен на 21 септември 2022.
  58. а б Borland, Sophie. Scented candle starts fire at Fergie's home. // www.telegraph.co.uk. 30 януари 2008. Посетен на 21 септември 2022.
  59. Fergie and Andrew will definitely remarry, friends say. // Irish Independent. 25 август 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  60. National Audit Office report, 2005. "The Crown Estate – Property Leases with the Royal Family".
  61. Duchess of York 'wanted cash for Prince Andrew access'. // BBC News. 23 май 2010. Посетен на 21 септември 2022. The paper says the prince - a UK trade envoy - knew nothing about the deal
  62. Collins, Nick. Duchess of York clears debts thanks to 'knight on white charger' Andrew. // The Daily Telegraph. London, 25 юли 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  63. Mehta, Amar. Prince Andrew tests positive for COVID, Buckingham Palace says. // Sky News. 2 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  64. The Middle East Association. // Global Arab Network. Архивиран от оригинала на 3 август 2009. Посетен на 7 януари 2015.
  65. Robert Jobson. What's the point of Prince Andrew?. // CNN. 23 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  66. "Message from the Royal Patron" Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine., Fight for Sight, accessed 4 февруари 2015
  67. Royal Support for the Scouting and Guiding Movements. // Official Website of the British Monarchy. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2015. Посетен на 25 юли 2008.
  68. Hurst, Jeff; "Princely plans for Andrew", Cambridge Times (Canada), 1 май 2007. Архивирано от оригинала на 16 октомври 2007.
  69. Royal family global tour to mark Diamond Jubilee. // The Daily Telegraph. 14 декември 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  70. "Key to Freedom". Key to Freedom. Посетено на 26 май 2018.
  71. Perry, Simon (28 юли 2015). "Prince Andrew and Ex-Wife Fergie Come Together for a Fashionable Cause: 'It Is About Family Unity'". People. Посетено на 21 септември 2022.
  72. Prince Andrew rappels down U.K. building for charity. // CBC News. 3 септември 2012. Посетен на 21 септември 2022.
  73. Prince Andrew abseils down Europe's tallest building the Shard. // 3 септември 2012. Посетен на 21 септември 2022.
  74. By Royal Appointment: London Met welcomes new Patron. // London Metropolitan University, 3 юни 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  75. The Duke of York to be Patron of the University of Huddersfield. // ITV News, 2 юли 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  76. HRH The Duke of York installed as University Chancellor. // University of Huddersfield, 22 юли 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  77. Hughes Hall appoints the Duke of York as an Honorary Fellow and HRH opens Gresham Court. //
  78. Attend VIPs. // Посетен на 21 септември 2022.
  79. Emma.Goodey. Pitch OUT of Palace – Duke of York steps down from Pitch@Palace as event goes independent. // The Royal Family. 1 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  80. Nick Hatter – Life Coach in London | How to get a royal invitation. // Nick Hatter – Life Coach in London. 19 март 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  81. What is Pitch@Palace?. // Pitch@Palace. 1 юни 2017. Посетен на 21 септември 2022.
  82. The Prince Andrew Charitable Trust. // Public register for charities (BETA), 21 септември 2022. Посетен на 26 май 2018.
  83. Duke of York's Inspiring Digital Enterprise Awards. // University of Huddersfield. Посетен на 26 май 2018.
  84. iDEA. // Wigan Council. Посетен на 21 септември 2022.
  85. The Duke of York Award. // The University Technical College Network. Посетен на 26 май 2018.
  86. The Duke of York Award for Technical Education: Educate's involvement. // Educate School Services Ltd. Посетен на 26 май 2018.
  87. York graduate awarded Duke of York Young Entrepreneur Award. // The University of York. Посетен на 26 май 2018.
  88. Duke of York visits Northern Ireland Science Park. // Gov.uk. Посетен на 26 май 2018.
  89. Mulgrew, John. Prince Andrew launches tech park offices. // Belfast Telegraph. 18 октомври 2016. Посетен на 26 май 2018.
  90. Philbin, Maggie. TeenTech@Buckingham Palace. // TeenTech. Посетен на 26 май 2018.
  91. Visit of His Royal Highness, The Duke of York, KG to Geneva, Switzerland. // Gov.uk. Посетен на 26 май 2018.
  92. The Duke of York visits China 2018. // The Royal Family. Посетен на 2 ноември 2018.
  93. Prince Andrew could be handed a summons to face Epstein questions. // Sky News. 21 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  94. Furness, Hannah. Prince Philip passes Outward Bound Trust patronage to Prince Andrew after interviewing him for the job. // The Telegraph. 12 март 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  95. The Duke of York, KG. // The Outward Bound Trust. Посетен на 26 май 2018.
  96. Pitcher, Greg. Prince Andrew takes design champion role. // Architects Journal, 15 май 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  97. а б Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy. // BBC News. 21 юли 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  98. Swinford, Steven. Duchess of York admits Duke arranged for convicted paedophile Jeffrey Epstein to pay off her debts. // The Daily Telegraph. London, England, 7 март 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  99. Bryant, Kenzie (18 септември 2019). "Jeffrey Epstein Reportedly Wanted to Sue Sarah Ferguson After She Referred to Him as a Pedophile". Vanity Fair. Посетен на 21 септември 2022.
  100. Prince Andrew's links to Jeffrey Epstein. // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  101. Lewis, Paul. Jeffrey Epstein: inside the decade of scandal entangling Prince Andrew. // The Guardian. London, England, 10 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  102. Prince Andrew sex claims woman 'should not be believed'. // BBC News. 3 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  103. Gibson, Megan. U.S. Lawyer Sues in Prince Andrew Sex Claims Case. // time.com. 6 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  104. Wiliams, Timothy. Alan Dershowitz Denies Suit's Allegations of Sex With a Minor. // The New York Times. 6 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  105. Meier, Barry. Alan Dershowitz on the Defense (His Own). // The New York Times. 21 септември 2022. Посетен на 31 януари 2020.
  106. Booth, Robert. Palace digs in over Prince Andrew's links to sex offender Jeffrey Epstein. // The Guardian. London, England, 9 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  107. Withnall, Adam. Teenage 'sex slave' Virginia Roberts claims she was paid £10,000 by Jeffrey Epstein to have sex with Prince Andrew. // The Independent. London, 4 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  108. Booth, Robert. Palace takes unusual step to deny Prince Andrew underage sex claims. // The Guardian. London, 4 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  109. Tim Walker. Virginia Roberts sex claims: Prince Andrew arrives in Davos amid calls for him to answer 'sex slave' allegations under oath. // The Independent. 22 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  110. Prince Andrew set for first public event since sex claim. // BBC News. 22 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  111. а б Prince Andrew again denies having sex with Epstein victim. // AP NEWS. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  112. Prince Andrew's links to Jeffrey Epstein. // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  113. Prince Andrew under renewed pressure to speak about 'sex abuse' claims after flight logs emerge. // Telegraph.co.uk. 21 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  114. Sykes, Tom. Flight Logs Reportedly Link Prince Andrew to Alleged Jeffrey Epstein Victim Virginia Roberts. // The Daily Beast. 20 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  115. The Independent. // Посетен на 19 април 2016.
  116. Gardner, Bill. Prince Andrew's supporters say his 'chubby' fingers prove photo of him with Epstein victim is fake. // The Telegraph. 29 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  117. Greenslade, Roy "Prince Andrew story runs and runs – but editors should beware", The Guardian (blog), 5 януари 2015. Посетено на 21 септември 2022
  118. Sherwell, Philip. Prince Andrew sex abuse allegation thrown out by judge. // UK Daily Telegraph – 7 април 2015, 7 април 2015. Посетен на 21 септември 2022. A US judge has ruled that sex allegations made against Prince Andrew in court papers filed in Florida must be struck from the public record.
  119. Buncombe, Andrew. Prince Andrew sex claims case: Judge orders that allegations against Duke of York be thrown out. // The Independent UK, 7 април 2015, 7 април 2015. Посетен на 21 септември 2022. A US judge has ordered that "lurid" sex allegations made against Prince Andrew and which led to a major crisis for the member of the royal family, be struck from the record
  120. Jon Swaine. Judge orders Prince Andrew sex allegations struck from court record. // The Guardian. 7 април 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  121. Lewis, Paul. Prince Andrew named in US lawsuit over underage sex claims. // The Guardian. London, 3 януари 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  122. Martin, Guy. The Revelations: What Prince Andrew Faces As His Old Friend Ghislaine Maxwell's Trial Begins. // Forbes. 27 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  123. Bekiempis, Victoria. Prince Andrew groped young woman's breast at Epstein house, court files allege. // The Guardian. 9 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  124. Berlinger, Joshua. Epstein accuser on Prince Andrew: 'He knows exactly what he's done'. // CNN, 28 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  125. Helmore, Edward. Prince Andrew was seen getting foot massage from young woman at Epstein's apartment – report. // 22 агуст 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  126. Hall, Richard. Woman claims she was raped as a teenager by Epstein in New York mansion while Prince Andrew was visiting. // The Independent. 3 юли 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  127. Ghislaine Maxwell was 'No 2' in Jeffrey Epstein's hierarchy, pilot says. // The Guardian. 30 ноеври 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  128. Humphries, Will. Jeffrey Epstein pilot's logs pose questions for Prince Andrew. // The Times. 22 август 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  129. Epstein and Maxwell pictured at Queen's residence at Balmoral. // BBC. 9 декември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  130. Sheets, Megan. Prince Andrew hearing – live: Duke in 'difficult situation' after 'horrible day' in court as decision looms. // The Independent. 20 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  131. Shoaib, Alia. Prince Andrew's attorneys repeat claims that Virginia Roberts Giuffre wanted to recruit 'slutty' girls for Epstein to abuse as they up the ante in legal battle. // Insider. 31 октомври 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  132. Bartholomew, Jem. Virginia Giuffre told me in 2001 she slept with Prince Andrew, witness says. // The Guardian. 8 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  133. Bancroft, Holly. Prince Andrew and Ghislaine Maxwell may have been in relationship, former friend claims. // The Independent. 18 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  134. а б ITV documentary sheds light on Prince Andrew's connection with disgraced socialite Ghislaine Maxwell. // ITV. 17 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  135. Mendick, Robert. 'They knew each other well': Prince Andrew pictured with Ghislaine Maxwell in 2002 palace tour. // The Telegraph. 11 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  136. Brown, Tina. 'Jeffrey Epstein told people that Prince Andrew was an idiot – but a useful one'. // The Daily Telegraph. 11 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  137. As it happened: Prince Andrew's Interview. // BBC News. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  138. Letter casts doubt on when prince met Epstein. // BBC News. 20 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  139. Mansoor, Sanya. Prince Andrew Says He Doesn't Regret His 'Very Useful' Relationship With Jeffrey Epstein. // Time. 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  140. Prince Andrew denies sex with 17-year-old because he was 'at Pizza Express' on night in question. // The Independent. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  141. Prince Andrew denies sex with 17-year-old: 'I went to Pizza Express that day'. // Sky News. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  142. Hamblin, James. The Man Who Did Not Sweat. // The Atlantic, 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  143. 'I returned a changed man': Prince Andrew deletes Falklands war post. // The Guardian. PA Media, 2 април 2022. Посетен на 21 септември 2022. (на английски)
  144. Whipple, Tom. Why can't Prince Andrew sweat? The answer is anhidrosis. // The Times. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  145. Prince Andrew 'categorically' denies sex claims. // BBC News. 19 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  146. Sykes, Tom. Defiant Prince Andrew to Stop Hiding and Fight Virginia Giuffre's Claims. // The Daily Beast. 22 септември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  147. Clarkson, Jeremy. All Prince Andrew's woes can be blamed on the bottle: he never has one in his manicured hands. // The Times. 20 декември 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  148. McElvoy, Anne. A majestic silence is no longer an option for Prince Andrew. // Evening Standard. 13 август 2021. Посетен на 21 септември 2022. (на английски)
  149. Sykes, Tom. The Perils of a Playboy Prince. // The Daily Beast. 29 август 2014. Посетен на 21 септември 2022.
  150. Mohdin, Aamna. Prince Andrew: I thought staying with Epstein was 'honourable thing'. // The Guardian. 16 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  151. Mansoor, Sanya. Prince Andrew Says He Doesn't Regret His 'Very Useful' Relationship With Jeffrey Epstein. // Time. 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  152. Shoard, Catherine. Prince Andrew's Newsnight interview to be the subject of a new film. // The Guardian. 14 юли 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  153. Walters, Joanna. Epstein accuser Virginia Giuffre sues Prince Andrew. // The Guardian. 10 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  154. Media, P. A.. Prince Andrew 'unequivocally denies' Virginia Giuffre sexual assault claims. // edinburghlive. 30 октомври 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  155. Moghe, Sonia. Prince Andrew's attorneys ask to dismiss US sex assault lawsuit saying it violates the terms of a settlement agreement. // CNN. 30 октомври 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  156. Bekiempis, Victoria. Prince Andrew rejected in effort to get US sexual abuse case dismissed. // The Guardian. 12 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  157. Prince Andrew to face civil sex assault case after US ruling. // BBC. 12 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  158. Prince Andrew settles US civil sex assault case. // BBC News. 15 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  159. Davies, Caroline. Prince Andrew's settlement raises many questions but answers none. // The Guardian. 15 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  160. Bryant, Nick. Royal roadkill: The downfall of Britain's Prince Andrew. // The Sydney Morning Herald. 26 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  161. Queen approved Andrew's 'disastrous' interview, Emily Maitlis says. // ITV News. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  162. Tominey, Camilla. Queen did not approve Prince Andrew's excruciating Newsnight interview. // The Sunday Telegraph. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  163. Sandler, Rachel. Prince Andrew's PR Advisor Reportedly Quit Over BBC Interview About Jeffrey Epstein. // Forbes. 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  164. Waterson, Jim. 'He was incredibly gracious after': Newsnight team say Andrew was pleased with interview. // The Guardian. 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  165. Adam, Karla. Prince Andrew's Epstein interview roundly panned: 'nuclear explosion level bad'. // 21 септември 2022. Посетен на 17 ноември 2019.
  166. Lewis, Aimee. Prince Andrew sparks near-universal condemnation with TV interview. // CNN, 17 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  167. Landler, Mark. After Disastrous Epstein Interview, Prince Andrew Steps Down From Public Duties. // The New York Times. 20 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  168. Huddersfield and London Met universities reviewing Prince Andrew's role following interview. // ITV News. 19 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  169. Siddique, Haroon. KPMG ends its backing for Prince Andrew's mentorship scheme. // The Guardian. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  170. Quinn, Ben. Prince Andrew mentor scheme at risk as firms withdraw support. // The Guardian. 19 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  171. Quinn, Ben. Prince Andrew to step back from public duties 'for foreseeable future'. // The Guardian. London, England, 20 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  172. Prince Andrew seen for first time since stepping back from royal duties. // BBC News. 21 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  173. Prince Andrew quits as University of Huddersfield chancellor. // BBC News, 21 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  174. Booth, Robert. Prince Andrew to stand aside from all 230 of his patronages. // 24 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  175. Davies, Caroline. Prince Andrew: Home Office 'recommends downgrade of security'. // 16 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  176. Brown, Natalie. Prince Andrew to keep taxpayer-funded bodyguards after Queen's intervention. // The New Zealand Herald. 8 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  177. Jeffrey Epstein accusers outraged by Prince Andrew's 'lack of co-operation'. // BBC, 28 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  178. Davies, Caroline. Prince Andrew 'angry' at claims he is not cooperating on Epstein inquiry. // 29 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  179. Prince Andrew 'offered to help Jeffrey Epstein prosecutors'. // BBC News. 8 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  180. Hosenball, Mark. U.S. prosecutors say Britain's Prince Andrew not cooperating in Epstein probe. // Reuters, 8 януари 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  181. Doody, Kieran. Prince Andrew issued arrest warning after Ghislaine Maxwell is jailed. // The Herald. Посетен на 2 юли 2022.
  182. Tominey, Camilla. Prince Andrew hires PR man who advised VIPs falsely accused of child sex abuse. // 10 март 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  183. AXED! – Prince Andrew's junior golf tournament is scrapped. // Посетен на 25 април 2020.
  184. Nikkhah, Roya. Prince Andrew Charitable Trust to be wound up amid Charity Commission investigation. // The Sunday Times. Посетен на 10 май 2020.
  185. Fisher, Lucy. Prince Andrew: Strip duke of military roles, urge top brass. // The Times. 28 ноември 2019. Посетен на 26 януари 2022.
  186. Nikkhah, Roya. Prince Andrew didn't think it was all over, but it is now. // The Times. 21 май 2020. Посетен на 20 юли 2020.
  187. Katersky, Aaron. NY prosecutors request testimony from Prince Andrew as part of Jeffrey Epstein investigation. // ABC News. 8 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  188. Winter, Tom. Prosecutors formally request to talk with Prince Andrew in Epstein investigation. // NBC News. 9 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  189. Prince Andrew Should Lose Royal Titles, Face Extradition. // Newsweek. 26 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  190. Prince Andrew's 'nervous' move after Ghislaine Maxwell's arrest. // NewsComAu. 6 юли 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  191. Casciani, Dominic. Ghislaine Maxwell: What the trial means for Prince Andrew. // BBC. 30 декември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  192. Clifton, Jamie. Protesters Chanted 'Paedophile! Paedophile!' Outside Buckingham Palace. // Vice. 25 август 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  193. Davies, Caroline. Prince Andrew's reputation damaged for ever by Giuffre claims, experts say. // The Guardian. 20 август 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  194. а б Prince Andrew 'a person of interest' in Epstein probe – source. // Reuters. 16 август 2021. Посетен на 21 септември 2022. (на английски)
  195. Davies, Caroline. Prince Andrew's social media accounts deleted as he fights US lawsuit. // The Guardian. 19 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  196. Davies, Gareth. Minister accuses Prince Andrew of keeping 'horrifically ill-advised' company. // The Daily Telegraph. 19 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  197. Officials ponder name change for Prince Andrew High School in Nova Scotia after complaints. // National Post. 16 декември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  198. Prince Andrew High to get a new name next school year. // CBC News. 18 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  199. Simpson, Mark. Prince Andrew: Council agrees not to fly union flag on birthday. // BBC. 1 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  200. а б Simpson, Mark. Prince Andrew Way in Carrickfergus may be renamed. // BBC. 16 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  201. Prince Andrew: York councillors unanimously vote to remove Duke's freedom of the city. // Sky News. 27 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  202. Prince Andrew: Duke of York loses Freedom of City honour. // BBC. 27 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  203. Wheeler, Richard. MP advised to speak to Commons officials over bid to remove Duke of York title. // The Independent. 21 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  204. Turner, Lauren. Queen attends Prince Philip memorial service at Westminster Abbey. // BBC News. 29 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  205. Hall, Rachel. Was Prince Andrew's role at service a bid to rehabilitate 'soiled royal'?. // The Guardian. 29 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  206. Ward, Victoria. Exclusive: Prince Andrew wants royal status 'reinstated, recognised and respected'. // The Daily Telegraph. 12 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  207. Davies, Caroline. Prince Andrew misses Windsor Castle procession after 'family decision'. // The Guardian. 13 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  208. Prince Andrew: Duke of York could lose title if bill becomes law. // BBC. 21 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  209. Bet, Martina. Prince Andrew Duke of York and 'dubious' peers 'could be stripped of their titles'. // Irish Independent. 22 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  210. Laycock, Mike. MP proposes law allowing Prince Andrew to be stripped of Duke of York title. // The Press. 21 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  211. Ward, Victoria. Taxpayers still forking out eye-watering sum to fund Prince Andrew's police protection. // The Telegraph. 11 август 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  212. Davies, Caroline. Prince Andrew unlikely to resume royal duties under King Charles. // The Guardian. 12 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  213. Davies, Caroline. King Charles to lead siblings in vigil over Queen’s coffin in Westminster Hall. // BBC News. 15 септември 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  214. Buncombe, Andrew. Jeffrey Epstein victims angered by Prince Andrew’s ‘public rehabilitation’ at Queen’s funeral events. // The Independent. Посетен на 21 септември 2022.
  215. "Prince Andrew to stand down as UK trade envoy", BBC News, 21 юли 2011“ Посетено на 21 септември 2022
  216. Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy. // BBC, 21 юли 2011. Посетен на 21 септември 2022. Educated by a governess, then at Heatherdown Prep School, Surrey, and Gordonstoun in Scotland
  217. "Duke of York must lose trade job, says Labour MP", BBC News, 1 март 2011. Посетено на 21 септември 2022
  218. Libyan gun smuggler was at Princess Eugenie's royal wedding. // The Times. 15 октомври 2018. Посетен на 21 септември 2022.
  219. а б в Prince Andrew: Envoy career plagued with controversy. // BBC, 21 юли 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  220. Armitage, Jim. Duke of York to meet Azeri despot Ilham Aliyev for 12th time. // The Independent. London, 12 ноември 2014. Посетен на 21 септември 2022.
  221. Swinford, Steven. Duke of York costs taxpayers £15m. // The Daily Telegraph. London, 7 март 2011. Посетен на 21 септември 2022.
  222. Finch, Gavin. Prince Andrew Helped a Secretive Luxembourg Bank Woo Sketchy Clients. // Bloomberg Businessweek. 19 ноември 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  223. Croft, Jane. Former Conservative party treasurer wins Luxembourg bank case. // Financial Times. 9 октомври 2017. Посетен на 21 септември 2022.
  224. Ouverture officielle Banque Havilland en présence de S. A. R le Duc d'York K. G.. // Paperjam.lu. 30 септемри 2009. Посетен на 21 септември 2022.
  225. Cablegate Chronicles: Prince Andrew on 'These (Expletive) Journalists'. // 30 ноември 2010. Посетен на 21 септември 2022.
  226. а б Leigh, David. WikiLeaks cables: 'Rude' Prince Andrew shocks US ambassador. // 29 ноември 2010. Посетен на 21 септември 2022.
  227. Booth, Robert. Prince Andrew tried to broker crown property deal for Kazakh oligarch. // The Guardian. 3 юли 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  228. Lewis, Jason. Money laundering probe puts spotlight on the £15 million sale of the Duke of York's home. // The Sunday Telegraph. London, 26 май 2012. Посетен на 26 май 2012.
  229. Greenslade, Roy "Prince Andrew story runs and runs – but editors should beware", The Guardian (blog), 5 януари 2015. Посетено на 21 септември 2022.
  230. Sawer, Patrick. Prince Andrew brokered £385m deal with Kazakh regime while working as British trade envoy. // The Daily Telegraph. 21 май 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  231. Sawer, Patrick. Prince Andrew brokered £385m deal with Kazakh regime while working as British trade envoy. // The Daily Telegraph. 21 май 2016.
  232. "Prince Andrew: 'Cheerleader in chief for the arms industry'". 10 март 2011. Посетено на 21 септември 2022
  233. "Campaigners call for UK to halt arms exports to Bahrain as Prince Andrew joins sales drive".15 януари 2014. Посетено на 21 септември 2022.
  234. What Scandal Involving Prince Andrew Says – Al Jazeera America. // 19 април 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  235. а б Leake, Jonathan. Royal Society bust-up over Andrew. // The Sunday Times. 5 май 2013. Посетен на 21 април 2016.
  236. Colquohon, David. Dukes of York don't belong in our Royal Society. // Sunday Times. 6 май 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  237. Waterson, Jim. Prince Andrew used the N-word, former No 10 aide claims. // The Guardian. 18 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  238. Davies, Gareth. Prince Andrew made 'racist' comment about Arabs, ex-home secretary says. // The Telegraph. 19 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  239. O'Neill, Sean. Prince Andrew was racist about Arabs at state banquet, claims former home secretary Jacqui Smith. // The Times. 19 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  240. Former British home secretary accuses Prince Andrew of racism. // The Australian.
  241. Weaver, Matthew. Duke of York 'should be prosecuted for ramming open park gate'. // The Guardian. 16 март 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  242. Weaver, Matthew. Police won't investigate Prince Andrew over alleged gate ramming. // The Guardian. 17 март 2016. Посетен на 21 септември 2022.
  243. Childress, Deirdre. Crown may pay for cameras, clothes sprayed by prince. // UPI. 24 април 1984. Посетен на 21 септември 2022.
  244. Anthony, Andrew. Royals await anxiously the fallout from Prince Andrew's disgrace. // The Guardian. 8 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  245. Andrew's teddy bear collection was not to be disturbed, claims documentary. // The Independent. 17 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  246. а б Cartwright, Lexie. Former palace maid spills on Prince Andrew's 'entitled' demands. // news.com.au. 22 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  247. Hanna, Aoife. Prince Andrew laughed when his dog bit maid, leaving her 'bleeding'. // Woman & Home. 21 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  248. Giordano, Chiara. Prince Andrew 'was constant sex pest' to massage therapist. // The Independent. 11 февруари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  249. Davies, Caroline. Questions persist over how Prince Andrew funded luxury lifestyle. // The Guardian. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  250. Financial arrangements of members of the Royal Family. // Royal Household. Архивиран от оригинала на 22 януари 2011. Посетен на 7 март 2011.
  251. Barkham, Patrick. The Guardian profile: Prince Andrew. // The Guardian. 9 юли 2004. Посетен на 21 септември 2022.
  252. Foggo, Daniel. Prince Andrew, his £15m home and the Kazakhstan connection. // The Sunday Times. London, 27 юли 2008. Посетен на 21 септември 2022.
  253. Wilson, Harry. Prince Andrew's £1.5 Million Loan Paid Off by Top Political Donor. // Bloomberg Businessweek. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  254. Prince Andrew to face legal case over reported £5m ski chalet debt. // 8 май 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  255. а б Bodkin, Henry. Sarah Ferguson’s £5m Mayfair mews purchase ‘outrages’ chalet owner burned by the Yorks. // The Telegraph. 7 август 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  256. Badshah, Nadeem. Queen will not pick up chalet debt, says Prince Andrew. // The Times. 1 юни 2020. Посетен на 21 септември 2022.
  257. Nicholl, Katie; Vanderhoof, Erin (28 септември 2021). "Prince Andrew and Sarah Ferguson Have Solved One Big Financial Woe". Vanity Fair. Посетено на 21 септември 2022.
  258. Giordano, Chiara. Prince Andrew 'rushing through sale of £17m Swiss chalet' as legal bills spiral. // The Independent. 7 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  259. Prince Andrew branded 'absolute fool' over £1.6 million Swiss debt. // Geo TV. 11 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  260. Ward, Victoria. 'Absolute fool': Prince Andrew embroiled in another debt battle, this time over £1.6m. // The Telegraph. 10 юни 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  261. Stewart, Heather. Prince Andrew's £1.5m loan paid off by firms linked to Tory donor – report. // The Guardian. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  262. Wilson, Harry. Prince Andrew's £1.5 Million Loan Paid Off by Top Political Donor. // Bloomberg Businessweek. 16 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  263. Wadhera, Celine. Prince Andrew's £1.5m loan 'paid off by firms linked to Tory donor'. // The Independent. 17 ноември 2021. Посетен на 21 септември 2022.
  264. Linceless. // Посетен на 21 септември 2022.
  265. Urramoor Limited. // Посетен на 21 септември 2022.
  266. Prince Andrew winds up investment company linked to disgraced Coutts banker Harry Keogh. // 5 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  267. Prince Andrew Teams Up With Banker Accused of Sexual Harassment For New Business Venture. // 27 април 2021. Посетен на 21 септемрви 2022.
  268. а б Dixon, Hayley. Prince Andrew took £1 million from Turkish 'fraudster'. // The Daily Telegraph. 31 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  269. Dixon, Hayley. Exclusive: Princesses Beatrice and Eugenie received money from Turkish 'fraudster' linked to Prince Andrew. // The Telegraph. 1 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  270. Grierson, Jamie. New questions raised over Prince Andrew's award to Selman Turk. // The Guardian. 4 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  271. а б Grierson, Jamie. More details emerge of Prince Andrew's alleged links with banker Selman Turk. // The Guardian. 3 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  272. а б "The Duke of York – Style and titles". royal.gov.uk.Архивирано от оригинала на 5 май 2015. Посетено на 25 април 2015.
  273. "Prince Andrew: Who is he and what titles is he losing?". BBC News. 16 февруари 2022. Посетено на 21 септември 2022.
  274. "A comprehensive guide to the Royal Family's regional titles". Tatler. 20 май 2021. Посетено на 21 септември 2022
  275. "A Guide to Royal Family Titles, from the Queen's Specific Styling to Prince Harry's Scottish Moniker". Town & Country. 6 юни 2019. Посетено на 21 септември 2022.
  276. "Petition urges Queen to strip Prince Andrew of Earl of Inverness title". Inverness Courier. 21 ноември 2019. Посетено на 21 септември 2022.
  277. "Prince Andrew faces calls to give up Duke of York title". BBC News. 14 януари 2022. Посетено на 21 септември 2022.
  278. Halliday, Josh (16 февруари 2022). "Prince Andrew facing fresh calls to be stripped of Duke of York title". The Guardian. Посетено на 21 септември 2022.
  279. Ng, Kate (28 април 2022). "Will Prince Andrew still be the Duke of York?". The Independent. Посетено на 21 септември 2022.
  280. Meighan, Craig (16 септември 2022). "More than 6000 sign petition calling for Prince Andrew to lose Earl of Inverness title". The National. Посетено на 21 септември 2022.
  281. The Duke of York appointed GCVO, 21 февруари 2011. // Official Website of The British Monarchy. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2011. Посетен на 21 февруари 2011.
  282. "No. 56951". The London Gazette. 2 June 2003. с. 6753.
  283. St George's Chapel > History > Orders of Chivalry. // St George's Chapel. Архивиран от оригинала на 20 август 2008. Посетен на 27 октомври 2008.
  284. "No. 48072". The London Gazette. 18 January 1980. с. 899.
  285. а б в г д е ж з и к Honours and Decorations. // The Duke of York. Посетен на 12 януари 2020.
  286. а б rose.slavin. Year in Review 2017. // Посетен на 21 септември 2022.
  287. Jackson, Michael. Honours of the Crown. // Canadian Monarchist News. Monarchist League of Canada, Summer 2007. с. 12. Архивиран от оригинала на 4 март 2016.
  288. Johnson, Alice. Khalifa, Queen Elizabeth II exchange orders. // Gulf News. Dubai, 26 ноември 2010. Посетен на 21 септември 2022.
  289. TRH The Prince of Wales and The Duchess of Cornwall Awarded with the Mexican Order of the Aztec Eagle. // 21 август 2019. Посетено на 21 септември 2022.
  290. El Rey reconoce que Isabel II ha hecho posible la visita de Estado a Reino Unido. // lavanguardia.com. La Vanguardia. Посетен на 21 септември 2022. (на испански)
  291. Batchelor, Tom. Prince Andrew hangs on to Freedom of the City of York after Covid derails council vote. // The Independent. 24 март 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  292. Prince Andrew: York councillors unanimously vote to remove Duke's freedom of the city. // Sky News. 27 април 2022. Посетен на 21 септември 2022.
  293. Royal Society elects new Fellows for 2013. // Royal Society, 3 май 2013. Посетен на 21 септември 2022.
  294. Grand President – The Royal Commonwealth Ex-Services League (RCEL). // South African Legion of Military Veterans. Посетен на 21 септември 2022.
  295. Prince Andrew stripped of Royal Patronages. // This Is Local London. 13 януари 2022. Посетен на 21 септември 2022. (на английски)
  296. Prince Andrew still named by royals as patron of numerous charities – despite severing ties a year ago. // uk.news.yahoo.com. 5 март 2021. Посетен на 21 септември 2022. (на британски английски)
  297. HRH The Duke of York installed as University Chancellor. // University of Huddersfield, 22 юли 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  298. Lavigueur, Nick. Duke of York to become new chancellor of Huddersfield University. // huddersfieldexaminer. 2 юли 2015. Посетен на 21 септември 2022.
  299. Lozinski, Grace. Prince Andrew resigns as honorary fellow of Hughes Hall. // 29 ноември 2019. Посетен на 21 септември 2022.
  300. The Duke of York is appointed Colonel of the Grenadier Guards. // Royal Household, 1 декември 2017. Посетен на 21 септември 2022.
  301. а б в г д е ж з и к The Duke of York – Service appointments. // royal.gov.uk. Архивиран от оригинала на 10 януари 2015. Посетен на 25 април 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Prince Andrew, Duke of York“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​