Джордж VI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордж VI
George VI
крал на Великобритания и Ирландия
King George VI LOC matpc.14736 A (cropped).jpg
Роден
Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор
Починал
ПогребанУиндзър, Канада

ЕтносБританци
РелигияЦърква на Англия
Учил вТринити Колидж
НаградиОрден на жартиерата
Орден на банята
Суверенен Малтийски орден
орден на свети Владимир
Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Легион за заслуги
Управление
Период11 декември 19366 февруари 1952
Коронация12 май 1937
ПредшественикЕдуард VIII
НаследникЕлизабет II
Други титлиимператор на Индия (1936 – 1947)
Coat of arms of the United Kingdom (1837-1952).svg
Семейство
РодУиндзор
БащаДжордж V
МайкаМери Тек
Братя/сестриЕдуард VIII
СъпругаЕлизабет Боуз-Лайън (26 април 1923 – 6 февруари 1952)
ДецаЕлизабет II
Маргарет, принцеса (Великобритания)
Джордж VI в Общомедия

Джордж VI (на английски: George VI; * 14 декември 1895; † 6 февруари 1952), роден Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор, е крал на Великобритания, Ирландия, на британските доминиони и последният император на Индия от 11 декември 1936 г. до своята смърт.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Официален кралски портрет на Джордж VI

Принц Албърт (или Бърти, както бил наричан от роднините си) е роден на 14 декември 1895 г., на годишнина от смъртта на прадядо си, съпруг на императрица Виктория – принц Албърт Сакс-Кобург-Гота. Като благороден жест към вдовстващата кралица бащата на Бърти, Джордж, тогава херцог на Йорк, лично моли позволение от Нейно величество да кръсти момчето Албърт. В едно свое писмо до майката на Бърти, Мери Тек, Виктория пише:

Цялата съм в нетърпение да се срещна с новодошлия, роден в такъв тъжен ден, но толкова по-скъп за мен, особено щом ще бъде кръстен с това име, което е олицетворение за всичко велико и добро.

До 30-годишната си възраст Бърти страда от заекване, което засилва стеснителността му. Лекарите му препоръчват да започне да пуши, за да успокои нервите си. Проваленото му изявление при откриването на Имперското изложение в Уембли на 31 октомври 1925 го принуждава да потърси помощ. Терапевтът Лайнъл Лог диагностицирал Албърт, тогава херцог на Йорк, със слаба координация между ларинкса и диафрагмата. С ежедневни упражнения, скоропоговорки и трикове, за да насили думите навън, Лог помага на Албърт с публичните изявления, както като херцог, така и в кралските му задължения. Двамата остават приятели до смъртта на краля през 1952 г.

Като втори син на крал Джордж V, не се очаква Албърт да наследи трона и прекарва ранните си години в сянката на брат си Едуард, принц на Уелс. Служи в Кралския военноморски флот по време на Първата световна война.

Брак с Елизабет Боуз-Лайън. Възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]

На 26 април 1923 г. се жени за Елизабет Боуз-Лайън и двамата имат две дъщери – Елизабет, която го наследява на трона като кралица Елизабет II, и Маргарет.

След смъртта на баща му крал Джордж V през 1936 г. на трона се качва брат му Едуард. След по-малко от година Едуард заявява намерението си да се ожени за разведената американка – Уолис Симпсън. Британският премиер Стенли Болдуин съветва Едуард, че по политически и религиозни причини не може да остане крал ако се ожени за вече два пъти развежданата Симпсън. Тогава Едуард абдикира, за да се ожени и така брат му, Албърт се качва на трона под името Джордж VI.

Управление (1936 – 1952)[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Джордж VI
Карлтън Гардънс, Лондон

Скандалът относно абдикацията на Едуард VIII, прави авторитета на короната най-нисък от времето на възкачването на кралица Виктория на престола. Абдикацията е засенчена от ситуацията в Европа, която е все по-близко до нова голяма война. На 1 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Нацистка Германия. Следвайки примера на баща си, Джордж посещава армията, фабриките за муниции, пристанищата, както и градовете, засегнати от бомбардировките, за да повдигне бойния дух на населението. Когато нацистите бомбардират Лондон, кралското семейство остава в Бъкингамския дворец. Елизабет, съпругата на Джордж VI, е наречена от Адолф Хитлернай-опасната жена в Европа“. Джордж постоянно държи револвер в кабинета си и заявява, че ще защитава Бъкингам до смърт. За щастие не се стига дотам. Действията на краля и кралицата по време на Втората световна война помагат много за възстановяването на позагубения престиж на монархията.

Още през 1941 г. Джордж предсказва трудностите, които ще настъпят след края на войната. През 1945 – 1950 г. лейбъристкото правителство на Клемент Атли национализира Националната банка на Англия, както и редица индустриални предприятия. Управлението на Джордж бележи началото на деколонизацията с отделянето на Индия и освобождаването на вицекраля и губернатор лорд Маунтбатън (1947), дала тон за деколонизационата вълна, която в управлението на Елизабет довежда до Суецката криза, Вятъра на промяната в африканските доминиони, както и изменянето на статута на британските протекторати по света. Преобразуването на Британската империя в многонационална общност обезпокоява чувствителния крал. Политическата криза, както и икономическите трудности в следвоенните години изтощават физически и емоционално крал Джордж.

Умира в съня си на 6 февруари 1952 г. от рак на белия дроб, след близо тридесет години пушене, към което се пристрастява по препоръка на докторите му. Наследен на трона от по-голямата си дъщеря Елизабет ІІ.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В негова чест са кръстени болница в Лондон, магистрала и жп гара в Съри, Британска Колумбия, антарктически проток и годишно конно надбягване.

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Образът на крал Джордж е представен многократно в ред телевизионни предавания, комикси, романи, и филми, като най-скорошната адаптация на живота на монарха е във филма Речта на краля, донесъл Оскар за най-добра мъжка роля на изигралия Джордж VI Колин Фърт, разказваща за взаимоотношенията му с логопеда Лайънъл Лог.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Едуард VIII
Royal Coat of Arms of the United Kingdom.svg
Крал на Обединеното кралство (1936 – 1952)
Елизабет II