Доминион Пакистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доминион Пакистан
مملکتِ پاکستان‬
পাকিস্তান অধিরাজ্য
— доминион —
14 август 1947 – 12 март 1956
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
ایمان ، اتحاد ، تنظیم‬
„Вяра, единство, дисциплина“
Национален химн
قومی ترانہ‬
Кауми Тарана
Пакистан към 1956 г.
Пакистан към 1956 г.
Континент
Столица Карачи
Eзици
Официални английски, урду, бенгалски
Религия
Форма на управление Федерална парламентарна конституционална монархия
Монарх
1947 – 1952 Джордж VI
1952 – 1956 Елизабет II
Генерал-губернатор
1947 – 1948 Мохамед Али Джина
1948 – 1951 Хаваджа Назимудин
1951 – 1955 Гулам Мухамад
1955 – 1956 Искандер Мирза
Министър-председател
1947 – 1951 Лиакат Али Хан
1951 – 1953 Хаваджа Назимудин
1953 – 1955 Мухамад Али Богра
1955 – 1956 Мухамад Али Чоудхури
История
Образуване 14 август 1947 г.
Първа индо-пакистанска война 22 октомври 1947 г.
Приета конституция 23 март 1956 г.
Площ
943 665 km2 (1 956 г,) km2
Валута пакистанска рупия
Предшественик
Британска Индия Британска Индия
Наследник
Пакистан Пакистан
Бангладеш Бангладеш
Днес част от Флаг на Пакистан Пакистан
Флаг на Бангладеш Бангладеш

Доминион Пакистан[1] (на английски: Dominion of Pakistan; на урду: مملکتِ پاکستان; на бенгалски: পাকিস্তান অধিরাজ্য) е независим федерален доминион в Южна Азия, който съществува от 1947 г. до 1956 г.,[2] в резултат на разделянето на Британска Индия. Доминионът, който включва днешните Пакистан и Бангладеш, е породен от теорията на двете нации като независима държава, съставена от териториите с преобладаващо мюсюлманско население в бившата Британска Индия. През 1956 г. Пакистан административно е разделен на западно крило – Западен Пакистан, а провинцията Източен Бенгал е преименувана на източното крило Източен Пакистан. През 1971 г. Източен Пакистан се отцепва от съюза и става Бангладеш.

История[редактиране | редактиране на кода]

Държавата възниква при разделянето на Британска Индия. Съгласно Планът Маунтбатън Британска Индия се разделя на Индийски съюз и Доминион Пакистан. Пакистан става държава членка на ООН малко след независимостта си – на 30 септември 1947 г.[3] Отношенията на новият мюсюлмански доминион с Индия биват веднага помрачени от Първата индо-пакистанска война, след която последват нови териториално-религиозни конфликти, в хода на които милиони хора от двете страни загиват или стават бежанци. Поради крайната религиозна радикализация на региона и почти тоталната му ислямизация в първите години на деколонизационния процес, Пакистанският доминион не успява да съхрани светския характер на обществото си и през 1956 г. напълно се освобождава от номиналния британски контрол, превръщайки се в суверенна ислямска република Пакистан. През 1971 г. в резултат на война за независимост, Източен Пакистан на свой ред става независим, превръщайки се в република Бангладеш.

Федерация[редактиране | редактиране на кода]

Доминионът е разделен на 5 провинции:

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Всяка провинция има губернатор, утвърден от генерал-губернатора на Пакистан, който от своя страна представя британския монарх.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Read, A. and Fisher, D. (1997). The Proudest Day: India's Long Road to Independence. New York: Norton.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официалното име на държава по време на съществуването ѝ е само Пакистан. // Indian Independence Act 1947, Section1.-(i) „As from the fifteenth day of August, nineteen hundred and forty-seven, two independent Dominions shall be set up in India, to be known respectively as India and Pakistan.“
  2. Timothy C. Winegard. Indigenous Peoples of the British Dominions and the First World War. 1. Cambridge University Press. ISBN 978-1107014930. с. 2.
  3. India-Pakistan State Succession Scenario – A Precedent