Белуджистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белуджистан
بلۏچستان
— историко-географска област —
Землището населено с етнически белуджи (в розово) очертава територията на областта, разположена основно в Пакистан и околните държави.
Землището населено с етнически белуджи (в розово) очертава територията на областта, разположена основно в Пакистан и околните държави.
КонтинентАзия
Най-голям градКуета
Официален езикурду
Неофициален езикбелуджки
Площ
500 000 km2
Население
По оценка от 2013 г.18 – 19 милиона души
Днес част отАфганистан, Иран, Пакистан
Белуджистан в Общомедия

Белуджистан (на белуджки: بلوچستان) е историко-географска област, землище на етническите белуджи. Областта е разположена в сух пустинен и планински регион в Южна и Западна Азия, с площ от около 500 000 квадратни километра. Обхваща териториите на провинция Белуджистан в Пакистан, провинция Систан и Белуджистан в Иран, и провинциите Нимруз, Хелманд и Кандахар в Афганистан.[1][2] На север граничи с региона Пущунистан, на изток със Синд и Пенджаб, и на запад и с провинции основно с етнически перси в Иран. На юг се простира по крайбрежието на Арабско море и Оманския залив.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се смята, че името „Белуджистан“ носи името си от белуджите.[1] Белуджите не се споменават в историческите извори преди въвеждането на исляма. Вероятно белуджите са били известни с друго име в мястото си на произход и че са придобили наименованието „белудж“, след заселването си по тези земи през 10-и век.[3]

Йохан Хансман свързва термина „Балох“ с „Meluḫḫa“, името, с което се смята, че Индската цивилизация е била известна на шумерите (2900 – 2350 г. пр.н.е.) и акадците (2334 – 2154 г. пр.н.е.) в Месопотамия.[4] „Meluḫḫa“ изчезва от месопотамските записи в началото на второто хилядолетие преди Христа.[9] Въпреки това, Хансман заявява, че следа от него в модифицирана форма, като „Baluḫḫu“, е запазена в имената на продукти, внесени от Новоасирийското царство (911 – 605 г. пр.н.е.). Средновековния арабски географ ал Макдиси, който посещава столицата на Макран – Баннайбур (днес град Панджгур, Пакистан), пише през 985 г., че е бил населен от хора, наречени „Balūṣī“ (Белучи), което кара Хансман да предполага „Baluch“ като модификация на „Meluḫḫa“ и „Baluḫḫu“.[5]

Финландския индолог и синдолог Аско Парпола свързва името „Meluḫḫa“ с индоарийските думи „mleccha“ (на санскрит) и „milakkha/milakkhu“ (на пали) и др., които нямат индоевропейска етимология, въпреки че са били използвани за обозначаване на хора, които не са арийци. Приемайки ги за хора, които говорят на език от групата на дравидските езици, той тълкува термина като означаващ или собствено име „milu-akam“ (от което произлиза „tamilakam“, когато хората от Инд мигрираха на юг) или „melu-akam“, което означава „висока страна“, възможна препратка до Белуджистанските високи земи.[6] Индийската историчка Ромила Тапар също тълкува „Meluḫḫa“ като протодравидски термин, вероятно „mēlukku“, и предлага значението „западен край“ (на дравидско-говорещите региони в Индийския субконтинент). Буквалният превод на санскрит е „aparānta“, по-късно е използван за описание на региона от индоарийците.[7]

По времето на Александър Велики (356 – 323 г. пр.н.е.) гърците наричат тези земи Гедрозия и нейните хора – гедрозои, термини с неизвестен произход.[8] Използвайки етимологични разсъждения, Х. У. Бейли възстановява възможноно иранско име „uadravati“, което означава „земя на подземните канали“, което е възможно да е преименувано на „badlaut“ през 9-и век и променено на „balōč“ в по-късни времена. Тази аргументация остава спекулативна.[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Колтън от 1855 г., на която е обозначен Белуджистан.

Най-ранните свидетелства за появата на човешка по тези земи са датирани от старокаменната епоха, открити са селища на ловци и разпръснати литици, нацепени и лющени каменни инструменти. Най-ранните заселени села в региона датират от керамичната новокаменна епоха (около 7000 – 6000 г. пр.н.е.) и включват археологическия обект Мехргарх в равнината Качхи. Тези села се разширяват по размер с времето при каменно-медната епоха, когато общуването между хората се засилва. Разменят се готови стоки и суровини, включително черупки, лапис лазули, тюркоаз и керамика. До 2500 г. пр.н.е. (през бронзовата епоха), регионът който днес е известен като Пакистански Белуджистан е станал част от културната орбита на Индската цивилизация,[10] осигурявайки ключови ресурси за обширните селища източно от на басейна на река Инд.

През 1 – 3 век регионът е управляван от династията Паратараджас, династия на царе на Индо-скитското или Индо-партското царство. Смята се, че династията на „Pāratas“ е идентична с „Pāradas“ от Махабхарата, Пураните и други ведически и ирански източници.[11] Кралете Парата са известни предимно чрез своите монети, които обикновено показват бюста на владетеля (с дълга коса в лента за глава) на лицевата страна и свастика в кръгла легенда на обратната страна, написана на брахми (обикновено сребърни монети) или кхарощхи (медни монети). Тези монети се намират главно в град Лоралай в днешен Западен Пакистан.

Херодот през 450 г. пр.н.е. описва параитакеноите като племе, управлявано от персийския цар Дейок, в северозападна Персия. Ариан описва как Александър Велики се натъква на парейтакаите в Бактрия и Согдиана и изпраща за да бъдат завладени – Кратер. Периплът на Еритрейското море през 1 век описва територията на Парадон отвъд Оманитския регион, на брега на съвременен Белуджистан.[12]

Индуистката династия Сева управлява части от Белуджистан, главно района на град Калат.[13][14] Окръг Сиби, който е отделен от окръг Куета и Калат през 1974 г., получава името си от Рани Сеуи, кралицата на династията Сева.[15]

През 9-и век регионът е напълно ислямизиран, и става част от територията на Сафаридите от Зарандж, последвани от Газневидите, след това на Гуридите. През 1749 г. Ахмад Шах Дурани го прави част от Афганистанската империя. През 1758 г. ханът на Калат, Мир Нури Насир Хан Балоч въстава срещу Ахмед Шах Дурани, побеждава го и освобождава Белуджистан, спечелвайки пълна независимост.[16][17][18][19]

През 1870-те години Белуджистан попада под контрола на Британска Индия.[20]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б A Brief History of Balochistan. // THE DIPLOMAT, 12 February 2016. Посетен на 18 June 2016.
  2. ↑ Human Rights in Balochistan: A Case Study in Failure and Invisibility. // THE HUFFINGTON POST. 25 March 2016. Посетен на 18 June 2016.
  3. ↑ Elfenbein, J. (1988). Baluchistan iii. Baluchi Language and Literature. Encyclopaedia Iranica, http://www.iranicaonline.org/articles/baluchistan-iii 
  4. ↑ Parpola 2015, Ch. 17
    The identification of Meluhha with the Greater Indus Valley is now almost universally accepted.
  5. ↑ Hansman 1973, с. 568 – 569.
  6. ↑ Parpola Parpola, с. 217 – 220.
  7. ↑ Thapar 1975, с. 10.
  8. ↑ Bevan, Edwyn Robert (12 November 2015). The House of Seleucus. Cambridge University Press, p. 272, ISBN 978-1-108-08275-4, https://books.google.com/books?id=EWdSCwAAQBAJ&pg=PA272 
  9. ↑ Hansman 1973
  10. ↑ Doshi, Riddhi. What did Harappans eat, how did they look? Haryana has the answers. // Hindustan Times. HT Media, 17 May 2015. Архивиран от оригинала на May 17, 2015.
  11. ↑ Tandon 2006, с. 183.
  12. ↑ Tandon 2006, с. 201 – 202.
  13. ↑ Fowle, T. C., Rai, Diwan Jamiat. Baluchistan. Directorate of Archives, Government of Balochistan, 1923. с. 100. The Hindus of Kalat town may indeed be far more indigenous since they claim descent from the ancient Sewa dynasty that ruled Kalat long before the Brahuis came to Baluchistan.
  14. ↑ Balochistan Through the Ages: Geography and history. Nisa Traders, 1979. с. 316. The country up to and including Multan was conquered by the Arabs and the Hindu dynasty of Sind and probably also the Sewa dynasty of Kalat came to an end.
  15. ↑ Quddus, Syed Abdul. The Tribal Baluchistan. Ferozsons, 1990. ISBN 978-969-0-10047-4. с. 49. The Sibi division was carved out of the Quetta and Kalat Divisions in April, 1974, and comprises districts of Sibi, Kachhi, Nasirabad, Kohlu and Dera Bugti. The Division derives its name from the town of Sibi or Sewi. The local tradition attributes the origin of this name to Rani Sewi of the Sewa dynasty which ruled this part of the country in ancient times.
  16. ↑ Ahmad Shah and the Durrani Empire. // Library of Congress Country Studies on Afghanistan. 1997. Посетен на 23 September 2010.
  17. ↑ Friedrich Engels. Afghanistan. // Andy Blunden. The New American Cyclopaedia, Vol. I, 1857. Архивиран от оригинала на 18 October 2010. Посетен на 23 September 2010. Afghanistan ... an extensive country of Asia ...between Persia and the Indies, and in the other direction between the Hindu Kush and the Indian Ocean. It formerly included the Persian provinces of Khorassan and Kohistan, together with Herat, Beluchistan, Cashmere, and Sinde, and a considerable part of the Punjab ... Its principal cities are Kabul, the capital, Ghuznee, Peshawer, and Kandahar
  18. ↑ Aḥmad Shah Durrānī. // Encyclopædia Britannica. 2010.
  19. ↑ Clements, Frank. Conflict in Afghanistan: a historical encyclopedia. ABC-CLIO, 2003. ISBN 978-1-85109-402-8. с. 81. Посетен на 23 September 2010.
  20. ↑ Henige, David P. Colonial Governors from the Fifteenth Century to the Present: A Comprehensive List. University of Wisconsin Press, 1970. ISBN 9780299054403. с. 89. The British began to assume control over the rough desert region in extreme western India known as Baluchistan in the 1870s.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „География“         Портал „География“          Портал „Афганистан“         Портал „Афганистан“          Портал „Иран“         Портал „Иран“          Портал „Пакистан“         Портал „Пакистан“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Белуджистан&oldid=11285301“.