Инд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Инд
Indus river from karakouram highway.jpg
Река Инд снимана от автомагистрала Каракорум
Дължина 3180 км
Разположение Флаг на Китай Китай
Флаг на Индия Индия
Флаг на Пакистан Пакистан
Извира от Тибетска планинска земя
Влива се в Арабско море
Надм. в-на на устието 0 м
Водосборен басейн 960 800 км²
Среден отток 6 600 м³/с
Indus.A2002274.0610.1km.jpg
Спътникова снимка на басейна на река Инд

Инд е голяма река в континента Азия, която извира от връх Сингикабаб в Тибетската планинска земя в Китай и в по-голямата си част тече на териториите на държавите Индия и Пакистан. Реката се влива в Арабско море, част от Индийския океан, недалеч от град Карачи. Дължината на Инд е 3180 km, а площта на водосборния му басейн е 1 165 000 km². Годишният отток на водите се равнява на 207 km3 като по този показател се нарежда на двадесет и първо място сред световните реки.

Персите откриват реката благодарение на похода на изследователя от гръцки произход Скилак. Той се спуска от север по течението на реката и достига до делтата след като е изпратен от царя на Персия Дарий I през 510 г.пр.н.е. По-късно столетия наред по горното течение на Инд е преминавал час от Пътя на коприната. Днес Инд има съществено значение в икономиката на Пакистан като източник на енергия и средство за напояване на обработваемите земи. Въпреки, че реката е източник на живот за хората, често тя става и причина за сериозни наводнения. Причина за това са огромното количество наноси, които носи, вследствие на което често руслото на реката често се променя. Последното наводнение е от 2010 г. когато отнема живота на над 1500 души, а пряко пострадали от него се оказват над 2 милиона жители на Пакистан.[1][2][3][4].

Имена[редактиране | edit source]

Сливането на Инд (зелената вода) и Занскар

Хидрография[редактиране | edit source]

Извор и горно течение[редактиране | edit source]

Изворът на Инд се намира на височина около 5300 m[5] (5182 m според Геословарь[6] и 5500 m според Енциклопедия Британика[7]) в югазападната част на Тибетското плато, на около 40 km на север от езерото Мансаровар. Изворът се намира в планината Гаринг боче (хребет Кайлас). В началото си тече с името Синдх като при сливането си с реката Гар Дзангбо близо до село Ларгмар получава и името Инд.[6].

Повече от 1000 km Инд тече в северозападна посока през планинската система Каракорум като следва тектонска долина като по течението си образува многобройни каньони. На надморска височина 4572 m близо до населеното място Демчок[7] напуска Тибетския автономен регион и навлиза в Джаму и Кашмир. След като пресича продължителен планински участък реката навлиза в долина, в която е разположен древния град Лех — столица на историческата област Ладакх. Недалеч от Лех в Инд се влива река Занскар (ляв приток). При град Тингмосганг реката напуска долината и отново преминава в каньон като тече в посока граничното селце Баталик.

След като напуска пределите на индийския щат Джаму и Кашмир Инд навлиза в пакистанската провинция Гилгит-Балтистан. Тук в нея се влива реката Шинго. След още около 80 km в Инд се влива дения приток Шайок. При главния град на Балтистан, Скарду се влива десния приток Шигар, захранвана от големите ледници Биафо и Балторо. Най-северната точка, през която минава е в близост до връх Харамош, след което се слива с река Гилгит (също десен приток) при град Бунджи. Завива на югозапад като бележи границата между Хималаите и Хиндукуш. От тук успоредно на Инд преминава и автомагистрала Каракорум. Почти веднага след сливането си с Гилгит в Инд се влива и реката Астор и продължава като протича в подножието на планината Нанга Парбат. Тук реката е захранвана от ледници.

Средно течение[редактиране | edit source]

В средното си течение пресича хълмисти възвишения. Тук през 1977 г. е построен язовир Тарбела. Надолу приема водите на големия си приток Кабул, преминава през Калабагхската теснина — пролом между Сюлеймановите планини и Соления хребет като след това преминава в Индо-Гангската равнина.

След като в Инд се влива реката Соан и спускайки се надолу в равнините на Пенджаб при град Даудхейл, се разделя на няколко ръкава. Реката и успоредно протичащите канали преминаван през градовете Миянвали и Дера Исмаил Хан. При селището Котаду е построен язовир Таунса. В Дера Гази Хан в Инд се влива и най-големият му приток Панджнад. От тук руслото на реката рязко се увеличава от 400—500 m до 1—2 km.

Долно течение[редактиране | edit source]

При град Сукур (област Синд) от Инд се отделя ръкава Нара. Водите му обаче достигат Арабско море само когато реката е пълноводна. В миналото обаче този ръкав е представлявал главното русло на Инд. Продължавайки на юг реката преминава през западните краища на Тар. Продължава още около 1800 km и се влива в Арабско море.

Реката носи голямо количество наноси, поради което руслото остава на по-високо ниво от околните пясъчни равнини. На значителна част от бреговете са изградени диги, които да предпазват околните земи от наводнения. Природните бедствия са чести в района. Случвали са се през 1947 и 1958 година, а последното мащабно наводнение е през 2010 г. Често големите наводнения са причина реката да мени руслото си.

Делта[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на делтата на Инд

Делтата на Инд започва на 150 км от морския бряг при Хайдарабад и има площ от 30 000 km2. Реката се дели на 11 основни ръкава и безброй по-малки притока, чийто брой е невъзможно да се установи, тъй като при всяко пълноводие на реката се променят. През столетията главното русло многократно се е променяло. Днес това е Гаджамро. При прилив на морето нивото му се покачва до 8 метра като водата навлиза до 30 km навътре в делтата.[7]

Воден режим[редактиране | edit source]

В горното си течение Инд се захранва основно за сметка на топенето на снеговете и ледниците, като оттокът е около 220 km³ на година, при среден разход на вода около 7 000 m³/s.[6] Разходът е минимален през зимните месеци (декември-февруари), от март до юни водата се покачва. В долната част на басейна си, реката се подхранва от водите на мусонните дъждове, които водят до пролетно-лятното пълноводие (март — септември). През този период водата се покачва до 10—15 m в планиските и 5—7 m в равнинните части. В периода на най-голямото пълноводие (юли-септември), руслото на реката на разливните участъци достига 5—7 km на ширина (в района на град Дера Исмаил-Хан ширината достига до 20—22 km)

Средният разход на водите край Хайдарабад е 3 850 m³/s, но в пълноводни години този показател може да достигне 30 хил. m³/s. След излизането си на равнината, Инд губи вода чрез изпарение и просмукване. През сухите периоди, Инд в долното си течение може да пресъхне и да не достига Арабско море.

Съществуват физиографски и исторически доказателства, че най-малко от времето на културата Мохенджо Даро, Инд на няколко пъти е изменила положението на руслото си след южен Пенджаб. В района на градовете Рохри и Суккур реката е затворена между варовикови скали, а по на юг руслото на реката се е изместило на запад, и особено делтата ѝ. През последните седем века, в горната част на Синд Инд се е изместила с 15-30 km на запад.[7]

Басейн[редактиране | edit source]

Indus Басейнйт на Инд има площ от 970 000 km2, което го прави дванадесети в света по този показател.[8]

Климатът в региона е сух и полусух. Валежите имат сезонен характер, в долната част на Инд тяхната стойност не е голяма, като повече от половината от валежите идват от югозападния мусон (в периода юли-септември). В равнината средните годишни валежи са по-малко от 100 mm, но с изкачването нагоре по течението, тази стойност се увеличава, достигайки 500 mm при Лахор и 2 000 mm в Хималаите. Сухият климат предизвиква силно изпарение от повърхността на водата, особено в долното течение на Инд, където степента на изпаряване може да достигне до 2 000 mm на година.[8]

Основните райони за подхранването на Инд са западен Тибет, планинската система Каракорум и Индско-Ярлунгската сутура (сутура — място на свързване на различни тектонични части покрай разлом) . Влиянието на притоците на Индустанската плоча е незначително.[9].

Притоци[редактиране | edit source]

Име на притока Надморска височина при вливането му в Инд Координати при мястото на вливане
Синдху и Гар Дзангбо 4144 32° с. ш. 79° и. д. / 32.440104° с. ш. 79.713707° и. д.
Ханле 4053 33° с. ш. 78° и. д. / 33.168307° с. ш. 78.823814° и. д.
Занскар 3050 34° с. ш. 77° и. д. / 34.16544° с. ш. 77.331562° и. д.
Сангелума Чу 2783 34° с. ш. 76° и. д. / 34.575419° с. ш. 76.529217° и. д.
Шинго 2580 34° с. ш. 76° и. д. / 34.746549° с. ш. 76.216106° и. д.
Шайок 2258 35° с. ш. 75° и. д. / 35.228514° с. ш. 75.917931° и. д.
Шигар 2180 35° с. ш. 75° и. д. / 35.32493° с. ш. 75.628853° и. д.
Гилгит (река) 35° с. ш. 74° и. д. / 35.740103° с. ш. 74.623604° и. д.
Астор 35° с. ш. 74° и. д. / 35.569656° с. ш. 74.644547° и. д.
Кандин 789 35° с. ш. 73° и. д. / 35.431862° с. ш. 73.204651° и. д.
Чаурудара 725 35° с. ш. 73° и. д. / 35.142371° с. ш. 73.082085° и. д.
Хан Кхвар 34° с. ш. 72° и. д. / 34.923097° с. ш. 72.879524° и. д.
Кабул 33° с. ш. 72° и. д. / 33.899487° с. ш. 72.235794° и. д.
Харо 33° с. ш. 72° и. д. / 33.766876° с. ш. 72.244034° и. д.
Кохатой 33° с. ш. 71° и. д. / 33.396766° с. ш. 71.802435° и. д.
Соан 211 33° с. ш. 71° и. д. / 33.020179° с. ш. 71.720467° и. д.
Курам 32° с. ш. 71° и. д. / 32.616822° с. ш. 71.356545° и. д.
Панджнад (Сатледж) 29° с. ш. 70° и. д. / 29.144965° с. ш. 70.715218° и. д.

Икономика[редактиране | edit source]

По течението на Инд са изградени 14 големи язовира за напояване и производство на електрическа енергия. Използването на водите на реката са предизвиквали в миналото множество конфликти между Индия и Пакистан. За да се регламентира това е подписан Договор за водите на Инд (Indus Waters Treaty) през 1960 между двете страни.

Корабоплаване се осъществява от делтата до град Дераисмаилхан (1200 km).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Masood, Salman and Adam B. Ellick. Floods in Pakistan Kill at Least 700. NYTimes.
  2. <cite class="book" style="font-style:normal" id="CITEREFBBC31 июля 2010 года"> UN voices Pakistan flood fears as death toll soars. // BBC, 31 июля 2010 года.
  3. Khan, Ismail. 400 Killed in Flooding in Pakistan, Officials Say. // The New York Times.
  4. Thousands trapped by Pakistan floods; 900 dead
  5. Инд, статия от Голямата Съветска енциклопедия
  6. а б в Словарь современных географических названий — Инд
  7. а б в г Indus River — Britannica Online Encyclopedia
  8. а б Large Rivers: Geomorphology and Management. Редактор Avijit Gupta. John Wiley & Sons, 2008. ISBN 0470723718, 9780470723715. Всего страниц: 712, стр. 333—345
  9. Geological Society Special Publication Series (Выпуск 195), Geological Society (London). Авторы P. Peter D. Clift, Geological Society of London. Geological Society.: 2002. ISBN 1862391114, 9781862391116. Всего страниц: 525. Стр.253,254