Тибетско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тибетско плато
Tibet landscape.jpg
Asia laea relief location map.jpg
33° с. ш. 88° и. д.
Местоположение на картата на Азия
Общи данни
Местоположение Флаг на Китай Китай
Тибетско плато в Общомедия

Цинхай-Тибетското плато е първото и най-високото от 3-те стъпала, формиращи релефа на Китай[1][2][3][4] в Източна Азия[5][6][7][8]. Наричано е още Покривът на света.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато е важна стратегическа област за Китай.
Номади в платото.
Платото между Хималаите на юг и пустинята на север.
Езерото Ямджо Юмцо.

Средната му надморска височина е 4500 m. То започва от планината Хималаи, с най-висок връх Джумолунгма (Еверест), на северозапад е оградено от планинските вериги Кунлуншан, Каракорум, Наншан, Памир. Това е най-обширната (3 млн. km²) и най-високата (5 000 – 7000 m) планинска земя на планетата. Тибетското плато е заобиколено от масивни планински вериги.[9]. На изток се намират 5 планински вериги, които наподобяват пръстите на ръка. Те формират климатичните зони на Китай. Най-важната верига – Цинлин, се разполага между реките Хуанхъ и Яндзъ и е естествена граница между Северен и Южен Китай[10].

Ледникова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато е покрито с леден слой от ледниковата епоха[11][12][13]. Благодарение на своята огромна площ, ледникът в субтропиците е бил важен елемент в климатичните промени. С много по-малката си географска ширина ледникът в Тибет отразява най-малко 4 пъти повече енергия от единица площ отколкото ледниците, които се намират на по-големи географски ширини[14]. Това охлаждане има многостранен ефект върху климата в района[15].

Допълнително тибетските ледници създали ледникови езера въпреки силното изпарение на тази географска ширина. Те са източник на огромно количество наноси за Китайските низини[15].

От края на ледената епоха Тибет се издига средно с по 10 mm за година (650 m до днес), както и Хималаите[13]. Докато покачването на Хималаите може да се обясни с тектоничните плочи, издигането на Тибет се смята, че се дължи на намаляването на тежестта на леда.

Климатично затопляне[редактиране | редактиране на кода]

Тибетското плато съдържа едни от най-големите (трети в света) запаси от лед.

„Температурите се покачват четири пъти по-бързо в Китай, откъдето и да е другаде, и Тибетските ледници отстъпват с по-висока скорост, отколкото на което и да е друго място в света.“... „В близък план това ще причини разливане на езерата, наводнения и кални реки.“... „В по-далечен план ледниците са жизнено важен елемент за азиатските реки включително Инд и Ганг. След като ледниците изчезнат, водоснабдяването в тези райони ще бъде в опасност.“[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Illustrated Atlas of the World (1986) Rand McNally & Company. ISBN 528-83190-9 pp. 164 – 5
  2. Atlas of World History (1998) arperCollins. ISBN 0-7230-1025-0 pg. 39
  3. The Tibetan Empire in Central Asia (Christopher Beckwith). // Посетен на 19 февруари 2009.
  4. Hopkirk 1983, pg. 1
  5. Peregrine, Peter Neal and Melvin Ember, etc.. Encyclopedia of Prehistory: East Asia and Oceania, Volume 3. Springer, 2001. ISBN 978-0-306-46257-3. с. 32.
  6. Morris, Neil. North and East Asia. Heinemann-Raintree Library, 2007. ISBN 978-1-4034-9898-4. с. 11.
  7. Webb, Andrew Alexander Gordon. Contractional and Extensional Tectonics During the India-Asia Collision. ProQuest LLC, 2007. ISBN 978-0-549-50627-0. с. 137.
  8. Marston, Sallie A. and Paul L. Knox, Diana M. Liverman. World regions in global context: peoples, places, and environments. Prentice Hall, 2002. ISBN 978-0-13-022484-2. с. 430.
  9. A Unique Geographical Unit. 2004. ISBN 9787508506654. Посетен на 5 август 2007.
  10. Natural World: Deserts. // National Geographic. Архив на оригинала от 12 януари 2006.
  11. Kuhle, Matthias. Reconstruction of the 2.4 Million km2 Late Pleistocene Ice Sheet on the Tibetan Plateau and its Impact on the Global Climate. // Quaternary International 45/46. 1998. DOI:10.1016/S1040-6182(97)00008-6. с. 71 – 108.
  12. Kuhle, M. The High Glacial (Last Ice Age and LGM) ice cover in High and Central Asia. // Development in Quaternary Science 2c (Quaternary Glaciation – Extent and Chronology, Part III: South America, Asia, Africa, Australia, Antarctica). 2004. с. 175 – 199.
  13. а б Kuhle, M.. Tibet and High Asia V. Results of Investigations into High Mountain Geomorphology, Paleo-Glaciology and Climatology of the Pleistocene. // GeoJournal 47 (1 – 2). 1999. DOI:10.1023/A:1007039510460. с. 3 – 276.
  14. Kuhle, M.. The Pleistocene Glaciation of Tibet and the Onset of Ice Ages – An Autocycle Hypothesis. // GeoJournal 17 (4). 1988. DOI:10.1007/BF00209444. Tibet and High-Asia I. Results of the Sino-German Joint Expeditions (I). с. 581 – 596.
  15. а б Kuhle, Matthias. The Tibetan Ice Sheet; its Impact on the Palaeomonsoon and Relation to the Earth's Orbital Variations. // Polarforschung 71 (1/2). 2001. с. 1 – 13.
  16. Global warming benefits to Tibet: Chinese official. // AFP, 18 август 2009.