Брахмапутра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брахмапутра
Homeward bound.jpg
Река Брахмапутра при град Гувахати, Асам, Индия.
Brahmaputrarivermap.png
Карта на река Брахмапутра.
Общи сведения
Местоположение Флаг на Китай Китай
Флаг на Индия Индия
Флаг на Бангладеш Бангладеш
Дължина 2896 km
Водосборен басейн 651 334 km²
Отток 19 800 m³/s
Начало
Място Джангци и Чема-Юндунг
Координати 30°21′25.92″ с. ш. 82°47′30.12″ и. д. / 30.3572° с. ш. 82.7917° и. д.
Надм. височина 4872 m
Устие
Място Ганг
Координати 24°02′12.84″ с. ш. 90°58′46.91″ и. д. / 24.0369° с. ш. 90.9797° и. д.
Надм. височина 0 m
Брахмапутра в Общомедия
Река Брахмапутра в Тибет. Там тя се нарича Ярлонг Цангпо.
Наводнено село на брега на реката.
Риболов в Брахмапутра.

Брахмапу́тра (на бенгалски: ব্রহ্মপুত্র; на хинди: ब्रम्हपुत्र; на санскрит: ब्रह्मपुत्र; на китайски: 雅鲁藏布江; на тибетски: ཡར་ཀླུང་གཙང་པོ།) е река в Китай, Индия и Бангладеш.

Тя е ляв приток на река Ганг и една от големите водни артерии в Южна Азия. Извира от северните склонове на Хималаите и се влива в Бенгалския залив.

Дължината ѝ е 2896 km, а площта на басейна ѝ е 651 334 km2. Реката е плавателна по протежение на около 1300 km от устието.

Поради разположението ѝ, поречието е често е наводнявано.

Реката е свързана пряко с местната религия (хиндуизъм). По време на двудневния религиозен фестивал Аштами Снан, провеждан в Бангладеш, местното население се потапя във водите на реката, вярвайки, че водите на свещената река ще пречисти живота им.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на реката е 2896 km. Площта на водосборния ѝ басейн варира според източника, но най-често се посочва 651 хил. km2.[1][2] Басейнът на реката се разпростира на територията на четири страни: Китай (50,5 %), Индия (33,6 %), Бангладеш (8,1 %) и Бутан (7,8 %).[1][3]

Начало на Брахмапутра дават реките Джангци и Чема-Юндунг, стичащи се от северния склон на Хималаите и хребета Кайлаш и съединяващи се в едно корито на височина 4872 m. Оттам Брахмапутра тече в протежение на 1100 km успоредно на Хималаите по дъното на надлъжен грабен, приемайки много притоци, подхранващи се от мусонните дъждове и топенето на ледовете в планините. Наклонът на ост ана грабена е сравнително малък, така че Брахмапутра през по-голямата част тече спокойно и е достъпна за местното плаване. По-надолу по течението, след вливането на река Джамди, Брахмапутра си пробива път през Хималаите в дълбоки клисури, има бурно течение, образува много бързеи и на места пада от каскади или ниски водопади.

В района на село Пасигхат реката навлиза в равнината на Бенгал и тече в южното подножие на Хималаите, представлявайки огромна водна артерия, спокойно носеща водите си по дъното на широката долина в неустойчиво корито, разделящо се на ръкави и притоци. Тук се намират много острови, от които най-големият е Маджули – дълъг около 70 km и широк до 15 km. Заобикалайки планините на Асам, Брахмапутра завива на юг и се слива с Ганг.

Общото корито на Брахмапутра и Ганг се влива в Бенгалския залив. Делтата на двете реки има обща площ от над 80 хил. km2 и има много сложна структура. Най-значителните притоци на Брахмапутра са: леви – Hay, Чорта-Цангпо, Рага-Цангпо, Джичу, Джамда, Лухит, Капили; десни – Нянгчу, Субансири, Бхарели, Манас, Тиста.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Брахмапутра е река с мусонен хидрологически режим, като минималният отток на водата е през сухия зимен сезон, а максималният – с началото на топенето на снеговете през пролетта и особено се увеличава лятото в резултат на топенето на ледниците в планините и падането на обилни валежи под вида на мусонни дъждове в Гангската равнина и Хималаите. На летния период се приписва около 65% от оттока.[1] В ниските части на басейна през годината падат средно 2354 mm валежи. Коритото на реката в ниската част на басейна подлежи на изменения с течение на времето, които се обуславят от неравномерния воден режим, а на исторически интервали – аномални нива на валежите и земетресения в района, съпроводени с тектонски движения. Тези изменения засягат също и притоците на Брахмапутра, попадаяи в реката в пределите на Бенгалската равнина. В резултат на земетресение от 1762 г., река Тиста става приток на Ганг, а в резултат на силни валежи през 1787 г. отново си изменя курса и става приток на Брахмапутра.

Средният отток при устието е около 19 хил. m3/s,[2][4] като най-големият месечен отток превишава 32 хил. m3/s през лятото, а най-малкият е 2500 m3/s през зимата.[2][4] Покачването на речните води в ниските части достига 10 – 12 m и често е съпроводено от наводения. Максималният отток на водата през мусонния сезон е около 100 хил. m3/s.

Средномесечнен отток на водата [m³/s], осреднено за периода 1969 – 1975 г.,
измерен при устието на станция „Бахадурабад“ в Бангладеш.
[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според най-ранните сведения, името на реката е било Дярданес.[5] В миналото, течението на долна Брахмапутра е било различно и е преминавало през Джамалпур и Маймансингх. Малко вода все още преминава по това течение, днес наричано Стара Брахмапутра.

Стои въпросът кога и защо Брахмапутра сменя основното си направление при Джамуна, което може да бъде видяно чрез сравняване на съвременните карти с историческите карти отпреди 1800 г.[6] Брахмапутра вероятно е течала директно на юг през повечето време след последния ледников максимум, превключвайки между двете корита на няколко пъти през холоцен. Според едно предположение, последната промяна на курса на реката се случва през 1787 г., когато река Тиста претърпява тежко наводнение.

През 1809 г. Франсис Бюканън пише, че новият канал между Бхаванипур и Деванранж е много по-малък от голямата река, която заплашва да отнесе средата на страната. Към 1830 г. старият канал е намален до сегашния му размер.

Горното течение на Брахмапутра остава неизучено в продължение на много години и фактът, че това е същата река като Ярлунг Цангпо (днес тибетското име на реката), е установен едва по време на изследване от 1884 – 1886 г.

Водите на Брахмапутра се споделят от Китай, Индия и Бангладеш. През 1990-те и 2000-те години възникват няколко спекулации за китайски планове за строеж на язовирна стена при голямата извивка, с перспектива за отклоняване на водите на север към страната. Тази идея бива отхвърляно многократно от китайското правителство.[7] Според китайските учени, такова отклоняване на течението не е възможно.[8] Все пак, на 22 април 2010 г. Китай потвърждава, че строи язовирна стена на Брахмапутра в Тибет,[7] но уверява Индия, че проектът няма да има никакво значително въздействие върху потокът на водата към Индия.[9] Въпреки това, темата продължава да е горещо дебатирана в Индия.[10] През последните години се наблюдава засилване на местната опозиция, особено в щата Асам, срещу китайското строителство в горното течение на реката, както и нарастващи критики към индийското правителство, което изглежда, че не отговаря адекватно на китайските хидроенергийни планове.[11]

Милиони човешки животи на индийски и бенгалски жители разчитат на река Брахмапутра. Делтата ѝ е дом на около 130 милиона души, а 600 хиляди души живеят на речните ѝ острови. Тези хора разчитат на годишните нормални наводнения, донасящи влага и свежи седименти към заливните почви, така подпомагайки селскостопанското и морското стопанство. Всъщност, два от трите сезонни оризови сорта не могат да оцелеят без вода от наводнения. Освен това, рибата, хващана в заливната терата по време на наводнителния сезон и в крайречните езерца, е основен източник на протеини за много селски популации.

Стопанско използване[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват широко за напояване. Брахмапутра е плавателна в продължение на 1290 km от устието до каньона Цангпо. В Тибет навигацията е възможна в участък от 690 km.

Благодарение на значителния пад на реката между началото ѝ и устието ѝ, Брахмапутра има един от най-големите хидроенергийни потенциали сред реките по света. Например, в участъка през Хималаите в каньона Цангпо, коритото на реката се спуска 2200 km, а средният отток на реката в този участък е 165,4 km3/год или 5240 km3/s.[12][13] Според различните източници, потенциалът на реката се оценява в граници между 60 и 210 киловата.[14] Въпреки това, енергетичното използване на реката и притоците ѝ е незначително, заради политико-териториални проблеми, труднодостъпния терен, сеизмичната му активност и отдалечеността от основните пазари.

Към 2012 г. на самата река няма действащи водноелектрически централи. В Индия се проектира ВЕЦ Долен Сианг (2,7 GW) и ВЕЦ Горен Сианг (9,75 GW), а в Китай се строи ВЕЦ Зангму (0,51 GW) и се проектират деривационните ВЕЦ Мотуо (38 GW) и ВЕЦ Дадукия (43,8 GW).[12] В басейна на реката са разположени няколко ВЕЦ.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в A. K. Gain, W. W. Immerzeel, F. C. Sperna-Weiland, and M. F. P. Bierkens. Impact of climate change on the stream flow of lower Brahmaputra: trends in highand low flows based on dischargeweighted ensemble modelling. // Hydrology and Earth System Sciences Discussions. 2011. с. 365 – 390.
  2. а б в г Bahadurabad, Bangladesh. River discharge of Brahmaputra. // Center for Sustainability and The Global Environment, Gaylord Nelson Center for Environmental Studies, University of Wisconsin-Madison.
  3. Bangladesh, Institute for Ocean Management, Anna University Chennai › LOICS South Asia Node
  4. а б Brahmaputra River, Encyclopædia Britannica
  5. A compendium of ancient and modern geography: for the use of Eton School By Aaron Arrowsmith, с. 56
  6. Rennell, 1776; Rennel, 1787
  7. а б China admits to Brahmaputra project. // The Economic Times, 22 април 2010.
  8. MacArthur Foundation, Asian Security Initiative
  9. Chinese dam will not impact flow of Brahmaputra: Krishna. // The Indian Express, 22 април 2010.
  10. Megadams: Battle on the Brahmaputra. //
  11. Yeophantong, Pichamon. River activism, policy entrepreneurship and transboundary water disputes in Asia. // Water International 42 (2). 2017. DOI:10.1080/02508060.2017.1279041.
  12. а б Кто затмит „Три Ущелья“, или покорение Брахмапутры, Блог РусГидро
  13. Ganges-Brahmaputra-Meghna river basin. // Food and Agriculture Organization of the United Nations.
  14. Muhammad Mizanur Rahaman, Olli Varis. INTEGRATED WATER MANAGEMENT OF THE BRAHMAPUTRA BASIN: PERSPECTIVES AND HOPE FOR REGIONAL DEVELOPMENT. // Water and Development Research Group, Helsinki University of Technology, 02015 Espoo, Finland. 2008. с. 1.
  15. Гидроэнергетика Бутана, Блог РусГидро