Бутан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бутан.

Кралство Бутан
འབྲུག་རྒྱལ་ཁབ
      
Химн: འབྲུག་ཙན་དན་
Местоположение на Бутан
Местоположение на Бутан
СтолицаТхимпху
Най-голям градТхимпху
Официален език
Религия84,3% будизъм (официално)
11,3% индуизъм
3,2% бон
0,7% християнство
0,5% други
Демонимбутанец
Климатпланински, тропичен
Управление
Формаунитарна парламентарна полуконституционна монархия
 • КралДжигме Хесар Намгиал Вангчук
 • Министър-председателЛотай Церинг
Законодат. властПарламент
 • Горна камараНационален съвет
 • Долна камараНародно събрание
ОрганизацииООН
История
Формиране 
 • Обединение1616 – 1634 г.
 • Династия Вангчук17 декември 1907 г.
 • Индо-бутански договор8 август 1949 г.
 • Членство в ООН21 септември 1971 г.
 • Конституция18 юли 2008 г.
География
Площ
 • Общо38 394 km2 (133-то)
 • Води (%)1,1
Население
 • 2022727 145 (165-о )
 • оценка, 2018754 388
 • Гъстота21 души/km² (162-ро)
 • Градско нас.42,3% (144-то)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2022
 • Общо9,853 млрд. щ.д.[1] (166-о)
 • На човек12 967 щ.д. (134-то)
БВП (ном.)≈ 2022
 • Общо2,653 млрд. щ.д. (178-о)
 • На човек3491 щ.д. (153-то)
ИЧР (2019)0,654
среден · 129-о
Джини (2017)37,4
среден
Прод. на живота71,5 години (115-о)
Детска смъртност29,7/1000 (20-о)
Грамотност47% (165-о)
ВалутаНгултрум (BTN)
Индийска рупия (INR)
Други данни
Часова зонаBTT (UTC+6)
Формат на дататагггг-мм-дд
Автомобилно движениеляво
Код по ISOBT
Интернет домейн.bt
Телефонен код+975
ITU префиксA5A-A5Z
Кралство Бутан в Общомедия

Кралство Бутан (на дзонгкха: འབྲུག་ཡུལ་) е планинска страна в Южна Азия. Намира се между Народна република Китай и Индия. Бутан е една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, но все пак страната се класира на осмо място сред 20-те най-щастливи страни. След нея са държави като САЩ, Люксембург, Япония и др. Граничи с Китай на север и с Индия на юг.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

„Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“. Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава „краят на Тибет“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си Друк Юл, а жителите – друкпа. Името на страната на дзонгкха (и на тибетски) е Друк Юл („Страната на гърмящия дракон“). Заради спокойствието и девствеността на страната и природата и, днес понякога тя се свързва с Последния Шангри-Ла.

В исторически план Бутан е известен с много имена като Лхо-мон („Южната земя на мрака“), Лхо Ценденйонг („Южната земя на сандаловото дърво“), Лхомен Кхазхи („Южната страна на четирите пътеки“) и Лхо Мен Йонг („Южната страна на лековитите билки“)

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 година след Христа.[2] Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники биват унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година.[3]

Угиен Вангчук, първият крал на Бутан (1907 – 1927)

Известно е, че за дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. През 17 век тези държави биват обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда строителството на отбранителни крепости-манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони. По време на неговото управление пристигат и първите европейци – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп, и предлагат страната им да му помогне в борбата срещу тибетските нашествия, но той отказва.

След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война. Тибетците се възползват от нестабилността на малката страна и я нападат два пъти – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.

През 1907 година страната за пръв път избира свой крал – Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910 титлата му бива призната и от Британската империя. Така се поставя началото на съвременната бутанска държава.

През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан.[4] Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Сингие Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана на телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея), през 2005 година прави промени в конституцията, а през 2008 абдикира в полза на сина си. От 2007 година в страната се провеждат демократични парламентарни избори.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според официални данни на бутанското правителство, населението на страната към 2003 възлиза на 752 700 души.[5] Населението е младо – средната възраст е 24,3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените – 23,7 години.[6] Бутан има положителен естествен прираст, възлизащ на 1,2% годишно.

Етноси и вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Будисти 75%, индуисти 25%

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн е Бутан.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Гимназиалното образование е напълно безплатно.[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки географската ширина на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), където по принцип климатът е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17 – 18°. Това се дължи на местоположението на Бутан високо в Хималаите. Климатът в северен и централен Бутан е планински, а в южната-тропичен. Зимите в северен и централен Бутан са свирепи с минимални температури под -15°.

Национален парк Джигме Дорджи

Западната граница на Кралство Бутан съвпада с индийския щат Сиким (до 1975 г. независимо царство), на изток от Бутан се намира щатът Аруначал Прадеш, на юг – щатът Асам (който от много години е в гражданска война), на югозапад е границата на страната със Западен Бенгал.

Дължината на границата с Китай на север и северозапад е 470 km; дължината на границата с Индия, Западен Бенгал на югозапад, Асам на юг и югоизток и Аруначал Прадеш на изток е 605 км. Индийският щат Сиким отделя Бутан от Непал, а индийският щат Западен Бенгал от Република Бангладеш.

Разстоянието между източната и западната граница на Бутан е 300 км, между северната и южната граница – 170 км. Държавната територия на страната е разделена от долините на притоците на река Брахмапутра.

Средни температури за Тхимпху (планински климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -17°C -15°C -7°C -5°C -1°C 3°C 5°C 4°C 2°C -5°C -12°C -16°C
максимална 1°C 1°C 4°C 7°C 10°C 12°C 12°C 13°C 11°C 8°C 5°C 3°C

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Сър Юген Вангкук и неговите съветници в Пунакха, 1908

Според член 1 от конституцията на Бутан върховната власт принадлежи на хората и формата на управление е „демократична конституционна монархия“. Конституцията е обявена за върховен закон, а функциите на конституционния съд са възложени на Върховния съд. Обявено е разделение на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Държавният глава и върховен главнокомандващ е кралят на Бутан – крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук (от 2008).

Законодателната власт е възложена на парламента на Бутан, който се състои от краля на Бутан, Националния съвет на Бутан и Националното събрание на Бутан. Изпълнителната власт в Бутан принадлежи на Министерския съвет, а съдебната власт в Бутан е възложена на Кралските съдилища, съставени от Върховния съд, Висшия съд, Дзонгхаг, Съдилищата Дунгхаг и Съдилищата и Трибуналите, които могат да бъдат временно установени от краля по препоръка на Националната съдебна комисия.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Окръзи на Бутан по зони (синьо: Източна; розово: Южна; жълто: Централна; зелено: Западна

Кралство Бутан е разделено на 20 окръга (dzongkhag), групирани в 4 административни зони (dzongdey), представени на картата.

Окръзите са:

  1. Бумтанг
  2. Чукха
  3. Дагана
  4. Гаса
  5. Хаа
  6. Лунтсе
  7. Монгар
  8. Паро
  9. Помагачел
  10. Пунака
  11. Самдруп Джонгхар
  12. Самце
  13. Сампранг
  14. Тхимпху (провинция)
  15. Трасхиганг
  16. Трасхиянсте
  17. Тронгса
  18. Циранг
  19. Вангдуе Пходранг
  20. Зхемганг

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Базар в Бутан

Бутан се основава предимно на водноелектрическа енергия, селско и горско стопанство.[7]. Страната е член на Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество (SAARC).[8]...

Селско стопанство – 45%

Индустрия – 10%

Обслужване и туризъм – 45%

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Официален празник: 17 декември

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Националното ястие се нарича хемадаци. Представлява много люто блюдо с чили и кашкавал. Основни храни: високопланински червен ориз с орехов вкус; елда, царевица. Добавки: пилешко месо, месо от як, сушени говеждо и свинско, овча мас.

Консумират се супи и яхнии от месо, ориз, папрат, леща и сушени зеленчуци, подправени с чили и кашкавал.

От млечните продукти се произвеждат масло и кашкавал, получени от млякото на тибетския як или от краве мляко.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imf.org
  2. Buddhist Channel | Buddhism News, Headlines | Travel | Taktshang: a Buddhist legend. // Buddhistchannel.tv. Посетен на 23 април 2009.
  3. Main Page – Bhutannica. // Bhutannica. Посетен на 23 април 2009.
  4. а б www.nationalgeographic.bg
  5. Fact File. // National Portal of Bhutan. Посетен на 6 януари 2008. Архив на оригинала от 2012-04-23 в Wayback Machine.
  6. Шаблон:CIA World Factbook link
  7. economy.com/
  8. Bhutan: Introduction global edge

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]