Бутан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бутан.

Кралство Бутан
Brug rGyal-Khab.svg
Знаме на Бутан
Герб на Бутан
(знаме) (герб)
Девиз: Една нация, един народ!
Местоположение на Бутан
География и население
Площ 47 000 km²
(на 131-во място)
Столица Тхимпху
Най-голям град Тхимпху
Официален език дзонгкха, английски
Население (пребр., 2012) 742,737
(на 149-то място)
Гъстота на нас. 14 д./km²
Управление
Форма конституционна монархия
крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук
министър-председател Джигме Тхинлей
История
Независимост
17 декември 1907
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 3.518 млрд
(на 160-то място)
БВП на човек (ППС) $ 5,212[1]
ИЧР Повишение 0,579 (среден)
(на 133-то място)
Валута Нгултрум=100 четруми (BTN)
Други данни
Часова зона CET (UTC+6)
Интернет домейн .bt
Телефонен код 975

Кралство Бутан е планинска страна в Южна Азия. Намира се между Народна република Китай и Индия. Бутан е една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, но все пак страната се класира на осмо място сред 20-те най-щастливи страни. След нея са държави като САЩ, Люксембург, Япония и др. Граничи с Китай на север и с Индия на юг.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

"Бутан" вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава "висока земя". Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава "краят на Тибет" или "югът на Тибет". Някои бутанци наричат страната си Друк Юл, а жителите - друкпа. Името на страната на дзонгкха (и на тибетски) е Друк Юл ("Страната на гърмящия дракон"). Заради спокойствието и девствеността на страната и природата и, днес понякога тя се свързва с Последния Шангри-Ла.

В исторически план Бутан е известен с много имена като Лхо-мон ("Южната земя на мрака"), Лхо Ценденйонг ("Южната земя на сандаловото дърво"), Лхомен Кхазхи ("Южната страна на четирите пътеки") и Лхо Мен Йонг ("Южната страна на лековитите билки")

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 година след Христа.[2] Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники биват унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година.[3]

Угиен Вангчук, първият крал на Бутан (1907 - 1927)

Известно е, че за дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. През 17 век тези държави биват обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда строителството на отбранителни крепости-манастири ("дзонги") и въвежда общовалидни закони. По време на неговото управление пристигат и първите европейци — португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп, и предлагат страната им да му помогне в борбата срещу тибетските нашествия, но той отказва.

След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война. Тибетците се възползват от нестабилността на малката страна и я нападат два пъти - през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.

През 1907 година страната за пръв път избира свой крал — Угиен Вангчук. Той е одобрен с пълно мнозинство от будистки водачи, местни управници и няколко високопоставени рода, а през 1910 титлата му бива призната и от Британската империя. Така се поставя началото на съвременната бутанска държава.

Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Сингие Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана на телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея), през 2005 година прави промени в конституцията, а през 2008 абдикира в полза на сина си. От 2007 година в страната се провеждат демократични парламентарни избори.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според официални данни на бутанското правителство, населението на страната към 2003 възлиза на 752 700 души.[4] Населението е младо — средната възраст е 24,3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените — 23,7 години.[5] Бутан има положителен естествен прираст, възлизащ на 1,2% годишно.

Етноси и вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн е Бутан.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки географската ширина на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), където по принцип климатът е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17-18°. Това се дължи на местоположението на Бутан високо в Хималаите. Климатът в северен и централен Бутан е планински, а в южната-тропичен. Зимите в северен и централен Бутан са свирепи с минимални температури под -15°.

Средни температури за Тхимпху (планински климат)
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -17° C -15° C -7° C -5° C -1° C 3° C 5° C 4° C 2° C -5° C -12° C -16° C
максимална 1° C 1° C 4° C 7° C 10° C 12° C 12° C 13° C 11° C 8° C 5° C 3° C

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Монархия, начело с крал Джигме Хесар Намгиал Вангчук (от 2008). Законодателната власт се осъществява от краля. Изпълнителната власт се осъществява от краля чрез Съвет на министрите.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Окръзи на Бутан по зони (синьо: Източна; розово: Южна; жълто: Централна; зелено: Западна

Кралство Бутан е разделено на 20 окръга (dzongkhag), групирани в 4 административни зони (dzongdey), представени на картата.

Окръзите са:

  1. Бумтанг
  2. Чукха
  3. Дагана
  4. Гаса
  5. Хаа
  6. Лунтсе
  7. Монгар
  8. Паро
  9. Помагачел
  10. Пунака
  11. Самдруп Джонгхар
  12. Самце
  13. Сампранг
  14. Тхимпху (провинция)
  15. Трасхиганг
  16. Трасхиянсте
  17. Тронгса
  18. Циранг
  19. Вангдуе Пходранг
  20. Зхемганг

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Селско стопанство — 45%

Индустрия — 10%

Обслужване и туризъм — 45%

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=514&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=86&pr.y=12
  2. Buddhist Channel | Buddhism News, Headlines | Travel | Taktshang: a Buddhist legend. // Buddhistchannel.tv. Посетен на 2009-04-23.
  3. <cite class="book" style="font-style:normal" id="CITEREFBhutannica<!"> Main Page – Bhutannica. // Bhutannica<!. Посетен на 2009-04-23.
  4. Fact File. // National Portal of Bhutan. Посетен на 2008-01-06.
  5. Шаблон:CIA World Factbook link

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]